Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191

Някога, не много отдавна, само преди хиляда години, от България излезе пламъкът, който, макар и най-жестоко потъпкан и загасен с насилия и кърви, се прояви по-сетне във възраждането, реформацията, хуманизма и Великата френска революция, които направиха от човечеството това, което е то днес.

Някога, духът на българския народ се издигна до всечовечност и направи щото погледите на цяла Европа да се обърнат към България.

За нещастие, българите не оцениха както трябва мисията, която им бе дадена. Те отхвърлиха благодатта, която Небето им даде — и от тогава се заредиха техните нещастия. С петстотингодишно робство ние трябваше да изкупим нашето богопротивничество — преследването и изгонването на богомилите.

Това е минало ... Но от историята ний знаем, че миналото се повтаря, макар и в друга форма, в друга степен и проява на развитието.

Миналото се повтаря. И днес ний присъстваме на първите трепети на една велика зора, каквато човечеството в досегашната си история не е виждало. И тази зора изгрява не от Германия, не от Италия, не дори от Русия, а именно от България.

Защото всичко, което обветите от лудостта на националния егоизъм народи изграждат, ще мине и замине, ще се стопи като сянка, ще се саморазруши, вследствие на силите на противодействие, които извиква.

Защото всички материални придобивки ще останат кухи, безсъдържателни, безсмислени постижения, неогрени от светлината на правилното животоразбиране, несгрени от огъня на великата любов.

Защото всичко, което днешните народи изграждат на базата на материализма, ще се стопи.

А ще бъде и пребъде, ще остане да живее навеки само светлината на Духа, — духов чата сила, духовните придобивки, духовните постижения, чийто извор е Новото Учение на Всемирното Братство, — настоящето превъплъщение на древното богомилство, появило се, по неведомите съдби на историята, пак именно в България.

Което е било в миналото, това става и днес.

Което е станало преди хиляда години, същото нещо се повтаря и сега, само че в една много по-висока степен, съответстваща на днешното стъпало на човешкото развитие.

И днес българите наново са подложени на голямо изпитание, наново са изправени пред задачата: ще приемат ли те Божието благословение, ще възприемат ли те Новото Учение, или, в името на егоизма и материализма, ще го отхвърлят пак, както отхвърлиха по-рано богомилството и както евреите отхвърлиха Христа, за да страдат навеки.

Божествените неща не са като човешките.

Бездънният извор на Божествената Мъдрост не може да се измерва с мерките на ограничената материалистична наука на днешните хора.

Това, което за скования от материалистичната хипноза ум изглежда смешно, несъстоятелно, нелогично, е, в същност, последно откровение на небесата и ключ за разрешение на всички болни въпроси, на всички тежки задачи и неразрешени проблеми на днешния свят.

Учението на Всемирното Братство, Учението, донесено ни от Учителя Дънов, е този Божествен ключ, който носи светлина, и живот. и благоденствие, и истинска култура, и всестранен подем на човечеството, и разрешение на всички парливи въпроси, и излекуване на всичките му болести и недъзи.

Учението на Всемирното Братство не е за България, а ?само минава през България, както Учението на Христа не беше за евреите, а само мина през еврейския народ. И затова ние трябва много да внимаваме как ще се отнесем с него, защото от това зависи бъдеща та ни съдба.

Някога, — преда хиляда години — ние отхвърлихме Божията благодат — ние изгонихме Богомилите, които отидоха на Запад и занесоха светлината на Божественото Учение там, за да издигне .народите, които станаха нейни проводници, на стъпало то, на което днес се намират, а ние останахме в сянка. — в робство, в опашката на прогреса.

Днес ние се намираме пред същата задача:

Ако я разрешим правилно, ще бъдем изпълнени със светлина и живот, ще засияем и изгреем като слънце на хоризонта на човечеството, и ще поведем всички народи към истинска култура: към истинско знание, истинско величие, истинска красота, към братство, любов и щастие.

Ако ли пак повторим старата си грешка, тогава другите ще се възползвате за да се издигнат, а ние ще гледаме отдире, както сме гледали досега.

Някога, ние, като народ. имахме велики възможности, които пропуснахме.

Сега, ние отново имаме тия възможности, в много по-голям размер и сила, и от нас зависи да ги използваме или не.

Българи, бъдете достойни за великата благодат. която ви се дава.

Станете достойни нейни носители и разпространители за всички народи на земята.

Приемете с благодарност Новото, което ви се дава, и ще бъдете изпълнени с живот и сила, ще станете светилници на света.

Защото сега е времето, когато българите, могат да изкупят грешките на миналото си и да застанат начело на общочовешки прогрес.

С.К.

Хиляда годишнината на богомилството*)

Една светла дата! Години минават, изнизват се една след друга, но светлината, която излиза от богомилството, все още блести през вековете и буди у нас възторг, благоговение и подтик за светъл подвиг!

Една красива страница от българската история, — една от най-светлите страници на досегашната ни история I

Гонени, преследвани, очерняни, охулвани, измъчвани, те възкръсват от историята пак тъй лъчезарни, с ореола на чистотата и идеализма, с авторитета на велики гении, чертаещи дълбоки бразди е мировата история.

Напълно предани на един велик идеал от общочовешки характер, т не трепваха пред никаква опасност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни, Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение!

От де у тях този несломим дух, несъкрушимата им енергия, от де иде огънят в словото им, светлината, която грее в техните очи ? — От една велика идея, която е озарила съзнанието им — идея за пътя. по който се чертаят светли бъднини за човечеството; — от едно дълбоко разбиране нуждите на епохата и на законите, по които се развива човечеството. И както казва Д-р Михаил Геновски **) — „нима би могло едно движение не невежи да прескочи границите на толкоз много държави и да тласне окования в Европа човешки дух към борба за освобождение?“

Днес, хиляда години от раждането на богомилството, с радост констатираме, че името на богомилството е пак издигнато високо в съзнателните умове, защото учените го туриха отново на висотата, която му подобава!

Кое повдига един народ, кое му дава цена? Нали това, що е родил неговият гений в наука, философия, религия, изкуство и пр.? Ето защо богомилството е едно от красивите цветя на българския, славянския и общочовешкия гений, защото богомилството не е едно движение с чисто национален, затворен характер. Родено и откърмено в България, то прекрачва границите й и става общочовешко! Па и по самия си характер това движение е общочовешко, понеже то надраства ограничените рамки на тясно разпрания шовинизъм и национализъм.

Величието на богомилството е в неговата общочовешка идея!

Величието на богомилството е, че то е изпреварило с векове нивото на своите съвременници. И то толкоз ги е изпреварило, че даже и досега далеч не е приложено онова, което богомилите са възвестили в най-тъмната епоха на европейската история, когато цяла Европа е потъвала в голям мрак и невежество! Но важното е, че колкото повече време минава, толкоз назрялото човешко съзнание почва по-правилно да разбира и преценява богомилските идеи.

Раждането на това първо духовно славянско движение показва, че в славянството съществуват предразположения към възвишен идеен живот и дълбоки мистични заложби. Ще пожелаем те да се разцъфтят във всичката си красота и да дадат изобилен плод!

____________________________________

*) Настоящето представлява предговора към новоизлязлата книга на Боян Боев: „По случай хилядогодишнината на богомилството — Мисията на богомилството в свръзка с мисията на славянството.“

**) Виж: Д-р Мих. Геновски: „Нравствените норми на богомилите“ в сп. „Философски преглед“, год. VI. кн. 1.

Боян Боев

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Здравото учение

(из неделната беседа „Здравото учение“ – 4.04.1937 г.)

Ще говоря само върху думите: „Здравото учение“.

В нашия век има една опасност човек да стене разсеян. Понякога в хората се заражда голяма амбиция, да знаят много. Желанието им да имат много знания, много богатства, много деца и пр., не са естествени. Хубави работи са тези, но в тях има една неестественост. Това са прекалени работи. Да знаят много хората, това не е в реда на природата. Невъзможно е човек да знае всичко. Природата, която е правила всевъзможни работи, е разпределила равномерно нещата. За всяко нещо има съответни органи. Всяко животно е специалист в известна област. Всичко това природата сумира на едно место. Вземете запример слухът на човека. Човек не може да чува всичко, което се произвежда в природата. И това е толкова по-добре за човека. Знаете ли какво нещастие щеше да бъде за вас, ако имате възможност да чувате всичко, което става по лицето на земята? Ако вашето ухо би било толкова деликатно, че можете да чувате всичко, което става в цялата природа, ако бихте могли да възприемете страданията на всички живи същества, вие бихте пожелали да затворите ушите си, да не чувате. Ако бихте чували всичко, вие нито за минута не бихте били свободни от всякакъв род изненади.

Или какво щеше да бъде вашето положение, ако бихте имали толкова силно зрение, че да виждате всичко, каквото става по лицето на земята? Тогава щяхте да виждате всички видове насилия, които се вършат Земята е място на насилие. Вие говорите за любов, но от единия до другия край на живота съществува само насилие. Доброто за сега е само на повърхността на нещата. В науката има насилие, във възпитанието на децата има насилие, в растенията, между животните, между хората — навсякъде има насилие. А сега хората мечтаят за един живот, който не съществува на земята. Представят си нещата по-идеални, отколкото са в действителност. В никой области на Битието име такъв идеален живот, но между хората на земята още не е слязъл. Но този живот, за който мечтаете, зависи от вашите разбирания.

Като говоря, аз изхождам от реалното в света. Реалността ние не можем да я познаем в нейната целокупност, но ние до толкова я познаваме, доколкото нашето съзнание е пробудено, и ние имаме връзка и отношение с нея. И затова, онова, което въздейства на нашето съзнание, ние приеме ме за реално, за вярно; а онова, за което нямаме никаква представа, за което не можем да мислим, ние отричаме.

Една от максимите на една стара окултна школа е: Всяка истина е наполовина истина, и всяка лъже е наполовина лъже. Това значи, че когато човек говори нещо, той е заинтересован. Няма нищо лошо в това. че човек е заинтересован от нещо. И в заинтересоваността има две положения, ако някой е заинтересован от мене да ми помага, това е един въпрос, но ако е заинтересован, за да ме използва, да ми одере две кожи от гърба, — това е друг въпрос. Но който както постъпва с другите, така и природата ще постъпи с него — ще му даде урок да знае как да се отнася с ближните си. Защото живота е училище, в което природата възпитава хората

За тази цел тя им е дала много занимания, много предмети за проучване: минералите, растения та, животните, водите, въздуха, планините, светлината — това са все предмети за изучаване и за занимаваме. Вън от това човек трябва да се занимава със себе си.

Сега ние хората сме дошли до положение, при което природна ни е дела приблизително 400 хиляди форми, по които човек може да действа. Това са все начини, по които човек може да действа. Така, имаме начини, по които растенията действат; има начини, по които рибите действат; има начини по които птиците действат; има начини по които млекопитаещите действат. Най после имаме начини, по които различните човешки раси действат. После имаме начините, по които светлината, водата, въздуха и твърдата почва действат. На пръв поглед ни се виж да, че светлината е нещо много обикновено, но тя е в същност, много сложно нещо. За да възприемете или да придобиете едно понятие за светлината, безброй от нейните трептения трябва да влязат във вашето съзнание. Всичко в природата е вибрации, трептения. Най малкия брой трептения ние схващаме като звук. Трептенията от 16 в секунда до 50 хил. в секунда ние схващаме като звук. След това следва една гама от трептения, които не възприемаме с никое от сетивата си. В тази област, която се намира между звуковите и светлинните трептения, се намират нашите чувства. Ние не схващаме чувствата като звук и светлина. Това се дължи на нашето недостатъчно развито ухо и око. Като дойдем до светлината, ние намираме в нея седем цвята, всеки от които има определен брой трептения и определени качества и свойства. Така например, червеният цвят на светлината е носител на живота. Който иска да бъде здрав, той трябва да изучава червените лъчи на светлината. Те представят определен род трептения. Човек може да се ползва от благотворното влияние на всички лъчи, ако знае как да се поставя към тях, какво положение да заеме, как да насочва своите мозъчни енергии и енергиите на своята симпатична нервна система. Също така човек трябва де знае как да се излага на слънцето — накъде да бъде обърнат, когато слънцето е перпендикулярно на зенита. За тази цел мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към слънцето. Когато слънцето залязва, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към запад. Когато слънцето е на юг, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към юг, а когато е на север — мисълта му трябва да бъде насочена на север. Следователно, за да може да се ориентира по отношение на цветните лъчи, природата изисква от човека най-малко пет шест положения. Само така вие можете да ги употребите като органически сили за вашето развитие.

В музиката, както и в речта, цветните лъчи играят много голяма роля. Вие не можете да произнесете една пламенна, една пълна реч, ако не изобилства във вас червения цвят. Червеният цвят е магнетичен. Такъв човек, у когото червеният цвят изобилства, от него блика живот и сила. Красив е червеният цвят Аз не говоря само за една гама на цветните лъчи, която всички познавате, но говоря за трите гами на светлината. Направени са опити и се доказва, че светлината има три гами от по 7 цветни лъчи. Първата гама е тази, която всички виждате. Над виолетовия цвят от тези гама идва друг червен цвят, след кой- то се изреждат останалите цветни лъчи. След втората гама следва третата гама. Може да се минава от една гама в друга. За онези, които не разбират законите на светлината, това е едно чудо. Не казвам, че трябва де вярвате в това, но онези, които са правили опити, казват, каква е тяхната опитност. Като се стигне над ултравиолетовия цвят, настъпва се в една толкова тъмна зона, че сред бял ден човек може да ослепее. Който има присъствието на духа и може да държи съзнанието си будно и да знае, че не е ослепял, след 30 секунди, или след 1-2 минути, пред него отново ще почне да се явява светлина. След тази светлина, той ще влезе в друг един свят на своето съзнание. Такова съзнание са имали светиите. Те са минавали в тази така наречена духовна гама на светлината и са я изучавали около 20-30 години наред. Така са минавали те в духовния свят. Ни кой не може да влезе в духовния свят, ако практически не влезе в духовната гама на светлината. За това се изисква концентриране на ума Вие може да направите този опит, но като го направите веднъж, втори път няма да пожелаете. По този начин опитно може да се установи реалността но онзи свят и тогава ще преминем от вярата към знанието.

Вярата се отнася до онова, което не виждаме. А трябва да влезете в другия свят и да опитате нещата и тогава можете да говорите за реалността. Тъй че, за реалните неща човек има право да говори, а за нереалните няма какво да говори. Те са само сенки на нещата Ако влезете в света, дето всеки върви сам за себе си, вглъбен в себе си и колкото и каквото да му говорите, той нищо няма да ви отговори, като че не съществувате за него, това показва, че не сте в един реален свят. Като влезнете в реален свят, вие ще видите нещо познато. Когото срещнете ще можете да разговаряте, но вече не на обикновените познати езици, но на един съвършено нов език. Тогава вие ще разберете, че сте знаели още един нов език. Сега аз не искам да вярвате това, но не мислете, обаче, че ви заблуждавам. Ако някой преди 20-30 години бе ви казал, че с помощта на радиото ще можете да слушате какво се говори и пее в странство, вие не бихте повярвали, но това е факт днес. Една кутия може да ви разправи всичко, което се говори вън от България. В скоро време ще може да виждате какво правят хората в далечните от нас места. Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши и на онзи свят. Не до висшите светове, но поне дотам, додето са стигнали нашите близки. Ще имаме съобщение от онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки заминали за онзи свят. Ние ще получаваме поща от другия свят с адрес до еди-коя си улица, еди-кой си град. И там има градове като и на земята. Сега аз ви говоря за онзи свят не така, както други са ви го описвали. Онези, които са описвали духовния, невидимия свят, те са го представяли като нещо недостъпно, нещо недосегаемо.

Всички хора са проводници на онези велики живи сили, които работят в природата. За онзи, който съзнава нещата, всичко е от Бога. Ние трябва де съзнаваме това. Всичко е от Бога, но и човек е вложил нещо. Когато водата минава през някои планински или подпочвени места, тя взема някои елементи оттам, които не са й свойствени. Водата има много приятен вкус, тя има и много приятен цвят, макар да се казва, че е безцветна течност. Тя е емблема, представител на живота. Ако бихте пили от тази вода, от която живота се ражда, вие никога не бихте ожаднели. И след като пиете от тази вода, сегашната вода да ви се види много блудкава, много безвкусна. Все така има места не земята, дето тази особена вода тече. От тази вода пият само посветените адепти. Тя извира само от високопланински местности. Тя извира от такива места, дето става особено кръстосване на слънчевите лъчи с центъра на земята. На такива места водата се особено пречиства. Който пие от тази вода, той може да живее сто, двеста, шестстотин, хиляда и колкото години желае. Само сто грама от тази вода са в състояние да внесат в човека особена сила и живот. Тези извори са запазени, недостъпни са за обикновените хора. Хубавите работи са недостъпни за обикновените хора. Но в бъдеще те ще бъдат достъпни. Ако и вие учите добре, един ден тази вода ще бъде достъпна и за вас. В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, тогава лекарите няма да ходят със своите губерки да лекуват хората, нито със своите горчиви хапове и лекарства, но ще носят със себе си по едно шишенце от тази вода. Една десета част от капката на тази вода е в състояние да излекува всякаква болест. Оттам насетне никаква болест няма да го хваща. Какво ще се плаща тогава на лекарите. Американците оценяват човека според както е застрахован. И в природата е същото. Тези 400 хиляди форми, през които минава Божественото знание, Божествената мъдрост Божествения живот минава също така през тия 400 хиляди форми. През всички тия форми минава човешкия зародиш. Следователно, човешкия зародиш е последната форма. През човешката запалка влиза човешкия ум. До тази запалка всички животни нямат тези качества, каквито човешкия ум съдържа. Човек още не е спрял своето развитие. Предстои му да мине през още една запалка. „Ако не се родите изново от вода и дух, няма да влезете в Царството божие“ — казва Христос. Ако в шестата раса, в новия живот нямате тази запалка, вие не можете да бъдете свободни. Ето защо трябва до се проповядва на хората, че трябва да се родят изново. Каквото възпитание да дадете на мечката, тя мечка си остава; каквото възпитание да дадете на вълка, вълк си остава; каквото възпитание да дадете на змията, змия си остава. Човек трябва да мине през новата запалка, за да се възпита. Това е Божественото. Този е новият път. Този е пътят на спасението на хората. Когато дойде на земята Христос казваше, че всички хора трябва да възприемат запалката на любовта Той не говори за онази любов, която в няколко години изгасва, но за онази любов, която като се запали веднъж. постепенно се усилва. Тя всеки ден се повече и повече разширява, докато живите неща стават обичани от всички. В тази любов и дърветата, и камъните, и изворите, и водите, и рибитй, и птиците и всички хора ти стават обични, всички хора ти стават близки на сърцето. И тогава нито болести ще има, нито ще имате желание да разправяте някому за болестите си. Ние ще бъдем такива, каквито Бог ни е създал.

Сега човек може да убие някого, без да му трепне сърцето. Такова желание да се убиват хората помежду си не съществува в Бога. Това е криво разбиране. Хората умират по единствената причина, че не вършат Волята Божия. В сегашния живот в едно отношение смъртта е едно благо за човека. Човек трябва да умре, за да се обнови тялото му. Ако хората разбираха законите и ако възпитанието им беше друго, у тях не трябваше да се явява желанието да се увеличават. Умножението и увеличението на хората трябва да става разумно.

Хората трябва да се увеличават по качество, а не по количество.

Защо ни е едно голямо умножение, да имаме милиони хора, които ще се избиват? Защо ни са милиони хора, от които да се раждат престъпници? Преди всичко тия хора нямат никаква идея за живота. И Бог не се нуждае от такива хора, но понеже е всеблаг, толкова богат, че и за най-лошите хора на земята има какво да им даде. Ние привлякохме най лошите хора на земята. Нима онзи баща, който пиянства, като роди син, не носи отговорност за своя син, който наследява склонността на бащата към пиене? Наследствеността има своите добри и лоши черти. Бащата на някого е бил музикален човек и синът наследява тази способност. Без много труд той става музикант. Ако дядо му е бил добър поет, в прадядо му филантроп, синът или внукът придобива същите качества. Тъй щото законът на наследствеността има две страни, човек може да наследи добрите черти на своите родители, а може да наследи и лошите. Природата е допуснала и двете страни, защото са потребни за човека.

Злото в света съществува по единствената причина, че съществува свобода.

Дето има свобода, там и злото съществува. Ако нямаше зло, ако нямаше и добро и свободата нямаше да съществува. И ако съществуваше само добро, свобода нямаше да съществува и ако съществуваше само зло, свобода пак нямаше да съществува. Свобода има само там, дето едновременно съществуват добро и зло. Свободата е резултат на един вътрешен избор. Всеки човек е свободен дотолкова, доколкото може да избере от двете положения, доброто или злото. Доброто и злото не се налагат не човека, но той е абсолютно свободен да избере едното или другото от тях — от него зависи. Понеже хората не вярват в свободата на човека, затова понякога те кипват, гневят се. Човек не мисли, затова се гневи. Гневът се проявява преди човек да мисли. Гневът е чувство, което се заражда над лъжичката на човека. Гневът се заражда и в областта, която е зад ушите на човека. Ако човек може да разедини мисълта от гнева и я изпрати в предната част на челото, или в горната част на главата, дето е моралният, Божественият свят на човека, той ще започне да мисли и ще се почувства свободен.

„Здравото учение“ — За да се дойде до здравото учение, от всички се изисква една вътрешна връзка. За в бъдеше ние се нуждаем от гениални хора. В бъдеще трябва да се създадат три вида хора:талантливи, гениални и светии. Бъдещето общество трябва да се състои от талантливи, гениални хора и от светии. Талантливите хора — това са точките в света. Гениалните хора, това са радиусите, правите линии, а светиите — това са кривите линии. И когато светията бомбардира Злото, първо той отправя своето оръдие нагоре към Бога, в права линия; после то се изкривява и пада точно в неприятелския лагер, но по крива линия. Бомбите, с които светиите воюват са бомбите на любовта, и ако ние бихме воювали за любовта, ние бихме свършили много повече работа, отколкото сега вършим. Няма по мощна сила от любовта. Щом дойде да воювате, изпращайте бомби от любовта на всякъде Ще попитате по кой начин. Като дойдете в мисловния свят вие може да изпратите на неприятеля си една силна мисъл, с която да го поразите.

Онзи, който разбира законите на мисълта с една силна мисъл може да порази цяла войска.

Такива опити са правили посветените на миналото. Същото могат да направят и съвременните християни, ако приложат христовото учение. Но според мен, съвременните християни не работят още за Христа. Те работят само за своите лични интереси. Те нямат още онова високо съзнание, че трябва да се работи за великото в света, че един е господарят на свето. Един е Господ. Един е царят на света. Един е Бог и неговата правда. Това трябва да се съзнае от всички хора. Но това съзнание го няма още в хората. Когато се роди това ново съзнание в хората те ще се доберат до едно ново разбиране на живота, ще почнат да работят за прилагането на Христовото учение в живота си. Като приложат учението, тогава Христос ще ги възкреси и ще стане както казва Той — едно стадо, един Пастир. От там насетне смъртта няма да има власт над хората. Тогава няма да има недоразумения, престъпления, омраза. Тогава ще имаме един нов свят. Свят на любов, знание и свобода.

И казано е в Писанието, че Бог ще създаде ново небе и нова земя. Мнозина очакват нова земя. Не, земята ще бъде същата, но в нея ще станат известни промени. Тогава където и да мине човек, покрай дървета, покрай извори, покрай камъни, всичко ще му говори, всичко ще го поздравява. Тогаз всички братски ще живеят. Това е здравото учение, за което хората от сега трябва да се приготовлявай. Като говорим за любовта, хората я считат за нещо фантастично. Не, любовта не е фантазия, тя може да се опита. Когато страда, човек може да опита любовта. Затова благодарете, че страдате. Степента на страданието показва степента на развитието на човека.

Колкото повече страда човек. толкова по голяма възможност той има да се развива. Аз бих желал всички да имате страданието Христово. Според мен вие, които страдате, ще може да се повдигнете. Без страдание вие ще бъдете обикновени хора. Всички светии са били хора на страданията. Но те са съзнавали смисъла на страданията и са го превърнали в благо на човечеството. А съвременните хора се страхуват от страданията. Няма какво да се страхувате от сиромашията, несгодите на живота, болестите и пр. Нека да остане у вас само онзи свещен страх, че любовта може да закъснее да дойде. Тези неща трябва да ги опитате, за да се уверите, че е така.

Сега аз ви желая: който за каквото иска, да се кандидатира: за талантлив, за гений, или за светия. Всеки трябва свободно да си направи избора. Който каквото желае, това да си избере, за да може да работи за бъдещето човечество, което иде сега в света.

НОВОРАЖДАНЕ

Когато от всички страни ме обкръжаваше мрак и душата ми бе изпълнена с неверие и страх, аз помислих, че си ме забравил, че си безкрайно далеч от мене, или че вече не съществуваш в света, о, Татко мой!

Напразно Те търсех, за да озариш моя друм и да сгрееш моето сърце. По пътя ме среща ха недоволни, тъжни и измъчени люде. Почувствах се изоставен, самотен. И в тишината на моето усамотение аз Те призовах с всичката си сила, защото едничко само упованието в Теб ми беше останало.

Очаквах Те със свещен трепет. И изведнъж почувствах Твоето близко присъствие. И когато в душата ми пламна великата жажда да Те възлюбя и да служа само на Теб, Ти отмахна булото не мрака пред очите ми и ми разкри света на свободата и любовта. плуващ по необятна светлина. Ти очарова моя взор с Неизразимата Красота на живота и докосна струните на моята душа с ехото на неговата неподражаема симфония.

Сега веч разбирам. че не Ти, я аз съм се отдалечил от Тебе. Сега веч разбирам, че винаги с будно око и снизходителна усмивка търпеливо си чакал и бдял над моята неравна пътека. за да развържа веригите на моята личност и да разтворя дверите на душата си за безграничната любов, за съвършената хармония. Сега веч разбирам, защо моите братя и сестри ме срещат със сияйнали лица, с нежна усмивка и с ободрителен поздрав.

Защото Ти благоволи да разкопаеш почвата на моите ум, сърце и душа и да разкриеш извора на чисти, кристални струи. Защото Ти пожела да си изградиш светъл дом в глъбините на моя дух, за да даваш отмора на странници, утеха и радост на страждущи и неволни. Защото дълго, много дълго съм Те търсил, със поток от сълзи на очите си, аз, безпомощното, изгубено от векове твое чадо.

О, Татко Благий, нека не остане друго стремление в мен, освен завинаги да пребъдвам в светлината на Твоето присъствие, да съзерцавам величието на Твоите творения, да пея за Твоята вечна слава и мощ, да се вслушвам в кроткия Ти любещ зов и да служа на Неговата върховна повеля.

В. С. Недев

ВЛАДЕЙ СЕБЕ СИ

Живеем във времена, когато злото като черна птица е разперило крила над хорските души и забулило със сенки и сетната искрица добро в тях. Днес всички открито заявяват.че „живота е борба“ и по най-цинични начини отричат вечните Исусови принципи за взаимна любов и в лицето на ближния си виждат само свой съперник и враг. Една чудно жажда за надмощие, за овладяване на повече материални блага стимулира днес човека и заангажира неговия активитет.

Ще ви цитирам няколко при мери от прочути гениални мъже, понеже мнозина от вас не са определили своя път, на къде трябва да бъдат насочени усилията на човека и какво трябва да владей той. за да оправдае името „човек.“

„Който царува вътре а себе си и управлява своите страсти, желания и страхове, той е по вече от цар.“

„Човек. който иска да бъде човек, длъжен е да знай да управлява вътрешното си царство“. Във всяко човешко същество има две натури: Едната вечно се стреми към доброто, правдата, благородството, към всичко, което въздига, възвишава и пречистя. Това е божествената страна на човека, образът на Създателя, страната на безсмъртието, духовната страна. Другата страна е животинската, която се стреми да надделее. Тя не се устремява на никъде. тя пълзи, тя се влачи в калта на чувствеността, като някой звяр тя познава само един закон, и се ръководи само от една подбуда — самозадоволяването. Когато не усеща глад и жажда, когато са наситени страстите й, тя си лежи мирна и спокойна и тогава ние я мислим за покорна.

Ала. когато инстинктите излязат от състоянието на временно задоволяване, тя отново почва да търси, иска да ги удовлетвори. Вие не можете да разсъждавате с нея, защото за нея не съществува разум. и само един не-победим инстинкт. Вие не можете да възбудите в нея самоуважение, защото го няма у нея. Тя не се грижи нито за характера, нито за човещина, нито за нищо друго духовно.

Тя хищно впива в сърцето на човека острите си нокти и го оковава със студените вериги на робството.

А няма нищо по-недостойно и унизително за човешкия дух от робството. Свободата е най-висшето благо на земята.

Бъди свободен, не от железните вериги, а от ония, които се сковават от страстите — бъди господар на себе си. Гледай себе си да завладееш, кормилото на сполуката, на обстоятелствата. „Бъди свободен“ (не е достатъчно човек да има висши качества — казва Ларошфуко —но трябва и да знай да ги владее.) Никой не може да нарече себе си възпитан, докато не се научи да подчинява на волята си всеки свой мускул. „Бляскав ум в болно тяло. прилича на злато в джоба на изморен плувец.“ Подчиненият на самообладанието ум е свободен ум, а свободата е сила. „Аз наричам свободен оня дух — казва Чанинг, който с ревност пази интелектуалните си права и сила. който не се задоволява с пасив-на или наследствена вяра, който разкрива себе си за светлината от където и да иде тя. Който посреща с радост новата истина, като ангел небесен, като изслуша съветите на другите, на своя вътрешен оракул, който се ползва от внушенията от страна, не за до потиска, но да събуди собствената си енергия.

Само един такъв ум ще нарека свободен, който не позволява, не остава външните обстоятелства пасивни да го огранича-ват, и не се увлича от външните събития, не се явява като рожба на случайните причини, а подчинява самите събития на собствената си преценка, действа с ония принципи, който той е усвоил след здраво обсъждане. „Аз ще нарека свободен оня ум, казва Чанинг, който може да се отбрани, да устои, да се запази против налагането на обществото, който не навежда глава пред висшия съд, по-горе от човешкия, който се покорява на по високи закони, отколкото обичая, който твърде много уважава себе си, и затова не може да стане роб или оръдие на всички или мнозина.“

„Аз наричам свободен оня ум, който проникван от вярата си, в добрата мощ на добродетелта. пропъжда от себе си всички страхове, освен страха си от лошите работи, и който не се бои ни от заплаха, ни от опасност и си остава спокоен, сред бурите и продължава да владей себе си дори и тогава, когато всичко се руши“.

„Познай себе си“ е казал мъдрият атинянин Сократ за човека „и научи се да владееш страстите и инстинктите си“. „В живота има много и всякакви беди. След кого трябва да вървиш, за да не попаднеш в беди? — Това е бог. А що значи да вървим след Бога? — То значи да имаме онова, което Той иска и да не искаме онова, което Той не иска. А как да достигнем това? — Да разберем Неговите закони и да ги следваме.“ Любовта е единствената пътека към съвършенството на живото. Никога не отлагай доброто дело, ако можеш да го сториш на часа.

Д. Кьосеиванов

с. Топола, Айтоско

Огненият танц в село Н. Паничарево

Как мина тази година празника. Над 1000 души присъстваха на игрите. Подробности върху огнения танц.

Празникът на нестинарките в с. Н. Паничарево мина под знака на голямо оживление. Още преди няколко дни преди тържеството в Бургас започнеха да пристигат на групи разни чужденци и наши учени, които от тук с автомобил се отправиха за селото. В деня на празненството в селото вече имаше към 1,000 души.

Както е известно, в това село играе само нестинарката Кера Йорданова, 30 годишна, майка на 5 деца.

Огненият танец на нестинарката започна в 5 ч. 30 м. след пладне в деня на Св. св. Константин и Елена.

Гайдарят, когато схвана, че нестинарката е готова за игра, започна да свири песента на огнения танец. В това време заби барабанът.

Нестинарката Кера излезе от манастирчето и играейки, постепенно започна да навлиза с боси крака в грамадния огнен харман. Жарта на хармана достигаше 10-15 см. дебелина. Всички с притаен дъх следят играта на Кера. Тя, държейки в ръце иконата на Св. св. Константин и Елена, играе върху живия огън, който в много случаи заравя целите й крака.

Много от наблюдателите очакваха, че, нестинарката ще бъде обхваната от огъня, но за изненада на всички до последния момент тя остана невредима. Тя игра 6 пъти върху огнения харман.

След прекратяването но играта много от любопитните прегледаха краката на нестинарката, но за голямо учудване но всички, те бяха без всякакви признаци на изгаряне.

Интересно е да се отбележи, че преди 4 години Кера е нямала абсолютно никакво намерение да става нестинарка.

През тази година на Св. Св. Константин и Елена тя, като ме сила хляб, неочаквано някаква сила я подтикнала да разрине огъня, който приготвила за печене на хляба и да започне да играе върху него. От тогава вече редовно играе върху огъня в този ден.

Кадънка и сврака

(басня)

Хубавата горска птичка, малката Кадънка, си направила гнезденце в една гъстолиста трънка. И започнала да носи, с пълна радост на сърце, всеки ден по яйченце. Но на петия прекрасен ден, като прилетяла в своя дом, разкошно украсен, да снесе и петото си яйченце, изненадано видяла, че в гнездото й яйцата, неизвестно как се наредили вече тъкмо пет. Чудила се, вгледвала се, дваж и триж ги преброила — пет, та пет.

— Нищо, рекла най-подир, може да съм сбъркала във дните. Ще снеса и днес, туй ще бъде сигурно за моя чест. Великата природа таз година може би така е наредила, неусетно аз да съм близнила. Пък числото шест нали е още символ на илюзиите, на щастливата измама? Може от случая аз да съм избрана, многочелядна да стана.

И, след първата си радост, легнала да мъти, като попоглеждала яйцата в ден по десет пъти. А пък дните, както всеки знае, тичали да стигнат туй, което се желае. Та на времето си тъкмо шестите яйченца се пукнали щастливо и от всякое излязло по едничко птиченце красиво: пет кадънчета еднакви и едно особено — малко по-голямо.

— Ах, че ми е весело и драго, - рекла си Кадънката във себе, че можах да си отимам толкоз необикновено бебе! Я, какво е едро, пълно, здраво! Иде ми сама на себе да си кажа „браво!“ То ще стане сигурно голям борец, или полководец, славен в свода, с благородна, царствена обхода. А пък може да е отреден за при царя ни велможа.

И започнала тя да ги храни с мишки, мравки, пеперудки, сдъвкани на кашица, или овалени на грудки. Но оказало се, че онуй, което се тъкмяло за борец, или велможа, тя, горката, да го храни едвам може. Вечно гледно, вечно ненаситно. Семо зяпало насреща и протягало червена шия, да помислиш, че припада от гладия.

А Кадънката със тежка грижа литнала по тръни и ливади, като луда, само да улови муха, бръмбар, или пеперуда, с мисълта че храни истински велможа. А велможа да се храни как да е не може.

Уви! Със толкоз труд и грижи тъкменият за велможа и дори за нещо по високо ако може: нямал ни осанка, ни обхода, ни забави благородни. А напротив, всякак проявявал тъпоумие, жестокост и постъпки безподобни. Всекичастно се клатушкал и намествал; шавал и преместял, докато избутал из гнездото всичките си братя и сестрици, та останал сам, за майката безчестие и срам.

Но един прекрасен ден, любопитна кака Сврака кацнала на кривоклонестия дрян, па високо се изсмяла, колкото й глас държал:

Ха ха-ха ! Мари хубава Кадънке, твоят син е Кукувче несретно! Ти си се заблудила, горкичка, неусетно. Мътила кукувичино яйце. Ха ха-ха ! Син не ти е той, а нещастно, хвърлено от майка си дете, без дом и без сърце!

Загледала се горската Кадънка и, какво? —видела, че наистина е кукувиче убого. Сърцето й се свило твърде много и заплакала тя безутешно: „Боже, туй не е ли грешно!“

____________________________

Който мислите си не познава.

Често в чуждите се заблуждава,

И от благото си се лишава.

Дядо Благо