| Алтернативен линк |
БРАТСТВО
Седмичник за братски живот
Брой 174 - год. IX.
Севлиево, 6 декември 1936 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 50 лева
За странство – 80 лева
Отделен брой 1 лев
----------------
Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
*
Съдържание:
Обичай живота! Благодаря! (стих.) – Д. Антонова
Край огъня (31. 07. 1939 г. 7-те рилски езера) – Планинец
Характерология (Изучаване на човешкия характер, продължение от бр. 173) – Л. Лулчев
Вегетарианска кухня – Борис Биров
Да бъде мир!
Макар че по целия свят държавите се въоръжават и готвят за война, последната не може да ни бъде наложена, ако ние не я искаме.
Ако бъдем разумни и твърдо решени да вървим по пътя на мира, никой не може да ни наложи войната.
Ако мислим за мира, ако живеем само с идеята за мира, ако не се подаваме на опасната психоза за неизбежността на войната, ние можем да запазим поне нашата страна от огъня, който се готви да се разрази над света
Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне към една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение, са факторите, които ще определят нашето бъдеще!
Всичко зависи от нас, а не от вън.
От нас зависи мира, от нас зависи и войната — от пътя, по който тръгнем, от насоката, коя го вземе нашата мисъл.
Това не се отнася само до управниците, тъй наречените ръководители на народните съдбини. Всеки отделен човек е способен да направи много нищо за мира само с мисълта си, защото мощната, интензивна, съсредоточена мисъл, е сила. която невидимо, както по радио, се предава навред, възприема се подсъзнателно и се реализира от другите хора.
Няма по-мощно и по-ефикасно средство за запазване но мира от мисълта за мира.
Мисълта за мира е сила, която, след като излезе от нас, действа вече самостоятелно, невидимо и неизвестно за нас. Тя прониква в другите съзнания, и започва и там своята работа. Нейните резултати, обаче, се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея.
Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати — толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея.
Ето защо. всички хора на добрата воля трябва да отделят по малко от своето време за разпращане, чрез своето собствено живо радио, мозъка, на спасителната идея за мира.
Най-добре е това да бъде сутрин, след ставане. Сутринната тишина и спокойствие, когато още не се е пробудил шума на ежедневния живот, е най-подходящо условие за достигане на необходимото за това съсредоточение.
Колкото по-добре се съсредоточим, толкова по-голели резултати ще имаме.
Колкото по често правим това, толкова повече ще се увеличава нашата сила в това направление, докато се превърнем в мощни източници на благотворна енергия, силови центрове, които разна-сят навред спасителната идея но миро и новия живот.
Нека си създадем навик, всяка сутрин да отделяме по малко от нашето време за изпращане и закрепване на световната мисъл за мира.
Нека, най-малкото, се постараем. с мисълта си, да оградим поне нашата малка България, с един светъл кръг от мисли за мира, за любовта, за доброто, за истината и правдата, и за братството между всички хора на земята, които мисли да бъдат непреодолима преграда за всяко зло.
Да бъде мир! . . .
Да бъде вечен мир в България и навсякъде по света.
Да зацаруват любовта и братството между всички хора!
И ако ние не можем да спрем света от неговото шеметно падение към бездната но всеунищожението, най-малкото — ние можем да спасим поне България, да я запазим невредима и незасегната от готвещото се кърваво хоро.
От нас зависи! От хората на доброто в България зависи нейната съдба. Ако ние напрегнем всичките си духовни сили в това направление, ще я спасил и запазим. Ако ли не — ще вземат надмощие ония външни и вътрешни сили, конто ще я завлекат към катастрофа.
Впрочем, на работа за мира!
Да бъде мир, сега и всякога, в България и навред!
П л а м е н
Скачените съдове
Много от страданията на съвременните хора се дължат на непознаването заканите на скачените съдове.
Това е система от здрави тръби, свързани подземно помежду си, в които находищата се течност се стреми да запази еднакво ниво.
А когато на пътя към това еднакво ниво се постави някаква преграда, силата на системата е страхотна: хидравлическа преса.
Така, всеки един от нас си живее на земята и се мисли сам и свободен на нейна повърхност. Ние виждаме около себе си други хора, подобни на нас, наши роднини, близки или безразлични човеци, чието здраве и болести, чиито радости и скърби, чието всекидневно съществуване сякаш не ни засяга.
— Всяка овчица за своя ножица, поучава мъдро народната поговорка.
— Всеки за себе си, Господ за всички, допълва набожната английска мъдрост.
— На мене да ми е добре, па другите — трябват ли ми, извлича правилото за своя всекидневен живот практичният съвременник.
И нарежда своя живот точно според това правило. Всеки живее за себе си, а в отношенията си към другите — може да постъпва по свое желание и разбиране с най-голям произвол.
А ето че законът на скачените съдове започва да се обажда.
За мене е важно моето дете да бъде здраво. Но неговото здраве не е гарантирано, ако детето на моя беден съсед е болно от скарлатина.
За мене е важно аз да бъда здрав. Но кой ще ми запази здравето, ако водата от градския водопровод е заразена от коремен тиф ?
Туберкулозният проблем не ме интересува, защото моето жилище е хигиенично. Но кой ще ми запази здравето от болната слугиня, от кафенето, от улицата, учреждението, гдето болни мои близки, без хигиенични навици, храчат и разнасят заразата?
Аз мога спокойно и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в банката и само от лихвите им мога да живея. Но ето —аз съм свързан с монетната система и с банковите операции. Едно обезценяване на лева, един фалит на банката и аз съм последен бедняк.
Не се иска голяма прозорливост, за да се разбере, че законът за скачените съдове неумолимо действа както в нашия индивидуален, така и в нашия обществен и международен живот: цени на житото, на гроздето, на дрехите, и т. н.
От съвременните хора, чието съзнание все по-ясно схваща законите на скачените съдове, остава още едно нещо да се разбере. А то е — че динамиката на тия съдове не е произволна величина. Че тя се подчинява на известни принципи, на известни закони, които единствено могат да направят съществуването на държавите хармонично, а това на хората — радостно.
А тия закони са изразени твърде ясно и твърде нагледно от големите, прозорливи синове на човечеството. които са ги обобщили в кратки практични формули: любов към ближния, взаимопомощ.
С т е ф а н
Обичай живота!
Обичай живота — път чуден
Към връх, що се вие, издигнал гранитно чело.
Скали, и грамади, и бездни и ужас,
И светли простори, крила на орли,
Дух пламнал, и песен, и връх, що зове
Към светли простори, към чудно небе!
*
Обичай живота — поле безпределно,
Шир златна, където под пламналий сърп
Се слагат житата узрели,
Житата на дълъг, любовен и сладостен труд.
*
Под златния зной.
Всред мир и покой,
Цъфтящ с цветовете и зреещ с плода,
Обичай живота, — ще дойде часа
С дух пламнал и песен ще стигнеш върха!
Д. Антонова
Благодаря!
Благодаря на слънцето, което ме огрева,
Когато тръгна в път.
И на цветеца мил и на дървото,
Край пътя що растат.
*
На вятъра, на птиците и на росата,
В тревата що блести.
На водопада, що се пени и разбива
По белите скали.
*
И на върха, издигнал към небето
Вълшебното чело,
На смелия орел. извил за път далечен
Могъщото крило.
*
Благодаря, на извора аз казвам.
За чистата струя,
За песента, която под скалата
Ми малка капка пя.
*
Благодаря, аз викам към простора,
Високо от върха.
Благодаря, и чудна песен пее
Там моята душа.
Д. Антонова
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Каквото човек посее, това ще пожъне
(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Което човек сее“, 26.04.1936 г.)
Ще дам определение на думите — ново и старо.
Новото се отличава с противоречия, а старото — с промени. Вие живеете и срещате разни противоречия в живота си — това е новото. А щом умирате, щом ви заравят в гроба, това са измененията. Кое е по-хубаво, противоречията или измененията? Да се изменяш — това значи да умираш, а да имаш противоречия в живота си, това значи да живееш. Така е на земята. Трябва ви едно ново разбиране, а не да се забавлявате с старото, което е мъртво. Но ако мъртвите не възкръснат, безпредметна е тяхната смърт. А като възкръснат хората, тогава се явяват противоречията в живота.
И тогава, защо са противоречията?— За да възкръснете. Защо са измененията? — За да умрете и се освободите от старото. Значи, човек не може до се освободи от старите навици, освен чрез смъртта.
Сега да дойдем до новото разбиране на живота. В света съществуват три вида противоречия. На физическия свят противоречията са по отношение на физическото тяло. Вторият вид противоречия са по отношение на нашите чувства и третият вид противоречия са по отношение на нашата мисъл. Противоречията са признак, че сме в движение, а зад движението стои една разумна воля.
Какво нещо е животът и какъв е неговия произход, това е една дълбока проблема, която не можете да разберете при сегашното си развитие. Животът като резултат е произлязъл от по-висши същества. Въобще живота не е произлязъл от никъде, защото той е основната реалност, която е породила всичко друго. Но живота на по-нисшите същества е резултат на по висшите. Детето носи живота на майка си и на баща си. Неговия живот е резултат на живота на майката и на бащата. Детето е един за-вършен резултат на майката и на бащата. По същия начин и физическият свят е един завършен резултат на умствения и на духовния светове.
Следователно, вие не можете да разберете умствения и духовния светове, докато не разберете физическия свят. Значи, човек най-първо трябва да проучи физическия свят. Но за да насочим проучванията в права посока, трябва да го проечаваме като резултат на по-висшите светове.
Човек на физическия свят е ученик, а за мене ученикът е емблема на бъдещето. В света човек трябва да учи главно три неща: той трябва да проучва и усвоява правата, светлата мисъл, възвишеното, благородно чувство и добрата постъпка.
Но човек не може да по-стъпва добре, ако не знае да говори добре. Човек не може да бъде отличен музикант или художник, ако не знае да мисли. Вие не можете да бъдете гениални в никакво изкуство, ако не можете да мислите право. Вие не можете да дадете израз на това изкуство, ако нямате едно право чувство.
Картините на много художници са изопачени по единствена причина, че чувствата им са изопачени. Щом чувствата им са изопачени, т. е. щом нямат духовен живот, какво изкуство могат да дадат? Това не е изкуство. Всеки човек е скулптор в живота. Всеки човек, който живее и обработва своето тяло, той обработва една скулптура. Той постоянно моделира своето тяло, своите очи. своите ръце, крака и т. н. Той моделира и своята глава. Следователно, каквото е вашето тяло, такова е вашето знание. В това отношение, човешкият живот не е един завършен процес и вие трябва да се радвате на това. Това е новото. Човешкото тяло, това е новото в света. Противоречията в живота това е новото в света. За да се разбере всичко това, обаче се изискват знания.
Не е лошо, че има противоречия, но трябва да се намерят гениални хора, които да пресъздадат и да организират тия противоречия.
От противоречията в света се създава хубавото. И Писанието казва: „И земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше върху бездната.“ Значи, преди създаването на света, имало е такива големи противоречия, каквито светът никога не може да си представи. Но когото дошъл Духът, това разумно начало, и почнал да твори, още като казвал първата дума, веднага се явила светлината. Следователно, появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум. Затова, ако в вашия ум има светлина, вие мислите и сте в движение. Ако в вашия ум няма светлина, вие не мислите и сте в покой. А в покоя всякога има тъмнина; като дойде, обаче, светлината, тя твори. Със светлината заедно иде топлината. Това е на човешки език казано. Мисълта и чувствата трябва да вървят заедно, ръка за ръка. По този път човек ще може да пресъздаде противоречията.
Противоречията подразбират неблагоприятни условия, но един ден тези условия ще се изменят. Значи, от противоречията, които съществуват в живота ви, от тяхната материя, един ден вие ще създадете такава материя, която ще подобри живота ви. Вас ви очаква едно по-велико бъдеще от сегашното, в което се намирате. Идеалът на човека е да стане светия и ангел. Ангелите и светиите са същества, които мислят право, чувстват право и имат един много приятен говор. И когато Адам престанал да мисли, той оголя, когато престана да чувства, изпъдиха го от рая, а когато престана да говори хубаво, накараха го да оре земята. Следователно, когато Господ иска да те научи хубаво да говориш, ще те направи земеделец. Когато иска да те научи да разбираш, да чувстваш живота правилно, ще те направи градина. Когато иска да те научи да мислиш правилно, ще те прати на училище да учиш. И тъй, вие сега сте изпратени на училище на земята — да учите, да изправите своята погрешна мисъл, която сте имали в миналите си съществувания.
Ако вие мислите, че в десетина години ще можете да изправите живота си, вие сте в погрешен път. Животът няма какво да се поправя. Сам по себе си той е съвършен; но ние трябва да изучаваме онези велики закони, които Бог е положил.
Вие сте носители на този живот, който вечно твори и усъвършенства формите. Когато човек наруши законите на този живот, той задлъжнява — остарява и живота го напуща. Аз искам ученици, които нито имат да дават, нито имат да вземат — да са съвършено свободни. Много религиозни хора искат да бъдат добри, святи, за да угодят на Господа. Господ не е пратил хората на земята да стават светии. Светийството е трудна работа. И ангелите, които са живели милиони, милиони години преди хората, едва са дошли до първата степен на светийството. С товв не искам да унижа хората, но казвам колко много има да учите За мен по-хубаво нещо от учението няма. Затова радвайте се, че има какво да учите. Това, което ангелите и боговете са постигнали — това е бъдещия стремеж на човека. По силата на този стремеж, който е вложен в човека, той постепенно ще проучва законите на живота и ще развива своята мисъл и чувства. По този път човек ще придобие силата; а чрез силата, той ще може да премахне всички препятствия в живота си. Но, както казах, за да дойде до силата, човек трябва да дойде до правата мисъл и благородното чувство. А до като дойде до тях, той ще премине през ред противоречия. Противоречия съществувот и в мислите и в чувствата на човека. Аз не искам да кажа, че те не трябва да съществуват. Противоречията в вашия живот са. условие за вашето развитие. Без противоречия вие не можете да имате никакъв прогрес.
Това трябва да го помните. Ако искате друг някакъв живот, без противоречия, вие сами трябва да си го създадете.
Сега, понеже ви говоря за противоречията, ще ви дам следния афоризъм: частите са условия за съществуването на цялото и цялото е условие за съществуване на частите. Кое се роди първо — частите или цялото? Органите на тялото не са нищо друго, освен самото тяло в движение. Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си. Когато органите са в движение, образоват цялото, а когато органите са в покой, образуват себе си. Бог е цялото, което работи в света. В този процес на работа, на движение, всяко същество има свое проявление. Затова, докато Бог работи в света и ние трябва да работим. Това, което човек мисли, чувства и прави, както и този импулс, който го тика към учене, това е Божественото в него. Когато престанете да работите и условията за работа ще се изгубят. Ние трябва да мислим като Бога. В Бога няма чувствания като нашите. В Бога има Любов, в която няма поляризиране. Той няма две страни. Бог всичко дава.
Има един стих в Писанието който казва: „каквото човек посее“. Бог, който не е смъртен като хората, всичко дева и сако наблюдава, какво сееш.
Каквото посееш, това ще пожънеш. Ако живееш добре, добро ще ти даде; ако живееш зле, зло ще ти даде. Бог не може да наруши този закон. Не може Бог да даде на добрия човек зло — в на лошия — добро. Понякога вие може да носите големи страдания — това е доброволно. Всеки доброволно може да носи известни страдания, а не насила да му се наложат. В това отношение законът е верен и по отношение на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Каквото човек мисли, чувства и както постъпва, това ще му се даде. Ако мислите, чувствате и постъпвате добре— добро ще ви се даде. Ако мислите, чувствате и постъпвате зле —зло ще ви се даде. Това е закон. който трябва да имате предвид в живота си, защото той регулира условията на вашия живот. На основание на този закон ви казвам: не се обезсърчавайте от лошите условия — но работете с силите на доброто и ще имате постижения. Използвайте условията, при които сте родени и реализирайте възможностите, които се крият в тях. Който е роден като мъж — като мъж да използва живота — това са известни условия, които трябва да използва. Който е роден като жена, да използва тези условия. Има шанс за жените за в бъдеще да се родят мъже и за мъжете да се родят жени. Използвайте всички условия и никога не съжалявайте, че сте се родили мъж или жена. Някои съжаляват, че им се родило момче, други пък — че им се родило момиче. И в единия и в другия случай се радвайте. Когато се роди мъжко дете — Бог ви е посетил с своята мисъл. Когато се роди женско дете — Бог ви е посетил с своята Любов.
В каквото тягостно положение и да се намирате, каквото и нещастие ви сполети, за да се освободите, обърнете се към своята мисъл и към своите духовни чувства. Ако мислите и чувствата ви не са прави, те ще станат причина за вашето нещастие.
Чрез противоречията днес се изпитват всички хора и народи — за да се види докъде са достигнали в своите знания. Някои казват, че имат любов към Бога. Ще дойде нищо отвън, което ще раздруса Любовта им, до видят доколко могат да из-държат. Христос казва: „Който издържи до край, той спасен ще бъде.“ Че ако за твоето убеждение ти ударят десет тояги и убеждението ти стане на прах и пепел, какво убеждение е това? А дали на Бога или на Мамона служите, все ще имате страдания и изпитания, все ще ви турят на кръста и най-после в гроба. И заравянето на човека в гроба е едно изпитание. Но когато служите на Бога и в гроба да ви сложат, ще възкръснете; но ако служите на Мамона, като ви сложат в гроба, не ще възкръснете.
„Което човек сее.“
Посейте онези велика Божествена мисъл в вашия ум. Посейте онази велика Любов в вещите чувства. И, най-после, посейте разумното начало в вашето слово. Всичко каквото човек говори, трябва да е сам доволен от него.
Да говори разумно, да обича и да мисли право — това значи човек никога да не злоупотреби с онова доверие, което Бог му е дал. Никога човек да не злоупотребява с онези добродетели, които Бог е вложил в него. Никога човек да не злоупотребява с доверието на баща си, на майка си, на сестра си, на брата си, нито с доверието на приятеля си. Никой да не злоупотребява с доверието на когото и да е. Не злоупотребявайте с доверието на никого. Това е общо правило, което трябва да пазите свещено в живота си. Не разваляйте Божественото у хората, които мислят за тебе. Защото, ако разваляте това доверие, няма да има на кого да уповавате.
Вярвайте и уповавайте на този ум, който носите в себе си; вярвайте в това сърце, което носите в себе си; вярвайте в това слово, което имате в даден момент. Това е правото за вас. Ако вие сте верни за малкото, за в бъдеще ще бъдете верни във великото.
„Което човек посее, това ща пожъне.“
Беседа от Учителя, държана на 26 април 1936 г.
Край огъня
Луната величествено се издига над „Харамията“, който като сфинкс, поставен всред великата рилска пустиня, мълчи и е ням свидетел на дивната красота, хармония и съзвучност в тоя край. Близо до луната блещи Юпитер, най светлата планета. Те хвърлят отражение в кристално бистрите води на второто езеро, от седемте рилски езера и очертават светла пътека. Огъня на огнището буйно се разгаря и спуща дълги пламенни езици.
Приказна красота!
По някое време се чува звук от цигулка. Сърцата на мнозина трепват и бързат да се приберат към огнището. Защо отиват всички там? Само за музиката ли, за красотата на езерото и неговите сребристо-блестящи води ли, да се видят с приятели ли? Хей, казвам ви приятели, че нито за едно от тия неща, защото красотата в природата е навсякъде пръсната и всеки кът си има своята особеност. Нещо по-силно, по-здраво ги привлича. Една вътрешна сила ги притегля с невидими нишки, събира ги и обединява за нещо велико. Тука, макар и не забелязано за окото, се разрешава велика задача, твори се нов свят, гради се ново здание за новото, което ще се роди утре.
Това ново именно се създава едновременно навсякъде. То расте по закона на естественото развитие и нищо не ще е в сила да го възпре, защото майката и бащата, които така грижливо го отглеждат, денонощно бдят над него, съблюдавайки, вземайки под съображение всички причини и последствия. А тЪ са така вещи, че не ще изпуснат нищо изпредвид. На тях помагат най-светлите и най-силните същества, с една дума, цялата природа, цялата вселена им съдейства.
Какво разнообразие на картините! Всеки миг се сменят, от хубави по-хубави. През езерото минава сребриста пътека, очертана от луната, а през душите на живущите тук блещи златна нишка, светъл лъч, хвърлен от най-великото слънце — от слънцето на всичките слънца. Разнообразни са и картините между обитателите сега на планината. Едни, насъбрали се около огъня, пеят пригласяйки на цигулката. Те вършат една колективна работа, учат общо един урок, едно изкуство, което ще им е необходимо за утрешната взаимна дейност в новия живот. Други седят край езерото и съзерцавайки неговата красота и чистота, пожелават същото за своите души и тия на своите ближни, с които са свързани; трети се разговарят на сериозни теми и т. н. Във всички искрено търсещи истината души има едно чувство, лелее се една мечта — да се свържат с извора на живота, да заживеят в Любовта.
След музика и песни край огъня, когато всички отидат да спят, зер утре трябва рано да се стане и посети някой връх, преди изгрев слънце, остава понякога (край огъня) само малка група. И тогава, в тишината на нощта се повеждат чудни разговори за луната, за планетите, за зодиаците, за звездите. Държат се цели лекции. Друг път за чудната психика на човека и нейните възможности, за съзнанието, за ума, сърцето и пр.
Колко приятни гласове край огъня! Човек не му се ще да прекъсват. Това са живи моменти, които никога не ще се изличат от съзнанието на създаващия се сега нов човек, защото всичко това представлява тухли за новостроящата се сграда.
Всичко говори на човека и го учи. И звездите, и луната, и песента на водата и мълчаливите, величествено стърчащи скали.
Хората казват: „спомен като спомен“, но в тия спомени за планината и нейните езера има нещо повече. Те са една светла страница в живота на всеки, който е прекарал известно време тук.
Водата, скалите, върховете, цялата планина ни дават един урок много важен за нашия живот, а именно, да имаме сцепление. Ако скалата няма сцепление, тя не ще може да издържа на стихиите и ще се разруши. Ако планината няма сцепление, тя ще се срине и ще стане равнина, обикновена площ.
Тук на планината всички учим това изкуство. Това са паметни уроци в университета на великата природа. Още по-паметни са, когато душата на човека се свърже с цветята, тревите, водите и пр.
Пожелавам на всеки, който иска да види величието на Бога и Неговите дела в природата, да прекара известно време на висока планина с добро и хармонично влияние.
Планинец
31. VII. 1936 г.
7-те рилски езера
Характерология
(Изучаване на човешкия характер, продължение от бр. 173)
Широчината на един нос, на гърбът и основанието му, е важен признак. За идеален нос би могъл да се смета тоя, който и при основанието си е толкова широк, колкото и при ноздрите. Тогава той образува две паралелни линии, които сочат разумния път, който това същество е минало от хиляди години. Физическото наследство е само една малка част от тоя път. Много по важна е психологическата и духовната страна, която определя оная генерална насока на Пътя, която в крея си дава типа на един „ангел“ или „демон“. В своята обща насока человек може да принадлежи към едно възходящо или низходящо течение. И тогава всички дарби могат да станат благословение или проклятие за него. Нима учения престъпник върши по добре замислени престъпления от глупавия ?
Тесния при основанието си нос показва, че человека, който го има, е свикнал и на малкото и на многото, но че устойчивост няма. От него може да чакаш криволичене и изненади, непостояност в отделни случаи. Материалното може да му служи за стимул. Когато е свързано с конкретен ум (тясно чело) и силно развити челюсти — това е типа на хората, които най-често стават оръдие някому и вършат физически престъпления. Напротив, широкият в основанието си нос, сочи за голямо духовно богатство на притежателя му. Такъв човек е устойчив в своите стремежи, проявява необичайна настойчивост, енергия, която тече по строго определена насока. Такъв човек има дълбоки чувствания и е готов на подвизи. Такива носове често се срещат между простите хора, надарени с естествени умове — тъй наречените природно интелигентни или самоуци. Хубаво е да се наблюдават такива хора, когато ни се случат на пътя. В тях има едно спокойствие, което лъха и внася надежда за бъдещето.
Областта „а“ засяга физическия свят и всичките разширения в тая област са свързани с прояви в физическият свят. Прекомерното развитие на тая област е характерно за вредни излишъци или недостатъци, или даже болести (пиянство, разстройства на бъбреци, лакомство, понякога и хроническа констипация). Всичките тези болести си имат разбира се отделни белези, но нашата цел не е да определяме болестите по изгледите на носа. При това то не е и мъчно да бъде сторено от всеки що годе наблюдателен човек, защото те са съпроводени и с характерен цвят на самата кожа, (потъмняване при стомашно разстройство, „цибреене“ при разстройства на бъбрека и пр. пр.)
Самият връх на носът като фигура е характерен. Ако той завършва закръглено, това показва уравновесена енергия. Ако той е остър, показва недостатъчна проява в физическия свят, но ако е съпроводен с едно издуване в широчината и височината в областта „b“, тогава това са желания, които могат да доведат до необмислени постъпки. Уравновесения нос (2) фиг. 1 показва на душевно и телесно владение.
В областта „b“ всяко разширение отвътре навън сочи на непомерни желания и ако е съпроводено и с разрастване в височината, показва един начин на живот, който е следван в много поколения (психическа и физическа наследственост.) Ако е само в областта „b“ (Широчината) без да се изменя височината му, в такъв случай имаме работа само с физическа наследственост (в смисъл наследственост само от едно поколение. Психическата засяга прережданията на самото лице) (фиг. 4)
Хора с остри върхове на носа са склонни към естетически финни наслади и същевременно към противоположни (понякога цинични) изживявания. Изобщо ексцентричността я проявява в дребното — в едрото са благородни, услужливи, отстъпчиви. В речта си често неясни и непоследователни (това е частно значение, а не общо за тоя тип хора)
Всека вдлъбнатина на носа сочи на слабост и падения (неактивност, липса) в съответната област.
Така гърбицата „b“, е прилив на чувства, и в областта „с“ на духовност.
Широчината в областта „с“ е широк мост, който свързва интелекта с духовната област. Богати възможности, благородство, влияние на душата върху индивида.
Изобщо, горния край, основанието на носа и челото между веждите най-често е първия светъл център, който начинаещия ясновидец може да забележи. В някои хора с развити душевни способности или много страдали, той издава тиха светлинка — именно подчертавам тая дума тиха, защото когато се загледате на това място и ако не видите нищо. пак ще усетите едно спокойствие, което тихо лъха и се влива в вас.
Сега нека разгледаме външна та форма на носът, в която линията не е права, но огъната. Тя може да бъде огъната навън „орлов нос“ или навътре „чип“ (женски нос). В двата случая качествата са почти противоположни и от казаното до сега за правия нос може да бъдат извадени заключения по аналогия, като се държи, разбира се сметка за съответното поле, в което става проявата — физическо, чувствано или умствено. Единият нос бихме могли да наречем активен, другият пасивен, но и двата са с преобладаване на кривите линии, чувството, желанията, които са главния двигател. В единия случай като чувства, които търсят пласиране. Изобилие на извор. който очертава своята дейност с рекичката на която дава начало (такъв човек търси да обединява, усвоява и завладява, да притежава и обсебва) центъра на което е личната придобивка. Във втория случай вдлъбнатия нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури склонни към самопожертване. Добри, предани майки. В първия умът е насочван към обмисляне, обхващане, асимилиране, във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство. Първите форми са при-същи на изследователя, банкера, пълководеца, вторите на жени, учени, които следват своят вътрешен потик.
Първата форма е на ума, сметката и след това желанието, втората на чувството, желанието, личното, любопитството.
Мъже с орлови носове са честолюбиви.
Мъже с орлови носове са хора, които влагат голяма амбиция в своите дела.
Жени с такива носове са обикновено умни хора, но недостатъчно добри жени. Те проявяват често мъжки характер, енергични са повече отколкото е потребно и дохождат в стълкновение с околните. Понякога безсърдечието и безплодието са им присъщи. Когато долната част на носът при ноздрите прави едно значително отскачане нагоре, това е признак най-често на необмислени желания, тщеславие.
Ако гънката на гърбицата е мека и хармонична — жени с такива носове са много предачни на твоите деца.
Мъж с огънат нос обикновено е енергичен, милостив, деен, любопитен.
Жени с такъв нос — дебри, любещи жени, предани майки, енергични, сприхави, приказливи.
Л. Лулчев
(следва)
Световното положение
Черни облаци се вият над света. Сигурно е, че хората още не са поумнели след горчивия опит на световната война.
Никой не може ги спре! . . .
Когато някой много силно желае да си счупи главата, и сам Бог го оставя свободен — да опита до край желанието си. Да видим резултата на това, към което се е стремил. До вкуси още веднъж горчивите плодове, на които още не се е наситил.
В съвременния свят все по вече и по вече взема надмощие една струя, една силна насока на мисълта, която, ако бъде следвана до край, не може да не заведе човечеството към катастрофа.
Вече ясно оформени са в света силите, които искат война — или. най малкото — които вървят по пътя на войната, макар и те. както всички други, да говорят непрестанно за мирните си намерения.
Въпроса тук се касае за световното надмощие. И нито тези, които го имат днес, ще се откажат от него или ще се съглася г доброволно да го споделят с другите, нито тези, които тепърва се стремят към него, ще се спрат пред нещо, за да го достигнат.
Светът, тласкан от слепия национален егоизъм, върви към сигурна катастрофа. Германия. Япония, Италия, няма да се отклонят от пътя, по който са решили да вървят, нито пък Англия, Америка и Русия ще им отстъпят доброволно световното надмощие.
Че има пътища, по които международните спорове могат сигурно и трайно да се разрешат. това за нас е безсъмнено. Но, също така е безсъмнено, че нито едните, нито другите от спорещите страни се намират на онова духовно равнище, при което би могло да стане мирното разрешение на споровете.
При това положение, великите световни сили, предвиждащи и готвещи се за гигантския двубой за световно надмощие, гледат да привлекат към себе си и да оплетат в своите мрежи всички по-малки държави, които, по една или друго причина, са недоволни от днешното положение на нещата, за да ги имат на страната си, когато потрябва, да ги използват за своите цели.
Великите сили, готвещи се към борба за световно надмощие, търсят жертви измежду малките държави, кои то да им станат мост, да дадат живота си и кръвта си за тях срещу някакви обещания.
Тъкмо тук е голямата гласност за малките народи, какъвто е напр. нашият. И едните и другите ще искат да ни съблазнят — да вземем тяхната страна И едните и другите ще ни обещават какво ли не. Но и едните и другите ще мислят само за себе си. а не за нас.
И едните и другите ще искат да ни използват, а не да ни направят добро.
Наистина, много опасно е положението на един държавен кораб, когато неговите ръководители са привличани от сладкогласните сирени към две различни посоки, ако не знаят че, в същност, се намират между Сцила и Харибда и че единственият спасителен път е да се върви право напред, без ни най-малко отклонение в ляво или в дясно, по посока към тия или ония международни сирени.
Бог да пази България от увлечения!
Бог да даде ум и разум на нейните управници и ръководители — да водят с мъдрост и вяра в доброто, държавният ни кораб, всред бурното море на настоящето, като не се съблазняват от обещанията на никакви сирени, чийто глас ни привлича към подводни скали.
С. К.
Вегетарианска кухня
Във всички вегетариански храни се избягва по възможност соленото, лютивото и изкуственото подкиселяване, особено с лимонтозу.
Но за препоръчване е да се употребява храна, която е по-близка до тая, която ни дава природата в естествен вид — пълна с сила и жизненост. Така и проф. Консулов напоследък като разглежда причините на старостта и смъртта, казва:
„Нашата кухня, която дава приятен вкус на храните, в много отношения им отнема ценни природни качества. Затова, като важно общо правило трябва да помним: суровите продукти, тъй както ни ги дава природата, трябва да се предпочитат пред сготвените. Затова именно са особено ценни суровите плодове и зеленчуци, суровото мляко, прясното масло и сирене.“
Истинския привърженик на природосъобразния режим употребява повече близки до естественият им вид храни.
Супа борш. Настъргват се моркови, кервиз (целина), пащърнак. Нарязва се на дребно прясно зеле и всичко това се слага в подсолена вряла вода, в която предварително е накълцан лук, сложен да ври. След като се посвари, слагат се малко картофи, нарязани на дребно червени домати, а зимно време сушени или доматен сос, след като се свари се запържва с лук и няколко лъжици брашно и нужния червен пипер. Борша след като се снеме от огъня, по желание може да се застрои и с разбито кисело мляко.
Вместо магданоз може да се сложат зелени листо от целина.
ЯСТИЯ
Мусака с сирене. Опържват се с малко лук няколко чаши ориз без да се мокри. След като се зачерви, слага се малко гореща вода и се остава да се задуши. След това към ориза се прибавя малко чер пипер, магданоз, малко рязани червени домати или сушени. Тавичката се намазва с масло, нареждаме на търкалца изпържени картофи, слагаме от приготвения по горе ориз — ред ориз, ред сирене натрошено. Всичко това се залива с яйца и прясно мляко. Сол се слага по вкус. След като се опече, преди да се извади от фурната се застроява отгоре с разбити яйца, но може и без тях.
Борис Биров
Как намерих Учителя
(Истински случай с сестра С. Ш.)
Мъжът ми бе чиновник по железниците. Заплатата твърде малка за да поддържа семейството ни. И затова, аз често бивах принудена, покрай домакинската работа, да вземам и шия чужди неща до късно през нощта.
Една вечер, работейки, си мислех и казвах на себе си: — Ще шия до 12 часа и ще си легна. Чувствам се уморена, необходим ми е сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради децата, да ги приготвя за училище.
Мъжът ми бе се завърнал от работа много уморен и легна да си почине, а аз продължавах да шия. По едно време погледнах часовникът, беше 12 без 15 м. и неусетно погледа ми се пренесе към прозореца, от където забелязах да излиза някакъв прозрачен бял облак, гледах и не можех да разбера от къде идваше този облак. Взрях се по-добре и останах като вкаменена. Всред облака се очертаваше все по-ясно и по-ясно една фигура, от която не можех да снема поглед. въпреки голямата ми уплаха. Най-после аз ясно видях един старец до гърдите, другото се гушеше в облака. Облечен бе в бяло. Косите също бели до раменете, бяла брада, а очите бяха озарени сякаш от вътрешна светлина.
Сковях се от ужас. Исках да извикам, но не можех. В същия миг видях до себе си една жена, която протегна ръка, сложи я на коленете ми и каза тихо: „Не бой се!“
Цяла изтръпнала от страх, аз я запитах:
— Но кой е този там в облака?
— Спасителя, а ти стани и се помоли, — ми каза тя.
Аз коленичих и почнах да се моля. После жената запя и ми каза да пея след нея. Тогава запях думи и мелодии, които никога не бях нито чувала, нито пък бях чела в някоя книга.
Жената продължаваше да стои до мен, само че все с закрито лице и аз не можах да видя какво е.
Когато престанахме да пием, аз я запитах: — А ти коя си?
— Света Петка, отвърна ми тя.
Аз сещах, че става нещо с мене, исках да извикам, да скоча, а сякаш цяла бях вцепенена и не можех да направя нищо.
Изведнъж гласът на мъжът ми ме стресна и върна възможността да се мръдна и говоря. Огледах се. В стаята нямаше никой, освен мъжът ми, който бе скочил от леглото и ми викаше съвсем изплашен:
— Ти си полудяла ма, ти си луда, какви песни пееше? Я се чуй? Ти си луда, ти си полудяла, — кряскаше той.
— Чакай бе, викам му аз. Стой, не съм луда. Слушай, ще ти разкажа всичко. Но най напред да отидем в стаята при децата, че и мене ме е страх тук.
Разказах му всичко и най-после той се успокои. На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта и стария белобрад човек в облака. Но образа на никоя икона не можах да ги позная.
От тогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията. И аз през тези години нито за миг не престанах да търся тези, които ми се бяха явили през нощта. Обикалях църкви и манастири, но напразно. В никоя от иконите не можах да ги видя.
След време, брат ми отпътува за чужбина. Отначало се обаждаше често, после по-рядко и по-рядко и най после съвсем престана. Ние не знаехме, къде е, жив ли е и как да го потърсим. А мен много ми бе мъчно за него — тъй го обичах. И преди две години чух за бр. Л. че той може да ни каже по друг път къде е брат ми. Отидох. Говорих с него. После отидох към салона, а от там към полянката, където се играят гимнастическите упражнения. И не можете да си представите моето учудване до обезумяване, когато видях всред полянката, този, когото бях видяла в оная паметна нощ. Този, когото бях търсила цели 19 години. И ето, той стоеше заобиколен от група хора, които слушаха това. което той говореше. Исках да се втурна и извикам с всичкия си глас:
— Намерих те, намерих те най-после! Но нещо ме бе заковало за земята сякаш. Аз стоях и го гледах поразена, учудена, невярваща на очите си. Нищо не можах да кажа. Само горещи сълзи обливаха страните ми. Нещо се топеше в мене. Някакъв товар бавно се свличаше от гърдите ми. Чудна красота и мир изпълваше душата ми. Учителя продължаваше да говори на наобиколилата го група хора. Аз го гледах — душата ми се радваше.
От тогава почнах да посещавам беседите и слушам словото Му.
Искам да кажа и това, че преди, страдах много от подуване на ръцете и краката. Нещо, което ужасно ме измъчваше и пречеше да върша работата си. Но сега мога с радост да кажа, че съм напълно здрава — нито ръцете, нито краката ми се подуват и болят. Как се излекувах? — Слушайки и изпълнявайки колкото мога това, което Учителя ни учи.
И каква изненада бе за мене, когато чух да се пеят в салона същите ония песни, които аз бях пяла в оная нощ.
И до днес, душата ми не престава да пее химни и благодари на Бога за великата Му милост, че ми отвори очите да видя светлината, която е дошла в света — да видя Учителя.
написала: Benitta
