Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197

За да се създаде или съгради нещо, нужна е хармония, нужни са правилни съотношения и точно съпоставяне на нещата. А да живее човек истински, нужни са правилни мисли, чувства и постъпки. Хармония значи пълно съгласуване между частите на едно тяло, съгласие между много хора. Частите на едно цяло да са в акорд и правилни съотношения, т. е. да не си противодействат. Без хармонично нареждане на тоновете на-пример, ние не можем да имаме приятна мелодия. Без правилни отношения между членовете на едно общество, ние не можем да имаме мир. Без правилна функция на органите на едно тяло, не можем да имаме здраве. За да имаме приятна музика, мелодия, мир и здраве, трябва да имаме хармония.

В природата се вижда, че има дисхармония, че има противоречия. Това е само привидно. Зад всички противоречия и неправилни явления в природата, седи една разумна сила, която ги допуска, за да изпъкне хармонията още по-ярко, както в музиката допускат дисонансите. Но те по никакъв начин не превишават хармонията. Иначе няма да излезе никаква музика, а какафония. Същото е и в природата. Тя, като разумна сила, уравновесява нещата.

Ако природата не би могла да уравновеси, да хармонизира явленията, до сега би пропаднало всичко, биха станали безчет катаклизми между слънца и планети и светът би потънал в хаос.

Там, дето има разумна воля, има и хармония. Там дето има светлина, спъване няма. Дето има знания, грешки не се пра-вят, глупости не се вършат. Дето има любов, омраза няма. Дето има разумни и любещи хора между тях цари мир и хармония.

Между много народи и общества днес има стълкновения. Защо? — Защото живеят в тъмнина, в неорганизиран свят, в грубия егоизъм. Те изживяват болезнено състояние. Щом оздравеят, тия прояви ще изчезнат. Те ще отпаднат от тялото на човечеството, когато то намери истинския път, когато се пробуди за нов живот, когато стигне до Истината и хармонията, както едно недъгаво и болно тяло, пълно със струпеи и тумори, щом се съвземе и тонира, в него нахлуват жизнени сили от природата, а туморите и струпеите отпадат и напущат го, то оздравя.

Хармония, мир и любов между хората ще има, когато отидат при извора, от който са излезли — когато отидат при Бога.

Красотата е израз на хармонията. Красота в мисли, чувства и постъпки. Без хармония красота не може да има. Малцина са ония, които виждат красотата, а още по-малцина са, които я разбират и ценят. За в бъдеще хората ще развият до съвършенство това чувство. Днес те разбират красотата и хармонията дотолкова, доколкото това засега техните интереси.

Ако се яви неправилно чувство спрямо някой, тук красота и хармония няма. Тук има само нагони.

Човек трябва хармонично да проявява това, което Бог е вложил в него. Бог е вложил в човека ум, сърце, душа и дух. Ако той не може да се прояви чрез своя ум, чрез своето сърце, чрез своята душа, чрез своя дух, той не е влязъл света на хармонията, той е още вън от него, той е в свят на противоречия, в свят, който сега се устроява. И така, ако човек се намира в свят, който сега се създава, който сега се устроява, той трябва да се свърже с тия сили, които го градят, за да гради и той, да създава и той. Тия уреди и средства, които му са дадени от Бога, той трябва да ги впрегне на работа, за да съдейства на великия градеж, да съдейства на мировата хармония. Иначе идването му на земята е безцелно. И ако той не сътрудничи на хармонията, напразно е дошъл.

Всеки трябва да работи, да се развие и пробуди съзнанието му, за да познае истината, правдата, да заживее в правата мисъл, която освобождава човека от робство, да заживее в света на светлината, в света на хармонията. Пращайте в света светли мисли, чисти чувства, пожелайте хармония и мир за да дойдат в действителност. Каквато пожелаем, това ще ни дойде.

Лоза

Над прозореца ми светъл

Вий се къдрава лоза,

И разлистена приветно,

И накитена е с плод.

Ден след ден лъчите вливат

златни капчици — живот,

И зрънцата наедряват,

Багрят, пълнят се с любов.

Ето, висят натежали,

Сочни, сладки гроздове,

Радостно на тях се спират

Благодарни две ръце.

А в сърцето нежно шепне

Глас далечен, тях, дълбок:

„Аз съм символа наречен,

На великата Любов“.

Есенна картинка

И есенният минзухар прецъфна

В ливадите тревата пожълтя,

Септември си отива сочен,топъл,

Оставил чудни, сладки плодове.

И птичките на юг са отлетели,

Смълчани са полето и лесът.

Тайнствено отлита към небето

Последната молитва на труда.

Далечен звън от стадо закъсняло

И шум от натоварени кола.

Върви, благодари след тях и сбира

Работникът благата на труда.

ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ

„Елате при мене всички отрудени

и обременена и Аз ще ви успокоя“

Христос

Един непрестанен стремеж вълнува човешката душа. Това е стремежът към щастието. Няма човек, чието сърце да не жадува за повече радост, за повече красота, за повече благо, т. е. за повече щастие тук на земята. Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието.

Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и начините за достигане до щастието хората се различават. Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие.

Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние. Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече, на своите материални блага, които смета като източник на своето добруване, на своето щастие. Това е схващането на болшинството от човеците. Това е философията на материалистичното разбиране, което вдъхновява мнозинството. Тази философия, обаче, е построена върху едни фалшиви основи — тя е рожба на човешкия егоизъм — резултат на едно спящо съзнание, у което няма просветление за един по-възвишен живот. Туй явление се наблюдава, както в личния, така и в обществения живот. Едно лудо надпреварва-не, блъскане; една безпощадна борба, както между отделни индивиди, така и между цели народи. Ний сме свидетели всеки ден на най-печални явления — убийства, насилия, самоубийства и пр.; ний виждаме какви големи икономически и социални неправди съществуват; ний виждаме светът вече обхванат от треската на войната — на изток и на запад вече се водят страшни военни действия. И, може би, този пожар, който гори от двете страни на света, да се разрази и към централна Европа и тогава ще има „плач и скърцане със зъби по цялата земя. И всичките блянове и копнежи на хората по щастието ще се сринат в пепелището на този грандиозен пожар. Такъв е краят на една цивилизация, която гради своята култура върху песъчливите основи на личния и обществен егоизъм. Такъв ще бъде резултатът, ако хората следват стъпките на войнствения Марс и алчния Моллох.

Не! Стига вече сме служили в кървавите храмове на жестоки богове, стига вече сме принасяли безбройни жертви от човеци върху жертвеници-те на алчни и тъмни служители на ада!

—Тогава на кого да служим?

По стъпките на кого трябва да тръгнем? — Ще тръгнем по стъпките на Великият, на Онзи, който каза: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, Аз съм пътя, истината и живота — елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя“. И този Великият зове и днес хората чрез устата на Учителя, който пребивава от десетки години вече в България. Този Великият е днес на земята и със своето велико слово и свят живот ни сочи пътя на нашия възход, на нашето лично, народно и всенародно щастие. Ще тръгнем ли из светлия път на истината, правдата и любовта, които ни сочи Той? Вие братя, вие синове на земята които живеете всред нестихващия грохот на машините, влаковете, аеропланите и пр. . . спрете за миг и се вслушайте в тихият зов на Великият, който казва: „Само Божията любов носи пълния живот“. Нека всички, които чуят тоя зов, не останат глухи за него, но да го последват, за да спрем кървавия поход на тъмните сили, които искат да завладеят света.

Светослав

ПРАВО И ДЪЛГ

Днес болшинството от хората са дошли едва до този стадий на развитие: да търсят само своето, право без да се интересувате ни най-малко от правото на другите хора. Забравя се, че правото следва най често след поети задължения. Права има там, гдето има и задължения. В историята няма примери, където човекът — гражданин да е придобил някакви права, без да са последвали някакви задължения, или както най-често бива, — най-напред се пораждат задълженията на човека, — на отделната личност, че тогава идват правата.

Многовековната човешка опитност ни говори, че добър човек и добър гражданин е оня, които мери своите права със своите задължения.

Правото и дългът на човека са неделими, тъй както са неделими лицето и гърбът на монетата. Те са в пряка връзка; тъй както са корените и плодовете на дървото. Не може да имаме плодове без да имаме корени. Сега, корените можем да уподобим на задълженията, а плодовете — на правата, които сме придобили.

Горните разсъждения ни подчертават едно, че всеки човек, преди да потърси своите права, трябва да потърси своите задължения; задължения към себе си, към семейство, към народа си и към човечеството. Тогава когато всеки поотделно направи усилие за благото на другите, тогава ще има едно значително подобрение в живота. Когато всеки се стреми да зачита и пази правото ма ближните, тогава съдилища, участъци, затвори и пр. ще станат ненужни сами по себе си. Тогава ще настъпи и икономическо подобрение. Живота ще стане не само сносен но и приятен.

И тъй, нека всеки да култивира у себе си повече съзнание за своята лична отговорност и повече добра воля. Да не счита, че това или онова не го засега, и че не се отнася до него. За да се подобри живота всички трябва да съдействат за това, а не само един или неколцина. Когато всеки човек бъде проникнат от съзнанието за благото на ближния, и се стреми да изправи всички свои погрешки, да мисли право и да постъпва справедливо, той много е направил. Това което сам човек не може, то всички заедно могат.

Един мъдрец казва: „добър човек е тоя, който търси не своето право, а правото на своя ближен.

Г. С

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Божественият промисъл

(из неделната беседа „Божественият Промисъл„– 6.06.1915 г.)

Но и космите, на главите ви са преброени.

И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри

Съвременните хора трябва да бъдат убеждавани с много аргументи, факти и логически заключения, за да приемат, че съществува Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. Понякога ние даваме криви, произволни тълкувания на това, което ни се случва в живота и вследствие на тия криви тълкувания, ние сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия — че всичко в света било произволно, т. е. че нямало ред и порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т. н. От това по-голямо заблуждение не може да съществува.

Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание на малките неща. Той казва направо на учениците си: „Не бойте се, вашият живот осигурен“, и им привежда пример, че от петте врабчета, нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а числото пет? Тук има един закон. И всеки, кой то се намира в този закон на числото пет, той не пада без волята на Отца. С второто сравнение Христос ни казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“.

Може да си кажем: „Какво значение има това, че нашите косми са били изброени? Именно там е важното. За да бъдат преброени тия косми от Господа, да ги държи Той в своята сметка, те трябва да имат някакво значение. А знаете ли колко са тия косми на главата ? Мнозина са преброявали. Някой хора имат 250,000, други 320,000 косъма. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както един градинар държи сметка за своите плодни дървета — туря на всяко дръвче номер. Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба,—много голяма длъжност на глава та ни. Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на същия Божествен Промисъл.

Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл , защото само когато вярваме в него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи.

Мъж и жена, като се оженят, мислят че Господ им е дал власт, мъжът казва: „Ти при майка си си живяла така, но сега в моята къща влизаш под друг закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам — да се пазиш, защото, ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм малко чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа, ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“

Както виждате, всички хора си приготвят свои закони. Но какво става в края на край- щата? —- Скарват се и двамата. Защо? Защото -положението, което те са завзели, е фалшиво в самите основи. Истинската добра женитба не е нещо, което е правено на земята Три вида женитба има: едни, които се извършват на небето, други — на земята, а трети в ада; едните са извършени от Бога, вторите — от хората, а третите — от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще ви донесе любов, мир и радост в дома ви: между мъжа и жената ще има съгласие винаги, лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, Той нарежда всичко добре. Когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за с а м с усъвършенстването, за изглаждането на характера. Когато пък дяволът ви жени — тогава ще има всичко лошо. В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочие, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските.

За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме основата на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то това, дето установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Имаме установени закони на физиката, не химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл.

И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по божественому, други — по човешки и трети — по дяволски. Първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим да по-изгладим тия неща. Когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи, нека да я коригираме.“ Третото положение е когато всеки сам иска да стане Господ.

Преди хиляди години хората са схващали нещата по Божественому, но в упадъка си те са изгубили това схващане Па и вие, когато сте в добро настроение, в душата си вярвате в Бога. Вървят ли ви добре работите, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас;“ но щом дойде нещастие, казвате: „Господ ни за брави. На какво основание твърдите, че Господ ви е забра-вил, че Той е причината на вашите страдания?

Господ казва: Понеже вие ме забравяте, и Аз ще ви забравя. Ако вие се отдалечавате от Него и Той ще се отдалечи от вас. Някои мислят, че Бог, който е неизменен, постоянен в своята любов, когато почнат да се отдалечават от Него, Той ще трябва и тогава да тръгне подир тях, като майка подир своето дете и да вика: Чакай, синко, не се отдалечавай от мене. Не! Господ седи на своето место и когато вие казвате: Господ се отдалечи от мене, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него,

Той от вас. Пътят на движението на някой хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се поотдалечи от Него, но пак се приближи, както е пътя на земята около слънцето; на други, обаче, пътят е като на някоя блуждаеща комета: някой път се приближи твърде много до слънцето, а после с векове не се приближава. Така и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: Забрави Господ. Аз ви казвам: след 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас: зависи от орбитата, по която вие се движите около Господа — като наближи пътят ви до Него, Той пак ще си спомни за вас.

И сега всички вие се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? — Защото всички не се движите по една и са-ща орбита. И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски. Но ще възразите: такъв е пътят ни. Въпрос е дали пътят ви е такъв или вие сте го направили такъв. Ако между два града има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски, този път Господ ли го е направил? Ако Господ беше го построил, той щеше да бъде построен много умно. Но хора са го направили и за това е направен така. Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават.

Все пак, техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото верующите християни — за живота. Те казват: ние трябва да пресметнем много добре как-наклони и какъв завой трябва да направи железницата по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще стане катастрофа. А християните си казват: Господ е добър; Той промишлява нас; какъвто наклон и да направим, все едно е. А като се катурнат колата, казват: „Не ни вървят работите!“ Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате — влакът се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване законите на железните линии.

Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат поука от светските хора, да им станат ученици. Не е срамота човек да бъде ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Всякъде не можете да бъдете учители — някъде ще бъдете учители, някъде ученици.

Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно: всички събития, от какъвто характер и да са те — физически, психически и обществени — се ръководят и направляват от едно висше същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън. но някой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои, земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства. Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучите и разберете.

Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични.

Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите. „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали.“ На един от съборите присъствали два големи орли, наречени „рока“, единият от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що Господ е направил.“ Царят казал: „Много добре, докажи това фактически,“ и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пък за царски син. Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв.

Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил.

Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичай си ума: с глупости светът не върви.“ Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство, да видите как живеят? Говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще намерите разбирания и за физика и за химия и за душевни проявления — много знания да излъжат, да измамят, да направят всичко. Ала техните знания не може да внесат ред и порядък в нещата, защото не почиват върху ония елементи, които могат да циментират живота.

Знанията трябва да се циментират чрез Божествената любов.

Следователно, когато някой говори за знания и факти, пи-там: имаш ли цимент да циментираш тия работи? Ако имаш този цимент, действително имаш божествени знания, но ако имаш голи факти, без цимент, те не може да ти бъдат в услуга.

Ако вие съберете 200,000 или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те? Само когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, можете да си скроите дрехи и да се облечете, по същия закон, когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли, нашите желания, чрез този Божествен цимент. Божествения Промисъл, ние ще можем да скроим дреха, с която да облечем своята вътрешна голота. Прочие, този промисъл ни е необходим.

И затова Христос казва: „Не бойте се,“ и пита защо петте врабчета Не падат. Вие имате цифрата пет и другаде: пет чувства, пет пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото пет представлява човека — умния, мъдрия човек. — И казва, че този мъдър човек не пада, дотогава, докато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня, обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи на едно от тия врабчета да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече; ще почне да се разрушава вашия живот.

И тъй, имайте винаги пред вид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада

Обърнете се пак към Слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.

ГРОЗДЕТО И НЕГОВОТО ИЗПОЛЗУВАНЕ

Гроздето е един от най-ценните плодове, с каквито природата ни е щедро надарила. То съдържа всичките необходими за организма хранителни и полезни вещества, В 1 кг. прясно грозде има:

Захар 150 — 250 гр.,

Белтъци 5 — 10 гр.

Минерал, соли 2 — 8 гр.

Целулоза 12 — 20 гр.

Тлъстини 1 —2 гр.

Плодови киселини 7 — 8 гр.

700 — 800 хранителни калории.

Много витамини и др.

1 кг. грозде се равнява на: 1 кг. мляко или 10 яйца, 300 гр. хляб, 200 гр. сирене, 500 гр. месо, 150 гр. орехови ядки, 1 кгр. картофи, 4 кг. домати, 10 литри месна супа, без прибавки.

3 — 4 кг. само грозде са достатъчна храна за един ден.

1 литър гроздов сок дава 850 калории.

1 кг. сушено грозде дава 2800 — 3400 калории.

От всичките съставни части, гроздовата захар е най-ценна, защото тя е най-важна-та храна за нашето сърце — най-важния ни орган. За денонощната работа на сърцето, равна на 19,000 килограмометри, нужните му 125 големи калории се добиват от 200 — 300 гр. грозде:

Всичко в гроздето е ценно, но от особена важност е изобилната слънчева енергия, която се съдържа в него, както и във всички плодове и зеленчуци. Защото същността на всяка храна е слънчевата енергия, която, именно, подържа живота. Затова гроздето, както и плодовете, са истинска слънчева храна за човека. Ето защо, през време на зреенето му, гроздето трябва да се постави на първо мястото в храната на човека,

Нашата страна, богата с природни условия, при които се ражда отлично грозде, може да произведе толкова много от него, щото след като задоволи всичките българи, да се изнасят грамадни количества там, дето то не се ражда. Обаче, днес гроздето е още недостатъчно и за голяма част от народа то е лукс и недостъпно, макар че в производителните центрове то се продава на безценица и се превръща във вино и спирт. Това се дължи на неуредения вътрешен пазар. Нужно е да се засадят с десертни лозя всички подходящи места, да се уреди правилно вътрешната търговия. за да може гроздето да бъде достъпно за всички българи.

Гроздето като храна е най-полезно в естествения си пресен вид. С преработването му в полезни продукти пък се дава възможност то да бъде използвано за храна по-дълго време през годината. Затова ще посочим някой по-важни начини за неговото запазване и преработване.

I. Запазване в прясно състояние: Общи правила: Избира се десертно грозде (Афуз, резекии, мискети, димят и др с дебели ципи грозда), здраво, рехаво, брано в сухо време, отрязано с или без пръчката.

1. Нарежда се по-рядко на слама или дъски, в проветриво таван или се окачва на гредите да виси във въздуха. По-добре е, ако има северна стая с по-малко светлина, където гроздето се окачва на телове. Стаята предварително се напушва със сяра — да се унищожат плесените. От време на време гроздето се преглежда и почиства.

2. Приготвеното грозде се нарежда в сандъци с дъбови или коркови стърготини, сушени в пещ при 120 градуса топлина. Нарежда се ред стърготини, ред грозде и най-отгоре и в страни се слага по-дебел пласт стърготини. Пази се в хладна, суха стая.

3. При горните начини гроздето губи част от водата си, увяхва. Затова по-добър, но по-скъп начин е запазване във вода: Гроздето се отрязва с част от пръчката (под и над дръжката). В северна, дезинфекцирана стая се нареждат етажерки, а върху тях специални или какви да е чисти шишета, налети с вода, в която се слага малко прах от дървени въглища. Основата на пръчката се потапя във водата, а грозда да виси във въздуха. Горния отрез на пръчката се парафинира.

Вместо шишета, някой употребяват, за по-евтино, цели улеи от дъски, оковани под остър ъгъл, а от горе покрити с надупчена дъска, през дупките на която се мушват основите на пръчките, така че гроздовете да висят във въздуха. Улеите предварително са напълнени с вода, в която има доста прах от дървени въглища. Улеите са поставени на етажи в северна стая, по-тъмна и добре дезинфекцирана.

Гроздето може да се запазва в самите главини — покрито, или набучено на цвекло, тикви и др., или в специални бурета, или съхранили ща и пр.

Подробности всеки може да научи от агрономите, вещите лозари и мераклии.

II. Преработване на гроздето:

1. Гроздов сок: Разпространеният за сега начин на приготовление с химикали не е за препоръчване, макар и да е най-евтин, защото тези химикали са отровни и вредни за организма.

Най-добрия начин за сега е пастьоризирането (чрез загряване). За малки количества се използват бутилки, добре изчистени, без дъх. Напълват се до 2/3 с шира, запушват се с чист памук и отгоре се връзват с книга. Нареждат се в казан, на дъното на който има сено или слама и напълнен с вода до 2/3 на бутилките. Загряват се до 75 — 80 градуса (в една средна бутилка се слага термометър) преди д възври водата в казана След това внимателно се изваждат и слагат на дъска или изстиват заедно с казана, за да не се изпукат. Съхраняват се отвесни в хладни и тъмни помещения, дето не мръзне.

Може да се използват и специални лакирани отвътре тенекии или обикновени такива. Те се наливат с шира, като се оставя 2 см. празнина, запечатват се с калай, като се оставя само една дупчица. Слагат се в казан, със сено или слама на дъното му, напълнен с вода до под ръбовете на тенекиите. Загрява се до 80 градуса за 20 минути, запечатва се дупчицата на тенекията и се долива още вода в казана да се покрият тенекиите, като се вари още около 40 минути, след което се изваждат и съхраняват в хладни помещения. При разпечатване на тенекията, сока трябва по-бърже да се употреби.

По-големи количества се приготовляват чрез специални апарати, каквито може да има всяка кооперация или въздържателно д-во, в бурета и дамаджани. При липса на апарати, може да се загрее ширата в двойни съдове на водна баня и преди да заври водата в казана, ширата се сваля и налива в добре очистени, за предпочитане нови, бурета или предварително затоплени дамаджани, отворите на които са запушени със специални цедки, непропускащи ферментите.

2. Гроздов мед: Това е сгъстен гроздов сок със захарност 50 — 60%. Неговото производство е по-скоро фабрична работа, но понеже се запазват в сгъстена форма всичките хранителни и полезни вещества на гроздето, и е отлична силна храна, особено за сърцето и нервната система, заслужава да се предприеме масовото му произвеждане. За тази цел може да се използват вакуум апаратите на консервните работилници. в които сгъстяването става при 45 градуса топлина. А за да могат да произвеждат цяла зима гроздов мед. ширата може предварително да се консервира, а при работата се отстранява консервиращото вещество, като ширата остава безвредна.

3. Мармалад: Зърната на гроздето се оронват и обваряват, за да омекнат. Прецеждат се през сито — да се отделят семките и люспите и получената шира се вари в по-широки тави, казани или котли, като се бърка, до като се сгъсти. Може да му се прибави и захар, по вкус.

По-добър мармалад се получава, като към ширата се прибавят дюли или ябълки, добре очистени — на 3 литра шира 1 кг. плодове, също обварени и прецедени. Като се сгъсти мармалада, още топъл се налива в тенекии, гърнета или др. съдове, като се оставят на слънце или в пещ да хване отгоре кора, след което се покрива с пергаментна хартия, натопена в чист спирт или по-здрава хартия, натопена в шарлан, и се съхраняват на хладно и сухо место.

4. Сушено грозде: Грозде с по-тънки ципи и по-малко семки, оронено на зърна или на малки чепки се суши на слънце или в готварски печки или в специални сушилни за сливи. Получените стафиди са отлична сгъстена храна и съдържат: в 1 кг.: захар 650 — 800 гр. белтъци 16 — 28 гр., мазнини 12 — 13 гр., плодови киселини 11 — 15 гр., калории 2800 — 3400.

От гроздето може да се приготвят още: Петмез (несгъстен мармалад — с или без резени от тикви, дюли, ябълки — речел), Туршия (грозде, поставено във варена шира със сироп, в каци), разни сладкиши, сиропи и др.

Така прясното грозде може да се яде в продължение на 5 — 6 месеца, а преработено — през цялата година. Тогава ще са нужни още много лозя.

Гроздето е отлична храна и лекарство. То укрепява, предпазва, лекува, подмладява. Гроздето носи истинска радост и наслада. То прави живота по-светъл, слънчев. Яжте грозде, пийте гроздов сок!

Ю.

ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

Един от свещените олтари във великия храм на природата, във великия неръкотворен храм на Вечния. Мълчаливи скали и върхове, снажни преспи, треви, цветя и хвойни окръжават дълбокото, кристално-чисто и тайнствено езеро на съзерцанието. То е тихо и спокойно като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето. Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася. Гледам езерото и потъвам в приказен свят от вълшебни замъци, където прекрасна царкиня чака своя възлюблен царевич да я освободи и заведе в обетованата земя на щастието и свободата. Езерото на съзерцанието! Тишина, красота и тайна!

Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на небесния свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов! Че в тебе, в твоята кристална чистота се отразява всичката красота на небето, на светлото слънце денем и на лъчезарните звезди нощем!

П. Г. П а м п о р о в

Буча Бехар

ИМАНЕ

Всеки знаеше, че да се държат пари в къщи, па макар заровени с кюп в земята, беше луда работа. Не бяха времена тогава. Мъртви пари. А ония там, от градовете не се шегуваха. Дадеш, хиляда, гледаш след година, две, хиляда и половина ти дадат. Малко ли бяха банките, които бяха в услуга на всички, такива, които имаха скътани пари за черни дни? Колко бяха тия на бай Миньо, никой не знаеше. Богати бяха! . . . Хорската приказка нямаше мера. Стискат се цел живот, като с девет възела, дето се рекло, пара от ръка не пущат без да знаят, где ще иде и колко донесе. Бяха ги понатрупали. Старият, даде Бог, със синовете се не сбра.

— Вземете си, момчета, вашето, един ден да се не сър-дим. Ще учите ли, ще работите ли — каквото ви сърце тегли. „На, на тебе нива, ливада, градина, на тебе лозе. Добър е Бог, ще работите сами“. Отлекна му! Млади са, на крака си да стъпят. — Нашето си е наше, — думаше на баба Миньовица.

Имота, който си остави се, работеше, кое от аргати, кое от синовете му. Но туй което имаше сбрано, то си остана у него, близо до окото и ръката му. Въртя го, стиска, стана веднъж бай Миньо ще върви в града. Нощес сънувал лош сън, разбойници го обрали, мир си не намерил до сутринта. Защо ще ги държи в къщата си? Виж, че се запалила плевнята му, от там и къщата му. И паричките могат да идат. Знае ли човек! Всичко става! Че не бяха и малко! Бай Миньо сам ги знаеше. Какво да прави? На сигурно място трябва да ги занесе.

— Пазил ме Бог в кооперация да ги дам, та утре цяло село да пламне, може да си по-мислят, че съм ги крал. Че множко са, — си помисли той и самодоволно се подсмихва.

— С труд съм си ги спестил. Пара по пара! Сух хляб и чесън съм ял. Нека рекат, стиснат. Нека рекат братов имот съм ял. Сега ще станат повече. Лошо ли ще бъде? Оттатък Загорци, в града ще иде. В банка! На сигурно место! Хем запазени пари, хем ще се удвоят един ден.

— Остави се от този мерак, — дума му Миньовица. Толкова години, какво е станало, та сега?! Не слуша никого той. На другия ден още името му беше записано в големите книги на една голяма градска банка, която плащаше най-добрата лихва. Потрива си бай Миньо ръцете, здрависва се с касиера и с директора и самоуверено и гордо се запътва за село. По пътя го среща бай Неделчо, негов съселянин.

— Къде така бай Миньо? — пита го той.

— По работа, а ти що щеш в делник тъдева?

— И аз по работа. Волът ми падна и умре оня ден, нали знаеш? Сиромашия брате, на него цяла къща беше увиснала. Дойдох тук в банката дано ми отпуснат някоя пара А то какво? Изхокаха ме. „Нема“, рече касиерът постъпления, отде да ги вземем? Едно

време, като речеш от банка в заем пари да заемеш, вратите ти отваряха, думата на две не правеха. — Харно време беше! Наши хора управляваха. А, сега? Пази Боже! Пусти да му опустеят банките и те неверни станаха!

— Ха, що думаш, бай Неделчо ?!

— Не виждаш ли ? Проклети, не дават, ако ще и да пукнеш на среща им. А като дойде до зимане метани до земи ще ти правят.

Тук вече те се разделиха. Бай Неделчо имаше работа още в града

Бай Миньо си остана със свита душа. Не му беше много весело. Неделковите приказки не му много харесаха. Той вярваше в тия банки, а то, какво ще излезе ? Добре, че не става дума за тая, в която той остави цялото си имане. Върна се в село по вечеря.

— На добро место ги оставих, дума в къщи, лягай и спи до сутринта без да трепнеш. Няма лош сън, няма ставане посред нощ.

До кога?

Не беше се минало седмица, когато в село се чу, че във втората столица, голяма и стара банка фалирала. Завлекли сума ти пари на бедни вдовици, сираци и чиновници. Отидоха та се не видеха. Щели да ги садят, та поне двадесет на сто да им върнат. Я бъде, я не! Слуша бай Миньо, око му не трепва на вид, но змия го захапа под лъжичката. Замисли се и тревожно се пита: „Що ли ще стане?“

— Сега не му е времето да мислиш. Да си мислил тогава, преди да го дадеш. Нали ти рекох аз? Свят, плъпнал за пари, под дърво и камък ги търсят, дръж ги на възел ! Не рачи!..

Свърши се сънят. Върти се на ляво, върти се на дясно, паричките му все пред очите. А, а — ще му ги вземат. Търпя, търпя, горкият човек, та стана един ден, след два месеца, запъти се към града, в банката отиде.

— Къде? — пита го Миньовица.

— Трай си жена, — ще ида да си прибера имането, тая работа не става тъй, да ми е мирна главата, под моя по-крив да бъдат те.

Но там му отговорили: „Не можем сега. Най-малко шест месеца след внасянето. Къде се е чуло и видело такова нещо? Бъди спокоен, бай Миньо! Цяла околия знае, що за банка е и ни имат доверие. Не са само твоите пари! . . .

Връща се той в село, но нещо му е скършено. Мир няма. Защо му отказаха? Защо не ги дават? Не е чиста работата . . .

И цели шест месеца живя горкият човек, като на тръне, на парила. Виждаха го да броди от село до града, през ден, като загубен. Ще обиколи край банката, пита, разпитва за нея, как вървят работите, вземе си вестник, дано нещо там го успокои. Върне се вечер грохнал, остарял без време, загрижен, ял-недоял, или ще заспи като ударен, или ще будува цяла нощ по двора. „Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му. Плаче за парите си, събрани с труд и мъка. Нека рекат: „Стиснат.“ Той сам си знаеше.

И най-лошото дойде, при все, че съмнението отдавна го беше загризало.

Свърши се! Банката ликвидира. Бай Миньо се отзова пред запечатаната врата. Тълпа от нещастници задръстваше улицата. Ревеше като бясна.. Искаше да разбие врата и прозорци и да нахлуе вътре. На другата седмица, законна ликвидация и паричките на бай Миньо хвръкнаха, заедно с много други. Голема лихва плащаше тая банка!!.

— Има ли отсега нататък живот? И защо ми е той? Гол като тояга останах. Не се живее, брате! В река да се хвърля, въже да си купя!.. — отчаян бай Миньо думаше на себе си.

Причерня му пред очите. Черна и тежка мъка го налегна, да умре, да потъне в земята, че да свърши, да видят ония поразии! . . .

Стои една вечер бай Миньо до яза, а, а да се хвърли вече в дълбокия вир на буйната река. За парите, за имането душата си ще дава. Не ще да живее. Дига ръка „Отче наш“ да си прочете и изведнъж гледа той, гледа и на очите си не вярва. Пред очите му везни. Слага някой на едното блюдо цялото му имане, както си го знаеше той в големия вързоп, а на другото „душата ти“ — дума му някой. Гледа той, тежи тая душа, блюдото не мърда, сякаш заковано е на земята, а имането му, като прашинка, да духнеш ще литне. Душата му тежала повече, струвала повече от имането! ? Празна работа!!.

— Хей-е-ей, — чу се вик от към воденицата.

Бай Миньо се сепна. Не везни има, не имане. Но в душата му е леко, спокойно, главата му е бистра, сърцето тупа радостно. Той сяда на брега на реката, заглежда се в нейните бистри води и си мисли: Какво ли ще правят ония нещастници там в града?

Голямото бедствие беше виснало над всички. Ония нямаха ни земя, ни имот. Ще хукнат сега по пътищата. Тук у нас поне има земя, ще има и хляб, гладни няма да умрем. Той стана и със спокойна и твърда стъпка се упъти към дома със спечелен живот.

А на лягане дума на себе си: „Чудно, душата е по-скъпа от имот и имане. Тя не е наша, друг се грижи за нея, както и ние се грижим за нашия имот. И грехота е да се погуби тя, както е грехота ония разбойници там, да обират имотеца на хората.“ Той се зави през глава и за пръв път, от шест месеца насам, заспа здрав, спокоен и сладък сън.

Из „Когато зреят житата“

ВЕГЕТАРИАНСКИЯТ КОНГРЕС

На 28-29 август т. г. стана 19-ия вегетариански конгрес в София. Откриването на конгреса, заседанията и сказките станаха в освободения университет. Залата беше пълна с делегати и гости. Конгреса се откри и приветства с кратка, пропита със смисъл сказка от Ил. Стефанов. Той изказа хубави правила и убедителни аргументи, които биха били още по силни и биха добили още по голяма динамика, ако братята вегетарианци съзнателно се пропият от тия и от още по-високи идеали — да се доберат до извора на живота, на оня живот. който постоянно расте и се развива. Какъв живот може да бъде наистина онзи, който стои на едно място и не проявява признаци на растеж и разширение външно вътрешно и в мирогледа. Тогава се канонизира всичко, механизира се и хората заживяват в рамки — изгубват свободата си. А днес иде епоха на съзнателен, свободен живот съобразно законите на живата природа.

Вегетарианството е едно стъпало към духовен растеж и духовен живот, след което следван редица още други. Сметне ли се вегетарианството за крайна цел, човек изпада в застой, замръзва на едно място.

Първите вегетарианци, за каквито се смятат Питагор, Овидий Порфирий и др., са разбирали живота малко по-другояче, отколкото днес хората с ограничени материалистични възгледи гледат на него. Те са виждали и знаели неговата дълбочина, затова са се добрали до много неизвестни до тяхно време неща, разкрили са много тайни, разрешили са много загадки. Затова са пригодили живота си съобразно законите на природата. Един от тия закони е вегетарианството и плодоядството. Питагор е бил голям учи тел, който е знаял, че за да расте и се развива човек духов но, трябва да води природосъобразен живот. Това именно, е най-главната задача на един Учител на човечеството — да покаже пътя към възход, към пра вилно развитие.

След това говори Йордан Ковачев, адвокат, писател и поет от Пловдив. С изящни фрази и красиви поетични форми той поздрави конгреса и говори на тема: „Богатство и бедност“.

Явленията в живота имат дълбоки причини. И за да се подобрят резултатите, ще трябва да се подобрят първом причините. Всичко друго е палиативен и на празно губене на време и енергия. Когато хората станат човеци когато а човека се събуди Божественото, когато човек заживее с цялото си същество в Любовта, много естествено, тогава анормалностите ще изчезнат. Но нека се има още едно нещо пред вид, че тук на земята, не всички хора са на еднаква степен на развитие, а освен това в живота на човека се намесват много космични сили.

След това говори П. Димков: „Природосъобразен живот“.

Това беше сказка, която внесе малко повече духовен елемент и накара слушателите да се за мислят по дълбоко за живота, за човека, за смисъл в живота и пр

Говори също Ем. Емануилов за кооперацията. Той отдаде голямо значение на нея. Безспорно, че днес за днес, кооперативна та система за разпределяне на благата, за обединяване на сили е най-нова и по съвършена. Обаче тя има да придобива, да еволюира още, докато един ден се домогне до най-съвършената форма, да достигне до оная идеална форма, която първите християни приложиха, макар и да бяха поставени при най-неблагоприятни и противоречиви условия на времето си сравнително с днешните — именно, комуните, братските за други. Следователно, кооперацията е преход към нещо по-високо, по-съвършено. Но за това ново по-съвършено нещо са необходими нови хора, готови души, в които да гори пламъка на великата любов и в които да е изгоряло напълно користолюбието.

Необходими си човеци — братя, с високо съзнание и ясен план за една бъдеща дейност, която да послужи за модел и посока на новото общество, което сега се формира и ражда. Без тия условия не може да очакваме успех, било за общество, кооперация, или задруга. Докато Божественото в човека не се събуди, докато той не стане истински носител на свещения огън, докато не стане жив олтар на Твореца, той е далеч още от ония съвършен ни форми, които понякога се явяват в душата му като мечти.

Кооперацията е допринесла много за културното повдигане на страната и има поле за успешна работа и дейност. Но успяват само ония кооперации, в които са попаднали съзнателни и честни кооператори. За кооперацията и още повече за по-съвършената й форма — задругата (комуната) трябват съвършени човеци — братя, в които Христос е възкръснал, в които е пробудено висшето съзнание. Без тия наглед елементарни условия, не може да се създаде едно движение, което претендира да донесе спасение на страждущото човечество

Държаха се още три сказки през този конгрес: .Финландия, Дания и Скандинавските страни.“ За новото възпитание“ и „Вегетарианство и красота.“

Когато зреят житата

от БУЧА БЕХАР

(впечатления)

Една малка и стегната книжка из бита на онези, които живеят край зреещите жита.

Много и хубави и учени книги имаме днес, но книги за молци на, за избранниците в живото който не им е отказвал в нищо, който свръх всичко им под нася и изящно и художествено четиво. Но за онези, там долу, черните работници с попукани ръце и нозе, не които, негли, радостта е само мирисът на зреещите жита, имаме много малко.

„Когато зреят житата“ е един скромен но ценен дар — един слънчев лъч за онези, в живота на които грее много малко слънце. Разгърнали в, те ще намерят в нея не само описание не външната страна на техния бит — хора, седенки, сватби, кръщенки и пр. и пр., каквито теми третират повечето разкази от подобен род, но ще намерят и скритите копнежи, мъки и радости на чистата, девствена народна душа на българина, заровени там всред буците пресни купи сено. Защото, кой, който е имал що годе досега с нашия селянин, не е виждал копнежа му към светлина, към знание, вярата му, проста и затрогваща, в Онзи, в чийто ръце лежи живота, имота и трупа им? Но планина непосилен товар лежи на плещите им и гъста мрежа от заблуди оплита техния духовен взор и те тъпчат от люлката до гроба край зрелите жита в печална тъмнина, с инстинктивна първобитна вяра и само с малкото радост от мириса на зрелия клас.

„Когато зреят житата“ с всеки свой разказ пронизва тази гъста тъмнина и досега някоя фибра на душата — буди стремеж към светлина, буди вяра в Онзи в чиито ръце лежи всичко, буди чувства на човечност, правдивост и братство.

Лъчи от голямото Слънце що от години грее в България — учението на Учители — облечени в увлекателна и достъпна разказна форма, „Когато зреят житата“ слизат всред народа, за де му донесат повече светлина и радост.

Хигиена на умствената дейност

За сега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един малък опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим , че те са свързани, като скачени, със своите крайници. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетките са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, коя го служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувства, т. е. правилно се проявяват мисълта и чувстванята на човека.

Ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част — за проявяване на човешките лични и семейни чувства, горната му, коронна част —за проявяване на човешката моралност, а страничните му области слушат за волевите проявления и инстинкти, които някой пъти действат разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва.

(Учителя, из „В царството на живата природа“)

Книжнина

Светлоструй, бр. 5 и 6 — ред. Димитър Добрев.

С младежко приложение „Валог“ и стенен календар „Златаров.“

Годишен аб. 40 лв. предплатени; адрес: Светлоструй — ул. Луй Леже №2 — София.

Библ. „Разкази за животни и растенията“, уредник Л. Константинов, гимн. учител в Кюстендил, започва пета годишнина. Годишен абон. 25 лв. (пет книги и една премия). Четирите годишни ни (24 кн.) заедно с настоящата 5-та годишнина 90 лв. (30 книги)