Боян Боев
ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В БИОЛОГИЯТА?
Под регулация се разбира способността на организма да възобнови по най-целесъобразен и разумен начин правилния живот при нарушение нормалните функции на клетките, тъканите и органите.
При какво да е въздействие върху организма — било като го поставим при неестествени условия, било като отстраним някои части от него — той винаги реагира целесъобразно. Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма.
Регулаторна редукция
Ако премахнем внимателно грудките на картофите от почвата, без да накърним живота на растението, последното образува нови грудки по стъблените възли. В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни. Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция.
И тъй, когато отстраним някои части на растението, то ги възобновява или създава други части, които поемат същата служба и ако в същото време, поради новите условия на живот, някои тъкани или органи са станали неизползуваеми, то те се отстраняват, изчезват. Такава регулаторна редукция говори за разумността, която проявява организмът при всяко външно въздействие върху него.
Превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни.
Обездървесяване на клетките.
Известно е, в що се състои регенерацията. Това е възобновяване на отстранен орган. Това възобновяване става чрез деление на клетките на околните тъкани. Когато последните са съставени от тънкостенни клетки, те лесно се делят, за да образуват новите тъкани. Но в някои случаи околните тъкани са силно диференцирани, например, може да са превърнати в дървесна или коленхимна тъкани, а тези тъкани имат дебелостенни клетки. Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни. Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност. А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр.
Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни.
Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел.
Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни.
Този процес се нарича обездървесяване на клетките.
Компенсаторна регулация
Когато някой части от тялото се отстранят, то други части се развиват по-силно. Това се нарича компенсаторна регулация. Някой може да каже, че туй става, защото се усилва работата на останалите органи и тe стават по-голeми, хипертрофират се. Например, ако се отстрани бъбрекът на някой организъм, то другият бъбрек става по-голям, понеже почва да работи по-силно. Обаче има случаи, когато е изключено такова пресилване на друг орган и при все това някои органи могат да се развият в по-голяма степен, когато това се налага от нуждите на организма.
Ще разгледаме гореприведения пример. Лишаваме картофеното растение от подземните грудки. Такива грудки са необходими на растението, защото те са средство за неговото размножаване. Тогава растението, както казахме, образува нови картофени грудки по клоните. Това е именно компенсаторна регулация. Подобни опити освен с картофи са правени и със земната ябълка.
Компенсаторна регулация представя изправянето на странични клони, когато се отсече главният стъблен връх. Също така при отсичането на главния отвесен корен, съседните хоризонтални коренови разклонения идват в отвесно положение.
Ако отстраним един от двата семедела, то другият става по-голям. Това се нарича компенсаторна хипертрофия. Това е специален вид компенсаторна регулация. У растенията Streptocarpus и Monophyllaca единият семедел е по-голям. Ако го отстраним, малкият расте и достига размера на големия.
Гьобел е правил следния опит с черния дроб: при отстранение на обикновените листа прилистниците извънредно силно се уголемявали.
* * *
От горните и от множество други опити следва еквипотенциалността на клетките. Това значи, че всяка клетка сдържа в себе си свойствата на целия организъм и в случай на нужда, може да образува, какви да е органи.
Регулацията става еднакво лесно и целесъобразно както в случаите, които се повтарят често в живота на организма, така и в случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма всред природата, а само изкуствено се създават от учените. Случаи от втори род можем да цитираме със стотици из областта на експерименталната биология. От това следва, че регулацията не може да се обясни по механичен начин чрез естествен подбор. Регулативната способност, която се среща при случаите, които често се повтарят в естествения живот на организма, и тая, която действува при случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма, са от един и същ характер.
Следователно, регулативната спосо5ност на организма е една основна черта на живото вещество. Тя изключва всяко механично обяснение и води към коренна обнова в нашит схващания на силите, които действуват в организма.
Е го защо, трябва да погледнем с благоговение и на най-малката проява на живот, гдето и да е — в едноклетъчното животно, във водораслото, тревичката, дървото, в бозайника. На всякъде действува една велика разумност, която прониква цялата природа.
От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина. Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти. Той е безсилен да обясни жизнените явления. Според него организмът е седалище на физикохимични сили, които изключват действието на всеки разумен принцип. Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание. Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип. Има голямо разнообразие в проявата на психичното, разумното Начало в разните степени на еволюционната стълба. Но въпреки разликите, психичното, което работи в човека и във всички организми, е едно и също по същината си.
В най-малката клетка, в най-скромната тревичка има нещо много по-велико, отколкото в най-сложната машина. И в най-дребния организъм има един принцип, който твори, който се приспособява, който разумно реагира на всички външни промени и въздействия.
При такова схващане природата се явява пред нас в съвсем нова светлина. Така почваме да разбираме величието на нейното творчество. Тогава почваме да гледаме на природните явления от ново гледище. С каква любов тогава се приближаваме до една тревичка или цвете. В тях работи, макар и в друга форма, това, което работи в човешкия разум, в човешкото съзнание. По този начин всичко в природата е сродно, близко до човека. Тя е разумна.
Това ново отношение към природата внася нова поезия в живота. Това е един нов елемент за човешкото щастие. При това ново отношение към природата човек със свещен трепет пристъпва към нейния храм. Той благоговее пред най-малката проява на жизнените процеси, понеже те са изявление на Великото Разумно Начало, което лежи в глъбините на Битието. Тогава човек чувствува своето единство с природата и разбира ясно, че в основите на живота лежи духовното начало. Това разбиране води към спиритуализъм, към духовен мироглед.
Ето как чрез биологията можем да дойдем до една дълбока философия, до нов мироглед.
А мирогледът е основа на всяка култура. В началото на всяка култура има един мироглед, една нова идея за живота, за природата. Всяка нова култура изхожда от един нов духовен подтик, от ново духовно светоразбиране, от нов идеал.
Ето защо, заедно със залеза на материалистичното разбиране на природата и с изгрева на духовния мироглед ще се тури началото на една нова велика култура, култура, която ще даде условия за разкриване по-дълбоките сили, лежащи в човешкия дух.
