БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 112 - год. VII.
Севлиево, 16 януари, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Всред мрака и бурите (Пламен)
Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Продължение от бр. 111)
Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. – следва в брой 113)
Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (продължение от брой 111 - Макс Хайндел)
Из „Тайнственото“. Предчувствие (Морис Мариож )
Из кой път? (Тодор Йорданов)
Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо)
Книжнина
Всред мрака и бурите
Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания
Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него.
Тогава ний работим, и нашата работа ни носи богати плодове. Ний жънем стократно това, което с труд и усилия сме посели. Ний сме спокойни, защото всеки наш ден е крачка напред, а бъдещето ни се вижда във все по-светли и по-светли краски.
Но идват и дни, когато целия ни живот, всичките ни сили, знания и способности, както и всичките ни слабости и недостатъци, са подложени на решителни, съдбоносни изпитания.
Идват дни, когато тихото и спокойно дотогава море на живота, което нашия кораб гордо цепи в буйния си бяг към обетованите далечини, започва да се вълнува, разярява се, побеснява. Черни, страшни, зловещи облаци закриват небето и надвисват низко — като че ли ще ни задушат. Няма слънце, няма луна и звезди, няма светлина — всичко около нас потъва в мрак. Огромни вълни блъскат и зали-ват от всички страни нашият малък кораб, подхвърлят го насам-натам, играят си с него като с малка треска. попаднала в буйния водовъртеж. Вятърът яростно свири, шиба и пронизва тялото ни, студени капки дъжд удрят лицето ни. И грохотът на разбиващите се вълни, заедно с неспирния вой на вятъра, се сливат в един оглушителен адски рев. Ний, нашият кораб, целият наш живот, сме жалка безпомощна играчка в безмилостните ръце на бурята.
Да, наистина идват дни, когато, всред житейското море, по пътя на живота ни, ние. които и каквито да сме, ще срещнем сериозни спънки, сериозни препятствия и противоречия. Тогава спокойния ни ход напред изведнъж спира и като че ли некой, нещо си. подлага на сурово изпитание всичките ни сили, всичките ни придобити знания и способности. И, всред мрака, който ни обгръща, пред лицето на ужаса, който се изстъпва пред нас, ние едва чуто долавяме дълбоко в себе си тихия вътрешен глас. който ни шепне: „Удари часът, който ще реши твоята съдба. — Нагоре или надолу, напред или назад, към светлината или към мрака, с доброто или със злото! … Удари часът, който ще определи твоето бъдеще — часът на великото изпитание!“ ...
Всека човешка душа, без никакво изключение, ще мине през огнените пръсти на бурята — ще бъде изпитана чрез огън! Страдания, изпитания, падения и ужаси предстоят на всека човешка душа.
Ще отнемат всичката ти външна подкрепа, която ти можеш да очакваш, от където и да било, ще прекъснат всичките ти връзки със света на силите, откъдето ти можеш да очакваш помощ, ще те оставят сам, съвсем сам. Безпомощен, изоставен от всички, ти ще бъдеш обгърнат от пълен мрак. И в тоя мрак ще трябва да се бориш и да победиш злото.
Из потайните си леговища ще изпълзят най-страшните чудовища и ще се нахвърлят върху теб. Ще искат да те задушат, да разкъсат. да погубят твоя живот — твоята душа. Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото. Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе. Миналото ще поиска да те завладее. Всички твои скрити слабости, пороци, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие. Чудовищата на ада, страстите на твоята нисша природа, ще бъдат развързани и ти ще бъдеш оставен сам да се бориш с тях.
Но, — „няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания.“
Не се отчайвай, брат мой, сестро моя! Не падайте духом вие, които сте решили да посветите своя живот на Доброто. Не отстъпвайте вие, борци за Светлината.
Има само една сила. която е способна да устои на изпитанието чрез огън. — Това е силата на Божествения Дух в нас. Дайте път на Великия Ратник да излезе на бойното поле на живота ви и — победата ще бъде спечелена. Свържете се с Великото, Безграничното, Вечното в живота, и вие ще бъдете обгърнати от неуязвимата броня на Божествената сила. Пламенният меч на Духа ще разреши противоречията, ще срази злото и ще прогони чудовищата на мрака. В огъня на страданията ще се стопят, ще изгорят завинаги вашите пороци и слабости, ще се затвърдят. ще се закалят вашите сили и способности и злото ще бъде победено.
Пътят на Светлината, водещ към щастие, величие и красота, ще бъде отворен пред вас.
И ще чуете гласа на Бога в душата си: „Който победи, той ще наследи всичко; и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син“.
* * *
Живеем във време, когато ще бъдат опитани всички. Никой не ще избегне изпитанията. И ако за некого е ударил вече решителния час, за другиго той ще удари, може би утре.
И „който издържи докрай той спасен ще бъде“.
П л а м е н
Страданията и противоречията са граница за преминаване от един живот в друг.
Бъдещето на славянството
и неговата подготовка
(Продължение от бр. 111)
Чем ночь темней, тем ярче звезды,
Чем глубже скорбь, тем ближе Бог
В страдания ще се зачне и ще се роди новото. Съдбата на славянството е отредила, щото то да изкупи светлото бъдеще, което го чака, с цената на най-големите възможни страдания.
Без страдание не може. Без него ние не ще можем дори да разберем новото, а не и да го приложим. Страданието е нужно за да узреем, за да станем годни за проводници на оня по-ток от божествени енергии, който слиза отгоре. Когато наближи времето за зреене на житата, само огнените потоци, изпращани от слънцето дават възможност да стане това. Иначе то би останало зелено и не би сторило за нищо.
През огън ще мине и целия човешки род. За да узрее. Това е велика благодат. Огънят ще ликвидира със старото, ще ликвидира с една епоха и ще положи началото на новата епоха. Само огънят ще ни пречисти.
Славянството отдавна е подложено на страдания, на големи изпитания. Няма ли да имат край те? — Може би не сме минали огнения пояс. гдето действа максималното напрежение. Страданията няма да престанат преди да поумнеем напълно. В единението на славянството е неговото спасение.
Тъмна нощ е обгърнала преди всичко Русия — огромната люлка на целокупното славянство, народа — богоносец. Нощ на неведение, на безверие и отрицание. Нощ, в която силите на ада тържествуват, празнувайки своето надмощие, силейки се да изкоренят дори всека представа за Бога.
Напразно! Колкото е по-тъмна нощта, толкова по-ярко светят звездите. И колкото е по-дълбока скръбта, колкото по-силно е страданието, толкова по близко сме до Бога! …
За да подпомогне руския народ, славянството, а заедно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мориа от Великото Всемирно Бело Братство, развива понастоящем трескава дейност.
Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек.
За нас, дейността на Учителя Мориа се изразява преди всичко в една серия книги, под общо заглавие „Агни Йога“, (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Морйа“ — „Зов“ и „Озарение“, излезли до 1925 год. След тях следват: „Агни Йога“ (1929 г ). „безпределност“ — 2 части (1930 г.), „Йерархия“ (1931 г.). „Сърце” (1932 г.) и „Свят на Огъня“ — 2 части (1933).
Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл божествен мост, който свързва два света — света на настоящето и света на бъдещето, минавайки над страхотната бездна на падението, гибелта, из която надничат изкривените маски на злите сили на ада, простиращи ръце, правейки всички усилия да спрат възхода на човечеството, да му попречат да мине благополучно през дверите, водещи към новия свят и да го съборят в бездната
Тоя светъл мост е за силните духом. За тези, които не се боят да влязат всред огнената буря, да се подложат на огненото изпитание и кръщение. Той е за тези, които имат в себе си силата да противостоят на злото, надигащо се срещу тях, като имат смелостта да го сразят, да се издигнат високо, да мина-т първи към Света на Новото, проправяйки пътя и увличайки след себе си с пламъка на своето сърце хиляди и милиони свои братя на земята.
Никъде досега, в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност — никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България — Петър Дънов.
Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателя на тия редове известна представа за това, което ни дава Учителя Мориа, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите, по сила. дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които и да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мориа немат равни на себе се. И едното и другото са откровения, нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и. влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и тия на Учителя Мориа, са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т. е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най възвишените, извънсветовни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките.
Центърът, от който Учителят Мориа направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите. Индия. Там има една община (комуна, задруга) от негови верни последователи, които са под непосредственото му ръководство, като първи получават неговите откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка окултна школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците.
Учителят Мориа дава своето учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община.
Нямайки възможност в една кратка статия, като настоящата, да се спираме поотделно върху всички подробности от учението на Учителя Мориа, ние ще разгледаме накратко само съдържанието на книгата „Сърце,“ която, според Нина Рудникова, е „духовната ос на Учението“ и след това ще обобщим своите заключения за цялото, вземайки пред вид съдържанието и на другите книги.
(Следва)
Словото на Учителя
При какви условия е възможно всичко в живота
Възможните неща, това са реалностите, с които трябва да оперираме, а невъзможните неща, това са отрицателните неща. И всички нещастия и противоречия в живота произлизат от това, че хората влизат в областта на невъзможното. За да се избавят от нещастията, те трябва да влязат в областта на възможното. Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със съзнанието си и не може да има никаква представа и понятие за тях. Неговите сетива не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото. В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение. Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед. Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа
право пред себе си. Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес. А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега
човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество.
Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си. Сега всички хора искат да им се направи нещо добро, без те самите да искат да направят нещо добро. Но такъв закон не съществува. Онзи, който иска да му се даде нещо, сам трябва да даде нещо, сам трябва да направи нещо в името Божие. И всички нещастия на хората идват от подпушване на Божествените енергии в себе си. Защото всякога, когато искаме да употребим божественото благо само за себе си, ние го подпушваме. И затова, в каквото и положение да се намираме, трябва да мислим за другите тъй, както мислим за себе си. Трябва да бъдем готови да направим за другите това, което сме готови да направим за себе си.
Докато вие във вашето нещастие не се постараете да помогнете на нещастието на другите хора, вие не можете да излезете от безизходното положение.
Този закон е верен и за индивида, и за семейството, и за обществото, и за цялото човечество. Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва. За да се ползваш трябва да тръгнеш в него. И като тръгнеш в него, трябва да вложиш Божествената Любов, Божественото Знание и Божествената Истина, резултатите от които ще бъдат следните: резултатът от Любовта ще бъде великият живот на безсмъртието; резултатът от Мъдростта ще бъде великото знание, което ще ти разкрие тайните на Битието, а от Истината ще добиете свободата си. И като приемете тези неща, тогава всичко ще бъде възможно за вас. И когато казваме, че у Бога всичко е възможно, ние разбираме едновременното действие на тези три велики принципа.
Ние сега живеем у Бога, но не съзнаваме това, както не съзнаваме, че и Бог живее в нас. Когато съзнаем, че Бог живее в нас, тогава всичко ще бъде възможно за нас. Тогава човек ще определи своите вечни отношения в Битието при всички положения. Тогава неговите отношения към Бога при всички положения остават неизменими. И целият свят да се обърне против такъв човек, той няма да измени на Бога. Такъв човек не се отказва от убежденията си. За него е по-лесно да изгори на кладата и да го нарежат на парчета, отколкото да се откаже от убежденията си. И затова казвам, че
за предпочитане е смъртта за Истината, отколкото животът на Лъжата.
Сега хората не се спират на този съществен въпрос, но спорят кой има по-право верую. Този спор е излишен. Важният въпрос е кой може да помогне на бедните, страдащите и нуждаещите се. За мен е важно да се свърши работа, а кой ще я свърши, това не е важно. В света ние сме само служители, проводници на Бога, а Бог е, който върши всичко в света. Ние сме само условие в дадения случай.
Ние сега се намираме в една епоха, когато всички търсят изходен път. Но благодарение на невежеството, мнозина се поставят на хлъзгава почва в този си стремеж. Мнозина християни има, които разчитат само на добродетелите на Христа и Светиите. Ние сме грешни, казват те, и затова ще се помолим на тях, те ще ни помогнат. Това е хлъзгава почва. Да чакате Христа отвън да ви помогне, това е един механически процес, от който нищо няма да се ползвате.
Христос е един вътрешен принцип и трябва да очакваме помощта му отвътре.
И Христос казва: „Аз и Отец ми, едно сме“. И още - „ Отец живее в мене, и аз живея в Отца“. И ако Христос е във вас, и ако вие сте в Христа, тогава вашият живот ще бъде уреден и всички въпроси ще се разрешат. Тогава всичко ще бъде възможно за вас. Ще кажете: Може ли Христос да живее в мен? - Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен. Ако болести ме поразяват, аз не съм свободен. На свободния човек трябва да бъдат свободни и сърцето, и ума, и волята. Свободният е господар на положението, на условията, на болестите. А сега хората под свобода разбират да нямат ангажименти в живота, да нямат задължения.
Но хората са свързани помежду си и нищо не трябва и не може да се разрешава индивидуално.
Всички въпроси трябва да се разрешават с оглед на общочовешките интереси. В едно семейство, ако всеки решава въпросите по своему, какво ще бъде положението на това семейство? От какво зависи щастието на дома? - От Любовта, която има между членовете му. От Мъдростта, която ще управлява дома. И от свободата, която има в дома. Същият принцип е верен и за обществото и човечеството.
Любовта не може да бъде нито религиозна, нито светска. Любовта не може да се дели. Тя не може да бъде животинска, човешка и Божествена. Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта. Така че, въпрос може да става за разбиранията на любовта, но любовта сама по себе си си остава една и съща. Любовта при всички условия остава една и съща. Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества. Не да не изменят своята форма, но да подобрят своите възможности за ползване от Божиите блага. Защото човек трябва да измени своята форма. Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени.
Всичко е възможно, но трябва да имаме методи за това.
Сега навсякъде има желание народите да се повдигнат; всички държави са се обособили и са затворили границите си и всеки разглежда живота от свое гледище. Икономически разглеждат въпроса. Всички народи сега се оформят като органи на един по-голям организъм. И когато един ден хората дойдат до споразумение, светът ще се оправи.
Има сега една държава, която е за образец и аз ще ви кажа къде е тази нова държава в света. Това е човешкият мозък. В миниатюр всеки носи тази държава в себе си. Тя засега има 3 билиона и 600 милиона жители-клетки и тези жители се поместват в едно пространство със следните размери: дължина 19 см. средно, широчина 5,5 см. и височина 15 см. И се спогаждат тези жители, и живеят в мир и хармония. Човешкият мозък още не е устроен, не е организиран. Сега се организира. И всичкото зло в света иде от деформирането на човешката глава. Някои части от нея не са организирани и сформирани добре. Тогава се поражда въпроса: как да се живее, за да се организира мозъкът? Сърцето като физически орган е по-добре организирано от мозъка. И злото в човешкия живот произтича от два фактора: от не добре организирания ум на мъжа и от не добре организираното сърце на жената. Там е злото.
В жената умът е по-добре организиран. В мисловно отношение тя е на по-прав път, а в сърдечно отношение е на съвсем крив път. У мъжа сърцето е на прав път, а неговата мисъл е на крив път. И всички войни в света ги вършат все мъжете със своя ум. С какво европейските народи могат да оправдаят войната от 1914 година? Това е едно петно върху европейската култура. Какви бяха причините за тая война? И какво донесе тя за света? - Само разорения и опустошения. Онези, които имат повърхностни и книжни познания по окултната наука, ще кажат, че това било карма и че било за добро. Съгласен съм. Аз знам, че във великия Божествен план и злото се превръща в добро, но това е вече от съвсем друго гледище - това е по отношение на Бога, но по отношение на нас не е така. Хората каквото вършат, трябва преди всичко да се питат право ли е това, което вършат или не. За всяка постъпка човек трябва да държи сметка и да се пита правилна ли е или не защото всяка постъпка според характера си, ще му донесе като последствие или добро, или зло. И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето съзнание. Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят. Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля.
Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.
(следва)
Макс Хайндел (8)
ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Смърт и чистилище
(продължение от брой 111)
Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят. Човек който е живял напр. 50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години. Това, разбира се, е само общо правило. Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време. Но изобщо, мерната, която даваме по-горе, е вярна по отношение на средно развития човек на нашето време.
Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател.
През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга. Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново. Когато той идва до едно положение, при което той е причинил някакво страдание на друг човек, той сам чувства мъката, която е изпитало некога това лице. Той преживява всички скърби, страдания и огорчения, които е при-чинил на другите. Тека той най-добре учи колко тежко е страданието и как мъчно се понасят оскърбленията, които биват нанесени на другите. При това, страданието тук е много по-силно, защото сега вече не съществува физическото тяло, което да отвлича вниманието от болката. Навярно тая е и причината, породи която времетраенето на живота е три пъти по-малко в сравнение със земния живот — страданията се намаляват по трайност, а се увеличават по сила. Мерките на природата са чудно точни и верни.
Има още една характерна черта в тази фаза на следсмъртното състояние, която е в зависимост от факта, често споменаван, че в астралния свят, разстояние, пространство почти не съществуват. Когато един човек умре, веднага той чувства да расте в етерното си тяло; струва му се че той пораства до грамадни размери. Това чувство е извикано не от едно действително растене, а се дължи на факта, че възприемателните способности получават извънредно много впечатления от различни страни едновременно. Същото нещо е вярно и по отношение на астралното тяло. Човек се чувства да е в присъствието на всички хора. с които той някога е имал такива отношения на земята, които би трябвало да се коригират. Ако той е оскърбил един човек в Сен Франсиско и друг в Ню-Йорк, той чувства като че ли част от него се намира на тези места. Това му дава представата като че ли е разкъсан на части.
Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини.
Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас. От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта. С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот.
Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия. Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин. Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото. От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и жестокостта. Но за да можем да постъпваме правилно и да отблъснем примките и хитростите на изкушението, ний сме подпомогнати от чувствата, породени при очистването ни от лошите навици и изкупването на лошите действия от миналите ни животи. Ако ние обърнем сериозно внимание на това чувство и се въздържим от злото, с което то е свързано, изкушението ще престане. Ний сме се освободили от него за винаги. Ако пък не устоим, ний ще изпитаме още по силни страдания отколкото по-рано, докато най-после се научим да живеем според Златното правило, защото пътят на грешниците е тежък. Дори и тогава ний не сме постигнали всичко. Да правим на другите добро само защото искаме н те да правят добро на нас — такова поведение в основата си е себелюбиво. С течение не времето ние ще трябва да се научим да правим добро без да обръщаме внимание на това, как ще се отнасят другите към нас. Както Христос е казал, ние ще трябва да се научим да обичаме дори и враговете си.
Голяма е ползата за нас да познаваме начина и характера на това пречистване в астралния свят, защото така ние ще можем да изживеем нашето чистилище, нашия очистителен процес тук, на земята, ден след ден напредвайки а пътя на нашето духовно издигане. За постигане на тая цел много полезна е вечерната медитация — размишление върху всичко, което сме преживели — в мисли, чувства и постъпки, в течение на изминалия ден — преди да отидем да спим. Така, почвайки по обратен ред, ние се спираме върху всичко по-важно от преживяното през деня, преценяваме го, претегляме го и си правим точна равносметка — къде сме постъпили добре, разумно и справедливо и къде сме сгрешили или сме проявили слабост. Съдейки така редовно, ден след ден, себе си, нещо което ще ни направи способни да коригираме грешките си, ние можем много да съкратим времето, което ще ни е нужно да прекараме след смъртта си в чистилището или дори направо да минем в първото небе.
Разкаянието и промяната на живота към доброто са мощни фактори, действащи за скъсяването на живота в чистилището. Когато ний ясно съзнаем злото в нашето минало и решим да изкореним лошите си навици и да поправим стореното, ний премахваме картините му от нашата подсъзнателна памет и те повече не ще ни съдят след нашата смърт. И дори когато ние не можем да поправим веднъж стореното зло, нашето искрено разкаяние и съжаление много ще ни помогнат. Природата няма за цел да си отмъщава. Нашите жертви ще могат да получат своето възнаграждение и по други пътища.
Следвайки по този път, ние можем да достигнем много неща, които иначе биха останали за бъдещите ни съществувания.
И затова никакво знание не ще бъде полезно за нас, докато не го приложим на практика — докато не пречистим нашите мисли, чувства и действия, за да станем достойни проводници за действието на великия Божи Дух, който работи в нас.
Из „Тайнственото“
Предчувствие
През нощта на 19 срещу 20 май, малко преди 11 часа жена ми вече спеше, но аз бях още буден когато чух твърде ясно като че ли някакво тежко тяло падна на пода на горния етаж. Жена ми се изправи и запита: „Какво има?“ - „Навярно някой хляб е паднал“, казах аз, защото в тая стая държахме хляба си.
Докато говорех, чу се още един подобен шум, а след него последва трети, по-силен. Аз станах тогава, запалих лампата и се изкачих по дървената стълба в стаята на горния етаж, която беше над стаята. Там всичко бе в ред, хлябовете бяха по местата си. По това време ме обхвана силно скръбно предчувствие за моя брат Жан, който беше болен, но аз задържах това чувство в себе си. Когато жена ми ме запита коя е причината за тоя необикновен шум, за да не я изплаша, понеже знаех че е много страхлива, аз отговорих: „Хлябовете горе се подхлъзнали и паднали“.
На другия ден, за голямо мое учудване, дойде сестра ми. която тогава живееше в Ним, с развълнувано лице и ми разказа, че към 11 часа вечерята чула някакъв шум на масата и, току що събудена от това, чула повторно някакво силно тракане в скрина. Аз я отведох тогаз настрана и й казах: „Жан е умрял“ — „Да, отговори тя, това бе той“.
Месец след това ний се научихме, че нашият скъп Жан бе умрял в болницата в Биркаден, Алжир, през нощта на 19 срещу 20 май.
Морис Мариож
Ремулен, Франция
Из кой път?
Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да изпълни до толкова, до колкото те са нужни за живота му и които трябва да добие по един правилен, безкористен начин като резултат на труда, който е вложил. Като ценим всичко материално, нужно за изживяване на физическия живот. с всички необходимости, нека да не забравяме кое е същественото в живота ни.
Наш дълг е да работим по усилено за да можем да отидем по-напред в духовно отношение и с това да помогнем и на други. Тези, които познават духовната страна на живота, трябва да разберат важността на днешния момент и да работят, защото времената са съдбоносни. Всички, които знаят целта на своето съществувание да не забравят, че сега е най-важния период от човешкото развитие, когато се прави световна равносметка за всичко и за всекиго. Затова да не се отдаваме на духовен сън, като пропускаме тоя важен момент на живота ни.
Да преценим добре времето в което живеем и да решим да следваме пътя на нашето по бързо развитие, за да не изпуснем случаите, които ни се дават.
Да се явим на страната на ония, които водят човечеството към един живот много по възвишен, благороден, изпълнян с любов, братство, служене, взаимопомощ.
Този, който знае, трябва да дава и служи. Да не бъдем само ученици за събиране познание, но да бъдем творци на истинния живот. Да не казваме: какво можем да направим ние? Ако така разсъждаваме, ние не сме разбрали живота. Нима не можем да обичаме, да съчувстваме? Нима няма на кого да помогнем, кого да утешим, кого да поучим? Да не би потресаващите страдания и мизерия да са изчезнали от земята?
Пътя на нашата дейност трябва да бъде служене. Да служим на брата човек, затънал в мрака на света. — Да служим в името на правдата и любовта. Това е което трябва да правим. Но готови ли сме?
Престъпно е да се стои в такъв важен момент на световен развой. Да дадем нашата подкрепа на брата човек, да посветим живота си нему, защото доброто сторено на един е за всички. Наш е изборът. Свободни сме да хванем единия или другия път.
Тодор Йорданов
Босилекът в саксията
(б а с н я)
Девойка си беше посадила стрък босилек в саксия, защото много обичаше приятния му дъх. Вечер-сутрин редовно го поливаше с чисто бистра водица. Босилекът растеше и разкошно китеше своите гранки. Всяко негово листенце беше мазно, пълно, сочно и яснозелено. Лека приятна миризма изпълняше стаята.
Един ден повикаха девойката при леля й на село. Тя замина набързо за там и не направи никакви разпоредби за своя босилек. Защото мислеше да се завърне още на другия ден. Но задържаха я там цели пет дни. На шестия ден си дойде. И, като влезе в стаята си, намери босилека клюмнал, увехнал, още малко и съвършено да изсъхне. Помисли си тя, че е изгубен вече когато го поле изобилно с вода. Подир един час, обаче, той се съвзе, а до другия ден съвършено изправи и изпълни. Изправи се, изпълни се, но зеленината на листата му вече не беше като първен. Сега те не бяха ясно-зелени, а — тъмнозелени. Черната боя се усилила. Сянка го беше овладяла, тъмнина избиваше и дъхът му стана тежък и груб.
* * *
Скъсаш ли си връзката със Бога, иде страх, смущение, тревога. И, като тоз босилек, в черна сянка, ще потъне твоята осанка.
Дядо Благо
Книжнина
Получиха се в редакцията следните книги:
Избрани стихотворения от Ф. И. Тютчев, превел Йордан Ковачев, стр. 66, цена 20 лв.
Изпуснати хора, драма в 5 действия от Йордан Ковачев, стр. 66, цена 16 лв.
Чудната врата, народни и по народни мотиви въздържателни приказки, от Ценко Цветснов,
Деца от далечните страни, разкази за холандчете, китайчета, япончета, ескимосчето и др.
Последните две книжки са номера на библиотека „Златни Класове,“ която те издаде 7 книжки за 70 лв. но за абонати — 25 лв.
Всички горни книги са издание на Коопср. Изд. Посредник, София.
Доброто настроение като сила в живота, от О. С. Марден. Преведе от английски Д-р Г. Ефремов. 80 стр. 20 лева. Доставя се от редакция „Добро Здраве“, София, бул. Тотлебен 2.
Трейдър Хорн. Животът и приключенията на един английски търговец в Централна Африка, всред грохота на дивите животни и битките между канибалите, описани от самия него с 21 картини в текста, с портрета на автора и карта но местата, които е обходил. 116 стр. цена 25 лв.
Доставя се от редакция „ Свят и Наука“. бул. Тотлебен 2, София.
