Вестникът за изтегляне във формат pdf
БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 131 - год. VII.
Севлиево, 12 юли, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Ц. Калименова
Съдържание:
Превръщане (С. К.)
Ти трябва да надмогнеше! Не се обръщай веч! (стихове от Олга Славчева)
Какво чакаш? (N.)
Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г.)
Основите на новото учение - Трите пътя (Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.)
Свобода (N.)
Плодовете като храна и лекарство (Д-р Хр. Драганов)
Муха и мравка (басня – Дядо Благо)
Петел и лисица (басня - из беседите)
Страдание
ПРЕВРЪЩАНЕ
В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила. с помощта на която героят на приказката върши всякакви чудеса и превръща всички неща, до които се допре с тая пръчица — в чисто злато.
Вътре в човека, в човешката душа, има също една такава магическа пръчка, с която човек може да прави чудеса. Измежду силите, с които човешкият дух разполага, има и една такава, която се характеризира с това, че тя превръща всичко, до което се допре, всичко, върху което почне да въздейства — в чисто духовно злато. Това е магическата пръчка във вътрешния живот на човека.
Тя превръща злото в добро. Тя превръща низшето във висше. Нечистото — в чисто. Слабото — в силно. Тя превръща грозотата в красота, нищожеството — във величие, човешкото — в Божествено. Тя прави човека наистина подобен на Бога, — не само по замисъл, но и в проява.
Велика е тайната на вътрешната Алхимия, чиято лаборатория е човешката душа, и оператора в която е човешкия дух, подпомаган от човешкия ум и човешкото сърце. Тази тайна не може да се научи отвън. Тя не може никому да се каже, никому да се предаде. Великата тайна на вътрешната, духовна алхимия, великото изкуство за превръщане на неблагородните елементи в нашия душевен живот в благородни, на оловото, желязото, медта и т. н. в чисто злато, всеки трябва да открие, да научи, и усвои сам, непрестанно бдейки над тайнствения процес, който се извършва в неговата душа.
За правилното извършване на този процес се изискват специални условия. Преди всичко изисква се един огромен натиск — натиск в хиляди атмосфери. Изисква се и извънредно висока температура — в много хиляди градуси. Защото това са първичните условия, които правят възможно започването и правилното протичане на този процес. Най после, изисква се и светлина — знание, мъдрост, пълно познаване на съотношенията между различните елементи, познаване на техните взаимни въздействия, устойчивост и др. свойства.
При наличността на тези три условия, великият Оператор — Божественият Дух в човека, в пълна тишина и тайна, скрито от любопитното външно око, извършва своето свещенодействие — претворяването, превръщането на неблагородните метали, на неблагородните елементи в човешката душа — в благородни.
Нека се обърне особено внимание на това, че тука нещата се превръщат, трансформират се, като стават по-чисти, по ценни и по-мощни, а не се убиват. не се унищожават. Нищо в свещения процес на Божествената Алхимия не се унищожава, нищо не се убива, а само се претворява, издига и облагородява.
Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици. Нищо не се убива, защото нищо не може да се убие, а само се пресъздава, издига и облагородява.
Из калната пръст, из нечистата тор дори на живота, Божествения дух извлича силите, които създават и изграждат най-хубавите, най-красивите цветя на живота, в чиито хармонични съчетания на багри и форми, и в чието мъдро и дълбоко символично устройство са вложени Божествените Мъдрост. Истина и Любов.
Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и пороци, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа.
Превръщането на низшето във висше, на злото в добро, на нечистото в чисто, на слабото в силно, на грозното красиво — превръщането на неблагородните елементи в човешката душа в злато, това е свещената вътрешна Алхимия на живота,това е най-великото изкуство, за овладяването на което човек е дошъл на земята.
С. К.
Ти трябва да надмогнеше!
Ти трябва да надмогнеш над бедите!
Над мъките си ти вдигни чело без страх.
Страданията безбройни кат’звездите
Стани и зачеркни ги със един замах.
Душата ти родена е в небето,
Изткана е от чиста, светла същина
— Творение па Бога от ръцете —
Душата ти е свежа с чудна белина.
Свободен си, не спирай пред неволи!
Изтрий сълзите си, засмей се вече ти!
Ти имаш ум, сърце, ти имаш воля,
— Природата обилно теб обогати.
Не се обръщай веч!
Върви напред човече, все напред върви!
Не се обръщай вече за към старий дом —
Кат Лота ти бъди, кат него направи
— Без страх тръгни напред и бягай от Содом.
Глава си не обръщай вече към греха,
Макар да е облечен в пурпур и зари.
Изблъскай и хвърли от себе си праха —
И гол и бос избягай в пътя си дори!
Върви напред безспирно към светла чистота!
Напред върви без страх и Господ ще е с теб,
Не се страхувай ти дори и от смъртта,
Теб пази Бог, обича, храни с живий хлеб.
Че скоро в старий свет ще дойде страшен мор
И ужас ще обхване всичките сърца
Ще изгори Содом. ще запламти Гомор
И смърт ще покоси жени, мъже, деца.
Олга Славчева
Какво чакаш?
Братко, защо се обленяш?
Защо се протягаш и си стискаш очите пред светлината? Или с това искаш да се продължи още мрака на нощта? Не сме ли престояли достатъчно е нея, не сме ли се изродили от нейното въздействие, не сме ли изгубили правия път в нея?
Стани и напусни тая задушна атмосфера, чака те вече нов живот!
„И веригите вековни
От нозете си снеми - - -
- - -
Напусни затвори тъмни
Вън е вредом светлина!“
Смъкни веригите на суетата, на заблуждението, на егоизма, на насилието, на присмеха, на лъжата и омразата и излезте на светлина. Влез в новия живот.
Защо се колебаещ?
Виж, колко е светъл и величествен новия ден. Виж колко е голяма благодатта, която той носи на всичко живо. Новата култура отдавна хлопа на твоята врата и те зове да вземеш участие в нейното изграждане.
Ти, който копнееш за светли дни, за една висша Божествена Правда, как мислиш че ще дойде това? Като живеем в старото и като държим корените си в старата и изнемощяла почва ли?
Не, хиляди пъти не. За да бадем съработници на великото, за да можем да принесем добри плодове пред олтара на Новия Живот, ние трябва коренно да се изменим, ние трябва да изтръгнем корените си от досегашната почва и да ги сложим в оная чиста, която може да изхрани по-съвършени клетки, която ще бъде условие да се прояви живота в по-голяма пълнота, отколкото досега.
И за тоз нов живот ни трябва самовъзпитание и подготовка за нови подвизи. Защото новото учение подразбира нов морал.
Новото учение казва, че сегашния свят, минава през форма, която строи нов морал, който ще преустрои бъдещето общество.
Но то не може да се преустрои със старите мерки и методи, с които сме си служили досега. Нови методи, нови мерки ни Tpt6-ват за новия живот.
И ако говорим за новото учение и си служим в живота със старите приоми, ние залъгваме себе си и нашата работа ще бъде безплодна. Защото старото и новото са два контраста, две противоположности.
„Доскоро се говореше за епохата на създаването, а днес вече се говори за епоха на еволюцията, за възраждането. Създаването е механически процес, а възраждането органически. И всички хора са влезли в тоя процес, вследствие на което възникват големи страдания, „Едно вътрешно безпокойствие е настъпило в бялата раса. И това безпокойствие, това страдание показва, че бялата раса е бременна с нещо, което трябва да се роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса.“
И по-нататък извора на новото учение казва, че всички страдания на съвременното човечество, всички катастрофи и катаклизми, това именно показват — родилните мъки на днешното човечество. И колкото по-големи са тия страдания, толкова по-скоро ще се роди новото.
Идва ново време!
Твори се нещо ново, което ще изникне от глъбините на досегашния живот, нещо по-хубаво и величествено, по-чисто и съвършено. Защото по пътя на развитието се творят все по-хубави и съвършени форми.
Всеки от нас да подготви условия в себе си за великото, което ще го посети. С работа и постоянство да се подготвим за новия живот.
Да влезем в светлината на новото Учение!
N
* * *
Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.
* * *
Без търпение никой не може да разреши задачата на своя живот.
Словото на Учителя
Изявяването на Христа в човешката душа
(продължение от брой 130)
Понеже силите на злото са мощни, затова никога не се борете с него, не се стремете да оправите лошите хора. Оставете ги настрана, с тях Бог ще се разправя. Също и в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото. Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто. Между злото и вас нека седи Бога на Любовта. Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него. Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи. И тя, и Адам пропаднаха. Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас.
Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание. Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия. Светът е създаден като една школа, в която трябва да придобием знанието, което ще ни отвори вратите на вечния, на безсмъртния живот. За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка. И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена. За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка. Така от обикновени камъни, като са минали през огън и голямо налягане, са се получили скъпоценни. А сегашните хора искат да добият вечния живот без изпитания.
Ако искате да бъдете човеци, да се разбирате с Бога, трябва да сте минали през огън,
през голямо налягане и тогава ще станете такъв скъпоценен камък, който да пречупва светлината и да дава хубави краски. Скъпоценните камъни са носители на живот. Ако някой болен носи един диамант, той ще оздравее. Затова хората носят скъпоценни камъни. Аз бих ви препоръчал да носите скъпоценни камъни. Не само скъпоценните камъни, но и благородните метали носят живот. Затова бих ви препоръчал да носите и благородни метали. Понеже златото е проводник на живота, затова хората го обичат. Богатите обичат златото, но не знаят как да го използват. Те го държат затворено в касите си и му стават роби. Човек, който има злато, трябва да стане проводник на живота, да го прекара през всички хора. Всички хора трябва да имат злато, но не само външно, но те трябва да го имат и в кръвта си.
Религиозността не седи в това да вярваш, че има Бог, а да не живееш по Неговите закони. Религиозността подразбира изпълнение на волята Божия, изпълнение на великия закон на Любовта. Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в умовете и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват. Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света.
След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене?“ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят. Това са символи. Един ден и вие ще ядете от рибите на Христа и ще видите, че са по-хубави от вашите. Да ядеш хляб и да те хокат и да ядеш хляб от ръката на онзи, който те обича, са две различни неща. Любовта седи в това, да откриеш в човека една добра черта и като откриеш тази черта, той да се радва. В онзи, когото не обичате, виждате само лошите му черти. Ако видите добрата му страна, вие ще го повдигнете. Ние се нуждаем от хора, които могат да откриват не лошите, а добрите черти в човека и като открият добрата черта на човека, да я държат пред себе си. Христос се яви в света, за да извади хубавото от човека. Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека.“
Според мен няма защо да се доказва съществуването на Бога. Вие всеки ден можете да опитате присъствието на Бога. И в Писанието е казано: „Потърси ме в ден скръбен и аз ще ти се изявя.“, „Елате при мен, за да оживеете, ако греховете ви са червени, да станат бели.“, „Ако ме любите, ще опазите моя закон.“ Според закона на Любовта трябва да вършим волята Божия. И когато дойде Христос на Земята, да не завари хората в такова положение, че да ги съди. Защото каква радост ще има тогава? Защото Писанието казва да не би като дойде Христос да намери, че сърцето ви е натегнало от ядене и пиене, но да ни намери, че вършим волята Божия. Сега хората се страхуват от Любовта, Мъдростта и Истината. Ако сега кажеш истината, това е опасна работа. Ако кажеш някому, че го обичаш и това е опасна работа.
Но единственият изход от настоящото положение е да започнем да живеем по закона на Любовта, по закона на Мъдростта и по закона на Истината. Тогава Христос ще ни се яви и изяви и всички противоречия и недоразумения ще изчезнат и ще се яви братството между хората. Първият признак за идването, за изявяването на Христа, ще бъде свободата, която ще настане между народите, както и онзи вътрешен мир и справедливост между народите. Това са онези малки лъчи, които показват зазоряването. Любовта ще бъде първият лъч на Божия ден, който ще дойде. Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството. Всеки ден се проповядва това учение по лицето на цялата Земя. И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята. Това значи да се яви Христос. По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един пастир, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя. За това се изискват дълги години и отсега нататък трябва да се работи. Всички трябва да бъдете готови за този ден, който ще дойде. Всички ще минете през малки изпитания. И след тези изпитания облаците ще се разпръснат. След едно голямо изпитание на бялата раса, ще дойде едно изяснение, защото змеят ще бъде вързан и тогава ще започне животът на братството между народите.
Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г.
Основите на новото учение - Трите пътя
Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен.
Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници.
Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си.
Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен.
Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани.
Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта. Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота. Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по-лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо.
Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота,
а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата. Светът, това е едно Божествено учреждение, в което всяка една душа е пратена да се учи. Че прави грешки, това е в реда на нещата. В Божествения живот грешките нищо не струват. В процеса на учението човек ще прави грешки и ще ги изправя и по такъв начин ще добие знание. Но знанието е на степени и непреривно и последователно се добива от човека. И когато хората искат с малкото знание, с което разполагат, да разрешат големите въпроси на живота, те ще се натъкнат на ред противоречия. Големите въпроси изискват голямо знание.
За да добием знанието, ние трябва да изучаваме природата и да черпим поука от нея. Представете си, че имате светлина, която е тръгнала преди 3000 години от някоя звезда. А има звезди, от които светлината е тръгнала преди 10 милиона години, от други звезди преди 100 милиона години, от трети - преди 1-2 милиарда години, а има слънца, на които светлината още не е стигнала до нас. Питам сега: Как тази светлина, която е пропътувала такива огромни пространства със скорост 300 хиляди километра в секунда не се разпръсква? Каква неприривност! Питам тогава: Какво ни говорят звездите, от които иде тази светлина? Звездите ни говорят за онази закономерност и за вътрешния промисъл, които съществуват в природата. Те ни говорят, че всяко нещо е поставено на своето място и че нищо в природата не се губи, нищо не изчезва. Земята ден и нощ се движи около слънцето и слънцето от своя страна се движи около себе си и около друго слънце и всичко се движи. Земята не може да се спре за нас да ни чака. Тя си върви по своя определен път. Така и всеки човек си има определен път и никой не трябва да се спира в своя път за никого в света, тъй както Земята не се спира. Ако Бог ти е център, ти трябва да се движиш около този център, каквито и да бъдат условията, каквото и да мислят хората, това са второстепенни неща. Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия,
това в което човек вярва, може да го постигне.
Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум. Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата. Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас. Аз наричам постижение това, което дава задоволство. Ето в какво седи задоволството. Например, като направя едно добро, за което никой не е видял, аз съм доволен, че съм направил едно добро, за което никой не ме е видял и даже не са ми благодарили. Туй, отвътре, което ми дава задоволството, е Божественото. Това, което отвън ми дава задоволство, е човешко и то е потребно, но е временно. Всяко добро направено по Бога, носи живот, а всяко добро направено по човешки, отнема от живота. Ако ти направиш едно добро по Бога, печелиш. Ако направиш едно добро по човешки, ти губиш. Сега всички ние правим добрините по човешки, затова губим. Ние никога не можем да задоволим хората. А когато нещата ги правим по Бога, те вече имат друг характер. Когато правите доброто по Бога, вие ще имате на разположение всички добрини, които Бог има в света, ще имате на разположение всички добри хора в света. И човек, който служи на Бога, където и да отиде, вратата му навсякъде е отворена. Когато някой казва, че няма къде да се спре, аз разбирам, че той ходи по човешки, не разбира законите и отношенията, които съществуват между живите същества, които взаимно си влияят и са зависими едни от други. Всяка една мисъл и желание, всяка несрета и промяна на времето, всичко в природата, всички същества, животни, растения, хора и по-напреднали същества, влияят върху нас.
Всяко същество, с което се срещаме оставя известно влияние върху нас.
И ако не сме будни, може да попаднем в кривия път. Не е въпрос да се освободим от влиянията. И да искаме, не можем. Ти ще влияеш и на тебе ще влияят. Това е закон. Някои искат да се освободят от влиянието. Това е невъзможно. Всички елементи в Битието взаимно си влияят. Нашата Земя и ние заедно с нея се влияем от месечината, от планетите, от слънцето и звездите. Астролозите, които изучават влиянията на планетите казват например, че Венера, когато има хубаво влияние или както го казват те: когато има добър аспект, човек има топло сърце и отлична любов. Когато влиянията на Юпитер са възвишени и добри, човек има благородство и достойнство. Когато Сатурн има отлични влияния, този човек разбира отлично нещата, разсъждава правилно, разбира причините на нещата и никога не прави грешки. Когато Меркурий има добро влияние, този човек има отличен вкус, практичен е и лесно се приспособява към условията. Който няма добре поставен Меркурий, ще му липсва практически усет и все ще забърква сметките си. А който има добре поставен Меркурий, работите му са уредени. Когато Слънцето помага, т.е., когато Слънцето има добър аспект, то носи изобилен живот. Който не разбира закона, ще каже - щом като Слънцето ни дава живот, то къде остана Бог? Бог ни дава живот чрез Слънцето - Слънцето е слуга на Бога. Бог казва на Слънцето: Помогни на този човек, понеже ме обича. Три велики отношения има Слънцето към нас - едно физическо отношение има, което е опасно. Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира.
От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл.
Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света.
Има учени адепти, които имат толкова знание, че могат да ви кажат за всеки ден през целия ви живот какво ще ви се случи. И вие може да влезете във връзка с тях и да ви кажат, но у вас трябва да има любов към Истината, да имате ум и сърце, готови да ги разберат и да приложат това, което ще ви се каже. Същият закон е и по отношение на Бога. Ако със сърцето си и с мисълта си обърнете вниманието на Бога към себе си, Той ще ви обърне внимание и ще ви стимулира в пътя на вашия възход. На съвременните хора като им кажеш за Бога, казват: Бог няма да се занимава с нас! Не е въпроса Бог да се занимава с нас, но ние трябва да се занимаваме с Бога и да изучаваме Неговия език, че като Му говорим да ни разбира и да ни обръща внимание. И като обърне внимание, Той ще каже на Слънцето: Това, което ти искат, дай им го!
Сега ние живеем при ред противоречия - лични, народни, обществени и общочовешки, които са в реда на нещата си при сегашната еволюция, за да стимулират човешката мисъл, защото човек трябва да мисли, понеже само като мисли, той расте и се развива. А сегашните хора искат да живеят тихо и спокойно, необезпокоявани от противоречията. За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на самосъзнанието, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес.
Природата не обича спокойствието, защото в покоя няма живот.
Всеки един от вас трябва да има едно отлично понятие за живота и не трябва да се безпокои. Престанете да се безпокоите за каквото и да било. Ако Бог царува в света, какво има да се страхувате? Ако Бог е ваш баща, какво има да се безпокоите? Да допуснем, че се разболееше - какво лошо има в болестта? Болести, здраве, сиромашия, богатство и пр., това са все условия, които трябва да използваме и трябва да се издигнем над тях. Човек трябва да стои над условията, трябва да стои над доброто и злото, защото и те са само условия, в които човек трябва да се развива. И Любовта и омразата са условие за нашето развитие. Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете. Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват.
Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света.
Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек.
Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр. Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси. Социалните науки също са потребни, но и те не разрешават всички въпроси. Туй, което разрешава въпросите на живота, това е Любовта. Но Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието и човек не може да има постижения без пътя на Истината.
Живот, знание и свобода - това е резултатът на първичните причини Любов, Мъдрост и Истина. Животът е един резултат на Любовта, знанието е резултат на Мъдростта и свободата е резултат на Истината. Ако ти зад резултата живот нямаш Любовта, ако зад резултата знание нямаш Мъдростта и зад резултата свобода нямаш Истината, ти ще изгубиш и живота, и знанието, и свободата си. И в обществено отношение, щом човек изгуби богатството и знанието, животът му се обезценява. Докато човек живее, той има знание, работи и придобива нещо за себе си и другите, потребен е на обществото и има неговото уважение и почитане, но ако ги изгуби, той вече се обезличава, умира, става непотребен за никого.
Ние не разрешаваме въпросите както социолозите ги разрешават. Според нас
всичко в света е условие да се прояви човешкият дух.
Духът е над всички условия. И човека, и човечеството могат и трябва да се издигнат над условията. Ако човечеството не е над условията, то би било неизправимо. С някои условия човек може да не може да се справи лесно, но с течение на времето ще се справи.
С постепенното увеличаване на знанието и светлината на човека, ще се увеличава и неговото господство над условията, ще се разширява и неговото разбиране и той ще почне да разбира дълбоките причини за грешките на хората. Човек, който вижда и мисли само за грешките на хората, е невежа. Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека. Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях. Всички трябва да изучавате великата наука, за да добиете методите за вашите постижения. Ако вие не учите, ето къде е причината. Ще ви изясня с една аналогия. Ако вземете едно житно зърно и го посеете на 4 пръста дълбочина, то няма да израстне или трудно ще израстне, но ако го посеете на 2 пръста дълбочина, скоро ще израстне.
По същия закон и вие, ако не учите, не растете, имате много пръст над себе си. Два пръста пръст да остане над вас. Ако имате много мъчнотии, трябва да премахнете някои от тях. И ако нямате никакви мъчнотии, ще си създадете. Това е един естествен процес в природата. Съвременната механика казва, че без налягане не може да се образува никаква машина и никакво движение. По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане. Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания. Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта. Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен.
И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода.
Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света.
Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.
СВОБОДА
Човек е свободен, но свободата или робството зависят изключително от него самия. Човек допуска в живота си много отрицателни прояви и незабелязано, без да ще им става роб. Става им роб, понеже той попада напълно под тяхното влияние, те вземат надмощие и той като че ли е хипнотизиран от тия отрицателни прояви и е доволен от това си състояние. Това е желано от него и той го търси. Намира се в един омагьосан кръг, в един лабиринт, от който и да иска да излезе не може да намери изход.
За да може да се освободи човек от това състояние, в което той се счита доволен, нужно му е пробуждане на съзнанието, нужно е да го подеме една мощни духовна вълна, да го издигне и пред него да се открие един по широк хоризонт, да се яви в него копнеж към нещо по-велико и ценно от това, което досега е имал. Заедно с осъзнаването необходимо му е сила и то вътрешна. А такава вътрешна мощ всеки човек има. Всеки който се вглъби в себе си. ще я намери, и за да я развие трябва работа — да работи усилено с постоянството и приложението върху себе си, върху лозето вложено в него самия.
Ще работи върху себе си със своята мисъл чрез размишления, медитация, разсъждения и пр. Със своето сърце — чрез молитва, изявяване на любовни чувства и постъпки към Бога, към цялата разумна природа, към всичко живо и пр. С воля — чрез действие, прилагане на новото Божествено Учение, най-висшата мъдрост и любов до сега дадена на човешкия род и най-голямата светлина. която до сега е озарила човешкия ум.
Голяма помощ в работата ни върху нас, за да се отървем от известни недъзи и пороци, които ни пречат да проявим положителното на нашия живот и да тръгнем в пътя на развитието са тъй наречените Тайни науки: Астрология, Френология, Хиромантия, Физиономия и др. С тяхна помощ ние ще открием много атавизми, които сме наследили от нашите деди и от които, като хора поели пътя на еволюцията и възхода трябва да се освободим и на тяхно място да развием други чисти, благородни, слънчеви черти.
N.
Д-р Хр. Драганов
Плодовете като храна и лекарство
Че гроздето, дините, пъпешите ябълките, крушите и пр. са храна, поради тяхната обща употребимост, е всекиму известно, но че съдържат ценни лечебни вещества, е непознато на широката публика. Нещо повече — мнозина ги смятат за първоизточник на тежки заболявания — заблуда, която, за съжаление, се подхранва и от някои лекари, които забраняват често, без особено основание, да се яде диня, пъпеш, грозде и т. н., а позволяват да се сръбва с „мярка“ малко вино, ракийка, конячец, например при инфлуенца и др. или да се изпушват по няколко цигари все с лечебна цел.
Върху последните изброени „лечебни“, „усилвателни“ средства истинската наука е произнесла тежката си дума не в тяхна полза.
За някой от плодовете, напр. за пъпеша широко се е създало убеждението, че е причина за дизентерия и треска и дори е станал синоним на последната, т. е. „ядеш ли пъпеш, очаквай треска.“ Преди всичко с думата „треска“ хората изразяват нещо неопределено, — всяко разстройство, придружено с по-висока температура, разтрисане, а някой я смесват с маларичната треска.
Вярно е, че голямото лакомство може да докара диария, но тя е от временен, невинен характер за възрастните.
Зрелите, доброкачествени, чисти плодове никога не увреждат здравето. Злото се крие в липса на хигиена, чистота и здравна просвета. Със здравната си култура нашето население, селско и градско, е на дъното на ада. Хигиена, домашна, социална си остава за нас мечта.
Впрочем, защо изглежда, че плодовете причиняват болести?.. Защото се ядат не всякога добре узрели; зрелите плодове са изложени на замърсяване от рояк мухи, които кацат навсякъде и са носители на всевъзможни бацили; пипат се и се изяждат с нечисти ръце; разрязват се с изцапани ножове, а остатъците се изхвърлят по улиците и дворищата. Освен туй съпротивителната сила на храносмилателната система, особено на децата, лете е понижена. Плодовете, с които щедро ни дарява всяко лято майката природа, лукс за средно и североеоропейците, са с висока хранителна и лечебна стойност. Те съдържат в различен процент захари, вкусови вещества, по-малко белтъчини, в съчетание което се понася добре от човешкия организъм, и не само че не вредят, но и действат благотворно на здрави и на заболели храносмилателни системи. Гроздето, този божествен плод се е славило още в древните времена, като отлично лечебно средство при стомашни, чревни, бъбречни смущения. Гроздолечението и днес широко се практикува; предпочитат се курорти в добре уредени лозя.
Плодовете съдържат и други неотдавна открити от науката вещества, наречени витамини. Липсата на витамини в храната създава тежки болестни явления — рахит, скорбут, бери-бери и т. н. Витамини има и в млякото, маслото, рибеното масло, но при варене или печене, те биват разрушени, а със суровите пресни плодове, природата ни ги поднася непокътнати.
При изкуственото хранене на децата, трябва да се прибавят към храната и витамини чрез сок от портокали, лимони и др. плодове или специални витаминови препарати, каквито фармацевтичната индустрия е изкарала вече на пазаря.
Докато се крещи със спекулативна цел „яжте (скъпа) захар“ „шоколади“, нека нададем зов „яжте плодове“, които се намират навсякъде у нас, евтини достъпни за всички, като се спазват най-основните изисквания на хигиената.
Не отдавайте заболяванията всякога на плодовете, а се посъветвайте навреме с лекар, който ще трябва да открие истинската болестна причина и да направи потребното.
Лятото е отлично време от годината да използваме благодатта, която ни дават плодовете. Почнете от черешите и ягодите, продължете с крушите, дините, пъпешите, гроздето и свършете с ябълките, през зимата. Всеки лев, даден за плодове, е даден за здравето. Най-добре са вложени пари, които са дадени за плодове и зеленчуци. Давайте на децата повече плодове през лятото, ако искате да са здрави през зимата. Пък и старите ще имат по-голяма полза от тях, отколкото от вредните спиртни питиета.
Из в. „Добро Здраве“
Муха и мравка
(б а с н я)
В гостната ни стая неизвестно откъде се появи една муха, голяма почти колкото две обикновени. От гледането, стоенето и движенията й се познаваше, че тя има и голямо мнение за себе си. Лазеше бавно, подхвръкваше за кратко и кацваше по хубавите предмети, или на тавана, откъдето погледаше важно и понякога се усмихваше самодоволна. По едно време силно избръмча и направи голям кръг в стаята.
— Аз, — каза, — съм родена за велики подвизи, за царица на моя народ. Ще го науча на ред и законност, ще го поведа към слава и величие!
При тези думи с всичка сила се отправи да излезе от стаята навън, за да прокламира себе си и да призове народа си. Уви прозорецът бе затворен. Бистрото стъкло беше невидимо за нея. Блъсна се о него и падна по гърба си на пода.
— Ох, ох! — завика тя с пукната глава. — Грозно нещастие! Сега се уверих, че великите мухи във велики нещастия загиват..
Една малка мравчица, която лазеше по пода, се приближи до нея и тихичко й каза:
Пък аз зная, че всички грандомани като тебе все от слепота и невежество умират. Майка - природа не обича слепци водачи и чувствително им показва колко са глупави.
Дядо Благо
Петел и лисица
(б а с н я)
Един красив петел намерил парче сирене и се качил на един клон да го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по умна от него казва му:
— Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отличие, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!
Петелът без да му мисли много отворил си устата, изкукуригал. Сиренето паднало от устата му, и лисицата го изяла. След като заминала лисицата, петелът си казал:
— Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.
На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го че седи на клона и започва да го хвали:
— Какъв добър певец си, попей ми малко!
Но петела мълчал.
— Защо мълчиш?
Той изял сиренето и после казал:
— Миналата година пях преди да изям сиренето и го изпуснах, но сега ще изям сиренето и после ще пея.
* * *
Някой път хората пеят преди да са развили своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
(Из Беседите)
СТРАДАНИЕ
Когато бях млад, сърцето ми бе обгърнато от голяма тъга. Но яви се Бог, почука на моята врата и каза:
— Няма ли да отвориш на госта, когото Аз съм ти довел?
— Господи, казах аз, аз мечтая за такъв гост, който би заглушил моята тъга. Радостта ли доведе ти и моето жилище?
— Не, отвърна Бог, — не радостта, но страданието, то е най-добрия гост, който бих могъл да ти дам днес.
— Господи, казах аз, сърцето ми се разкъсва от голяма тъга. Страданието не ще може да ми помогне.
Милосърдният Бог погледна на мене с кротък, неизменимо дълбок поглед и отлитна далеч от мен, а заедно с Него и страданието.
Тогава аз тръгнех да търся радостта. След няколко години аз стоях при вратите на Милосърдния Бог и хлопах на тях.
— Господи, обърнах се ез към Него, младите ми години бързо отминават. Но аз не искам те да изчезват като капки вода в сухия пясък. Аз искам да извърша нещо възвишено и добро, нещо, за което би струвало да си спомням, иначе живота ми би пропаднал напразно.
Милосърдния Бог дълго гледа на мене.
— Ти не пожела да приемеш страданието, каза Той. — ти предпочете да търсиш радостта, а сега желаеш да извършиш велик подвиг, докато живота ти не е отминал. Но страданието би направило погледа ти спокоен и ясен, сърцето ти чисто, желанията ти биха били пълни с милосърдие. Ти би постигнал щастието в любовта към безпомощните, и вървейки заедно със състраданието, ти би посрещнал радостта. Чистотата на сърцето, милостта и любовта към ближния стоят по-високо от всеки велик подвиг. Светът търси и жадува за такива имено хора. Ти би бил един от тях, ако би тръгнал със страданието. То би проявило най-доброто, което се намира в теб и би те очистило. Сега чувствата на сърцето ти са помрачени. Нозете ти са изморени, вървейки по пътя на развлеченията и тщеславието, и ръцете ти са безсилни — много често си ги простирал ти към дървото на наслажденията. Помръкнаха твоите очи — защото твърде много си се взирал за да доловиш радостта. Как искаш ти сега да извършиш велик подвиг?
— Господи, казах аз, като наведох очи, не можеш ли сега да разрешиш на страданието да дойде при мене?
— Твоите младини отлитнаха и ти не можеш вече да бъдеш това, което би станал, ако разтвореше сърцето си за страданието, когато Аз стоях с него пред твоите врати. Но нека и сега то те последва в пътя на живота ти.
И аз тръгнех заедно със страданието. Обръщайки се и поглеждайки назад, аз видях радостта, стояща при Господа и нейните очи сияеха.
И пътят ми, наред със страданието, не бе тъй тежък, както се страхувах. Пътят ми беше твърд и спокоен. Вяра изпълваше душата ми. Хората почнаха да се стремят към мен, защото страданието смекчи моята ръка, научи гласа ми да утешава и нозете пи да бързат за помощ. Скръбта на сърцето ми се върна. Но тя вече не заплашваше де разкъса гърдите ми, но като ясен пролетен въздух ми даде бодрост и ме подигна над безмислието на празнотата.
И аз разбрах думите на Господа:
„Блажени са страдащите“
