Един Иван

Един Иван. от село Негован.
Млад шоп, наш брат, отишъл в Цариград
И се ценил у Бей Мехмеда,
В обора му коне да гледа.
Там преседял години доста той.
Но замилял за дъх от домът свой,
Затуй решил да си отиде,
Мил кът и род да пообиде.
Попросил се, но Беят твърд и строг.
На отпуска отсякъл кратък срок,
С условие пречудновато,
Нечувано и непознато:
„От Цариград до село и назад
„Четир'сет дни, като на тебе млад,
„Са доста дни. И правя б е с а –
...Просрочиш ли, ще те обеся!
„Сега върви, със своите се виж,
„И в срок пред мен да се явиш!'
И махнал му с глава и очи –
На „добър път" да го насочи.

* * *

Левент Иван във село Негован
бил гостенин приятен и желан,
От всекиго нарочно канен,
Навсякъде добър забавен.
У лелини отишъл той на млин,
У вуйчови – на куминаш пелин,
У чичови – да види баба,
У Пенчови – че имат свадба,
У какини – на печено прасе,
У сватини – пък на кокошка,
С приятели – на дълга прошка!!!
И горък той така и не видял,
Кога и как – за пътя закъснял.

* * *

Едвам кога закрачил в друма
Размислил той, че не на глума
Заръчал бе тъй строго Бей Мехмед.
и, ето, дни остават още пет, –
Не може пеш да стигне в срока.
И спомнил си речта жестока –
Бесилка как ще вдигне злият Бей.
И как той, клет, там ще се залюлей...
И тутакси от друм отбива,
Колене под стан подвива,
Задавен в плач, набързо шапка снел,
Особена молитва произнел –
Бог милостив да му изпрати
Един бръз кон със знати-непознати.
Кон-вихрогон да възседне той.
Та всеки ден да взима път за два
И в срока си да стигне във града.
Така макар и не като герой
От зла беда да се избави,
И Господа все да си слави.
И щом Иван излязъл пак на друм,
Насреща му ага, като пред кум,
Придържа кон и маха, вика,
Тъй както е за свет прилика.
Зарадвал се, обрадвал се Иван
На своя си чудесно хубав план.
И отърчал засмян и весел, –
Зер, как на кон се би понесъл,
Но тутакси той видял и разбрал,
Че още по на зло е връхлетял.
Агата тоз държал кобила,
Наскоричко що е ожребила,
Та кончето не могло е да върви,
И чудел се как път да продължи.
И ето му рая безправна –
Нечакано Иван изпадна.
Тук кончето за обща наша скръб
Възседнало Ивановия гръб.
На турците, тогаз гневливи,
Кой можеше да се противи?
Тръгнал Иван с живия товар,
И новия нескромен господар,
Па се диви и чудом чуди –
Кой тук сега тоз дявол тури! ?
– О, Господи въздъхнал най-подир,
Възлизайки по стръмния баир,
Дали сгреших аз моята молба,
Или ме Ти накриво днес разбра?
Аз исках кон да го възседна.
Дано спася душа си бедна,
и ето кон на мене се възсяда
И турчин зъл ми заповядва.
Пенлив поток край друма ромолил,
На пътника той отговорил:
—Такъв е, знай, върховният закон.
На правдата, която тури Он
За яздене молитва няма,
И да речеш, не се приема.
Поискаш ли таквиз услуги,
Поязди-щат на тебе други,
Ездачите омразни са навред,
Господ не ще ездачи в този свет.