Влад Пашов
ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ
„Истинско знание е това, при което човек
разполага със силите на своя организъм.
Учителят
Въпросът за същността на знанието е много сложен и нямам намерение да го разрешавам, но само ще нахвърля някои мисли за характера и смисъла на истинското знание.
Обект на знанието са светът, човекът и проявяващият се в тях живот. Какво всъщност представят светът и човекът? — Общо казано, както светът, така и човекът, са обективен израз на скрити сили. Както казва Шопенхауер, светът и човек са обективен израз на творческата воля на Битието. Казано на езика на мистиците, светът и човек са външен израз на живота, външна, обективна страна на душата.
Съвременното знание във всичките си отрасли изучава света на фактите и явленията, без да може да проникне до силите и причините, които стоят зад тях. В далечно миналите културни епохи, когато човечеството се е намирало още в инволюционния си път и хората са били в пряк контакт с духовния свят, те са изучавали психическата страна на света и човека, т.е. силите и причините, които стоят зад явленията и нещата — като са считали тези последните за илюзия. В древно-египетската култура, обаче, се роди и разви едно знание, което свързва тези две крайности. Египетските посветени изучаваха външния свят като израз на вътрешно-действуващи причини. За тях външният свят беше откровение на вътрешния. С други думи казано: за тях светът беше единен. Гледан отвътре, той беше духовен, а гледан външно — физически. И затова, по външните прояви, форми, процеси, те знаеха вътрешното съотношение на силите, те знаеха, че зад всяка форма стои една разумна причина, която се проявява посредством известен род сили и енергии. Значи, за тяхното знание светът и животът бяха две страни на Непреходната Реалност. Светът е външен израз на силите на живота. И когато Учителят казва, че истинското знание седи в това, човек да разполага със силите на своя организъм, той подразбира, че този организъм и силите, които действуват в него, са израз на душата, която стои скрита зад тях. Когато духът проникне душата и тялото, тогава човек разполага със силите на своя организъм. Душата е извор на сили, а силите са строители на формите. Следователно, истинското знание е познаване на душата и скритите в нея възможности. Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме. Външният обективен свят с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както дъбът е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили. За да познаем желъда, трябва да му дадем условия да се прояви — да го посадим, да израсне същото нещо е и с душата — за да я познаем, трябва да й дадем условия да се прояви.
И Учителят казва, че основният стремеж на душата е да се прояви. А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила. Значи върху тези три основни стълба са построени светът и човекът. Това са вътрешните прояви на душата, които имат външния си израз в обективно действуващите сили — електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. Всички сили, които действуват във външния свят и в човека, са израз на тези три прояви на душата, които въплъщават в себе си три велики света. Като проучваме външния свят и външния човек, ние се запознаваме с душата в нейната проява. А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в човека и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата. Следователно, изучавайки физическите сили, които действуват в обективната природа, ние познаваме една страна от проявата на душата; проучвайки от друга страна душевния живот на човека, ние проучваме драгата страна от проявата на душата. Днес тези две прояви на душата се проучват независимо една от друга, и никой не подозира, че има връзка и зависимост между така наречените физико-химични сили на природата и психичните сили на душата. Учителят казва, че силите, които произвеждат безлюбието в човека, във външната природа се проявяват като студ. Същото се отнася до всички сили, които действуват в природата и в човека. Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния свят — между формите и действуващите зад тях разумни сили. Тогава, истинското знание се свежда към това — проучвайки формите по чисто обективен път, да дойдем го познание на силите, които стоят зад тях и до законите, на които са подчинени проявите на тези сили. Прилагайки и изпълнявайки тези закони, човек може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите.
Това е общо казано. Но истинското знание не се задоволява само с общи констатации; то е едно конкретно знание, което ни посочва точно, конкретно, зад всяка форма, която наблюдаваме в обективния свят, какви сили действуват и какви са техните свойства и качества, на какви закони са подчинени и с кои космични същества са свързани, като същевременно ни дава и пътищата и методите да използуваме тези сили, като ги подчиним на разумната воля. — Тъй както съвременната механика е подчинила на волята на човека ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи човека, как да подчини на волята си органическите и психическите сили.
Тъй както светлината е единна по същина, но разнообразна по проявите си, тъй също и душата е единна по същина, но разнообразна в проявите си. Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности. Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата. Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина дреха на душата.
Както светлината, така и душата се диференцира в 12 творчески принципа, всеки от който е носител на специфична енергия, с определени възможности, Всяка енергия крие в себе си творческа мощ, защото зад нея седи една велика разумност. Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети. Другите пет принципа още на са проявени в обективния свят, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света. Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия свят са проявени седем, строят света и човека. Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима. Душата, тъй да се каже, се обективира, за да види красотата си, проявена вън от себе си. Така че външният свят и външният човек са само бледо отражение на живота на душата.
При проучването възможностите на принципите и качествата на силите и особеностите на формите можем да вървим по два пътя — от природата към човека и от човека към природата. В случая, това, което не можем да проучим в природата, ще го намерим в човека и по закона на аналогията, ще го отнесем и в природата. А това, което не можем да намерим в човека, ще го намерим в природата, ще го открием в природата и ще го отнесем по закона на аналогията и в човека. И по такъв начин ще проучим целокупните обективни прояви на душата или проявите на живота. Казахме, че основните прояви на душата са: разумност, доброта и сила. Като психични сили, ние можем да ги проучим в човека, и като знаем техните прояви в човека, като наблюдаваме същите прояви в природата, ще знаем, че зад тези прояви както в човека, така и в природата, стоят разумността и доброто. Така например, знаем, че доброто винаги е съпроводено с едно топло чувство, с топлина. Разумността се отличава с присъствието на светлина. Следователно, където в природата забележим присъствието на топлина, ще знаем, че това е резултат, свързан с доброто; а там, където наблюдаваме прояви на светлина, ще знаем, че сме свързани с разумността. От друга страна, наблюдаваме някои прояви в човека, на които не знаем дълбоките причини. Но като наблюдаваме природата, намираме там същите прояви, с ясно изпъкващи причини. Тогава по закона на аналогията казваме, че едни и същи резултати се произвеждат от едни и същи причини.
Така че, както човекът, така е природата имат две страни — една вътрешна, където са причините и силите, които действуват, и външно проявена страна на формата. Външната форма на човека и света са пряк израз на причини и сили, които действуват зад тях. Науката на посветените знае точно, конкретно, зад всеки орган, зад всяка форма какви сили действуват. За да разясним и да разберем това отношение, трябва да знаем, че човек е едно сложно същество, както в духовно, така и във физическо отношение. Според окултната наука, човек е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в човека едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята. Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него. Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи. Това е общо казано.
Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля. Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му. Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили. Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки.
Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух.
Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание. И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него.
Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта. Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си. Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги. Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
