Мара Белчева

СТЪЛБА

През огън водят наште стъпала;
през огъня на дните мъртви.
И нигде вратня, нигде перила,
вред върхове от жертви.
Осъдени на смърт, не се боим,
на смърт осъждаме ний други:
и в Божите очи тогава дим
са нашите заслуги.
На времето си – слепи ний стрелки
посочваме на ден и нощ прехода.
Поточета - се вливаме в реки
на тръните под свода.

* * *

МОЛИТВА

След буря в нежънати ниви
денят си почива,
след град, сред сломената ръж -
за хляба насъщ
помак във молитва се кланя.
Убита прехрана!
Отплаща за някой ли грях?
Знай само Аллах.
И утре Аллах ще помага
и в суша и влага:
в ръце му е всеки живот
и всеки имот.
Отблясва се, грей примирение
и в светло кръжение,
целува добрата земя
там вита чалма.

* * *

ЗНАМЕНОСЕЦ

Раздухай облацигв тежки -
таз буря в твоите гърди
събрана от милиони грешки:
и слънцето ще се роди.
На всички радости във тебе,
които стъпка в своя път, -
които живи си погребал,
тогава ще узрей плодът.
Надежда няма без победа,
без буря няма тишина...
С избистрени очи тя гледа
и носи знаме - светлина.

* * *

КНИГАТА НА ЖИВОТА

Голяма книга дал си ни, о Боже!
Един живот как да я изчете?
Дори да я прелисти той не може:
Плача, смеха на малкото дете, -
блажената усмивка на цветята, -
на юноша орловите крила, -
свещения напев на дървесата –
смирението на златните поля.
Палачите на агънцата неми. –
Сластта, която червеят гризе. –
На врата зениците големи. –
На праведния тихите нозе. –
Светулките в недрата на скалите. –
По млечни път посланите слънца. –
Дъгата - шарен мост над висините. –
За жертва оплодените сърца. –
Дълбокото око на океана. –
Й съвестта във мрака ни звезда.
На мрака тайната неотгадана.
И пътя на Голгота към Христа.