БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 111 - год. VII.
Севлиево, 3 януари, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Правият път
Бъдещето на славянството и неговата подготовка
Синът на благословената (Auroro)
Словото на Учителя. Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.)
Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110)
Любовта към враговете (Т. Ч.)
Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт
Духовните движения в Англия (Avoto)
Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо)
Правият път
Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората
Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования.
Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки.
Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас.
Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо.
Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа.
И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива.
Днес са нужни жертви пред олтаря на общото благо от страна на всички, които имат и могат.
Силите и богатствата, които отделните лица владеят. не са тяхно лично дело и затова трябва да имат обществена функция, да бъдат употребени по най-разумен начин за обща полза.
Новото ще бъде подкрепено. Няма значение как хората, заинтересуваните лица тук на земята, ще погледнат на него. Новото ще бъде подкрепено отгоре, и ще си пробие път в живота.
Въпреки всички спънки, които .непременно ще дойдат. новото ще преодолее и ще завладее света.
Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо.
Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички.
Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие.
БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО
И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА
Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата.
Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес.
Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство.
Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота.
Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело. Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота.
С тия си думи, имаме пред вид дейността, която Учителят Мориа, обитаващ в Хималаите. развива за духовното просветляване и издигане на руския народ. Наистина, това, което Учителят Мориа дава чрез некои синове и дъщери на руския народ. не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но, все пак, явно е че главните усилия са насочени натам — към „народа-богоносец“ и главните роли се играят от неговите деца.
За нас, последователите на Всемирното Братство в България, факта че още един велик Учител е натоварен от Божествената Йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост.
За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения. За нас това не са и не могат да бъдат два различни, противопоставящи се един на друг Източници, взаимно оспорващи си своето първенство и предимство. Не. по никой начин. Защото едно такова схващане и отношение би значило само да повторим фаталната грешка на религиозния фанатизъм, който единствен претендира за изключителност, отхвърляйки всичко друго и затваряйки се по такъв начин в мъртвата черупка на сектантството.
За нас тия две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение. За нас Извора, великия-първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и затова не може и дума да става за каквото и да било противопоставяне, съперничество и прикципално различие. Нека очистим съзнанието си от тия нисши, земни човешки представи и стремежи.
Божественото е едно и също навсякъде. Само човешкото ограничение, заслепление и тъпост го разделят и противопоставят. Наистина. съществува известна разлика в степените на проява, чрез която различните работници стават проводници на Божественото. Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи.
В това отношение, според нас, и в двата гореспоменати Източника ние намираме приблизително същата дълбочина, същия мощен творчески замах, същата нечовешка проницателност и извисяване в сферите на духа, и, същевременно, същата практичност, нагледност и връзка с животрептящите въпроси на всекидневния живот.
Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки, вдъхновението и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България. Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й вдъхновението, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите.
Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единния произход с това, което той знае да се дава тук, в България. А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората.
(следва)
СИНЪТ НА БЛАГОСЛОВЕНАТА
Под бялото рухо веч спеше земята,
и всичко по нея затихнало в сън.
Звездици трептяха далеч в небесата —
за тайнство свето разтлан балдахин.
Единствени, само овчари в полето
седяха на стража при мирни стада.
Всред мрака внезапно огрея небето,
явява прекрасна и чудна звезда.
Овчари се сепват. И сладка надежда
сърцата им чисти погали тогаз.
А ето и ангел в светлинна одежда
Пред погледа техен застана с възглас:
— „Не бойте ce! Радост ви нося голяма! –
На царя Давида идете в града,
и вижте във яслите кротко на слама
отроче родено — Спасител в света!“
И полкове с него от ангели горе
запяха: — „О, слава на Бога велика!
И мир на земята“ — ехтеше в простори,
дор скриха звездите тоз ангелски лик.
А още по-ярко звездата блестеше,
огряла небето и царственний Рим,
забулен с воали. Дълбоко си спеше
и царя юдейски във Йерусалим.
И новото бързо разпери крилете.
От благата вест бе Ирод смутен.
И мисъл жестока сърце му посети,
но Царят на Правдата беше роден.
Auroro
Словото на Учителя
Пътя но новото, което иде в света
Има две положения в живота - първото положение е човек да заповядва на хората, а второто положение е човек да заповядва на всичките си състояния и болести.
Съвременните хора са избрали първия път - всеки иска да заповядва на другите. И върху тази основа е съградена цялата култура. Но работниците за Новата култура вървят по втория път - те изучават науката да заповядват на всичките си състояния и сили и да служат на ближните си. Кои са по-силни и по-умни? Разбира се тези, които заповядват на състоянията и болестите си. Който заповядва на хората е слаб човек. Умният човек преди всичко няма нужда от заповед. Също така, да учиш умния човек не показва, че имаш голямо знание, понеже този човек няма нужда от твоето знание. Да можеш да научиш простите, невежите това е знание.
Но за да можеш да учиш и възпитаваш човека, трябва преди всичко дълбоко да познаваш неговото естество. Защото човек е съставен от много и разнообразни материи и енергии и трябва да се знаят качествата на всяка една от тях, за да знаем как да се справим с тях. У някои хора например преобладава медта, у други - желязото, у трети - среброто, у четвърти - златото и т.н. А всеки елемент от своя страна е свързан с известен род енергия, която е подчинена на специални закони и е свързана с известна категория същества в природата.
Но всичките тези материи и енергии се разделят на две групи, които обуславят и двете естества в човешката природа. Така че, общо взето, можем да кажем, че
човек е направен от два вида вещества:
едното вещество е свързано с възходящите сили в природата и е носител на всичко, което е добро у човека, а другото е свързано с низходящите сили в природата и е носител на всичко, което е зло у човека. И това не е резултат на някакво еднократно възпитание, а е един вид вродено у човека. Той го носи в себе си от своите родители. Като казвам, че е вродено, не разбирам, че то е първоначалното битие на човека, но то е една придобивка на ред поколения, като втора природа.
Този въпрос е един от дълбоките и сложни въпроси в живота, който още няма задоволително разрешение в официалната наука, но който е разрешен от Учителите на човечеството. Защото няма въпрос в света, който да няма свое разрешение. Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават. Във всяка една фаза на живота има съществени въпроси, които чакат своето разрешение и които са предметно обучение за съществата.
Животът е един вечен процес на учение.
Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде. Защото чрез яденето човек възприема онези материи и енергии, с които ще изгражда своя организъм, а тази материя вече ще обуслови и проявата на неговата мисъл и на неговите чувства. Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта. Там човек трябва да проучва законите и пътищата на мисълта. Преди всичко човек не може да мисли за туй, което не съществува и не може да мисли за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл.
Това може да ви се види неясно и неразбрано, но то е тъй само по отношение на вашето съзнание. Защото Истината се разкрива и става понятна на хората според степента на тяхното съзнание. И от това гледище, всеки един човек вярва в нещо. Но Абсолютният Бог вярва ли в нещо? Не, вярата е закон на ограничението. Има нещо абсолютно и вечно в света, което е ограничено, а има и нещо вечно, което е неограничено. Но това са дълбоки проблеми, които не са за обикновените умове. Защото знанието, което не можете да употребявате в живота си, е един товар.
Човек трябва да има толкова знание, колкото му е потребно, а знанието е потребно за постигане на известни цели в живота. Знанието е необходимо, за да познаем законите и силите, които функционират в Битието, да познаем Истината. Истината е крайният предел на Битието. Зад Истината не можете да отидете. Истината е туй, което носи живот, богатство, знание, сила, което носи всичко в света. Зад истината няма нищо вече. Аз считам Любовта като начало в живота, а Истината като край на живота. Това са двата предела на Великото в света. А по средата онова, което се движи и строи нещата, това е Знанието и Мъдростта. Вие не можете да имате Мъдростта в света, ако нямате началото - Любовта и края - Истината. Между тези две граници се движи Мъдростта и организира света. Мъдростта е, която изяснява какво нещо е Любовта и какво нещо е Истината. Да обичаш - това е началото на живота, а да говориш Истината това е край - не свършване на живота, а пълнота на живота. Но ако вие нямате Мъдростта и Знанието, всички тези неща ще останат безсмислени в живота ви.
Сега хората са изоставили на заден план добиването на знанието и организирането на мозъка, което е същественото в живота и са се заели с разрешаването на сложния социален въпрос. Промяната на строя може да стане, но ако се измени строя, а хората запазят същото си състояние, ще бъде ли по- добре? Не, ще бъде по-лошо. Затова
преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората,
защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова
всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие,
а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята.
Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко. След Любовта ще дойде Истината, а след нея ще дойде Мъдростта. Когато дойдат да действат в съзнанието ви тези три велики сили, ще разрешите всички въпроси, които сега ви занимават. Тогава ще дойде новият строй, за който не сте и сънували. Тогава хората ще живеят в Любов и ще бъдат братя не само на думи, но и фактически. Защото те ще осъзнаят, че живеят в Бога и че Бог живее в тях. Тогава хората ще обичат всичко живо, защото ще знаят, че във всичко живо живее Бог и в никого няма да има желание да насилва, убива и ограбва брата си, защото ще знае, че злото, което прави на брата си, го прави и на себе си. Това е, което съвременните хора не знаят и се чудят откъде са им тези противоречия и нещастия.
Щастието и успеха на човека зависят от неговата вяра в Любовта, Мъдростта и Истината. Щом човек изгуби вяра в Любовта, която носи живота, в Знанието, което ръководи живота и в Истината, нещастията непременно ще го сполетят. А да имаме вяра в Любовта, Мъдростта и Истината, това значи да разбираме, че
великото в света е да работим за повдигането на човечеството,
- да служим на братята си от Любов.
Ако мъжете и жените внесат този закон в отношения си, ще се изгладят всичките им противоречия. Мъжът и жената са два големи фактора в живота. Те са единствените обективни фактори в съвременния ред на нещата и без тях нищо не може да се направи. Жените и мъжете трябва да оправят света. Без жените и мъжете, светът не може да се оправи. Мъжът трябва да се научи да служи добре на жената и жената трябва да слугува добре на мъжа. Тогава ще бъдат изключени всички противоречия в семейството, а щом са изключени противоречията в семейството, те ще бъдат изключени и в обществения и индивидуалния живот.
Мъжът и жената, които се събират в името на Любовта да служат на Бога, трябва да се откажат от личната си воля. Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята.
Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.
Макс Хайндел (7)
ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Смърт и чистилище
(продължение от брой 110)
Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела.
Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят.
Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло.
Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре.
От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо.
За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод. Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво. Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия.
Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт.
Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива.
Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения.
Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв.
Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред.
Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него.
То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации. Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие.
Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко. След време, обаче, той ще схване безполезността от стремежа към пиене, което не може де се реализира. Също както става с много от желанията ни през земния ни живот, така и всички желания в астралния свят умират поради липса на възможност да се задоволят. Когато пияницата се е очистил, освободил от своето желание, той е вече готов, доколкото това се отнася към този му навик, да напусне това състояние на „чистилището“ и да се издигне нагоре.
Така ние виждаме, че не някакво отмъстително божество е създало чистилището и ада за нас, а ние самите с нашите лоши навици и действия. Съобразно със силата на нашите желания ще бъдат и силата и продължителността на страданията, нужни за пречистването им. В отбелязания случай, пияницата не би страдал поради загубване на земните си притежания. Ако той е имал такива, той няма да се привърже към тях. Нито пък за скъперника представлява никаква мъка това, че е лишен от упойващи питиета. Той не би скърбил даже ако нямаше нито капка от тях на света. Но той се грижи за своето злато, както пияницата иска да пие, и затова справедливият закон им дава това, което им е нужно за да ги пречисти от техните нечисти желания и лоши навици.
Това е закона, който е символизиран в косата на жетваря — Смъртта. Законът, който гласи; „каквото човек посее, това и ще пожъне.“ Той е закона за причините и следствията, който управлява нещата и проявите в трите свята, във всички царства на природата — физическо, нравствено и умствено. Навсякъде той роботи неумолимо, безпристрастно, изравнявайки, разплащайки всичко, възстановявайки равновесието там, където то е дори най-малко нарушено. Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма.
Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта.
(следва)
Любовта към враговете
Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете.
Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти. Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си.
Но каква полза от тая любов — ще каже някой, — щом тя не е достъпна за мнозинството хора? Точно за това е ценна тая любов, защото иска от хората да работят над себе си да се усъвършенстват, за да дойдат до нея. Оня добър строй в човешкото общество, който е нашата мечта, онова равенство и братство между хората, което ще превърне земята в рай и живота човешки ще се изпълни с пълно щастие и истинска свобода — всичко това ще се достигне само когато хората се издигнат над своя груб егоизъм и дойдат до любовта към враговете. Затова е ценна тая висша любов.
Егоизмът и себелюбието, това са мрачните прегради, които ни делят от долината на щастието. Трябва да надмогнем тия прегради за да дойдем до истинските блага на живота. Наистина, труден и тежък е тоя път. Но пътя, по който вървим сега, пътя на егоизма и себелюбието по-лек ли е? Тия болести и страдания, що ни мъчат, тия борби, тая вражда и той егоизъм, които често ни довеждат до войни и революции, до бойни полета, където живота ни е изложен всеки миг — нима всичко това е по-добро и по-леко се понася, отколкото пътя на любовта?
Т. Ч.
Докато не разбере смисъла на живота, човек всякога ще иска неща, които не му са нужни
Из „Тайнственото“
(Истинска случка)
Една сутрин моя мъж ставайки за да отиде на работата си, излезе от къщи и аз след излизането му съм заспала наново за няколко минути. В краткото време докато съм спала, аз имах един сън, който ме извънредно развълнува.
Сънувам, че съм излязла заедно с мъжа си. Той ме остави за един момент, като влезе в един пасаж, за да разговаря с някого, а аз останах вън да го чакам. След малко го видях да излиза цял пребледнял като държеше лявата си ръка подпряна на гърдите си. Разтревожена, аз го запитах, какво се е случило, и той ми отговори: „Не се плаши, няма нищо. Излизайки от пасажа, някой стреля, навярно случайно, върху ми, но само леко засегна ръката ми.“
Аз се събудих веднага, и обличайки се, разказвах съня си на слугинята, когато един силен удар на къщния звънец ме накара да потреперя. След малко моя мъж влезе в стаята, също тъй бледен, както го бях видела през време на съня си и, държейки лявата си ръка, обвита, ми каза: „Не се безпокой, няма нищо. Отивайки към кантората заедно с един приятел, някой стреля върху мен, но куршумът направи само една малка рана на дланта ми.“
г-жа Кранскофт
ДУХОВНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АНГЛИЯ
Да се представи на хората от други страни ясно и картинно Спиритуалистическото движение в Англия е твърде мъчна работа. Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти.
Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр.
С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес.
Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин.
Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници. Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от нисшите области. По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера.
От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват. Спиритуализма също изяснява значението на отношенията ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни. Следователно, лесно може да се констатира неприятното чувство на спиритуалистите към спиритизма, чиито егоистични цели само потискат душевния живот, вместо да го подкрепят и подтикват.
Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв. Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните.
От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота. Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме. Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване. Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв.
Относно поведението на спиритуалистите към черквите също се намират най-различни мнения. Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр. Друга школа повече или по-малко редовно присъства на божествените служби в католическите черкви или в протестантските, според това, което индивида предпочита, като към това прибавя своя спиритуализъм у дома си.
Разбира се, че и в Англия, където на всеки е позволено свободно да изкаже своето мнение, с условие, той с това да не притеснява своя ближен нито да не нарушава общото спокойствие и мир, ние срещаме остри нападки от страна на най-строгите католици и другите черкви. В по-предишните години, почти всички черковници презираха (даже и преследваха) спиритуалистите, постоянно повтаряйки най-абсурдни клевети против нашите смели и смирени пионери. Христос в негово време бе приет по същия начин. Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците.
Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че първите имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята. Докато ние се основаваме на научни доказателства и сегашни опити. Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават Божията воля; докато ние вярваме че духовните мисионери са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието. Ние съвсем не пречим на работата на черквата, ние само се стремим да й при-дадем нещо важно — да употреби доказателствата на своето собствено учение.
В последните години нашия прогрес е по-бърз и по необезпокояван. Много черковници вече приеха спиритуализма и даже доста голямо число свещеници се намират в нашите кръжоци, като не чувстват никаква неловкост относно своята черква. Освен това, от много катедри се проповядва нашето учение, без това да се предписва на спиритуализма. Точни статистични данни не могат да се дадат, но с право някои претендират, че числото на спиритуалистите е по-голямо отколкото членовете на организираната черква в страната.
Интереса към психичните работи днес не е вече национален, но със световна тенденция. Той се намира под различни форми в много страни. Аз се осмелявам да внуша, че есперантистите от различните школи могат да намерят общо поле за работа, където те приятелски да си помагат едни на други, за да подтикнат човечеството към прогрес далеч от материализма. Аз предлагам да се основе Психическа Есперантска Лига, която може да си създаде психически термини и навярно да издава свой орган за разпространяване на съобщения от всички страни. Да не се иска никаква задължителна вноска за членство, за да може всеки, който се интересува, да стане член, но тия да подарят по нещо, които могат разбира се, за тая важна работа. Аз съм готов да бъда секретар и да редактирам, никакъв друг чиновник не е необходим. Моля всеки, на комуто се харесва това предложение да пише направо на мене (адрес: В. М. Avoto, London, W. С. J. Anglujo). По после ще съобщя за резултата.
Avoto
Сокол и гълъб
(б а с н я)
Соколът много пъти гонил гривия гълъб да го изяде. Но гълъбът всякога съумявал да се изплъзне из кроежите му и юнашки го надлетявал. Един ден, след една голяма гонитба, те кацнали на две дървета едно срещу друго и оттам почнали да се разговарят:
— Сиви-гриви Гълъбе! казал соколът,—ето вече от тази минута аз се отказвам да те преследвам! Признавам, че си умен и юнак, достоен за почит и уважение и още повече за един верен, обичен, незаменим другар и приятел. Ела да се побратимим: заедно да живеем, заедно да летим — само за хубост и приказ. Който ни види, да ни завиди!
— Добре, — отговорил гълъбът, — но ако се отказваш да гониш и другите гълъби, да не гониш никоя птица. Въобще, ако се отказваш от убийството и месоядството.
— Не. не се отказвам, — отговорил Соколът. Но какво може да пречи това на побратимяването ни? Аз ще си ям пиленцата, ти ще си кълвеш житцето. Така общата трапеза ще бъде по-украсена, но всякой само към обичното ще се присяга.
— В такъв случай побратимство с теб не става! — Ти си изпъдил Божията Любов от себе си, а търсиш Любов от мене.
* * *
Безсмислица е да се създава твар жива и красива, след нея — друга, за да я убива.
А Господ глупости не прави, та нека чуе който има уши здрави.
Дядо Благо
