Професор Д. Роман
ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА
Човешката интелигентност има тайнствени, непознати сили, с които без помощта на известните сетива може да опознае една частица от действителността. В човека се крият непознати още сили, които тепърва ще се проучват от физиологията.
По случай оттеглянето си, поради напреднала възраст, от катедрата по физиология, която е заемал при медицинския факултет в Париж, именитият физиолог Шарл Рише е държал прощална лекция за една нова наука, която той пръв е наименувал Метапсихика.
В лекцията, която ще резюмираме по-долу, Шарл Рише казва всичко, което се знае досега за новата наука.
Наименованието й е дадено от Ш. Рише, но самата наука е била създадена от прочутия английски физик Вилям Крукс, когото Рише смята като един от най-великите учени на нашето време.
Метапсихиката обхваща групата науки, именувани по-рано окултни.
Ако окултните науки са били по-рано възприети и практикувани по некомпетентен начин от част несведующа публика, когато хората на науката гледаха на тях с недоверие, днес, когато истинските хора на науката се заеха да проучват тия проблеми, намират се още учени, които гледат на тях със същото по-раншно недоверие.
За обикновения изследовател, за истинския човек на науката, недоверчивостта или враждебното мнение, на когото и да било, не е спънка. Единственият критерий, в който се вслушва той, е опитът. Когато един сполучлив опит, воден със строга точност, потвърди и докаже съществуването на един факт, никакво друго мнение, колкото и властно да е то, не може да го замъгли. Ръководно начало в природните науки е опитът, а в много метапсихични явления опитът е потвърдил цяла редица произшествия.
Такива прояви на недоверие и отрицание са срещали и други науки. Рише напомня, как цели 30 години парижките професори са протестирали с възмущение против Харвей, когато той доказа, обоснован на неоспорими опити, че кръвта се движи; как Клод Бернар настрои срещу себе си всички медици и физиолози, когато доказа с опит, че животинският организъм отделя захар.
Наименованието метапсихика е било избрано от Ш. Рише по аналогия с това на метафизиката. Както метафизиката обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на физиката, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на психологията.
*
Ето как излага Рише основните истини на метапсихиката. Именитият физиолог разделя явленията на метапсихиката на две категории: индивидуална, субективна и обективна.
Субективната метапсихика се занимава с психичните необикновени явления, в които не участвува нито един механичен процес.
Обективната метапсихика проучва механичните явления, необясними чрез механиката, физиката или обикновената химия. Например, движението на някой предмет без да бъде бутан, удари върху масата, без да бъде засегната, форми на живи образи, видени от много лица и фотографирани, въобще всички явления, които създават механични движения на материята,които механиката не може да изясни.
Първите явления са достатъчно чести, могат да се наведат стотици примери. Вторите са съвършено редки. Субективната и обективната метапсихика са две съвършено независими една от друга науки. Човек може.да възприеме едната, а другата да отрече.
Цялата субективна метапсихика казва Ркше, може да се резюмира в следното: за опознаване на действителността се установява, че съществуват и други пътища извън обикновените сетива. Умът може да опознае част от действителността, когато нито едно от познатите сетива не може да ни я разкрие. В това направление наблюденията са твърде многобройни и са били събрани с голяма грижа и критика от учените на обществото за психични изследвания в Лондон.
Ето няколко от тях: Шмите, банков чиновник в Лондон, стои и спокойно говори след вечеря със съпругата си. Неочаквано запитва: „колко е часът"? — „8 и 45 минути". И така, отговоря той: „в 8 ч. и 45 минути почина Фреди, когото ей сега видях"... Действително, пристига известие, че Фред починал в същия ден в 8 часа и 45 минути.
Вингфиелд е в Индия, на своята яхта. В будно състояние вижда да влиза в кабината брат му, блед и тъжен. Ужасен, той се оттегля в друга кабина и записва в бележника си инициалите на братовото си име, последвани от думите „Боже пази", а също и датата и часа на видението. Същия ден и час умрял в Англия брат му, хвърлен и прегазен от кон.
Тези явления са били наименовани телепатични. Предполага се, че мозъчните вибрации на даден индивид се препращат, неизвестно как на мозъка на друг индивид. Явлението си остава неизяснено, друг човешки мозък го не познава. Например, когато от десет затворени плика, вземем един, никой не може да знае, какво съдържа взетият плик, един медиум (лицето има душевна способност) може да каже това нещо. Най-сетне от безбройните вибрации, които съществуват във вселената, нашият мозък хваща ония именно, за които сме пригодни.
Явления от субективната метапсихика са и разните видове ясновидство т.е. не само познаване миналата действителност или настоящето, но познаване една бъдеща действителност. Ето един пример: През последните дни на месец ноември 1913 (в 1914 година Франция влезе във война) Шарл Рише бива посетен от Д-р Тардйо, известен лекар от Монт-Доре. Докторът му казва: Дойде време да извадя наяве някои факти от миналото за автентичността на които гарантирам. В юли 1869 г. (година преди Френско-пруската война от 1870) излязох от болницата да се разходя из люксембургската градина със своя приятел Сорел, виден математик и астроном. Изведнъж виждам Сорел да променя лицето си, пада в екстаз и ми казва: виждам те във военни дрехи да отиваш в Хифсон Седан. Ах, бедно мое отечество! Чакай! Виждам и себе си като военен висш офицер, болен съм от три дни и умирам. Ти пристигаш навреме и ме виждаш. Чакай! Още чакай! Ето, минават много години, изминават 40 години и пак кръв и война! Каква кръв!... Ето, Франция спасена, стоя в Рейн и Кьолн.
Тоя дълъг разказ биде публикуван в Май 1914 г.. Тардйо добави всички подробности, дадени от Сорел за военния костюм, който след една година се изпълни. в края на август 1870 год. (Франция беше във война), тръгнали за бойното поле с една подвижна болница, направихме разходка из парижките булеварди и когато другарите ме запитаха где отиваме, отговорих, като си спомних за Сорел, за Хирсо Седан. След късо отсъствие Сорел се завърна в Париж, гдето се поболя и в три дена почина, а аз можах да пристигна навреме и да го видя.
Колкото за другото предсказание, което още не се сбъдна го казвам, защото събитията се ускоряват. Знае се, че Франция влезна във война биде победителка и стигна до Рейн и Кьолн.
Предсказанията въпреки, че са явления най-необикновени, са. доказани от цялата метапсихика.
Ето няколко опита (необикновени наблюдения) от субективната метапсихика т.е. предизвикани наблюдения.
Херикорд дава на Рише добре запечатан плик, в който се намира една рисунка. Медиумът Алис му казва, че в плика има рисунка, която представя военен шинел с три звездички на еполета. Действително, рисунката беше от фотография на Херикорд, в униформата на капитан. Алис не познаваше Херикорд. Нито го бе виждала, нито чувала.
Ето един случай още по-необикновен. Кан, именит лекар, е въведен в една съседна стая. Останали сами наблюдателите, между които е и Ш. Рише, написват по една обикновена или сложна фраза върху листенце хартия. Листенцата са четири. Всяко едно е прегънато няколко пъти и залепено с лепило да се не отваря. Въвеждат Кан и му се показват листенцата. Той попипва някои от тях.
Листенцата се разместват така, че никой не знае, върху кое какво нещо е написано. Рише взема едно в дясната си ръка, друго – в лявата, трето слагат под презпапира, а четвъртото хвърлят в горящия огън.
След няколко минути Кан казва: върху листенцето в дясната ръка е написано „Vigilius Maro" (излиза вярно); върху това в лявата: „Verité aux Pyrénéés" (излиза също вярно); върху листенцето под преспапира е написано „Напред" (контролирано излиза точно); върху листенцето хвърлено в огъня — английската дума „Shockind!" (излиза точно).
Опитаните явления са били преповтаряни много пъти от учени със световна известност, като Вилям Джеймс, Оливер Лодж, Вилям Крукс и т.н., строгата точност в опита, честността, истинността на които не подлежат на съмнение.
От всички тия опити се идва до заключение, че действителността може да се узнае с някои сетива, които не са обикновени. Това явление се нарича криптестезия.
За обясняване на тия явления Рише си служи със сравнението за безжичния телеграф. Има, казва той етерни трептения, които не схващаме, а все пак съществуват. В една стая не се чува в даден момент никаква музика. Слагаме един радиоприемател и веднага чуваме концерта, който се предава в момента от предавателния пост, далечен с хиляди километра. За да го чуем, достатъчно е да имаме един приемател.
Известно е, че всички предмети отделят лъчиста енергия във вид на трептения. Тия трептения не можем да схванем, защото не сме нито толкова чувствителни, нито медиуми, но ако на това място има един човек, надарен с тая чувствителност, присъща на криптестезията, той ще схване трептенията, съществуванието на които обикновените хора не могат да установят .
Криптестезията днес е клонка от експерименталната физиология, в която област се очакват важни открития.
*
Обективната метапсихика също е обоснована върху строги наблюдения и опити. Много интересни са опитите, които е направил именитият английски учен Вилям Крукс с медиумите Дъгло Хом и Кук. При пълна светлина Крукс е видял столове и маси да се движат, цветя да се появяват и движат, хармоника да минава под главата му и да свири; всичко без ни най-малко физическо влияние, без някой да се допре до тях.
Рише и други световни учени направили опит с медиума Евзапия Паладино, за която казват, че всякога опитите са били добре и строго контролирани.
Явлението, произведено от Евзапия, е телекинеза, т.е. движение на предмети от разстояние. При здраво друсане ръцете и краката на Евзапия, диня от 3 килограма поставена на 2 м. разстояние се понесла над главите на присъствуващите и се настанила на масата. Клавишите на пияно, настанено 2-5 метра далеч от Евзапия се раздвижват, когато ръцете й са се държали от другиго, а устата й била затисната с ръка.
*
Опитите на субективната метапсихика днес са явления толкова сигурни, колкото тия на физиологията. Тези нови явления не повалиха нито едно от положенията и познатите днес закони на физиологията. Днес вече е сигурно, че умът притежава скрити способности, непознати досега, които му позволяват без намесата на обикновените сетива да схване, макар понякога под форма на символ, частица от действителността.
Колкото за обективната метапсихика, може да се каже, че съществуват чудни произшествия, съществуванието на които не може да се оспори. Но случаите са съвършено редки, Опитите се осъществяват много мъчно, а като последица, доводите въпреки че са действителни, са по-малка решающи, по-малко безукорни, отколкото при субективната метапсихика.
Преведе: Мара Лулчева — Аврамова
