Д-р Ели Рафаилова
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В. И. КРИЖАНОВСКА
Никак не е лесно да се напише нещо издържано върху творчеството на Крижановска. Не защото трябва да се възвеличава един бездарен писател; напротив, Крижановска е един необикновен талант, но поради искреното отношение на писателката към сюжетите на своето творчество. Да се пише днес в двадесетия век за магия, за черно магьосничество, за безсмъртни люде, за безчетни невъобразими богатства, за чудеса и явления, трудно поддаващи се на проверка от „здравия разум" на днешния културен човек, всичко това едва ли не представя един сбор от болезнени прояви на един неуравновесен ум. Днес светът е зает с разрешението на големи стопански, политически, социални и др. въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време. При това Крижановска, със своето грамадно депо е един стълб в руската литература, а заедно с това и световната. Мощното семе, посято в литературата от Булвер Литона през миналия век, не е останало без плод. Искрено третиращи окултни сюжети са дълбоко посветените в тайните науки Густав Майринк и наред с него заставащата В. И. Крижановска. Няма по-даровит писател на света, който да не е засягал в своето творчество забранената област на „отвъдното", извън физическото и да не е подирил обяснения в аналите на „прокълнатите" науки. Но малцина, много малко от тия писатели са имали искреното отношение към разбиранията за „отвъдното", малцина с вярвали в това, което са писали и пишат. Крижановска не пише басни, за нея всичко това, което пише е истина, сир. възможно в безпределния живот на човека и природата. И тъкмо тази нейна искреност, свързана с нейния безсъмнено високо художествен талант, е най-ценното в нейното творчество. А нейните познания са безгранични. Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората.
В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична". Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание.
Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството.
Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели.
Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало. И там лежат причините и възможностите за нашето освобождение, за нашия нов живот. Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот. Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение. Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора. Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота. Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията. Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване? За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел.
Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели.
Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!... Една добра мисъл, едно чисто чувство и няма да закъснеем да доловим отзвука на Бога.
Своите герои Крижановска не описва надълго, тя дава само характерните черти, които са в пряма връзка с тяхното вътрешно естество. А това ни говори много добре за тънкото владение на дивинатоарното изкуство. Писателите долавят по интуиция характерите, но Крижановска ги вижда направо и ни ги дава с най-типичното. Вътрешният живот е даден с тънкост и разбиране. В нея няма объркани и трудноразбираеми понятия на сухоглождещи философии. Всичко е живо в творбата ù. Легендата става действителност и във всичката си отвлеченост – правдива. Вековете на историята изчезват пред нея – старият Египет, Рим, Индия, средновековието, днес, това всичко сме ние, ние живеем заедно с него. Сложността на окултното познание у нея придобива истинския си образ на спасител, вдъхновител, на факел за обикновения отруден човек. Смешно би било да мислим, че бихме станали маги, когато прочетем Крижановска. Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното. Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност. Тя събужда в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро. Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и светлина, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на светлината и доброто. А за учениците на окултизма има и много знание, излизащо от устата на агентите на мрака – Ван дер Холм, Уриел, Таадар.
-----------------------------------
[1] Всички съчинения на В. И. Крижановска на руски език се доставят от редакцията на списанието
