НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
139
резултата в
89
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не
демонстрира
това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело.
Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро.
Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не
демонстрира
това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело.
Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем. Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже.
към текста >>
2.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и
демонстративно
изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация.
И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е.
тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и
демонстративно
изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация.
На запад вече се правят първите елементарни опити в тая насока чрез тъй наречените: телепатия, хипнотизъм, психометрия и др. Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично. Но независимо от това, те са факти, които чакат своето обяснение и с достатъчно основание са ангажирали сериозното внимание на изследователи като Райхенбах, Блондло, Де Роша, Фламарион и др. (върху които ние по-нататък вероятно ще се върнем). Едно искаме обаче тук да отбележим.
към текста >>
3.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Изнесени са били интересни реферати от Henri Mager – един от най-бележитите учени в тази област, придружени с опитни
демонстрации
, и от много други.
Gattefosse – Експериментални доказателства за следсмъртния живот; М. Jounet – Телепсихията и трептенията и пр. и пр. Петата комисия се занимала с проблема за така наречените детектори на трептения, сир. уреди с помощта на които се откриват различните силови полета, способни да възбудят чувствителността на човека.
Изнесени са били интересни реферати от Henri Mager – един от най-бележитите учени в тази област, придружени с опитни
демонстрации
, и от много други.
Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на човека. Измежду четените реферати ще поменем следните: P. Flambart:– Научна астрология; М. Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун. Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр.
към текста >>
4.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Сега обаче животинството царува в света, насилници и
демони
вилнеят в света.
По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема. Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога.
Сега обаче животинството царува в света, насилници и
демони
вилнеят в света.
Хората днес приличат на животни. Човечеството съвсем не се събужда, въпреки че демоните го притискат. Това състояние води света към гибел. Затова Бог се явява в света за да го преобразува. Приготви се за това.
към текста >>
Човечеството съвсем не се събужда, въпреки че
демоните
го притискат.
Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема. Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога. Сега обаче животинството царува в света, насилници и демони вилнеят в света. Хората днес приличат на животни.
Човечеството съвсем не се събужда, въпреки че
демоните
го притискат.
Това състояние води света към гибел. Затова Бог се явява в света за да го преобразува. Приготви се за това. Аз ще обновя света. Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с любов и мир за да продължи Божието царство вечно.
към текста >>
5.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
* * * Феномените, които Тара бей
демонстрира
, които той ще изнесе в една нова, строго определена наука, са признати за достоверни от голямо число италиански учени.
„Колко е далеч всичко туй от твърденията на сегашната, положителна наука! " „Естествено. По отношение науките за живота, особено тези за духа, тя се намира още в своя зачатък". Този човек на ориента говори като Бергсон. И наистина, знаменитият професор от „Колеж де Франс" надали би казал нещо против тази последна фраза на Тара бей.
* * * Феномените, които Тара бей
демонстрира
, които той ще изнесе в една нова, строго определена наука, са признати за достоверни от голямо число италиански учени.
Трябва да се забележи, че тези сеанси, в които присъствуват журналисти, учени, лекари не са само едно просто забавление, за любопитната тълпа, но строго научна работа. В Италия Тара бей има най-много привърженици. И наистина, там срещаме вече мнозина, които са решили, чрез една неоспорима реалност, да проникнат известни феномени, досега неправилно считани за тайна. Съществената цел на Тара бей е: да „рационализира" окултизма. —Съществуват в действителност, твърде много легенди по отношение на тези факири, – му заявих аз.
към текста >>
6.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни
демонични
сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него.
Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност. А тази солидарност на волите ще потвърди думите, че човечеството трябва да има само един учител – Христос. Ограничени в тесния кръг на своята лична воля, хората лесно попадат под заблуждения и малко по малко загубват пряката връзка с първоизточника на живота. Човекът въобще, е зависим и не може да се прояви самостоятелно. Или към злото или към доброто той ще трябва да прелее дадените му енергии.
Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни
демонични
сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него.
Във всеки случай, човек трябва да бъде по-скромен, дори много по-скромен в мнението си, че той е успял да допринесе нещо за повдигането и културното развитие на човечеството, или на дадено общество, или най-малкото на даден индивид. Всъщност, работата на човека в това отношение седи в много малко. Често пъти, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния път към самоусъвършенствуване. На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост. Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа.
към текста >>
7.
Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз сграбчих първия от
демоните
, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен.
Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих.
Аз сграбчих първия от
демоните
, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен.
И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението.
към текста >>
И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия
демони
аз сякаш бях победил всичките.
Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен.
И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия
демони
аз сякаш бях победил всичките.
Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина.
към текста >>
Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички
демони
ще лежат покорно при нозете ти!
А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина. А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня. – Аз понесох голямо безпокойство зарад теб, но ти се показа господар на междинния свят.
Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички
демони
ще лежат покорно при нозете ти!
"
към текста >>
8.
Заровените таланти
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл
демон
, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях?
И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви! - усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям.
Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл
демон
, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях?
Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството.
към текста >>
За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един
Демон
, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви.
А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината.
За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един
Демон
, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви.
И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение.
към текста >>
А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „
Демон
", ако те приемат неговите хора и неговото учение.
За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души.
А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „
Демон
", ако те приемат неговите хора и неговото учение.
„Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество". Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята.
към текста >>
9.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В тези четири дена ще се прочетат около 15 реферата, в които учителите от Валдорфското училище ще изложат принципите и методите на Щайнеровата педагогика, придружени с
демонстрации
и изложби.
С особено внимание в това отношение се ползва реформаторският опит на Д-р Рудолф Щайнер, именно Валдорфското свободно училище. В някои градове вече са устроени специални конференции за проучване тоя опит. Такава е и конференцията, която ще се състои в Бреслау от 3 до 6 януари 1927 г. по инициативата на учителския съюз в Силезия. Темата на конференцията е: Импулсът, който Рудолф Щайнер даде на възпитанието.
В тези четири дена ще се прочетат около 15 реферата, в които учителите от Валдорфското училище ще изложат принципите и методите на Щайнеровата педагогика, придружени с
демонстрации
и изложби.
Ето и текста на самото изложение, с което учителският съюз в Силезия кани за конференцията: „Почитаема публика, (Р. Р.) С настоящето си позволяваме да привлечем вниманието ви върху конференцията на Свободното Валдорфско училище, която ще стане от 3 до 6 януари, ]927. г. в Gewerkschafthause. От приложената програма се вижда следното. Свободното Валдорфско училище, което е основно и средно, е едно след войната възникнало реформаторско училище, което от малки наченки се разви в едно голямо заведение с около 1000 наши и чуждестранни наши деца и 60 учители.
към текста >>
10.
Звездните влияния върху земните вещества
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
- Природната
демонология
и раят.
- Легенди за Луната и Слънцето. - Звездни легенди - Гондванският континент. Метафизика: - Метафизичното в природата и мита. - Природното състояние като най-старото за Душата. – Културната Душа и старият свят.
- Природната
демонология
и раят.
– Природата като изображение на човека. - Изворите на легендите за произхода на света и за неговото пропадане. - Странствуване на душата, смърт и спасение. Самото изнесено съдържание говори много добре за самата книга. В нея авторът с един обоснован природо-историчен поглед доказва, че старите митове са едно истинско човешко преживяване.
към текста >>
-
Демонологията
на развитието на формата -
Демонологията
на човешката природа - Природният закон и животът на човека - Астрологическият символ - Първичното изкуство и първичната наука.
8,50 мк. служи за доизграждане и задълбочаване на преди изнесените схващания. СЪДРЖАНИЕ: Увод: Символ, алегория, мисловна картина - символичното в науката - Природна история и мир. - Учение за развитието - Органическата целесъобразност - Идеята за първичното зараждане - Идеята за усъвършенствуването и дървото на развитието - Индивидът като символ - Ентелехията на вида - Типът и първичната форма - Формата и родството - Смъртта и появата на типовете. Природата и учението за човека: Природата и изкуството - Мирт за животното - Човекът като първична форма - Смъртта като символ на учението за човека.
-
Демонологията
на развитието на формата -
Демонологията
на човешката природа - Природният закон и животът на човека - Астрологическият символ - Първичното изкуство и първичната наука.
В първата работа, авторът започна своето природно изследване на мита и как се отразява този последния в природното изследване. Но трябваше да се покаже още, как са били свързани митичното с хода на самото предание в тъмното предисторично минало. Новата работа иска да уясни, че митичното само за себе си и като преживяване на природата трябва да бъде схванато независимо от условията на времето. Вътрешната връзка между двата светогледа - Рационалният и Митичният - лежи в Символичния. При по-нататъшното разширение и пояснение на учението за природната душа, авторът идва до въпроса, дали няма също едно по-дълбоко разбиране на органическото развитие от символично гледище.
към текста >>
11.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той я обгърнал с
демонично
тържество в своята черна мантия и през отвора на Звездните сфери изскочил навън, яхнал врания си кон и я отнесъл в Царството на Исполините на Черния Лик.
В главата ù сякаш станало празно. Мрак я обкръжил. Страх я обзел. И само като две искрящи кълба светели очите на черния царски син. Сърцето на Далвира затуптяло лихо и тя се хвърлила в отворените му обятия.
Той я обгърнал с
демонично
тържество в своята черна мантия и през отвора на Звездните сфери изскочил навън, яхнал врания си кон и я отнесъл в Царството на Исполините на Черния Лик.
Когато Ем-Руха слязъл по своя Вечен Кръг, намерил замъка на Далвира пуст. И той отминал по Предвечния си Кръг. Аз няма да ви разказвам за живота на Далвира в царството на Салмон-Ра, защото вие всинца го знаете. Нали сте нейно семе? Няма да ви казвам, как Исполините на Черния Лик завладяха заедно с Далвира и царството на Вел-мура, и как се оттеглиха Служителите на Ем-Руха.
към текста >>
12.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални
демонстрации
.
Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание. У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение. Излекуването в повечето случаи е окончателно. Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С. В. Маккарти.
Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални
демонстрации
.
Правила е изследвания от дълги години и е открила метод, при който звуковете могат да бъдат използувани лечебно, без да се прибягва до изкуство, естетични ефекти, внушение или психични методи. Докато от една страна е вярно, че артистът може да бъде един посредник за лекуване чрез изкуство и че музиката може да стане посредник за въвеждане на неизвестни сили в човешкия живот, също така е вярно. че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие. Резултатите не изглежда, че са добити чрез внушение; иначе и животните биха могли да се възползуват от този начин на лекуване. Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр.
към текста >>
13.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Нашите
демонични
сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек.
Нашите
демонични
сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество.
Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
към текста >>
14.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Последният пример е толкова
демонстративен
, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването.
Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер.
Последният пример е толкова
демонстративен
, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването.
Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка. Ще се ограничим само с определението, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения. Чрез изследванията на физиолозите в учението за локализиране на мозъчните функции, потвърдени клинически, е установен специален център на писането, който се намира в задната част на втората челна извивка в лявото полушарие на главния мозък. Историята се движи чрез непрестанната борба на човека с природата и като едно от оръдията на тази борба се явила писмеността у човека.
към текста >>
15.
LE SUBLIME DANS LA VIE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
След сказките е правил публични
демонстрации
, с които се доказвала истинността на ирисовата диагноза за определяне не само на физическото състояние на лицето, но и на неговия темперамент и характер.
Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани. Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България. Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза. В Бургас и Ямбол освен това е държал и втора сказка върху „Айнщайн и религията" В Русе след сказката е прегледал очите на 1800 души. Сказките са били на всякъде масово посетени.
След сказките е правил публични
демонстрации
, с които се доказвала истинността на ирисовата диагноза за определяне не само на физическото състояние на лицето, но и на неговия темперамент и характер.
В някои градове са били довеждани деца над 7-годишна възраст и той с подробности е откривал характера и предразположенията на детето. В някои места са идвали цели класове с преподавателите си. Тая наука усилено се разработва на запад. Кирил Георгиев въз основа на дългогодишни изследвания е дошъл до някои важни оригинални заключения в тая област. Тая наука между другото може да има голямо приложение и в педагогиката.
към текста >>
16.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Така човек може да бъде днес ангел, а утре неговият живот да ни го изнесе като
демон
.
Така процесът на разбирането се усложнява, но затова пък истинността е най-голяма. По този начин за характеролога се открива не само света на един човек, но и на всичко това, което го обкръжава и което без съмнение му въздействува. Качествата на един човек са основни т.е. всяко същество има в зародиш всичко, което има целия останал подобен нему свят - той е един онтоген, един малък концентриран свят. Но качествата се обработват и закърняват в зависимост от насоката на самия живот на човека.
Така човек може да бъде днес ангел, а утре неговият живот да ни го изнесе като
демон
.
Това е само една променлива кинетика на онова, което човек крие като потенциал у себе си. Интересен е примерът, който дава Учителя за онзи италиански художник, който веднъж дирил подходящ образ, за да нарисува портрета на Христа. Той дирил дълго време и най-после срещнал един човек, когото помолил да му позира за образа на Христа. Десетина години след това, същият художник намислил да нарисува портрета на Юда, затова дирил дълго пак подходящ образ. Веднъж срещнал един човек и го помолил да му позира за тази цел.
към текста >>
17.
НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ако вземем един ясно-син, кафяв или сив ирис, който представя чистата картина на една невъзмутима, хармонична организация на взаимодействие и живот и тук ще забележим често идващи и настъпващи промени, които
демонстрират
едно или друго състояние в организма.
Та какво друго представят от себе си антитоксините? Кой ги изпраща, създава и произвежда? Не е ли това сам организмът? Няма нищо чудно, ако приемем, че организмът сам по себе си крие и съдържа големи тайни на здраве и живот. Ако е било някога глупаво да се отрича безжичния телеграф само затова, защото електричните вълни не се виждат; и ако пренасянето на мислите се е считало невъзможно и се е отричало само затова, защото и те не се виждат, също така е глупаво днес да се отрича и движението било на лъчи или на вълни на нервния етер, защото и той не се вижда.
Ако вземем един ясно-син, кафяв или сив ирис, който представя чистата картина на една невъзмутима, хармонична организация на взаимодействие и живот и тук ще забележим често идващи и настъпващи промени, които
демонстрират
едно или друго състояние в организма.
Всичко това най-лесно може да се забележи в огледалната повърхност на окото, в ириса. Така, щом в пигмента на окото настъпи и се забележи едно разслабване, веднага и в ириса става нsкаква промяна. При по-дълбоко проникване в окото, лесно може да се определи в коя част или в кой орган на организма е настанала тази промяна. Онзи, обаче, който се задоволява само с това, което той може да пипне с ръката си, остава далеч от всяко по-високо разбиране на живота. Обаче, този, който цени науката по-високо от материалните прояви, ще има по-висок полет и ще проникне и в онова, което се крие в гънките на науката – във вътрешното познание.
към текста >>
18.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той е също един от символичните образи на
демона
.
Тяхната походка е крайно отмерена, жестовете са бързи, трескави. Този тип бележи хора с висока интелигентност, голямо въображение и чудна памет. Тe са също големи егоисти, капризни, променливи, непостоянни, беглювци и крайно похотливи. Техният нос говори, че обичат навсякъде да си „въвират носа” – тe са крайно любопитни. В митологичната символика козелът е Сатир.
Той е също един от символичните образи на
демона
.
Редфилд казва, че голяма част от семитската раса, а също и някои други азиатски племена са силно белязани от типа козел. Той установява също, че този тип е силно отбелязан и в много апостолски лица. Овца (Овен). Лицето у този тип е продълговато крушообразно, с издуто, доста развито чело. Очите биват покрити от гънката на клепките, немного големи сини или светло кафяви и неизпъкнали.
към текста >>
19.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
10, който се счита за тип на човек-
демон
, представител на всякакво зло.
Вторичният хранителен и мислещ натюрел (фиг. 8) се счита характерен за творческия бюрократ. Вторичният двигателен и хранителен натюрел (фиг. 9) се счита за практичен човек, който може да има голям успех в търговията (изобщо практичния живот), земеделското стопанство и пр. За да не се впущаме по-дълго в голямото учение за натюрелите ще споменем още за престъпния натюрел (Verbrecher-Naturell) - фиг.
10, който се счита за тип на човек-
демон
, представител на всякакво зло.
Като представител на всякакво добро Huter дава идеалния натюрел - тип на човек-бог (фиг. 11). Върху човешката типология са работили мнозина. Мнозина са се домогвали до трите основни типа, които Huter дава, макар че са ги наричали различно. Голямата заслуга на Хутер се състои в това, че той им дава едно биологическо и генетическо обяснение, при това една универсалност в цялата жива природа. Не е, обаче, без значение да се спомене за учението за трите основни темперамента на Братя Фоулер, на Учителя П.
към текста >>
20.
ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Достатъчно е само да споменем за "
демона
" на Сократ (
демон
на старогръцки значи дух).
Въз основа на опити и наблюдения, казва Майер, трябва да приемем, че такива извънредни способности, които забелязваме у животните, имат ги и известни хора, при което у тях тези способности са още по-добре проявени. Майер приема няколко типа хора; именно обикновени хора, у които тези възприемателни органи не са развити, не са проявени и такива, у които те са развити. Способността на последните да възприемат нещо повече, което не може да се възприеме с обикновените сетива, той нарича ясновидство. Последните, казва той, могат да възприемат предмети и сбития, които са отдалечени от нас по пространство и време. За тези способности у човека се е говорило още в най-древни времена.
Достатъчно е само да споменем за "
демона
" на Сократ (
демон
на старогръцки значи дух).
И в кореспонденцията на Лайбниц се споменава за ясновидката Розалия фон Асебург от Люнебург (Германия). Може да се мисли, че ясновидската способност у такива лица е илюзия или халюцинация и че изобщо има чисто субективен характер. Обаче има много начини, чрез които е удостоверена напълно обективната стойност на техните възприятия и се изключва всяко допущане на илюзия и халюцинация. Напр. когато се поднасяло на Розалия затворено писмо с въпроси, тя отговаряла със сигурност на тия въпроси, без да отваря писмото. Някой би могъл да допусне обяснението на ясновидството чрез телепатия, т.е.
към текста >>
21.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено,
демонично
, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления.
И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма.
Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено,
демонично
, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления.
В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др.
към текста >>
22.
LE MAITRE PARLE. DIEU
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
През време на публичните
демонстрации
, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора.
Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда. С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания. Той открил, че щом само пациентът си отвори очите и почне да съсредоточава мислите си върху нещо, веднага зачестяват тези електрически изпразвания и достигат до 2,000 в една секунда. Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес. Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото.
През време на публичните
демонстрации
, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора.
Пророчески сън. - В. „Дневник" в броя си от 13.11.1935 г., като описва, как загинала работничката Райна Стефанова от влака за Банкя, продължава така: Вчера при случайна среща, една приятелка па трагично загиналата девойка, нейна съученичка, ни разказа следното : „Като съученички с Райна бяхме много близки приятелки. Често излизахме на разходка. Но след като напусна училището и стана работничка, дълго време не бях я виждала.
към текста >>
23.
РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
XII - даден е един тип на
демоничен
поглед.
Когато физическата любов се изразява в очите, човек поглежда под известен ъгъл надолу. Очната ябълка и ирисът са наведени надолу. X - поглед на човек мислещ само за яденето. Очната ябълка е извънредно много под зеничната ос. XI представя един плосък, обикновен поглед, в който не блести нито една искрица на светло чувство и мисъл.
XII - даден е един тип на
демоничен
поглед.
Зеничната ос остава над очната ябълка. Тези последни погледи е най-хубаво да се избягват. Тези 12 типа погледи са извлечени от самия Хутер като характерни из 20-хилядите очи и погледи, които той е събрал в своя очен изразен атлас. Ако човек свикне да ги различава, той ще придобие основните елементи на едно по-подробно характерологично изучаване. Ще схване между другото, че от окото, от зеницата на човека излиза също светлина.
към текста >>
24.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на
демона
.
на „Философски преглед" една статия: „Поп Богомил и Св. Ив. Рилски - Духът на отрицанието в нашата история". Колкото прави са схващанията на професора за нашето средновековно, па и днешно монашество като отрицатели на живота, толкова пък са криви неговите схващания за богомилството, което счита от същата категория. Богомилството за П. Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло.
В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на
демона
.
Излизайки от тази мисъл, проф. Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният алтруизъм. Към Св. Ив. Рилски професорът има досущ същото отношение, макар, че той е всебългарски светец. Със своя дух на отрицание този светец поддържа и днес това чувство у българина.
към текста >>
25.
УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ако той би се осмелил да
демонстрира
не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти?
Ако той би се осмелил да
демонстрира
не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци.
към текста >>
26.
LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Френският делегат инженер Живилие
демонстрирал
изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло - аурата.
Евгений Ости и пр. Председател на конгреса бил проф. Торстен Верейде. В задачата на конгреса влизало изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма, т.е. в областта на психичните науки, които до скоро се наричаха свръхестествени и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не и враждебно.
Френският делегат инженер Живилие
демонстрирал
изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло - аурата.
Това е един крайно чувствителен огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпущаните от човешката ръка лъчи. Членовете на конгреса с очите си могли да се убедят, че излъчванията на човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея като с електричество и могат след това да се изпразват на части. Опитите на инженер Живилие хвърля нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезията. Всред участвуващите в конгреса тия опити направили голяма сензация и Живилие получил множество покани да ги повтори почти във всичките европейски столици.
към текста >>
Казамали, също така съпроводен от
демонстрация
на регистрационни апарати.
Членовете на конгреса с очите си могли да се убедят, че излъчванията на човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея като с електричество и могат след това да се изпразват на части. Опитите на инженер Живилие хвърля нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезията. Всред участвуващите в конгреса тия опити направили голяма сензация и Живилие получил множество покани да ги повтори почти във всичките европейски столици. С не по-малък интерес е бил изслушан и докладът на италианския учен проф.
Казамали, също така съпроводен от
демонстрация
на регистрационни апарати.
Той е доказал съществуването на мозъчно излъчване, което е особено голямо в момента на напрегната психична работа: напр. умствена дейност, напъване да си спомним нещо забравено и пр. Атинският психиатър проф. Танаграс съобщил за пророческите сънища, което предизвикало интересни разисквания. Сергей Латишев, член-основател на Белградското метапсихическо общество, не е могъл лично да присъствува на конгреса, но е изпратил свой реферат, който бил четен в конгреса, За този ценен реферат той получил сърдечни благодарствени писма от присъстващи на конгреса, между които и от проф. Дриш.
към текста >>
27.
МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тогава човек вижда в себе си цял ад, вижда цяло свърталище на
демони
в себе си.
За тях подхожда изразът на всемъдрия Соломон: „възлюбленият ми е личен измежду всички". Не е лесен пътят за съграждане правилни отношения със самия себе. Това е проблемът на всички векове. На този проблем се натъкват всички, ала малцина се спират да го разрешат. Това е естествено, защото разрешението му е страшно.
Тогава човек вижда в себе си цял ад, вижда цяло свърталище на
демони
в себе си.
Или другояче казано, в него се пробужда съвестта. Тази проява на висшето съзнание в човека - съвестта, създава психологическите проблеми в живота. Т.е. животът в противоречие със съвестта, с тази проява на Себе-то в човека, създава „психологическите" проблеми и трагедия. Озарен е животът на човек, който е в хармония със себе си, със своето висше естество, със своята съвест! За него не съществува контрол върху себе си, защото той живее със своето същинско Себе.
към текста >>
28.
ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И докато те, с
демонично
упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука.
Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде.
И докато те, с
демонично
упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука.
Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта. Напразно ще се мъчат хората да я насилят. Едничкият ключ, който може да я отвори, е ключът на живота. А този ключ се състои от три части: Любов, Добро, Правда.
към текста >>
29.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Има смях пълен със злоба, има
демоничен
смях, има смях, пропит от чувство за мъст.
Смей се, не като луд, но от душа. И когато се смееш, гледай да се отдадеш изцяло на смеха, да се раздвижи цялото ти тяло, цялото ти естество. Ако така умееш да се смееш, ти сигурно лесно би се простил с всекидневните скърби и теготи на живота, ти лесно би внесъл всеки миг много и нова свежест в цялото си тяло. Не е лесно да се смее човек от душа. Има разни видове смях.
Има смях пълен със злоба, има
демоничен
смях, има смях, пропит от чувство за мъст.
Има и такъв, пълен с горчивина. Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра. Има още смях, пълен с детска невинност. Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега. Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост.
към текста >>
30.
ПОДПУШВАНЕ - Е.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен,
демонстративен
, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително.
Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност. Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висшата красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт.
Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен,
демонстративен
, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително.
Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен. Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата. Сатурн прави родения под негово влияние да обича независимостта, нещастен, затворен, недоверчив, ревнив, скъперник и роб на навици. Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положението, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания.
към текста >>
31.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Святкат искри, в кантона нещо бучи, огромното колело се върти със светкавична бързина, а по дългата жица до града бягат електричните
демони
и осветяват булевардите, ресторантите, аудиториите, работилниците и тихата стая на учения.
Един калейдоскоп на тия енергетични промени представлява света, в който живеем. В планината някъде бумти обилен планински поток. Той се спуска надолу по склонове, урви, камънаци, шуми, блъска се и бяга към морето. В склона на планината, човек е хванал тоя поток, направил е огромен язовир, а оттам е пуснал мощните му струи да падат с грамадна сила по специални тръби. Там долу те движат перките на водната турбина, а на тая турбина е окачена грамадната ос на динамомашината.
Святкат искри, в кантона нещо бучи, огромното колело се върти със светкавична бързина, а по дългата жица до града бягат електричните
демони
и осветяват булевардите, ресторантите, аудиториите, работилниците и тихата стая на учения.
Ето това е един от многобройните примери за превръщането на механичната енергия в електрична, светлина, топлина и пр. от всички видове енергии, които на длъж и шир по света образуват тая калейдоскопична "игра" на живота, особено място заема топлинната енергия. Тая особеност се състои в това, че тя е последната инстанция в процеса на деградирането на енергията и е врата към едно незнайно, неизследвано царство, в което ние настаняваме като най-мощен властелин смъртта. До топлината, по пътя на енергетичните трансформации, се стига лесно и безпрепятствено. Тя е последната спирка по нанадолнището, където свършват градациите и започва някаква страшна, неизбродима и неизвестна област.
към текста >>
Великият английски физик Максуел казва, че е възможно да се спре фаталният процес към смъртта на света, ако допуснем съществуванието на някакви "
демони
", които биха сортирали молекулите на един газ, когато той преминава от едно състояние в друго.
Не ще ли станат те отново част от чернозема, който ще храни посадените в него зърна? Тази земя не ще ли вземе отново това, което е дала? Така и океанът на енергията взема по някакъв начин невидимите енергетични зърна и ги събира отново в грамадния си резервоар. Някой ще запита, по какъв начин енергията се връща в своя първоизточник. Този въпрос е неуместен и малко дързък, защото ние не знаем изобщо, що е енергия.
Великият английски физик Максуел казва, че е възможно да се спре фаталният процес към смъртта на света, ако допуснем съществуванието на някакви "
демони
", които биха сортирали молекулите на един газ, когато той преминава от едно състояние в друго.
Но такива "демони" няма – заключава съвременното знание за материята и енергията. Разбира се, ако се касае за демони с такава физиономия, както ги очакваме ние, няма ги, но ако е въпросът за съществуванието на някаква целесъобразност и закономерност, продукт на разум в природата, тогава въпросът е лесно разбираем. Тогава ще заключим, че онова, което за нашето умозрение е невъзможно, за непознатите сили на творческата природа е възможно. Светът не върви към смърт, а живее претворбите на своето безсмъртие. Това безсмъртие се манифестира всеки миг край нас.
към текста >>
Но такива "
демони
" няма – заключава съвременното знание за материята и енергията.
Тази земя не ще ли вземе отново това, което е дала? Така и океанът на енергията взема по някакъв начин невидимите енергетични зърна и ги събира отново в грамадния си резервоар. Някой ще запита, по какъв начин енергията се връща в своя първоизточник. Този въпрос е неуместен и малко дързък, защото ние не знаем изобщо, що е енергия. Великият английски физик Максуел казва, че е възможно да се спре фаталният процес към смъртта на света, ако допуснем съществуванието на някакви "демони", които биха сортирали молекулите на един газ, когато той преминава от едно състояние в друго.
Но такива "
демони
" няма – заключава съвременното знание за материята и енергията.
Разбира се, ако се касае за демони с такава физиономия, както ги очакваме ние, няма ги, но ако е въпросът за съществуванието на някаква целесъобразност и закономерност, продукт на разум в природата, тогава въпросът е лесно разбираем. Тогава ще заключим, че онова, което за нашето умозрение е невъзможно, за непознатите сили на творческата природа е възможно. Светът не върви към смърт, а живее претворбите на своето безсмъртие. Това безсмъртие се манифестира всеки миг край нас. Това, което наричаме смърт, то е угасването на искрата в тъмната нощ, а това, което е безсмъртие, то е скрито за наблюдателя от вагонния прозорец, това е раздялата между черната въглеродна частица, която отива към земята с енергията, която носи тя, и която енергия отива в океана на енергията.
към текста >>
Разбира се, ако се касае за
демони
с такава физиономия, както ги очакваме ние, няма ги, но ако е въпросът за съществуванието на някаква целесъобразност и закономерност, продукт на разум в природата, тогава въпросът е лесно разбираем.
Така и океанът на енергията взема по някакъв начин невидимите енергетични зърна и ги събира отново в грамадния си резервоар. Някой ще запита, по какъв начин енергията се връща в своя първоизточник. Този въпрос е неуместен и малко дързък, защото ние не знаем изобщо, що е енергия. Великият английски физик Максуел казва, че е възможно да се спре фаталният процес към смъртта на света, ако допуснем съществуванието на някакви "демони", които биха сортирали молекулите на един газ, когато той преминава от едно състояние в друго. Но такива "демони" няма – заключава съвременното знание за материята и енергията.
Разбира се, ако се касае за
демони
с такава физиономия, както ги очакваме ние, няма ги, но ако е въпросът за съществуванието на някаква целесъобразност и закономерност, продукт на разум в природата, тогава въпросът е лесно разбираем.
Тогава ще заключим, че онова, което за нашето умозрение е невъзможно, за непознатите сили на творческата природа е възможно. Светът не върви към смърт, а живее претворбите на своето безсмъртие. Това безсмъртие се манифестира всеки миг край нас. Това, което наричаме смърт, то е угасването на искрата в тъмната нощ, а това, което е безсмъртие, то е скрито за наблюдателя от вагонния прозорец, това е раздялата между черната въглеродна частица, която отива към земята с енергията, която носи тя, и която енергия отива в океана на енергията. Животът е един грандиозен процес.
към текста >>
32.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
При една военна
демонстрация
, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него.
Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено.
При една военна
демонстрация
, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него.
Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести.
към текста >>
33.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Един интересен научен опит в Англия В английското списание "Природа" се съобщава следният интересен случай: На 17 септември т.г., в Каршалтон, Сюрей, Англия, е била направена една
демонстрация
с ходене по огън, пред секцията за психични изследвания при Лондонския университет и пред други хора на науката.
Всичко това се случило сутринта на 28 юни 1914 год. В 3.30 часа, т.е. 12 часа след необикновения сън, виенският епископ получил съобщение за атентата и за трагичния край на престолонаследника. из в. "Зора". Ходене по огън.
Един интересен научен опит в Англия В английското списание "Природа" се съобщава следният интересен случай: На 17 септември т.г., в Каршалтон, Сюрей, Англия, е била направена една
демонстрация
с ходене по огън, пред секцията за психични изследвания при Лондонския университет и пред други хора на науката.
Между присъствуващите били и следните лица: Проф. Ч. Р. Дарлинг, физик; д-р Т. Е. Банкс от болницата св. Вартоломей; Г.
към текста >>
Преди да започне
демонстрацията
, Куда Букс бил подложен на медицински преглед.
Вартоломей; и проф. Ч. А. Ра-ет, от болницата св. Мария. Опитът бил направен при най-строга научна контрола. Присъствуващите учени били много доволни от това, че никаква измама не била възможна.
Преди да започне
демонстрацията
, Куда Букс бил подложен на медицински преглед.
Най-подробно били прегледани краката му. Намерили, че кожата на ходилата му била мека и суха; измили му краката, и водата била анализирана; оказало се, че никакви химикали не са били приложени към краката. Фотографирали краката му преди и после демонстрацията. Изследването показало, че температурата на краката била същата, както преди, тъй и после ходенето по огъня. Краката били изследвани веднага след опита и втори път след 40 минути; не били намерени никакви следи от изгаряне.
към текста >>
Фотографирали краката му преди и после
демонстрацията
.
Опитът бил направен при най-строга научна контрола. Присъствуващите учени били много доволни от това, че никаква измама не била възможна. Преди да започне демонстрацията, Куда Букс бил подложен на медицински преглед. Най-подробно били прегледани краката му. Намерили, че кожата на ходилата му била мека и суха; измили му краката, и водата била анализирана; оказало се, че никакви химикали не са били приложени към краката.
Фотографирали краката му преди и после
демонстрацията
.
Изследването показало, че температурата на краката била същата, както преди, тъй и после ходенето по огъня. Краката били изследвани веднага след опита и втори път след 40 минути; не били намерени никакви следи от изгаряне. На ходилото на десния крак било прилепено малко парче пластир от цинков оксид. Пластирът останал неповреден, въпреки това, че той се е допирал до температура близо 120 градуса Целзиус. Дигбай Моинах и Морис Шипен пожелали в интереса на науката да направят сами опит, като стъпят в огъня и видят, какво е станало с него; и двамата се опарили добре; по краката им излезли големи пришки.
към текста >>
34.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от
демоничните
картини на едновремешните войни.
В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си.
Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от
демоничните
картини на едновремешните войни.
Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти.
към текста >>
35.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Туй, че хората говорят и
демонстрират
така очебийни неща, показва че те са били употребявани като разменна монета в пазарището, където за лични изгоди се търгува с ценности.
Той тече из улиците като стихийна човешка река и повлича всичко без оглед на качество и убеждение. Затова на много места той има изключително брутално-антикултурен характер. Че действително тоя национализъм не е от най-висока проба, показва фактът че той трябва да се проповядва и „насажда". Не зная, защо трябва да се тълкува чувството глад, когато то е толкова спонтанно и ярко. Защо трябва да се говори за любов към своето, когато тая любов е така жива във всеки човек?
Туй, че хората говорят и
демонстрират
така очебийни неща, показва че те са били употребявани като разменна монета в пазарището, където за лични изгоди се търгува с ценности.
Обичам народа, сред който се родих и израснах, защото той е внедрил в душата ми неизличими спомени. Всеки обича пейзажа на страната, в която живее, обича своето родно градче или село, защото там за първи път е съзрял красотата в света, там е получил първите ласки, там е пролял първата чиста детинска сълза. Нищо не е постоянно. Съзнанието на човечеството се разширява от ден на ден и ще дойде време, когато получил по-обширни хоризонти, човек ще разбере както своето място, така и мястото на своя народ в архипелага на народите Тогава в тоя прекрасен ден човек ще се чувства гражданин на планетата, а на отделните народи ще гледа като на гнезда, в които се кове общата човешка съдба. Между тия народи ще има едничка връзка –връзката на взаимно зачитане и взаимна непоколебима обич.
към текста >>
36.
ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Човек лишен от Любовта е цял
демон
, той е способен да стори най-големите злини (2).
Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата.
Човек лишен от Любовта е цял
демон
, той е способен да стори най-големите злини (2).
Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика.
към текста >>
37.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на
демона
на насилието и жестокостта, защото изкуството е дар на духа, сила за подтикване развитието и радостта на човека.
Съществуват, следователно, безкрайно много степени на музикално разбиране,като почнем от наивното досещане на неподготвения слушател и стигнем до истинското художествено музикално разбиране на големия специалист, способен да вникне и в най-малките подробности на изпълняваните творения". Ако всяка друга деятелност на отделната личност на обществата и народите ни отдалечават във враждебство, голямото изкуство има силата да ни обедини в едно, в името на нещо свято и неземно, чийто облик е творческата красота. С изкуството се мъчат да си служат така, както си служат с един нож. С острието на ножа може да издялаш една прекрасна статуя или да разрежеш въжето, с което е вързан един страдалец, но можеш същевременно да направиш и едно отвратително злодеяние. Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в услуга на егоизма, жестокостта, които водят света към духовна смърт.
Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на
демона
на насилието и жестокостта, защото изкуството е дар на духа, сила за подтикване развитието и радостта на човека.
Истинското изкуство се сътворява в една творческа радост на духа и в атмосферата на любов. Един човек на изкуството винаги се стреми да достигне с различни средства „живота в себе си". С други думи, той се стреми да догони и осъществи великия несбъднат в живота му блян за сливане със световната красота и хармония. В процеса на догонването на тоя величав първообраз, творецът изпитва творческа радост, която го възвисява много над всекидневието. Кой определя тоя вътрешен модел, към който се стреми ръката на твореца?
към текста >>
38.
ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Следващият случай ще ни
демонстрира
едно болезнено състояние на организма, причинено от подпушване на чувствам: Един 36-годишен работник страда от язва в стомаха.
Неврозите са състояния, при които става едно максимално изчерпване на нервната енергия. В такива случаи енергиите се изхарчват неконтролирани и неоползотворени. Свежестта на мускулите се намалява до там, че те не могат да координират напрежението си. Контролът върху разхода на енергията у нас извършва волята. Безволеви и несамостоятелни натури, изправени пред житейски пречки, се самоизчерпват, без да могат да постигнат някакъв резултат.
Следващият случай ще ни
демонстрира
едно болезнено състояние на организма, причинено от подпушване на чувствам: Един 36-годишен работник страда от язва в стомаха.
Той е крайно чувствена натура, вследствие на което неговият живот е потопен напълно в потока на неконтролирани и нетрансформирани сърдечни чувства. Като младеж той се влюбил в една мома, която под давление на близките си той сам считал за неморална. Имал е, обаче, амбицията, чрез любовта си да я издигне до нивото на моралните хора. Оженил се за нея и заживял с надеждата той да бъде единственият любим човек в живота й. Скоро той се изпълнил с ревност, подозрение и недоверие към нея.
към текста >>
39.
Възприемане на словото - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
С тези методи той е
демонстрирал
ежедневно своята любов и загриженост към всички с такова постоянство, каквото светлината има.
методи са ги направлявали в избрания от тях път към съвършенство. Подобно на един светлинен лъч, който минавайки през призмата се проектира като многоцветна дъга, така и Висшето Познание се е излъчвало от Учителя в потоци светлина със специфични качества. Тази невидима, но осезаема за душите светлина е внасяла сила и живот в тях, давала им е насоки за духовен растеж Методите на Учителя са проявление на Светлината. Чрез тях се е изявявал онзи Възвишен свят, от който той е слязъл. Давайки на учениците си конкретни методи за работа в Школата, той е имал и свои най-естествени, но същевременно мощни методи, с които неусетно ги е водил към Възвишеното, към Бога.
С тези методи той е
демонстрирал
ежедневно своята любов и загриженост към всички с такова постоянство, каквото светлината има.
Но не всички, дошли около Учителя в онова време са се ползували от методите му. Само онези, които съзнателно са работели за духовното си повдигане, които са търсели светлината като източник на сила и живот, само те са били истинските ученици в Школата. За останалите животът е текъл с друга, значително по-бавна скорост. Поради своята вътрешна природа, непробудена още за светлината, те са приемали животът край Учителя като благодат и радост, без това да им помогне да израстват. Не е ли така и в природата?
към текста >>
40.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Дънов заемаше тихо, не
демонстративно
своя авторитетен трон.
При склада за провизии и хляб: “Търсете и живия хляб.” Край една пътека: “Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.” Край друга пътека: “Мисли, право мисли! ” При слънчевия часовник: “Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш ще я намериш.” Макар не всички оригинални, обаче, всички те са чисти, възвишени и творчески мисли. Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, си струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното: Аз най- първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра откъдето аз седях.
Дънов заемаше тихо, не
демонстративно
своя авторитетен трон.
Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче, а ние всички седяхме на трева или на постлани черджета. Макар безгласен, той беше съсредоточие на всички погледи и внимание. Вглъбени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия.
към текста >>
41.
Мария Тодорова (1898-1976)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Възможностите на човешкия ум, на органа на мисълта Учителят най-добре е
демонстрирал
в ежедневното си общуване с учениците.
Но това не беше у него стремеж да ги обхване в цялост. Той беше способен да вникне в идеите, прокарани от тях, и за да създаде онази стълба от знания, всяко стъпало на която води мисълта на човечеството до Епохата на водолея, до явлението на Учителя. Изходна точка на неговите разсъждения всякога бяха кардинални мисли на Учителя. В тях той улавяше смисъл, валиден за всички епохи. Нещо повече, сега Словото на Учителя съдържаше според Влад Пашов най-силната енергия на висшето Знание, защото и човешкият ум разполага с най- добра възможност да схване тези енергии и да ги преработи за свое добро.
Възможностите на човешкия ум, на органа на мисълта Учителят най-добре е
демонстрирал
в ежедневното си общуване с учениците.
Ето един случай, в който Влад Пашов, опитва силата на мисълта му: “Първите години от живота на Изгреба аз работех в печатницата, която беше при братския салон на ул. “Оборище” 14. Там се получаваха много писма за приятели от Изгрева и за Учителя. Някой от провинцията пратил писмо до Учителя, но то не се получи при нас. Същият ми пише писмо, в което ми съобщава, че е писал писмо на Учителя и не получил отговор.
към текста >>
42.
Списание Житно зърно 1999- 2010г.
 
Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.
Моят двор, моята къща, моята работилница, моята градина са
демонстрация
, че Новото Учение е практикувано.
Като им казваме, че ще трябва да се служи безплатно, хората от групата ни чакат ние да поемаме разноските, ние да им приготвяме нещо за чая след събирането на групата, ние да плащаме фотокопията. Всички имат пари, няма нито един беден. Нямат никаква инициатива, нито жажда да искат да им се даде повече знание. Нито са взели решение да изменят живота си. Но, времето изисква да работим, ние не сме отговорни за резултатите.
Моят двор, моята къща, моята работилница, моята градина са
демонстрация
, че Новото Учение е практикувано.
Ако не го виждат аз не мога да им отворя очите. Всъщност го виждат, но не им е проникнало в душата и затова не го практикуват. Тук е така. 27 март 1993 Ние сме добре. Аида отива в Буенос Айрес да търси издател.
към текста >>
43.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* * * Цветя — и тръне; Аромат от рози — и жлъч отровна; Разтворени обятия — и присмехи ехидни; Звезди слънца, безкрайни хоризонти — и бездни черни,
демонски
коварни мрежи — — Аз всичко срещнах в своя път!
Ние смеем да твърдим, че това върви успоредно с появяването на нов човешки тип, на нова култура върху лицето на земята. Възвръщане. Ето: Аз ида! — — — — Кротък и смирен, Любящ и верен — Аз ида, Господи, пред жертвеника свят! И слагам всичко, всичко що ми ощ остана. След дългий път по друма каменист, трънлив!
* * * Цветя — и тръне; Аромат от рози — и жлъч отровна; Разтворени обятия — и присмехи ехидни; Звезди слънца, безкрайни хоризонти — и бездни черни,
демонски
коварни мрежи — — Аз всичко срещнах в своя път!
До дъното на бездната слезнах, де нощ кат черна плащеница бе обгърнала ума ми! И пих! — Изпих до капка чашата горчива. На блуден син, помамен след миражите на светска мъдрост ! Аз Те отрекох!
към текста >>
44.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И нека край нас да бушува морето, разтворило жадна уста; И нека се плискат в нозе ни вълните кипящи на хорските страсти; И нека налитат
демонските
бури със писък и ярост от всички страни!
... Морето се пени и с яростен грохот разбиват се буйните морски вълни. Ела! ... Земята, небето и ада са дигнали свойте стихии — налитат на нас! Ела! . . На малкото островче, тук на скалата твърда — опри се на мене!
И нека край нас да бушува морето, разтворило жадна уста; И нека се плискат в нозе ни вълните кипящи на хорските страсти; И нека налитат
демонските
бури със писък и ярост от всички страни!
Тук, на скалата, високо, високо нагоре — ний Фар ще издигнем! — Челото му гордо в надоблачна вис ще се впива, Свещеният Огън на чиста любов там вечно ще грее. И в тъмната нощ, Всред бури и мрак, По всички страни на земята ще пръска лъчи си! * Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност! Ела и със чиста ръка ти разпръсвай всред мрака светлите искри на Божествената Чистота!
към текста >>
45.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Демон
чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта!
Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на дървото, за да не може никога то да даде добър и обилен плод. за да вехне постепенно, да крее, докато изсъхне съвършено. Тъй гибелна е за човека страстта! Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта. изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй страшна е за човека страстта!
Демон
чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта!
Т Ч. Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света. Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща. Живей за Негова радост, за Негова слава и гордост.
към текста >>
46.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но какъв е този страшен
демон
, който смущава и тормози живота на цялото човечество?
Едва ли има по-употребявана дума днес между хората от думата „криза". За нея говорят даже и децата — тези волни птички на свободата, радостта и безгрижието! И в тяхната душа се отеква ехото на грубия живот и смущава веселия им дух. Криза, криза, криза, викат от вси страни! И с нея се оправдават мнозина, с нея демагогстват някои, с нея спекулират други.
Но какъв е този страшен
демон
, който смущава и тормози живота на цялото човечество?
В живота на целия космос всичко се движи по строго установени закони. Най-великият закон в живота е този за причината и последствията. Нищо не става произволно и безпричинно. Ако не се посее житното зърно, не би имало клас! Така и съвременното положение на света си има своите причини, създадени от миналите и сегашни поколения.
към текста >>
47.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
България, вече няколко пъти бе обсебвана от
демона
на разрушението.
Раждането на новото ги иска. Те са необходимост. Но каква грамадна разлика между съзнателните, доброволни, радостни жертви на малцината пробудени души и милионите несъзнателни жертви, които падат по бойните полета! — Силата на първите е такава, че само малък брой от тях са достатъчни да неутрализират злото, докато пък стотици хиляди и милиони несъзнателни жертви трябва да паднат, за да утолят жаждата му за кръв. Нашата родина.
България, вече няколко пъти бе обсебвана от
демона
на разрушението.
Ние платихме прескъп данък за увлеченията си, а и днес изпитваме на гърба си техните следствия. Но, въпреки това, и днес има сили, вън от нас, които се стараят да ни увлекат на всяка цена в своето пъклено дело. А най-лошото е това, че и днес, както и по-рано, те имат своите проводници в нашата страна, които усилено работят. „Възраждащият се национализъм", който взе вече надмощие в Германия, и с когото мнозина и у нас парадират, копае гроба на целия свят. Но в този гроб ще паднат първом тия, които са го изкопали.
към текста >>
Но не, — това не е истинската, великата любов: това са
демонските
страсти, които бушуват в душата на съвременния човек временните увлечения, играта на плътта, наричани днес с това име.
Това се наблюдава особено в киното. Една тъпа повърхностност, липса на каквито и да било дълбоки идеи, характеризират грамадната част от прожектираните филми. Надутите, гръмки реклами идат само да замаскират идейната пустота и да привличат посетители. В същност, банални, отекчителни до пошлост, отвратителни дори сцени се нижат и преповтарят на екрана в почти всеки филм, в безкрайни вариации. Една вечна тема, без която филм като че ли е невъзможен: любовта.
Но не, — това не е истинската, великата любов: това са
демонските
страсти, които бушуват в душата на съвременния човек временните увлечения, играта на плътта, наричани днес с това име.
Почти всички филми, които ни идат от Америка и Европа, са безсъдържателни и повърхностни, безидейни. Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители. Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н.
към текста >>
48.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия сили са
демонични
.
Заспало е най-хубавото, най-възвишеното — любовта. Помрачено е най ценното, най необходимото — вътрешната светлина. Днес човечеството се движи по пътя на културните сили: електричество, радий. Те го водят не към лъчезарния и чист път на любовта, към правия път на радостта и щастието. Tе блъскат с шеметна сила човечеството към брега на омразата, завистта, порока.
Тия сили са
демонични
.
Те не се излъчват от човека. Те не се раждат в неговата съвест. Те не туптят в неговото сърце. Зреят в химическите лаборатории на отделени от природата учени. Излизат от главите на амбициозни професори, които в своята заблуда се мъчат да надминат Бога и Природа.
към текста >>
49.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички истини, които Питагор е учил, са предназначени да възкръснат, засилени чрез
демонстрацията
на научно-установените факти и усъвършенствани чрез приложението на божествените закони за любовта към ближния и чрез индивидуалната жертва, която Христос дойде да посочи на хората.
Най-после те успели да изпаднат школата на Питагора в Кротон и да я разгромят, като избили и прокудили последователите на Питагор. Някои историци казват, че Питагор загинал при това нападение, а други твърдят, че той успял да избяга в Гърция, гдето продължавал да учи и умрял на 90 годишна възраст. Влиянието на Питагора било грамадно. То е въздействало решително върху двамата гении на древните гърци: Сократ и Платон. Може да се твърди, че то продължава и до днес по един бавен, но сигурен начин.
Всички истини, които Питагор е учил, са предназначени да възкръснат, засилени чрез
демонстрацията
на научно-установените факти и усъвършенствани чрез приложението на божествените закони за любовта към ближния и чрез индивидуалната жертва, която Христос дойде да посочи на хората.
Щастливата синтеза, която идва като резултат на двете учения, ще озари духовете и ще осигури триумфа на истината, правдата и мира за човечеството. Д-р Пол Картон Словото на Учителя Тайната на дългият живот Земята е една велика опитна школа. И всички хора са дошли тук да се учат. Някои са доволни от това, което учат, други са недоволни. Доволни са онези, които правилно са учили, а недоволни са тези, които не са учили правилно.
към текста >>
50.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Това са проводници на
демонски
сили, които под маската на националното сцепление и добруване, тласкат своите народи и цялото човечество към неминуема гибел.
На силната личност се възлагат големи надежди, по подобие на някои други европейски страни, където такива силни личности са взели вече всичката власт в ръцете си. Напразни надежди! Жалки илюзии са те, които животът ще разбие в прах и вместо щастие, ще донесат още по-големи разочарования и страдания за хората. Какви са днешните диктатори или претенденти за такива, хората на силната ръка. които претендират че могат да оправят света или народа си?
— Това са проводници на
демонски
сили, които под маската на националното сцепление и добруване, тласкат своите народи и цялото човечество към неминуема гибел.
Силата на днешните силни хора е сила, която обсебва, изсмуква и канализира всички жизнени сокове на своя народ, хваща ги здраво в своята ръка, за да ги хвърли утре във вихъра на разрушението и самоизтреблението. Следователно, това е една сила фиктивна, сила на момента, която утре ще се саморазруши, ще се самоизяде. Това е силата на насилието, силата на меча, която cеe смърт и разрушение, която покрива земята с гробове и накрай сама себе си погребва. Силният човек, който днес иска да се наложи в България и в света, идва за да отнеме свободата и живота на хората. Той идва с явното намерение да унищожи всичко, което се стреми към светлина, към истина, братство и човещина и да въведе култа на сляпото подчинение и прекланяне пред единствения негов бог — кръвожадния идол на слепия национализъм, който е винаги жаден за човешка кръв Понеже малко са били досега за нас две национални катастрофи (тъй като и до днес не поумняхме), силният човек идва да ни хвърли в трета, много по-ужасна такава, за да можем най-после да се опомним и свестим като хора и като народ, — да видим пътя си, определен ни от Бога, да разберем, че той не е в проливане на кръв за разширение на граници, за достигане на земно величие, да научим истината, че само по пътя на духовното издигане, по пътя на правдата, истината, на мира и любовта, ние можем да достигнем това, което ни е определено от съдбата.
към текста >>
51.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неговият глас е почти заглушен от
демоничния
вой на омразата, от крясъците на злото, от шум и на суетата и глупостта.
Единството, което ние с всички усилия трябва да постигнем и осъществим. Единството, което е разгадката на световните тайни, разрешението на всички световни проблеми и задачи, ключът към щастието и хармонията за всичко и всички. Новата година нека носи за всички нас истински новото — единството, което ще ни спаси. Честита Нова година! Бог Има нещо висше и незнайно, чийто глас напътства неотклонно човека към любовта и доброто.
Неговият глас е почти заглушен от
демоничния
вой на омразата, от крясъците на злото, от шум и на суетата и глупостта.
Редно се долавя неговия тих глас и рядко човек се ръководи от него. Но когато зашепне некому тоя висш глас. тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека. Има сила по-висша от страха пред законите, която спира човека, когато дигне ръка да убие, когато досега да прави зло. Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта.
към текста >>
52.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една
демонска
вълна, която обсебва умовете, опустошава сърцата и тика волите към братоубийство, разрушение, всеизтребление.
Ч.) Преглед Словото на Учителя. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека (По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г.) Чистенето (Д-р Стефан) Кромидът (Из в. „Добро здраве“) Духовната пролет (Auroro) Книжнина НАЦИОНАЛИЗМЪТ КОПАЕ ГРОБА НА НАРОДИТЕ! Една вълна се носи по света, а най-вече в Европа — една вълна черна, страшна, смъртоносна. Една вълна, която заплашва да унищожи, или поне временно да потопи всичко хубаво, всякакъв стремеж в човечеството към единство и истински нов живот.
Една
демонска
вълна, която обсебва умовете, опустошава сърцата и тика волите към братоубийство, разрушение, всеизтребление.
Една вълна, която, обосновавайки се на националния егоизъм, заслепявайки хората и народите да не виждат единството на своите интереси, ги опълчва едни срещу други, подготвяйки новата общочовешка касапница, новата нечувана, всеунищожителна война. Каин е още жив в света. и действа усилено. Наближава пак неговото време и затова той денонощно готви своите смъртоносни оръжия. Бедното човечество!
към текста >>
Това, което сега се готви, ще надмине по своя ужас всяко въображение, всяка, дори и най-разюздената
демонска
фантазия.
Той обсебва държавната власт и се готви да поеме напълно в ръцете си съдбините на народите. За да ги заведе на заколение! Национализмът събира поотделно силите на народите, дисциплинира ги, подготвя ги за разрушение, а не за творчество и ги отправя едни срещу други. И всичко, което днес национализмът „твори“ в държавите, които са напълно в ръцете му, всичко, което трудолюбивите народи са създали до сега, е обречено на разрушение — то ще бъде принесено в жертва на ненаситния бяс на войната, ще се стопи, ще изгори като сухи клечки в страшния световен пожар, който се готви. Миналата световна война, въпреки нейните ужасни разрушения, които се чувстват и днес, въпреки милионите човешки жертви, бе само подготовка, само една пробна война.
Това, което сега се готви, ще надмине по своя ужас всяко въображение, всяка, дори и най-разюздената
демонска
фантазия.
Като всепояждащ огън ще залее тя света и това, което остане живо и неразрушено, ще бъде спасено само като по чудо. Защо народите не поумняха след миналата човешка касапница? Защо не се стреснаха от страшния пример, от милионите човешки жертви и безчислени разрушения? Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от демона на разрушението? Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ?
към текста >>
Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от
демона
на разрушението?
Миналата световна война, въпреки нейните ужасни разрушения, които се чувстват и днес, въпреки милионите човешки жертви, бе само подготовка, само една пробна война. Това, което сега се готви, ще надмине по своя ужас всяко въображение, всяка, дори и най-разюздената демонска фантазия. Като всепояждащ огън ще залее тя света и това, което остане живо и неразрушено, ще бъде спасено само като по чудо. Защо народите не поумняха след миналата човешка касапница? Защо не се стреснаха от страшния пример, от милионите човешки жертви и безчислени разрушения?
Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от
демона
на разрушението?
Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ? Защо първите не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си? Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена? Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси? Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите?
към текста >>
Нека издигнем с нея непроницаеми стени, с които да обградим поне нашата страна, нашия народ от пристъпите на
демона
на разрушението.
Пред зинвалата днес бездна, всички, в които има съвест и желание за доброто, трябва да отрезвят. Да престанат всякакви разпри и спорове за маловажни, второстепенни неща между тия, които се борят за мира. Да се сплотят здраво, като канара, тези, които искат да запазят човечеството от гибел. Да съединим сърцата си, умовете си, волите си, та да образуваме мощен поток, който да обезвреди и обезсили, доколкото това е възможно, приближаващата буря. Нека нашата мощна мисъл за мир прониже вредом пространството и обезвреди зародишите на войната.
Нека издигнем с нея непроницаеми стени, с които да обградим поне нашата страна, нашия народ от пристъпите на
демона
на разрушението.
Защото, няма никакво съмнение, че войната ще дойде. Тя вече иде. Но тежко и горко на тия народи. които вземат участие в нея. Тежко и горко на тези, които не правят от сега искрени усилия да останат настрана от нея.
към текста >>
С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на
демона
на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа.
Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него. Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение. Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да мислим за повече. Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото.
С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на
демона
на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа.
Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението. Само този обича истински народа си, който обича и другите народи, защото всички ние сме плът и кръв от едно дело — човечеството и нашата родина е цялата земя. МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ След любовта на Христа, която с най-велика и силна, иде любовта на майката. Всяка друга любов е, де повече, де по-малко, ограничена, временна нетрайна. Майчината любов е подобна на слънчевите лъчи.
към текста >>
53.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Умът громко запитва и не ще бъде задоволени с нищо друго, освен с ясна, нагледна, материална
демонстрация
на това, което представлява от себе си човекът и неговите по-низши братя, изпълнящи обективния свят.
И всеки човек трябва да се стреми да пие най-чиста вода. Когато човек е в планината, да гледа да пие вода с южно и източно изложение, защото те са по-магнетични. Според правилата, които ни дава Учителя, хубаво е да се пие вода половин час преди ядене, или половин или един час след ядене, но през време на ядене да не се пие вода. (следва) Макс Хайндел ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Огромна е бездната, която зее между ума и сърцето на човека от днешната цивилизация. Заедно с полета на ума към все нови и нови открития в различни области на науката, тая бездна става все по дълбока и по широка и сърцето бива отхвърляно все по-назад.
Умът громко запитва и не ще бъде задоволени с нищо друго, освен с ясна, нагледна, материална
демонстрация
на това, което представлява от себе си човекът и неговите по-низши братя, изпълнящи обективния свят.
Сърцето инстинктивно чувства, че съществува нещо по-високо, и тъгува за него, схващайки че то е недостъпно за ума, когато последният действа самостоятелно. Душата се стреми да лети нагоре с ефирните криле на интуицията; да се къпе във вечния извор на духовната светлина и любов. Но модерните научни схващания прерязват нейните криле, сковават я и я заставят да мълчи, докато незадоволените й страстни копнежи гризат недрата й, както орела прометеевите гърди. Необходимо ли е това? Не съществува ли общо поле, на което умът и сърцето да могат да се срещнат, допълвайки се.
към текста >>
54.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Формите, които съществуват там, са
демонични
творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти.
Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят.
Формите, които съществуват там, са
демонични
творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти.
Стремежа на всяка форма в астралния свят е да привлича към себе си всичко, което може, и което й съответства, и по тоя начин да расте. Ако тоя стремеж в нисшите области би имал надмощие, то защо би расло като бурените. И тогава, вместо ред, в космоса би настъпила анархия. Това се предотвратява от надмощието на силите на отблъскването в тази област. И когато астралната форма на едно наше желание е привлечена към друга такава от същия вид, съществува една дисхармония между техните вибрации, поради което всяка от тях има разрушително влияние върху другата.
към текста >>
55.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с
демони
, които са наши собствени създания.
Той поръчва да се убие веднага животното и да се зарови. В него чувството на интерес предизвиква разрушителната сила на отблъскването. Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме. От борбата между тези две сили — привличането и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не. От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме.
Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с
демони
, които са наши собствени създания.
Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто.
към текста >>
56.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По такъв начин става нагледно
демонстриране
на влиянието на някои лекарства върху човешкият организъм.
В непрогледната тъмнина на лабораторията тая светлина имала зеленикав оттенък и ставала все по-ярка в зависимост от хода на опита. Когато стъкленицата, съдържаща мозъчното вещество, била разклатена, светенето станало още по-силно. Д-р Крайл заедно със своите асистенти отдавна е произвеждал опити, за да покаже, че жизнената енергия се кондензира от слънчевата енергия, която поглъщаме чрез растителната храна. Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина. Химически катализатори са в състояние да изменят яркостта на светенето.
По такъв начин става нагледно
демонстриране
на влиянието на някои лекарства върху човешкият организъм.
Любопитно е да се отбележи, че всички лекарства, които намаляват светенето или го унищожават съвършено, принадлежат към физиологическите отрови. Светенето намалява и при употребата на анестезиращи средства. Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм. Алкохолът в малки количества увеличава излъчването, а в големи — го унищожава. Пироидинът, който се извлича от щитовидната жлеза и адреналинът увеличават излъчванията.
към текста >>
57.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато, под влиянието на нисшите сили в нас, и на
демонските
внушения вън от нас, ние се съблазним и полетим по хлъзгавия път на порока, само то, само единствено страданието е, което може да ни свести, да ни спре, да ни спаси.
- продължение от брой 116) Тайните на живота и смъртта. Третото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 116) Медът и неговите лечебни свойства Вълк и овца (басня - Дядо Благо) Книжнина СТРАДАНИЕТО Ако не беше то, каква ли полза щеше да има от нашия живот на земята? — Нищо не щяхме да разберем, нищо не щяхме да научим, — с празни ръце щяхме да се върнем там, от гдето сме дошли. Само великото Страдание, само то е нашия Велик Учител. Нему трябва да плетем венци, него трябва да славословим, него трябва да търсим — за да се осмисли живота ни.
Когато, под влиянието на нисшите сили в нас, и на
демонските
внушения вън от нас, ние се съблазним и полетим по хлъзгавия път на порока, само то, само единствено страданието е, което може да ни свести, да ни спре, да ни спаси.
И то идва. И със своя страшен клюн, като с нажежено желязо стиска нашето сърце. В кръв се облива душата ни. Всичко изчезва пред очите ни. Тъмнина. Няма живот.
към текста >>
58.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младият човек им отговорил, че той не искал да им съобщава нищо за себе си докато не направи кариера и потвърдил, че в същия ден и час, когато майката го сънувала, той
демонстрирал
за кинооператорите падане с аероплан, при което малко останало да загине.
Сън и действителност Започнали се продължителни търсения с помощта на различни международни авиационни организации и, в края на краищата, се изяснило, че такъв аероплан действително има и принадлежи на една кинематографическа фирма в Холивуд. Тогава търговецът запитал с писмо тази фирма дали там не познават някой Павел С. Фирмата веднага отговорила, че Павел С. им е добре познат — той бил пилот и често участвал като такъв в киноснимките. Щастливите родители писали на сина си като му изложили странния сън и получили отговор от него.
Младият човек им отговорил, че той не искал да им съобщава нищо за себе си докато не направи кариера и потвърдил, че в същия ден и час, когато майката го сънувала, той
демонстрирал
за кинооператорите падане с аероплан, при което малко останало да загине.
Из в. „Возрождение“ № 3540 Ястреб, Врана и Орехче (б а с н я) Неизвестно кога и по какъв случай, Ястреб и Врана се сприятелили и съюзили дружно да печелят и спечеленото братски да си делят. Още същия ден ястребът издебнал яребица в гнездото й, застанал над нея като кесежия, не дал й да мръдне от мястото си, па извикал Враната: — Ела сега, Вранке. хванах чуден лов, тлъста яребица! Ще си я делим съгласно условието: На мене половината и на тебе половината.
към текста >>
59.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Френският делегат, инженер Живле,
демонстрирал
изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло — „аура“.
Осло на 16 септ. т. г., като е заседавал под председателството на норвежкия психиатър професор Торстен Верейде. В задачата на конгреса влизаше изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма. т. е. в областта на психичните явления, които до скоро още се наричаха „свърхестествени“ и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не е враждебно.
Френският делегат, инженер Живле,
демонстрирал
изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло — „аура“.
Това е един крайно чувствителен, огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпускани те от ръката на човека лъчи. Членовете на конгреса могли с очите си да се убедят, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло, те притежават способността да йонизират въздуха, т. е. правят го добър проводник на електричеството. Изнемощяването или болестта докарват едно намаление в интензивността на излъчването, дори до неговото пълно изгубване. С усилието на волята човек може за известно време, да прекрати „аура“ — излъчванията.
към текста >>
Кадзамали, също така съпроводен от
демонстрацията
на регистрационни апарати. Проф.
С усилието на волята човек може за известно време, да прекрати „аура“ — излъчванията. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея, като с електричество, и могат след това да се изпразват на части. Опитите на инженер Живле разливат нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (доктрина на Месмер — лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезия и т. н. Всред участващите на конгреса тези опити направили голяма сензация и Живле получил множество покани да ги повтори почти в всичките европейски столици. С не по-малък интерес е бил изслушан доклада на италианския учен проф.
Кадзамали, също така съпроводен от
демонстрацията
на регистрационни апарати. Проф.
Кадзамали е доказал съществуването на мозъчно излъчване, което е особено голямо в момента на напрегнатата психическа работа: като умствена дейност, напъване де си спомним нещо забравено и др. под. Мозъчните вълни са от електромагнитно естество: те имат извънредно малка вълна и могат да се уловят само с някои сложни, ултрачувствителни апарати. Атинският психиатър пък, проф. Танаграс, съобщил за пророческите сънища, което предизвикало конгреса да открие спорове по въпроса за свободната воля. В заключение, председателят на конгреса проф.
към текста >>
60.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Целият ад да излезе на среща му, всички
демони
да се опълчат срещу него, тази сила е в състояние да ги разтопи.
Живота седи в свободата, която може да се постигне. И само три са пътищата, чрез които може да се дойде до нея. Първият е чрез закона на любовта. Любовта е ней-голямата топлина, чрез която можем да разрушим всички срещнати на пътя препятствия. Онзи, който я разбира за него препятствия не съществуват.
Целият ад да излезе на среща му, всички
демони
да се опълчат срещу него, тази сила е в състояние да ги разтопи.
Втория закон е пътя на знанието и мъдростта. Със знанието ще имаме светлина, няма да има кътче в нашия живот, което де не е осветено. Третия закон е закона за истината. И тогава можем до дойдем до следното: Да вървим по пътя на любовта, то значи да намерим майка си. Да вървим по пътя на мъдростта — то значи да намерим баща си.
към текста >>
61.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни,
демонски
амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда.
Дядо Благо Преглед Времето, о което живеем, е пълно със събития от голямо значение за бъдещото развитие на човечеството. Две сили са настръхнали, една срещу друга, в света и си оспорват световното владичество. Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести.
А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни,
демонски
амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда.
Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички.
към текста >>
62.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало,
демоничното
и божественото.
Не е работа да имаме една голяма и красива постройка външно, но тая постройка трябва да бъде добре уредена и инсталирана вътрешно. Иначе тая постройка губи своето значение. Така и възпитанието, без вътрешно приложение, губи своята стойност. Да почнем от първото стъпало —себепознанието! Богу или Мамону?
„Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало,
демоничното
и божественото.
Този двубой особено ярко изпъква в последно време. Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението. Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем: демонът е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е. към Бога. Сатаната напъва всички сили за да завладее света.
към текста >>
Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем:
демонът
е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е.
Да почнем от първото стъпало —себепознанието! Богу или Мамону? „Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало, демоничното и божественото. Този двубой особено ярко изпъква в последно време. Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението.
Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем:
демонът
е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е.
към Бога. Сатаната напъва всички сили за да завладее света. Погледнете навред по света и ще се уверите в това. Ето в Испания вече няколко месеца се води страшна междуособна война — брат с брат се избиват по улиците с нечувана жестокост. Преди известно време в Съветска Русия избиха първенците на революцията и се готвят нови процеси против други подобни.
към текста >>
Явно е, че
демоничните
сили, животинските инстинкти се стремят да вземат надмощие и завладеят душите на хората, за да се възцари напълно богът на егоизма — Мамон.
и пр. . . . Изобщо, навсякъде владее насилието, злобата, борбата, жестокостта! И не е изключена възможността да избухне една нова всесветска война, която, по размери и ужаси, ще надхвърли миналата. Много очевидно е, че злото е в настъпление.
Явно е, че
демоничните
сили, животинските инстинкти се стремят да вземат надмощие и завладеят душите на хората, за да се възцари напълно богът на егоизма — Мамон.
Но, ако се допусне това, то значи да се тикне човечеството към гибел. Днес егоизмът, бил той личен, обществен или национален, е главния стимул в живота. Той тласка: индивидите, класите, обществото и народите към борби, войни и жестокости. В своето заслепление хората не виждат, че патя на егоизма води към катастрофален край. Защото не може да се гради солидна сграда върху пясъчна основа — не може да се осигури добър обществен, национален и международен живот, ако няма мир, хармония и сътрудничество между индивидите и народите.
към текста >>
63.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Много по важна е психологическата и духовната страна, която определя оная генерална насока на Пътя, която в крея си дава типа на един „ангел“ или „
демон
“.
7-те рилски езера Характерология (Изучаване на човешкия характер, продължение от бр. 173) Широчината на един нос, на гърбът и основанието му, е важен признак. За идеален нос би могъл да се смета тоя, който и при основанието си е толкова широк, колкото и при ноздрите. Тогава той образува две паралелни линии, които сочат разумния път, който това същество е минало от хиляди години. Физическото наследство е само една малка част от тоя път.
Много по важна е психологическата и духовната страна, която определя оная генерална насока на Пътя, която в крея си дава типа на един „ангел“ или „
демон
“.
В своята обща насока человек може да принадлежи към едно възходящо или низходящо течение. И тогава всички дарби могат да станат благословение или проклятие за него. Нима учения престъпник върши по добре замислени престъпления от глупавия ? Тесния при основанието си нос показва, че человека, който го има, е свикнал и на малкото и на многото, но че устойчивост няма. От него може да чакаш криволичене и изненади, непостояност в отделни случаи.
към текста >>
64.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Над мен
демони
вият, желаят да погина... Напразно се стремят те мен да победят!
За него Аз полагам живота си всегда. С него съм кога то радва се и страда; Защитник съм му пръв при всекоя беда. * Душата си полагам и стадото си пазя. Над него Аз простирам спасителна ръка. Недавам хищник зъл в кошарата да влазя Повалям го веднага, щом Слово изрека.
* Над мен
демони
вият, желаят да погина... Напразно се стремят те мен да победят!
Ще стъпча злото аз и в ада ще го срина, На прах и дим ще станат и демони и ад! * Във моето сърце Великий Дух живее И Той е победител на злото в света. Благословено Слънце, що над земята грее! Създател на живота — Божествени й Баща. * Дори и да умра, веднага ще възкръсна!
към текста >>
Ще стъпча злото аз и в ада ще го срина, На прах и дим ще станат и
демони
и ад!
С него съм кога то радва се и страда; Защитник съм му пръв при всекоя беда. * Душата си полагам и стадото си пазя. Над него Аз простирам спасителна ръка. Недавам хищник зъл в кошарата да влазя Повалям го веднага, щом Слово изрека. * Над мен демони вият, желаят да погина... Напразно се стремят те мен да победят!
Ще стъпча злото аз и в ада ще го срина, На прах и дим ще станат и
демони
и ад!
* Във моето сърце Великий Дух живее И Той е победител на злото в света. Благословено Слънце, що над земята грее! Създател на живота — Божествени й Баща. * Дори и да умра, веднага ще възкръсна! От гроба ще вдигна покрусено тело.
към текста >>
65.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И пока люди с
демоническим
упорством будут стараться разбить эту веригу, пока буду бороться против великаго основного закона жизни — Любви, всегда и во всем их будет преследоватьтолько неудача.
Отсюда произходит и та формула социальной жизни, по которой природа работает: Только через любовь все блага могут быть распределены справедливо. Эту именно формулу социальной жизни, этот закон мировой экономики, люди все еще не могут понят. Они хотят возстановить социальную Правду путем насилия, которое есть явное отрицание Любви. Они пытаются вместить в веригу Любви — Добра — Правды, неразрывно связанные между собой в силу одного космическаго закона, чужой елемент — насилие. Это, однако, никогда им не удастся.
И пока люди с
демоническим
упорством будут стараться разбить эту веригу, пока буду бороться против великаго основного закона жизни — Любви, всегда и во всем их будет преследоватьтолько неудача.
Вот почему, если люди желают чтобы открылись двери тех благ, о которых все мечтают, пусть постараются понять эту основную формулу, этот великий и единственный ключ социальной жизни. Г. Радев НОВОЕ НЕБО И НОВАЯ ЗЕМЛЯ И тъй, казвам ви: новото небе и новата земя се създават. Всеки от вас трябва да бъде екскурзиант — да бъде готов да тръгне на път и да влезе в новия свят. Ако вий искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, вий трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си. Учителят Тот, кто побывал хоть раз на горах Рыла, видел там красоту Живой Природы, слышал Живое Слово Великаго Учителя, тот обрел неоценимое благо.
към текста >>
66.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ревът на фабричните свирки ще го стресне, клаксонът на автомобила ще го убоде като с игла, бръмченето на мотора и писъка на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове като
демони
ще му шепнат: бързай, бързай!
Няма спокойно творчество. Много са малко ония, които се залавят на някое спокойно и голямо дело, за чието осъществяване се иска потъване в тишината на широка размисъл. Сега трудно се намират такива, които биха могли да отделят пет, десет или двадесет години за някакъв труд. Такъв човек, сякаш, не е от своето време. Той не би могъл да устои.
Ревът на фабричните свирки ще го стресне, клаксонът на автомобила ще го убоде като с игла, бръмченето на мотора и писъка на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове като
демони
ще му шепнат: бързай, бързай!
Понякога се случва да сложим глава с някакво доволство и малка блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка за това, но когато потънем дълбоко в себе си, откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени катадневни принципи,без огромни планове и излъчва от себе си простата и велика виталност, чистите и непокварени трепети на едно ценно сърце. Спомена за тия две простодушни зеници, е като едно далечно приветствие, долитнало от далечината на Всемира. Вечността ни е поздравила чрез тая тиха усмивка и ние сме вече щастливи.
към текста >>
67.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако той би се осмелил да
демонстрира
не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал, и тогава остават само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избиват навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти?
Ако той би се осмелил да
демонстрира
не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката“. Но както в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, герои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха. Имало е и ще има, защото човешкият Дух вечно е работил, работи и ще работи. Г.
към текста >>
68.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я
демонична
, жлъчна, безплодна.
Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-нисша проява, са извънмерно активни и груби” (Учителя).
Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я
демонична
, жлъчна, безплодна.
Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила, буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо, и над животинското естество в човека. В Библията той е символизирай с дявола — малкото зло. Стихията на Марс е борбата.
към текста >>
Един автор казва за нея: „Марс е
демон
, чиито носител се казва човек”.
В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-нисша проява, са извънмерно активни и груби” (Учителя). Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна.
Един автор казва за нея: „Марс е
демон
, чиито носител се казва човек”.
Марс действа като една безсъзнателна сила, буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо, и над животинското естество в човека. В Библията той е символизирай с дявола — малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори за самата борба.
към текста >>
69.
 
-
В края на всяка година младите слепи есперантисти, организирани в есперантистки група „Балкана стело — балканската звезда“,
демонстрират
нагледно постигнатите си успехи чрез тържествена забава.
Асен Райчев. Една малка забава Както е известно, международният език есперанто е въведен официално в нашия държавен институт за слепите. Там тоя език се преподава от плащания от държавата лектор — слепият есперантист Дим. Колев на 42 от 100-те курсисти, в три групи, 10 часа седмично. По признанието на мнозина слепи, тоя език е истинската аладинова лампа, най вече поради скъпотата на малкото издавани книги за тях.
В края на всяка година младите слепи есперантисти, организирани в есперантистки група „Балкана стело — балканската звезда“,
демонстрират
нагледно постигнатите си успехи чрез тържествена забава.
Такава се състоя вчера, неделя сутр. в една от заялите на института за слепи, в присъствието на г. директора Шекерджиев и на много трябва и зрящи посетители. Забавата се откри от лектора г. Колев на есперанто и български и започна с изпяването на есп.
към текста >>
70.
 
-
Страхотни
демони
налитаха до смутения му взор и нашепваха
демоничен
шепот.
И забушуваха тогаз най-яростните вихри. В миг по спокойната гръд на океана изникнаха върхове и бездни, страхотни бездни достигащи океанското дъно. Белият парус бе лудо подмятан ту върху гребена на вълната, ту запокитена в океанските бездни. Соленият плясък на яростните вълни преливаше, огъваше и заплашваше самотната ладия. Вместо музиката на сферите, моя слух свредлеше бесният вой на безброй фурии.
Страхотни
демони
налитаха до смутения му взор и нашепваха
демоничен
шепот.
Синята птица плахо се приюти до измъченото ми сърце. Само брилянта на сватбения ми пръстен се разпалваше все повече и повече в ужасната нощ и нашепваше словото на подвига и спомена за Родината. Тогаз аз ставах, отърсвах солената мокрота от косите си, притисках синята птица и погледвах към твоя компас: той сочеше неотклонно на горния път. Като струна, като жица от виола бе изопната снагата ми от огнения устрем по Теб. Тогаз отново усещах Твоята близост, усещах Твоята мощ и протягах ръка от морската бездна да те приветствам и да Ти кажа, че съм Твоя и че съм ти вярна.
към текста >>
71.
 
-
Никакви мъгли, никакви облаци, никаква физическа и духовна, човешка или
демонска
тъмнина не може да го скрие от очите ни.
Ние можем да се съмняваме само тогава, когато не виждаме слънцето на Истината, скрито зад човешките своеволия и измами. Реалността на нашето съмнение е реалността на мъглата, реалността на тъмнината, на лъжата. А колко реални са те? — Само докато трае нощта, само докато дойде деня и изгрее слънцето. * * * Ние не можем да се съмняваме, защото нашето слънце никога не залязва.
Никакви мъгли, никакви облаци, никаква физическа и духовна, човешка или
демонска
тъмнина не може да го скрие от очите ни.
Ние го виждаме винаги — денем и нощем, в слънчеви и в облачни дни, зиме и лете, във време на мир и в периоди на кървави човешки самоизтребления. Слънцето на Любовта! То вечно грее и винаги ще грее пред нашите очи, и никакви човешки, земни и световни бури не могат да го затъмнят. То вечно грее и винаги ще грее в нашите души, и никаква злоба, никаква омраза, никаква тъмнина не може да го засени. Ний вярваме в Любовта!
към текста >>
72.
 
-
Пишещия тия редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици) на няколко пъти да им
демонстрира
действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръч ката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта й или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите.
Геолозите се указали почти безполезни в случая... Изпратен пак един търсач с вилка, проучва в много скоро време мястото и се получават отлични резултати. В Германия, особено в Бавария, във водопроводното отделение, има чиновници, които по този начин откриват пукнатите тръби, без да става нужда да правят големи разкопки. В Америка ги употребяват за търсене злато и газ. Във всички други държави хората умело ги използват. В нас действието на тия пръчки се гледа още като свръхестествено или официално се смята за заблуждение и шарлатанство.
Пишещия тия редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици) на няколко пъти да им
демонстрира
действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръч ката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта й или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите.
В ръцете на мнозина от тях самите, пръчката се движеше. Търсене подземни води и изследване на находящи се руди и други е дало до сега отлични резултати в някои чифлици, села и пр., които са намерили вода на точно указаната дълбочина. На времето си указахме на една кожена фабрика, че в района й има подземна вода въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог. Резултатите потвърдиха казаното: с водата намерена на 48 метра дълбочина се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи. Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища — и то не винаги с резултат (например Черноморските области).
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Професионалната омраза и завист са станали пословични ; всякой се стреми да изпъкне на всяка цена и тъй наречената вежливост не е нищо друго, освен маска, която крие тия
демони
на омразата и на завистта.
Ще кажат „егоист, въздържа се да достави удоволствие на другите, само от желание за собствено развитие“. Нека тия, които мислят така, отложат за друг живот опита си да влязат в пътя. И нека не се гордеят с тяхното привидно безкористие, защото в същност те са заблудени от лъжливи представи, основани на сантименталността или вежливостта, неща принадлежащи на изкуствения живот, неща, които не са мерило на истината. Оставяйки на страна тия трудности, които могат да бъдат считани като „външни“, при всичко че значението им не е малко, как учениците от Запад ще се поставят в хармония помежду си, както се изисква? Личността в Европа и Америка се е развила с такава сила, че няма училище, за артист даже, членовете на което да не се мразят и завиждаш едни на други.
Професионалната омраза и завист са станали пословични ; всякой се стреми да изпъкне на всяка цена и тъй наречената вежливост не е нищо друго, освен маска, която крие тия
демони
на омразата и на завистта.
Идеята за неразделност на Изток е втълпена още от детинство с такава настойчивост, както тая за съперничество на Запад. Личната амбиция, личните чувства и желания, не се насърчават да станат господствуващи. Когато почвата е добра, тя се обработва правилно и детето става мъж, в който навикът за подчинеността на низшето аз на висшето — е силен и могъщ. На Запад хората мислят, че симпатиите или антипатиите им към другите хора или неща са ръководещи правила, по които трябва да се водят. Даже ако не се водят по тях, те се стремят да ги наложат на другите.
към текста >>
Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята
демонология
.
. . Олга Славчева. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Смятаме за полезно да дадем на нашите четци кратки първоначални сведения по тая наука. Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира. Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството.
Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята
демонология
.
При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите). Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието.
към текста >>
Вместо това, Кабалата се занимава с
Демонологията
, която е заела от Халдея, люлката на религиозно-етическия дуализъм.
В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите на човешкото тяло, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им съотношения и отношенията им към съответните три принципа на природата. По тоя начин, като определя функционирането на организма в нормалното му състояние и последиците от разстройството му, тя обяснява коренната причина на смъртта, същността й и подробностите на преминаването на душата в другия свет. * * * Предметът на Кабалата не е по-мъчен за изучване, отколкото усвояването на Окултизма (Западното Предание) и на Теософията (южното). От една страна, тя се концентрира на изводи от философски характер, а от друга — на Практическата Магия, без да се занимава с Ди ви нацията, т. е. с га-дателните науки (освен отчасти само с Ономантическата Астрология) и с Психургията, която се прилага толкова широко в Южното Предание, дето се отделя за нея едно почетно место, под име Йога.
Вместо това, Кабалата се занимава с
Демонологията
, която е заела от Халдея, люлката на религиозно-етическия дуализъм.
Има указание, че Кабалата, която била изгубена от евреите във време на вавилонския плен, се е запазила в халдейската академия и била предадена на Ездра от началника на магите, великият пророк Данаил. Това е доказано, главно, за частта, която служи за основа на Практическата Магия. — * * * Кабалата е най-известното учение от окултните традиции. Тя е израз на езотерическата философия на евреите. Според думите на старите равини, нейният баща и основател се смета патриарх Авраам.
към текста >>
Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му
демонско
качество, бленували за него.
Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“. Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца.
Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му
демонско
качество, бленували за него.
Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв. Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време. Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Змия -
демон
на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението.
. . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше.
Змия -
демон
на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението.
Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа. И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа.
към текста >>
Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли
демони
и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода.
Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване. Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К.
Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли
демони
и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода.
Този обичай бил разпространен в Европа от най-ранните времена и сигурно е предшествал християнското кръщение. Във Франция обичаят да се посипват децата със сол до кръщението им траял до 1408 г. До скоро и в Холандия посипвали люлките па новородените със сол (Джонс дава едно съобщение от 1889 г.). Според много източници, посоляването на децата и до днес . се практикува в руска Армения и в някои планински племена в Мала Азия.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една
демонстрация
на откритието му преди няколко седмици.
В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double).
Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една
демонстрация
на откритието му преди няколко седмици.
Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото. Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Веднъж той нахвърлил шест
демона
върху своя другар Марано, защото тоя последният се опитал да завладее сам едно златно съкровище.
Известна ли му е била рецептата на Нострдамус ? — Тайна. Че е един от най-великите алхимици — никой не би могъл да отрече. Фактите, които ни дава римската инквизиция, напълно доказват това. Още съвършено млад, Бепо Балзамо е господствувал над земните духове.
Веднъж той нахвърлил шест
демона
върху своя другар Марано, защото тоя последният се опитал да завладее сам едно златно съкровище.
Лорд Скот и Мис Фрей свидетелстват, че само благодарение на неговите наставления са могли да печелят големи суми в игра на карти. Във време на пребиванието си в Лондон, той е срещнал силни противници в лицата на Придд, Алейт и О' Ремо и благодарение на тях, по неизвестни причини, е бил затворен в крепостта King’s Bench. Обаче, как ловко се е надсмял великият маг над своите противници! Като дим е изчезнал той из здравата килия, в която е бил поставен, и до днес никой не е могъл да обясни това изчезване. Благородниците и духовенството явно са преследвали граф Калиостро, но мнозина от тях са били негови тайни ученици.
към текста >>
Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв
демонстрира
употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон.
Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги. Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй.
Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв
демонстрира
употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон.
Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът.
към текста >>
III, най-долния ред е напечатано: „Змия —
демон
на отчаянието и сякаш с нажежена“.
вместо след. Кн. IV, стр.. 4 колона 2, ред 2, да се чете: и зла змия, вместо зла и змия. На стр. 10 кн. II, кол.
III, най-долния ред е напечатано: „Змия —
демон
на отчаянието и сякаш с нажежена“.
. . А трябва да се чете: Злия — демон на отчаянието, сякаш че със с нажежени. . . На стр. 12 кн.
към текста >>
А трябва да се чете: Злия —
демон
на отчаянието, сякаш че със с нажежени.
На стр. 10 кн. II, кол. III, най-долния ред е напечатано: „Змия — демон на отчаянието и сякаш с нажежена“. . .
А трябва да се чете: Злия —
демон
на отчаянието, сякаш че със с нажежени.
. . На стр. 12 кн. II третия нов ред, който се почва: „И видя той, над тази изявена хармония . . в шестия ред вместо думата „под“ трябва да е „над“, така: „над нея се простираше виолетовата дъга на Божествената мъдрост“.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя може да се
демонстрира
тъй, както химията или естествената философия.
Едно интелигентно лице, след като опита една комбинация на способностите пред друга, ще може най-после, да се обучи точно в ония навици на мислене и чувстване, с които ще се компенсират способностите, които му липсват. Ако напр., някой като знае, че е съвършен в предпазливостта, може да култивира навици на далновидност, рефлектиране, припомняне и наблюдение. Тази процедура ще употреби причинността, сравнението, евентуалността и индивидуалността да извършат работата на предпазливостта и ще се стремят да стимулират и усилят способността предпазливост, като отделен инстинкт. Основата на Френологията Науката Френология е основана на наблюдение. Принципите й са просто излагане на истини, които са открити пред очите на всеки човек.
Тя може да се
демонстрира
тъй, както химията или естествената философия.
С това тя се различава изцяло от всички по-предишни системи на менталната наука. Тези последните се са основавали на априорни предположения (нещо допустимо) за начало. По този начин, като са имали в самите си зародиши и семена коренни несъвършенства за самото човешко схващане, те са станали тъмни, химерически, непрактични, софистични, непрогресивни и безполезни. И те толкова оправдаха тези си качества, че се приближиха до словесните схоластични философии на средните векове. Първите принципи Френологията не претендира, за сега, да е една изцяло завършена наука.
към текста >>
Аполон, слънчевият бог, в старите предания се представя като един вид
демон
, който праща нещастие и чума по животните, но същевременно отклонява и злото.
Един добър аспект между тях означава, че животът може да се прояви хармонично във формата, или с други думи: индивидуалната и личната страни на нашето същество действат в хармония заедно ( = личност). Задачата на човека е да подчини лунната или формената страна под по-висшата или слънчевата на своето съществуване, и до такава степен, до каквато успее в това, той ще бъде господар на съдбата си, и ще „управлява своите звезди“. Слънцето упражнява най-голямото си влияние през втората половина на нашия живот. През първата половина на живота, особено през детинството, дава тон формата или влиянието на Луната. Естеството на слънчевото влияние е сухо и горещо, както това на Марс, но по-умерено.
Аполон, слънчевият бог, в старите предания се представя като един вид
демон
, който праща нещастие и чума по животните, но същевременно отклонява и злото.
Седмият ден на месеца се считал за рожден ден на Аполон и се празнувал като такъв. Той е същевременно и бог на истината и на чистотата, но се почита и като бог на войната (съгласие между влиянието на Слънцето и това на Марс). Той бива изобразяван като младеж с царствена и сериозна външност, въоръжен със стрела, лък, лира или триножник. Луната () Луната е почитана под различни имена и символи. Някои от тях са: Синтия, Изис, Селене, Артемиза, Персефона или Прозерпина, Сома.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е
демонът
на тъмното познание.
Религията и чистата вяра за него са само предмет на гавра и смях. Неговата майка, царицата Каратис, надминаваща всички по ум, злоба и престъпност, една истинска жрица на тъмните природни сили, му помага и го подкрепя във всички негови дела. Но до де достигат те? — до мрачното царство на безнадеждността. — Там господства Еблис владетелят на подземния огън.
Той е
демонът
на тъмното познание.
Ако той се издигне до сферите, в които той владее, чува излизащия от бездната на смъртта глас: „свърши се! “ Тутакси надменното чело се покрива с бръчки, сърцето се превръща в горящ въглен и надеждата за винаги изчезва Такова е скритата мисъл на Бекфорд, мисъл, изказана даже от най-мъдрия от всички царе на света — от цар Соломон: „познанието е суета. Всичко е суета. Познанието е смърт“. Високата морална тенденция, за която наблегнах по-горе, изцяло се проявява в тези думи, с които дивният обитател на скалистия Монсерат завършва историята на Ватека : „Така халифът Ватек, в стремежа си към суетен блясък и непозволена власт, бе се очернил с безброй престъпления и стана жертва на угризения и безкрайна, безгранична мъка.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се
демонстрира
чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото.
Само че това, което е потребно, за да се развие сила, ще бъде излишно пояс-нение при телепатическите раздразнения, напр. при превеждането на болезнените усещания от разстояния. Такива опити са описани, впрочем, в посоченото малко съчинение за психични изследвания от W. F. Barrett, член на англ. кралско дружество и на дружеството за психически издирвания.
Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се
демонстрира
чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото.
Ако може да бъде да мислим един телепатически акт въобще, то е ясно, че действащият от далеч съзнателен акт в главната част на своя вървеж нема да бъде повече идентичен с жизнените процеси в нервната система, с разпространение на енергията в тялото. (Следва). __________________________ 1) Напр. от професор Kreibiq. 2) Die Gedankenformen, от Ледбитър ТОД. Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да
демонстрира
тяхната възможност.
Защо не падам? “ И в един момент, с едно неприятно потръсване, бях пак в леглото си. Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин на издирване, едно определено доказателство за реалността на съществуването на астралното тяло. Ще ви разкажа друга чудна опитност. Макар и да спада към ясновидството, тя е от този род опитности, които може да се обяснят с хипнотизма.
Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да
демонстрира
тяхната възможност.
Като се подчиних на искането му, седнах в едно кресло и затворих очите си, като останах в абсолютно съзнание за положението си и за всичко, що бе около ми. Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“. Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически бряг, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца. Описах му картината и той ми заповяда: „стой на брега“. Тръгнах някак си да вървя по брега, макар и да бях същевременно в пълно съзнание до толкова, че бе достатъчно само да отворя очите си, за да се намеря в креслото си.
към текста >>
То е грозно и същевременно
демонско
.
Картината 20 (фигурата липсва във вестника) представлява психогона, който създава повишено честолюбие: подобно изображение с куки, както при егоистичната любов, в средата бледа ядка, в разни оранжеви тонове. Същите бои, но малко друга форма има следната картина: продукт на егоистично честолюбие. Тука около една вал- честа ядка са наредени къси и дебели куки. Едно мътночервено изображение с кукообразни нокти, както пипалата на полип, е психогонът на пиянството (фиг. 29) (фигурата липсва във вестника).
То е грозно и същевременно
демонско
.
Съставът на боите му се разбира лесно в табелата: пламенно-червеното е страстното желание, мътното кафяво — израз на егоизма, редицата куки — искането, силното желание. Интересно е сложното изображение във фигура 31 (фигурата липсва във вестника): „актьор пред първия си дебют“. Това е една лента на зигзаг, в средата с оранжеви бразди и от двете страни със сивовиолетови ръбове. Анализът на този психогон дава следното: оранжевата лента на средата е самосъзнанието на артиста, сивите крайни ивици наоколо са страхливост, стеснение. Когато си представим един предмет в определена форма, с други думи, когато психогонът се състои от една зрителна представа, тогава психическият образ взема пластическия образ на този предмет.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са
демони
, излезли из пъкъла, които нищо не разбират.
В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание.
Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са
демони
, излезли из пъкъла, които нищо не разбират.
Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
към текста >>
Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не
демони
.
Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят.
Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не
демони
.
Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона.
към текста >>
Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой
демон
го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой
демон
го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място.
към текста >>
В своя реферат за „Жизнените лъчи“ Дарже
демонстрира
и няколко „фотографии на мислите“, като същевременно обясни и техническия им произход.
Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М. Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник. тази фигура е била пожелана от самия него, т. е. предложена за психографиране. След това той пратил на експериментатора копие от изображението.
В своя реферат за „Жизнените лъчи“ Дарже
демонстрира
и няколко „фотографии на мислите“, като същевременно обясни и техническия им произход.
Тук ще приведем няколко примера за илюстрация на метода: Дарже привързва на челото на един пианист плоча, запазена срещу светлината чрез хартиена обвивка. Пиянистът взема пред себе си една книга ноти, на кориците на която е отпечатан портретът на Бетховен. Той отваря книгата и почва да свири нещо от нея на пияното. След известно време снемат плочата, за да видят, да ли се е отпечатало нещо върху нея. И действително, на плочата намират една ясна репродукция на фотографията на Бетховен, която е на кориците.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А ние искаме не фрази, а
демонстративни
факти.
Ние се намираме в пълна мистерия, но наш дълг е да я разкрием. * * * През последната безчестна война, която покоси в разцвета на възрастта петнадесет милиона млади хора, имащи право да живеят, въздигнати от бащите и майките им често със йената на огромни жертви, аз получих стотици писма, в които се осъждаха несправедливостта и варварството на човешките наредби, със съжаление, че ненавистта към войната, проповядвана от една група приятели на човечеството от толкова дълго време, не биде разбрана от управляващите, бунтуваха се против Бога, който позволява тия ужасни разрушения и обявяваха живота си разбит за винаги в непоправими скърби. Повече от всякога, жестоката проблема за човешките съдбини се изправя пред нас. Уви, религиите, които, всички, имат за произход тази нужда на сърцата ни, това желание да знаем, тъгата да виждаме пред себе си немия труп на някое любимо същество, не са допринесли доказателствата, които са обещавали. Най-хубавите теологически дисертации не доказват нищо.
А ние искаме не фрази, а
демонстративни
факти.
Смъртта е най-важният предмет, който всякога е занимавал човешката мисъл, върховната проблема през всички времена и във всички народи. Тя е неизбежния край, към който всички вървим. Тя съставлява част от закона за нашите съществувания, на същото основание, както и раждането. И тя, и то са два естествени прехода в общата еволюция, но при все туй, смъртта, която е също тъй естествена, както раждането, ни се вижда противоестествена. Надеждата в продължителността на живота е вродена в човешката душа; тя е от всички времена и страни.
към текста >>
Аз можах да покажа увеличения от един милион с моя магнетически крескограф, през време на моите публични
демонстрации
в Лондон, тогава когато ходът на инструмента не се смущаваше от вървежа в съседната улица.
2-d) Чертежите могат също да се вземат и върху плоча, приведена в еднообразно движение: върху кривите, получени по този начин—координатите отговарят на движенията, а абсцисите — на времето. Ако някой фактор увеличава скоростта на растежа, тогава кривата се устремява нагоре, и обратно — ако факторът отслабне, навежда кривата надолу, (фиг. 2-б). Фиг. 2. Предпазни мерки срещу физическите смущения. —Разклащането, причинено от вибрациите, може да премахне като се постави апарата върху здрава маса, чиито крака се поставят върху каучук или, още по-добре, върху някоя дъска, добре зазидана в стената.
Аз можах да покажа увеличения от един милион с моя магнетически крескограф, през време на моите публични
демонстрации
в Лондон, тогава когато ходът на инструмента не се смущаваше от вървежа в съседната улица.
Във фигура 2-с е дадено трасето върху една плоча, написана от крескографа с голямо увеличение ; едно неподвижно пръстенче бе принадено до растящото растение и абсолютно хоризонталната линия показа не само отсъствието на какъв да е растеж, но още и на всичките движения, причинени от външните смущения. Съществува и друг елемент на физически изменения в опитите, отнасящи се до влиянието на изкуственото повдигане на температурата върху скоростта на растенето. За да се определи характера и величината му, взехме един чертеж с неподвижното пръстенче през време на повдигането на температурата до 10°, този чертеж показва едно разширение до известна граница, след което линията на точките става пак хоризонтална. Единствената предпазителна мярка, която трябва да се вземе при опитите върху влиянието на температурните изменения, се състои в почакване няколко минути, докато температурата се стабилизира. Удължаването чрез физическото разширяване е много бързо, докато физиологическата промяна е бавна и трайна.
към текста >>
За известни издирвания, както и за публичните
демонстрации
, необходимо е едно по-голямо увеличение.
Като друго доказателство за чувствителността, получих ясен отговор от растението при бърза, като електрическа искра, светлина през един период от1/1 000 000 част от секундата. Фиг. 3. Действието на въглеродния окис. Магнетическият крескограф. — Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията.
За известни издирвания, както и за публичните
демонстрации
, необходимо е едно по-голямо увеличение.
Получих и него чрез откриването на магнетическия крескограф, в който един лек магнитен лост докарва с движенията си да се върти една, закачена астатично, система, към която е прибавено едно огледало. Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти. Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз. Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти. Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна.
към текста >>
С всичката строгост на една научна
демонстрация
, г.
През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност. Така се е установило, че времето на хипотезите е вече минало и че сега се говори само за факти. Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека.
С всичката строгост на една научна
демонстрация
, г.
Рене Сюдр е изложил пленителното съгласие между медиумническите явления и най-новите теории по физиката, а именно, възгледите на Айнщайна върху относителността. Традиционният дуализъм на силата и материята се свърши. Новите опити свидетелстват за материализацията на енергията, която представлява, в различни степени, известни свойства на материята: тегло, маса, инерция, структура. Медиумническите явления манифестират енергията, ту под една невидима форма, като електрическо течение, ту под една проявена и осезаема форма. Тази енергия трябва да се изучи с физически средства, и метапсихията трябва да заинтересува физиците толкоз, колкото и психолозите.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Резултатите от тази
демонска
съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости.
Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик.
Резултатите от тази
демонска
съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости.
Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение.
към текста >>
Понеже съм в окултизма доста опитен, обяснявах му действията на разните ларви, елементали и
демони
, и приятеля ми Ч., имащ от младостта си разни опитности, внимателно ме слушаше.
там вече не спал, чак когато аз се завърнах за празниците и когато от Н. слушах да разказва този случай и при сравнение и спомен за нещастния В. ми беше много тъжно и тежко и решихме да се преместим“. До тук ми разказа приятелят ми Ч. и ма пита какво ще кажа по това.
Понеже съм в окултизма доста опитен, обяснявах му действията на разните ларви, елементали и
демони
, и приятеля ми Ч., имащ от младостта си разни опитности, внимателно ме слушаше.
Отидохме заедно при колегата Н. и той ми разправи с страх преживяното в онези нощи и дословно потвърди казаното от приятеля Ч. Отидохме вечерта в Народния театър в Братислав и двамата ми колеги ме замолиха да идем след театъра да спим в „дома на палач не“. Удовлетворих желанието им и при влизането в страшния дом, особено по стъпалата и в самата квартира не забравих да извърша разни обреди, тъй че през нощта имахме тишина. Приятелят Н.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното
демонстративно
съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда .
. . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива.
Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното
демонстративно
съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда .
. . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби?
към текста >>
Царува
демон
пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен!
А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах! — Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим? “ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби!
Царува
демон
пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен!
Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете!
към текста >>
той е получил докторска степен по науките, със специалност по електричество, и е станал
демонстратор
, а по-после асистент-професор по физика в Лондонския университет.
На осемгодишна възраст той е постъпил в Нюпортската класическа гимназия, а като е станал на четиринайсет години, е бил взет на търговия да помага на баща си, чието здраве е било разклатено. Но любовта му към науката постоянно е растяла, и, като е работел вечерно време,той се е приготвил за приемен изпит в Лондонския университет и за средния изпит по науките, като е получил първоразредно отличие по физика. В 1872 г. той се е отказал от идеята за търговска кариера и е почнал да посещава редовно Лондонския университет, дето се е занимавал с математически и други научни студии. В 1877 г.
той е получил докторска степен по науките, със специалност по електричество, и е станал
демонстратор
, а по-после асистент-професор по физика в Лондонския университет.
В 1881 г. той е бил избран за пръв професор по физика в Ливерпул, в новооснованата университетска.колегия, сега Ливерпулски университет. В 1887 г. той е бил провъзгласен член на кримското дружество. В 1888 г.
към текста >>
Тогава дванадесетте солидни хора, едногласно, казали: „г-н Keely, ако Вие можете да разрушите по същия начин и кварца на неговото естествено място, всеки един от нас Ви даваме по един чек от толкова долари.“' И компанията заминала за Catskill-ските планини, и като дошла там, дванадесетте солидни хора посочили с пръст един, не по- малко солиден от самите тях, кварцов блок: г-н Keely извадил своята малка машина с думите: г-да, благоволете да си отбележите времето, През което ще трае
демонстрацията
.
Но това, което те съвсем не обясняват, то е постъпката на синдиката. Защо спекулантите милионери закупиха тия нищо неструващи мини? Ето в що бе работата: Няколко седмици преди въпросната катастрофа да стане, 12 души все солидни хора, което ще рече — милионери, имаха среща в една лаборатория във Филаделфия, където присъствали при .един опит за разрушението на кварца по един нов метод. Тия хора били магнатите на минното производство и, като такива, твърде заинтересовани в откриването на един начин за бързо и евтино извличане златото из кварцовите скали. Изнамервачът се задоволил пред тяхните очи да допре няколко кварцови къса до една малка машина, която той държал в ръце, и, всеки къс така докоснат, разпадал се моментално в ситен прах, всред който златните люспи изглеждали като речни камъчета на пясък.
Тогава дванадесетте солидни хора, едногласно, казали: „г-н Keely, ако Вие можете да разрушите по същия начин и кварца на неговото естествено място, всеки един от нас Ви даваме по един чек от толкова долари.“' И компанията заминала за Catskill-ските планини, и като дошла там, дванадесетте солидни хора посочили с пръст един, не по- малко солиден от самите тях, кварцов блок: г-н Keely извадил своята малка машина с думите: г-да, благоволете да си отбележите времето, През което ще трае
демонстрацията
.
„ В 18 минути, един тунел от 18 крачки дължина и 41/2 крачки в широчина бил пробит в тоя кварцов блок. Това направено, г-н Keely спокойно се върнал във Филаделфия с чековете в джоба, а 12 тях солидни хора се заели да откупуват всички изоставени мини, простиращи са от Ню-Йорк до Сан-Франциско, нещо, което имено произвело съкрушителния борсов ефект, за който и говорихме. Тъй като хората си бяха обещали мълчание, това е първия път, дето случката се изнася пред обществото. Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на случайността. Един ден, когато изнамервача изучавал действието на етеричните течения върху един планшет покрит с ситен пясък, който етерът навивал във вид на връв един гранитен блок, служещ за притискане на една врата, се разпаднал пред очите му.
към текста >>
Въпреки
демонстрациите
на астрономите, ние много сме търсили да видим, да пипнем истината, и не сме могли.
Следователно, това, което знаем, не е далеч от онова, което не знаем. И нашият оптически нерв е само един частичен изразител. Илюзията е малко солидна база на нашите идеи, усещания, чувства и вярвания. Първата и най-основната от тия илюзии е неподвижността на земята. Човек се чувства установен в центъра на вселената и на всичко, което впоследствие си въобразява.
Въпреки
демонстрациите
на астрономите, ние много сме търсили да видим, да пипнем истината, и не сме могли.
Аз предполагам: ние сме на края на един хубав летен ден, въздухът е тих, небето чисто, и всичко почива абсолютно спокойно около нас. При все туй, в действителност, ние се намираме върху един автомобил, които бяга в недрата на небето с главоломна бързина. Човечеството живее в дълбоко невежество и не , знае, че естествената ни организация не ни прави способни да познаем действителността. Нашите чувства ни мамят за всичко. Само научният анализ допринася малка светлина за нашия дух.
към текста >>
Тя е постоянната
демонстрация
на съществуването на душата.
Разбира се, тази сила е свързана с моя мозък. Но явно е, че това е една идея и тая идея действа върху материята. Първоначалната причина не е мозъкът, тъй като вибрациите му са само ефекти. Човекът, който упражнява волята си, е строител на своите съдбини. Нека разгледаме сега специално в човека мисълта.
Тя е постоянната
демонстрация
на съществуването на душата.
Когато ние размишляваме, когато казваме просто: „аз мисля“ или „аз искам“, когато разрешаваме некоя задача, когато упражняваме нашата сила да абстрахираме или обобщаваме, ние с това потвърждаваме съществуването на душата. Мисълта е това, което човек притежава като нещо най-ценно, най лично и най-независимо. Нейната свобода е неатакуема. Вие можете да измъчвате тялото, да го затваряте, да го водите с материална сила, но вие не можете да направите нищо на мисълта. Нея не можете да насилите, каквото и да сторите или да кажете.
към текста >>
Една твърде оригинална
демонстрация
за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова върху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год.), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрял в 1871 на остров Куба.
Доказателствата за съществуването на духовната личност на човека са безбройни: трябва особен том, За да се изложат. Всеки ги е схванал хиляди пъти. Всеки ден ние виждаме тия доказателства пред очите си. Стоицизмът в страданието, развиваната енергия, за да се избегне мизерията, предаността на благородни каузи, пожертването на живота за спасението на отечеството, волята да се победи, научното или религиозно апостолство, мъките за въз- тържествуване на това, което се счита истинско: няма ли във всичко това проявления за съществуването на душата? Как биха могли материалните отделяния от мозъка, аналогични, както се претендира, със тия на бъбреците или на черния дроб, ца произведат интелектуалните личности?
Една твърде оригинална
демонстрация
за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова върху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год.), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрял в 1871 на остров Куба.
Вдишването на етерните пари или на хлороформа унищожава общата чувствителност по начин, че хората, потопени в това извънредно физиологическо състояние, могат да бъдат подложени, без да чувстват, на най-тежката операция. И не само етеризираните или хлороформираните субекти не чувстват никаква болка през времето, когато режещите инструменти отделят, секат, късат техните меса и нерви, не само те остават всецяло безчувствени на разкъсванията, раните, болките, които, в обикновено състояние, би ги раздирали от болезнени и ужасни викове, но често пъти са изпитвани приятни, деликатни и сладки усещания от душата през тоя чуден сън. Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна демонстрация за съществуването на душата. Душата и тялото не са, очевидно, едно и също нещо, защото в случая тялото и душата са явно отделени. Благодарение на влиянието на етера или на хлороформа, душата продължава да мисли индивидуално, когато тялото се къса от клещите.
към текста >>
Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна
демонстрация
за съществуването на душата.
Стоицизмът в страданието, развиваната енергия, за да се избегне мизерията, предаността на благородни каузи, пожертването на живота за спасението на отечеството, волята да се победи, научното или религиозно апостолство, мъките за въз- тържествуване на това, което се счита истинско: няма ли във всичко това проявления за съществуването на душата? Как биха могли материалните отделяния от мозъка, аналогични, както се претендира, със тия на бъбреците или на черния дроб, ца произведат интелектуалните личности? Една твърде оригинална демонстрация за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова върху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год.), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрял в 1871 на остров Куба. Вдишването на етерните пари или на хлороформа унищожава общата чувствителност по начин, че хората, потопени в това извънредно физиологическо състояние, могат да бъдат подложени, без да чувстват, на най-тежката операция. И не само етеризираните или хлороформираните субекти не чувстват никаква болка през времето, когато режещите инструменти отделят, секат, късат техните меса и нерви, не само те остават всецяло безчувствени на разкъсванията, раните, болките, които, в обикновено състояние, би ги раздирали от болезнени и ужасни викове, но често пъти са изпитвани приятни, деликатни и сладки усещания от душата през тоя чуден сън.
Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна
демонстрация
за съществуването на душата.
Душата и тялото не са, очевидно, едно и също нещо, защото в случая тялото и душата са явно отделени. Благодарение на влиянието на етера или на хлороформа, душата продължава да мисли индивидуално, когато тялото се къса от клещите. Тези два елементи от човешкия агрегат са тук като разделени от анестезическия агент. Тоя испански учен бил твърде поразен от действието на хлороформа върху жена му, която през моментите на нечувствителността била запазила непокътната мислителната си способност и му показала, че разсъдъкът й не бил възбуден. Тя спокойно се разговаряла с хирурга Вернейл, когато той късал месата й и нервите й с хирургическия си нож.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нея сутрин, тя пак дойде, та ми описа трогателно страховитите
демонстрации
на невидимия им гостенин, от които джуките нейни и на домашните й, се изпопукали от страх и тревога, през нощта Обясни, че понеже възрастният И син направил известно „заклинание“ вечерта, за прогонването на тоя неизвестен „таласъм“, както го наричали те, последният в отговор па това, започнал да нанася на вратите на спалнята им такива силни удари, като с брадва или чук, щото те от ефекта на тия удари се стреснали всички и вдървили на местото си, до като престанали след известно време ударите.
Към средата на ноември 1908 г. вдовицата на Плевенския покоен гражданин Маринчо Арабов, ми се оплака, че от две години непрекъснато, всяка нощ, в дома й ставали необясними и чудновати явления; чуване стъпки от ходене на невидимо същество, което, при лягане за спане, ходело по тях, при чувствителна тежест, отваряне и затваряне на вратите вътрешни, дълговременно люлеене на нощвите за месене на хляб, които се допирали с ударите си до преградната стена на спалнята им стая, събаряне на керемиди от покрива върху главите им, при вечерно излизане от къщи, шум от търкаляне на голяма камъни пред прозорците, без да има такива и пр., а при това, някой от семейството виждали няколкократно, нощем, на двора черна сянка на човек, която изчезвала при отиване към нея. Въз основа на разбиранията си, казах й, че всичко това е работа на някой неспокоен дух, който има силно желание да им съобщи нещо, затова обещах, че при свободно време, ще отида у тях, да вляза в разбирателство с него. До 26/XI с. г. около две седмици, не намерих време да изпълня обещанието си.
Нея сутрин, тя пак дойде, та ми описа трогателно страховитите
демонстрации
на невидимия им гостенин, от които джуките нейни и на домашните й, се изпопукали от страх и тревога, през нощта Обясни, че понеже възрастният И син направил известно „заклинание“ вечерта, за прогонването на тоя неизвестен „таласъм“, както го наричали те, последният в отговор па това, започнал да нанася на вратите на спалнята им такива силни удари, като с брадва или чук, щото те от ефекта на тия удари се стреснали всички и вдървили на местото си, до като престанали след известно време ударите.
С плач ме замолиха да им услужа за отстранение на това „зло“, от което цялото семейство от 6 — 7 члена (синове, дъщери и снаха) се поболели от страх и безсъние. Обещах и вечерта отидох, придружен от един интелигентен приятел. В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на покойния стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад гроба, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада. При това настоятелно иска от семейството си, да му устроят молитви, защото от смъртта му не се сетили да направят това. След достатъчни обяснения с него и с други духове на познати теч сродници и съграждани, които се явиха, аз обещах от името на семейството му, че волята му ще бъде изпълнена, но за доказателство, и той повече да не ги безпокои.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази
демонстрация
против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта.
Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи. Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени.
Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази
демонстрация
против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта.
Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента. Като не се виждат обективните признаци на една опасна рана или на някой изкуствен нарастък, ще бъде по-лесно да се представи на духа на болния един образ на съвършено здраве. В случая, когато има само субективни признаци, не напущайте никога симпатиите си, да отидете при болния и запазете се положителен срещу всяко вълнение. От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух. Второ: когато болният ви осведоми какви са неговите образи, разрушете ги, като отричате тяхната трайност, ако съществуват временно, или като поддържате тяхното съществуване, ако са само въображаеми.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Същото се отнася и до преместване на предмети, без да се допира някой до тях, донасяния на такива, левитацията, достатъчно установена и доказана днес, за да има нужда да се
демонстрира
специално.
Благодарение на тия изтичания (струи), можаха да констатират, че този флуид е същия, както онзи, който предизвиква движението на въртящите се маси. Действително, пред очите на сензитивите тия манифестации се придружават от светлини явления, чиято едновременност не остава никакво съмнение за взаимните отношения между излъчването на флуида и движението на масата. Тя започва да се движи само след като излъчванията, които излизат от ръцете на присъстващите станат достатъчно силни. Тези излъчвания се съединяват в светла колона е центъра на масата и колкото тя е по-светла, толкова масата по-вече се движи. Когато тя угасне, масата става неподвижна.
Същото се отнася и до преместване на предмети, без да се допира някой до тях, донасяния на такива, левитацията, достатъчно установена и доказана днес, за да има нужда да се
демонстрира
специално.
Сигурно е, че флуидът, който може да раздвижи едно махало в затворен от всякъде стъклен съд, както е способен да подигне и една маса, тежаща повече от сто килограма, притежава една сила по- някога огромна, независима от нашите мускули, която може да се отдаде на нашите нерви, на нашата душа или на всичко, което поискаме, но във всеки случай на нещо, което е чисто и просто духовно. От друга страна, почти сигурно е, макар че тук опитните доказателства са по-малко и по-мъчни, по причина на редкостта на подобни хора, че това е същия флуид „од“, с който си служат при материализациите, особено тези, които са ставали със знаменитата Еузапия Паладино7) и в тия много по-добре и грижливо контролирани, с медиума на мадам Бисон. Извличаната, вероятно, или от медиума или от присъстващите, пластична субстанция, с помощта на която се формират и организират осезаеми тела, които се раждат и изчезват в продължение на тия манифестации, ни изясняват твърде особения начин, чрез който мисълта, духът или творческия флуид действа върху материята, сгъстява я, моделира я и отнася от нея, когато работи да формира тялото ни. XV. Опитно е доказано, че „одът“ може да бъде събран и хванат. Може да се напълни с него кой да е предмет.
към текста >>
Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до
демона
(το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк.
“ попитах аз веднъж един приятел. „То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор. Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк.
Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до
демона
(το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк.
Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон.
към текста >>
Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя
демон
, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство.
Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят.
Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя
демон
, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство.
Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани? Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това.
към текста >>
Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя
демон
.
Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство.
Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя
демон
.
Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани? Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това. Един поне от „гласовете“ на Жана д’Арк трябва да е бил вещ във военната тактика, дори като оставим настрана каквото е било извършено тогава автоматично, благодарение на суеверния страх, с които са гледали на нея нейните врагове.
към текста >>
И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия
демон
.
Страшната, достойна за съжаление, трагедия на нейната сждба, уви! нейните приятели не са могли да отклонят, защото нейния час бе ударил, и понеже нищо в нашия живот не става случайно, нейния трагичен край трябва някак си и поради минали причини да е станал неизбежен. „Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ. В своите страшни часове, и дори в пламъците, Жана д’Арк е била подпомагана и подкрепяна от духовете чак до момента, когато отлетяла нейната чиста доблестна душа, вцепенена от ублажаващото видение. Ние не можем да се съмняваме, че същите тия доброжелателни духове са я очаквали наблизо да я посрещнат и подкрепят, тъй че нейната настръхнала душа да може скоро да се успокои в „мира, който превишава всяко разбиране“.
И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия
демон
.
Когато Сократ е бил запитан, защо да бъде допуснато това нещо, обяснението му бе — че бил настанал неговият час и че смъртта, гледана от по-високо, не била никакво зло. В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“. За ония, които не са чели книгата, ще дам едно късо резюме на фактите. Старият свещеник, като се разхождал един ден по полето, забелязал две деца, момче и момиче, които късали къпини от един плет. Като изминал известно разстояние по друма, той чул внезапно тичането на кон и тракането на каруца, очевидно, изтърван кон заедно с кола.
към текста >>
______________________________________________________ 1) Тук под думата „
демон
“ се разбира не дявол, а дух-ръководител.
Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи. Моят ангел хранител често ми е казвал: „действай по своя ум и на своя отговорност, не се обезсърчавай: само по този начин ти ще добиеш опитност, която означава знание в бъдещето. Прави най-доброто, което можеш; важна е тук подбудата (мотивът)“. Ако тази статия би извадила на бял свят други лични опитности за „ангели хранители“, или дори ако тя помогне на някои да схванат, колко много неща те изключват от своя живот, като отричат или игнорират своите ангели хранители, аз ще бъда повече от доволна. (Из „The Occult Review“).
______________________________________________________ 1) Тук под думата „
демон
“ се разбира не дявол, а дух-ръководител.
— Б. Р. Законът за прераждането Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от кн. III и край). И сега се представлява една твърде важна точка за умствения ни поглед, от практическата страна на тоя закон за прераждането. Човек не е само един център на съзнанието, но и един център на индивидуалното съзнание.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и
демоните
посредством омагьосване.
Такива си остават понятията и в съвременния изследовател, преди да добие знание за по-дълбоките истини, кои го са реалности в окултната философия. Ние ще започнем нашето изследване с грижливото изучаване на първоначалното значение на думите:“ магически жезъл“. Нам е известно, че тия, които са дали на това оръдие името, са знаяли много повече, отколкото техните изродени приемници в последващите векове. Сравнително, малцина ще повярват, че думите: магия, масон и imago (образ, въображение), считани в настояще време, че принадлежат към различни семейства, произхождат от една и съща коренна идея, но в действителност това е така. Нека изследваме тези думи в тяхното най-ново значение.
Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и
демоните
посредством омагьосване.
Магия също така значи и изкусно измамване на чувствата, посредством измамите и фокусите на заклинателя. Самият пък маг се смета или за зложелателен, суеверен и до толкова безумен, че сам вярва в своите вълшебства, или като изкусен преструванко и най-обикновено лъжец, който заплесва или обира хората. М а с о н е почетното име, което се дава на строителя, зидаря. Метафизически, това е член на полутайно общество, който се ползва от своето светско положение и своите отношения и теоретически проповядва всемирно братство, а практически в живота прокарва съвсем обратното. Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те бяха придружени от евритмични
демонстрации
, изпълнени от артистки от Гьотеанум.
Щайнер можа да говори пред значителен кръг от интересуващи се върху въпроси из областта на възпитанието в Оксфорд, чаровно красивият, криещ още в пазвите си средновековието, университетски град. Осемте сказки върху педагогиката и последвалите дебати доведоха основаването на „Възпитателен съюз“ (Educational Union) под председателството на г-жа Милицент Макензи. Целта на това сдружение беше да се проправи път на мислите на Р. Щайнер върху възпитанието в по-широки кржгове, особено в английските и американски педагогични съюзи. Това бе последвано от нови сказки върху духовната наука в Лондон и в Дорнах.
Те бяха придружени от евритмични
демонстрации
, изпълнени от артистки от Гьотеанум.
Евритмияте, едно изкуство на движение, чиито тенденции се базират върху духовно възприеманите трептения на звучащите във въздуха и вибриращи по-нататък в етера изговорени думи или прозвучали тонове, е един извор за оживотворение на всички изкуства и един недостатъчно оценен възпитателен фактор за духовно-жадуващото подрастваше човечество. Доловено от Р. Щайнер из духовния живот, предложено в момент, в който от всички страни го отрупваха с молба да разясни тия неща, произлезе едно ново изкуство, първоначално въз основа на теоретични указания, приложени по после на практика от прилежни ученици и на по-нататъшни съвети, станали след това откровение, — изкуство, което действително се вмъкна в настоящето на културния живот. Въодушевлението, което младото изкуство възбуди между приятелите на Р. Щайнер в Лондон, се изрази в бляскав резултат.
към текста >>
НАГОРЕ