Великият извор на сила и обнова за духа и тялото е спокойствието.
Почива ли духът, почива и тялото.
Почивката е цяла наука. Да се не отдаваш на грижи, да отвличаш мисълта си от всичко, което занимава твърде много духа ти, в това се състои една част от тая наука. Така ще бъде възможно подобрението и обновата на изхабените и преуморени органи.
Всички неща, що виждаме с нашите физически очи имат своите първообрази в духовния мир. Елементите на духа изявяват тяхната истинска и действителна сила.
Слънцето има един дух, който действа върху нас и нашата земя. Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива. Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло.
Физическото слънце действа върху физическото ни тяло. Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето.
Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо. Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист".
(Има твърде практични материалисти. Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в материята).
Великата мъдрост на древността, познавайки тоя закон, е посветила един от седмичните дни на слънцето. В тоя ден човек, чрез духовна и телесна почивка ще възприеме сила от слънцето. Оттам името неделя (Sonntag – Sonnentag, Tag der Sonne – ден на слънцето).
Следи от тоя закон и обичай идат чак до наше време чрез обожателите на слънцето на изток. Разберете ме добре: тука не говоря за чудатите вярвания на персите, нито за техните религиозни упражнения. Аз виждам в поклонението на слънцето, както и във всяко обожаване и поклонение, златните нишки на истината, която е прекарана през всичките вярвания и изповядания. Поклонение и идолопоклонство са две различни неща. Поклонението повдига, идолопоклонството унижава. Поклонението се удивлява и уважава красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето. Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и уважение. Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина.
В такъв дух се покланяй на слънцето.
С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност.
Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога".
Кажи: „Искам да чувствам духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята. Искам просветление и озарение на моите духовни чувства, за да мога да позная най-могъщото откровение на Божествения и вечния закон в слънцето. Искам да получа сила от всичките форми на природата, от цвят, и дърво, и животно, които както самия мен са сгрети за живот от лъчите на слънцето. Искам да ми се открие и да позная реалността на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво."
