Д-р Ил. Стр.
ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА
„Лицето на човека представлява онази част от вложения
в нас божествен капитал, която ние сме могли да вложим в обръщение".
Учителят
Въпреки видимата еднаквост на биологичните закони, при които се изгражда тялото на човека, у всекиго ние виждаме конструктивно разнообразие. Фигурата на вейки човек е свойствено различна от тези на останалите хора. Даже и при близнаците, които поразяват понякога с приликата си, ние намираме разлика, както в градежа на тялото, така и във физиологичните му отправления. Особено различни едни от други са лицата на хората. Когато се вглеждаме в тълпата, за да търсим наш познат, търсим да видим лицето му. Говорим ли с някого, ние не снемаме поглед от лицето, по което ние долавяме всичко, каквото то желае да ни изкаже. Радост, скръб, омраза или любов преминават като един неуловим трепет по лицето на всекиго. През това лице прозира нашето сърце, нашият ум, нашата душа и най-после духът на всекиго от нас. То е както матовото стъкло на фотографичния апарат, върху което се отразяват пречупените от лупата лъчи. Върху това стъкло влизат в контакт лъчите от формите, към които е насочен апаратът и погледът на фотографа. Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният свят на индивида. То е една приемателна и предавателна плоскост, която разделя два света.
Коя е анатомо-физиологичната особеност, която дава такава характерност на лицето ни?
В анатомията на човешкото тяло ние различаваме една импозантна нервна мрежа, която ръководи целия физиологичен живот на организма. Тази нервна система можем грубо да разделим на три основни дяла. Първият дял, който ние намираме в цялото животинско царство, е гръбначният мозък. Нему се пада да ръководи всички рефлекторни прояви и функции на организмите. Чрез неговите центрове всяко живо тяло се нагажда спрямо условията, които живата природа предлага на живота. Вторият дял, който намираме развит едва в по-висшите животински форми, е стеблото на черепния мозък. Този дял, който ние наричаме още продълговат мозък, съдържа в себе си всички главни ръководни станции — нервни центрове (ядки), които поддържат жизнения функционален ритъм на всички телесни органи и системи. Благодарение на тези центрове, всеки орган знае, кога и как да изпълни най-добре възложената му задача. Третият дял, който е развит едва в най-висшите гръбначни животни, а най-вече у човека, е мозъчната кора — сивото вещество на главния мозък, или най добре казано, самият главен мозък с двете си полусфери. Нему се пада ръководното право над всички органи, системи и клетки в организма. Той може, така да се каже, да възпитава и обучава всяка клетка. Чрез него психиката ни влиза в контакт с физиологичните процеси на тялото. Тези три дяла са същевременно три степени на развитие на най-външния пласт клетки (ектодермата) у зародишната клетка. На този пласт клетки се пада задачата да предпазва тялото от външни влияния и същевременно да го свързва с всяка сила и енергия от средата, при която се развива то. Така нервната система представлява едно проводно поле, по което протича инерваторната енергия на същата. Тази енергия преминава през трите дяла и свързва всяка клетка с мозъчното сиво вещество, а чрез него с нашето съзнание.
Докато нервната енергия, предназначена да обслужва тялото ни, преминава през трите дяла на нервната система (главния мозък, продълговатия и гръбначния), тази която се отправя за лицевите органи, се отвежда от съответни преки пътища. Така ние различаваме 12 мозъчни нерва, които изхождат от продълговатия мозък и тутакси напущат черепната кухина. Първият мозъчен нерв е мирисният нерв, вторият — зрителният, третият — очнодвигателният, четвъртият — очновъртящият, петият — триклоновият сетивен лицев нерв, шестият —очносъбирателният, седмият — моторно-лицевият, осмият — слуховият, деветият — езикогълтачният, десетият — провлаченият органен, единадесетият — добавъчният и дванадесетият — подезичният нерв. От всичките само два (десетият и единадесетият) нямат специално предназначение в лицевата област. От това можем да заключим, каква голяма стойност възлага природата на лицето. Тук със съсредоточени напълно четиритях сетива: мирис, зрение, слух и вкус. Петото сетиво — осезанието—е най-съвършено пак на лицето — чрез осезателния лицев нерв (петия).
Какво би представлявал човек от себе си, ако му липсваха сетивните органи? — Светът на формите предаден чрез светлината, светът на тоновете, възприет чрез слуха, ни въвеждат във видимия свят. Вкусът и мирисът ни запознават със скритите качества на материята и ни ориентират, кои от тях с полезни и кои вредни за нас. Осезанието ни дава също твърде много белези за материята. Лицето чрез сетивните органи ни свързва с околната среда. Ние можем да различим и окачествим проявените форми на природата, която ни въздействува посредством нашите сетива и ни възпитава в живота. Така щото върху лицето ни се отразява качеството на средата тъй, както върху матовото стъкло на фотоапарата се изобразява околността. Зад това стъкло стои окото на фотографа — нашето „аз". Върху нашето матово стъкло — лицето ни, се оглежда не само външният видим свят, както е случаят при фотоапарата, но и настроенията, състоянието, подтикът който ние добиваме, когато външните дразнения ни въздействуват. Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния свят. Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение. Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент. Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение. Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост. Докато омразата и ядът сгърчват формите и ги правят мрачни, напрегнати, пълни с отпадъчни секретни сокове. Но не само нашите психични състояния намират израз върху лицето ни. Всяка физическа болка в организма се отразява върху него. Болезнените състояния на организма се при-дават така поразително точно и характерно, че често от лицевия израз на болния лекарят може да познае, какво е физическото страдание.
Как става това предаване върху лицето ни? Седмият мозъчен нерв, който ние казахме, че е моторният лицев нерв, инервира всички мимични мускули. Първичната нервна ядка на тоз нерв лежи в продълговатия мозък, обаче импулсите на същата идват от противолежащата полусфера на главния мозък. Така че в движенията на мимичните ни мускули ние можем да намерим съзнателни движения. Но не само това. Всяка лицева половина получава нервни импулси и от съответната мозъчна половина. Единствено в инервацията на този нерв ние намираме една двойственост. Двете мозъчни половини могат да влияят върху вида и движенията на лицевите мускули. Освен това, ядката на нерва е във връзка с останалите автоматични нервни центрове на продълговатия мозък,
Затова мимиките на лицевите мускули могат да бъдат и несъзнателни, рефлекторни дразнения. Както съзнателният така и подсъзнателният ни живот намират израз върху лицето. С други думи, в лицевия ни израз се застъпват както несъзнателните физиологични явления на тялото, така и съзнателните мимични прояви. Затова Шилер казва: „От говора на един човек можем да узнаем, за какъв той иска да бъде считан, обаче това, какъв е той в действителност, трябва да търсим да узнаем от неговите мимични движения, от неговото държание и движенията, които несъзнателно прави". — „От изразните движения, които са винаги говор на душата, ние трябва да свикнем да отделяме и ония неми такива, които природата показва независимо от душевното ни разположение. Те изразяват родовия вид на лицето и крият зад себе си действителната личност". „Не е лесно да сложим граница между немите и говорещите линии на лицето. Непрестанно съграждащата творческа и първична сила от една страна, а от друга временният афект постоянно спорят върху лицето ни. Но събуденият дух успява да си извоюва влияние върху всички телесни движения. И може да достигне до там, че да промени даже твърдо установените форми на природата чрез волевата си деятелност". Затова от лицето на човека ние ще познаем неговата първична форма. От формите му ще разберем, колко е проявено това, което Бог е вложил в нас. От движенията на тези форми ще схванем, как и за какво е употребено то. И най-после, доколко божественото в нас е надделяло над низшата ни природа. Затова в лицето си ние трябва постоянно да търсим и да открием, до колко сме могли да я надраснем. Затова Учителят казва: „Започнете с малко да растете. Ако в един живот вие можете да удължите носа си с един милиметър, то можете да считате, че сте изпълнили възложената ви задача".
