Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220

На нас човеците е дадена една много важна задача, чието разрешение седи от векове пред нас — именно, да приемем слънчевият живот, светлината и братството и да сложим основите на нов живот, началото на нова култура. Казвайки „слънчев живот“, ние разбираме божествения живот, пробуждане на божественото в нас. А то е вложено във всяка душа, само че е обвито с много обвивки.

Живота на слънцето е един висок идеал за нас, една подтикваща идея, която трябва да се стремим да постигнем и реализираме — да пръскаме светлина, да носим живот, да сеем семето на братството, мира и Любовта. И наистина, когато отпаднат многото обвивки, с които е обвито божественото у нас, ние ще заприличаме на слънцето. Обвивките можем да наречем с една дума — егоистичното. Щом то се пропука, ние изскачаме. Запалената свещ поставяме на светилника да ни свети, а не под шиник.

Сега сме далеч от този идеал. Можем да го достигнем, като почнем от началото, от първото стъпало, като престанем да вършим поне най-голямата, най-грубата неправда и почнем от най-малкото добро. С течение на много векове, в човешкия род се е създал един много лош навик — да се хранят хората с труповете на убити животни. И тоя навик много трудно ще се изкорени, защото е станал като втора природа в човека. Това е присадено отпосле върху него. И тая присадка никак не е благородна, а най-долна, най-нисша. Всяко нещо се познава по неговият плод. Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива. Низшето си служи с хищничество, убийство и насилие. Човек може да се отърси от низшето, когато възрасти висшето в себе си, когато възкръсне в дух и истина, когато заживее в и за цялото. Само тогава той ще добие образ и подобие Божие, само тогава ще стане истински човек. Преди да стане тоя процес в него, той е човек — звяр.

Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна. Като че ли човек е поставен от природата за съдия и консуматор, да изпояжда всичко, за да балансира силите в нея. Тогава защо пред страха, че ще се размножат много котките, кучетата, мишките, скакалците, конете и магаретата той не почне да ги яде? При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел.

Човек е коравосърдечен и жесток. Вола, с който оре, който му е другар и помощник в живота, с който с поделя всичко, след като остарее и стане негоден да върши работата си, той не го оставя да умре от естествената си смърт, а го заколва. По-милостиво постъпва индиеца, когото навярно мнозина считат за полудив — след като остарее вола или кравата, които са му помагали в живота и са съдействали за неговата и тая на семейството му прехрана, той ги поставя в специални краварници да довършат последните дни на живота си в мир и почивка.

Или пък имат навик да се оправдават, като критикуват тия. които се хранят с плодове и растителна храна, доказвайки им, че тя не била достатъчно хранителна и че не дава достатъчно енергия, а само месната храна дава сила. Друга заблуда, още по-голяма. Японският и китайският хамали по цели дни дигат тежести, или пък тичат със своята двуколка да разнасят пътници или багаж, а се хранят с шепа ориз и пият по чаша топла вода. Европееца се чуди как може да се развива такава голяма енергия от толкова малко храна. И това, както виждаме, не може да оправдае месоядеца.

Вегетарианството и въздържанието няма да се наложи на човеците по външен закон, а по вътрешен път, по свобода и съзнание.

Новият живот ще дойде по вътрешен закон, а новата култура ще се строи със Светлина, Истина и Любов.

„Нови сърца и нова земя ще им дам.“ Не сме ли пред прага на това време? Не трябва ли да прогледаме? Сега сме глухи и слепи. Слепи сме, защото не виждаме ужаса, който правим и не виждаме, че вървим по крив път. Глухи сме, защото не чуваме стенанията и гласа на жертвите, които пренасяме на Молоха и на Бахуса. Да Молох и Бахус още свещенодействат в хората.

Очакваме мир, свобода и братство. Но те няма да дойдат, ако продължаваме да живеем по старият начин и да вършим старите погрешки. Не трябва да чакаме други да почнат пред нас да живеят по новият начин, че тогава ние, а да почнем още днес. Ако тя нехаят и ние ли трябва да нехаем заедно с тях?

Ние трябва да бързаме, защото времето върви, влака ще замине и ще ни остави. А истински живот е да живеем в цялото, в хармония с него. Които с вън от него, нека да побързат да влязат в него!

СЛЪНЦЕТО

В непрестанните вълнения на ежедневния живот, в който ни увличат хиляди излишни нужди на модерната „цивилизация“, човек е склонен да мисли, че животът му е пълен само тогава, когато брои в своя актив едно несметно число приключения, едно от друго по-незначителни.

Защо да си губим времето в размисъл, в мечти? Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания.

Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на възвишената природа, се чувства зле в тоя вечен вихър, който поглъща всичко: и радостта да се живее, която човек няма време да вкуси, и любовта към хубавото, от което равнодушно се отделяме, вихър, който непрекъснато скрива от нас истината.

А защо тъй да се поглъща живота ни само от някакви си материални интереси? За да задоволим гордостта и тщеславието си! Само за да се превърнем във роби на химери!

Та това ли е, наистина, същественото в живота ни? За това ли се борим, страдаме и умираме?

А в същност, съществува нещо твърде просто, което може да се разбере от всички, и за което не мислят, навярно, защото не изглежда много сложно, макар че има грамадното преимущество да ни отдалечава от земните бедствия и да ни приближава към неизказуемото щастие, което винаги трябва да поражда у нас съзнанието на истината; това е: да си отворим очите и да гледаме, за да видим. Само че ... хората почти не мислят върху това и предпочитат да си останат заслепени от измамата на външното.

А какво би било, ако всеки ден посвещаваме по един час време за доброволно присъединяване към хармоничния хор на природата, за издигане погледите си към небето, за участване в назиданията от гледката на вселената? Но не: хората нямат време, нямат време за мислене, нямат време да се привържат към нещо, нито — да обичат.

От всички неща, които безкрайната гледка на природата представя пред нашите очи, нищо друго, без съмнение, не е толкова привличало вниманието и възбуждало възхищение, както Слънцето, божеството на светлината, оплодотворителното светило, без което наетата планета и нейният живот не биха излезли от нищожеството, видим образ на невидимия Бог, както го прославяше Цицерон и древните поети. Но, драги читатели, вън от вас, които четете тия страници, колко са жителите на Земята, които знаят, че Слънцето е една звезда от Млечния път и че всяка звезда е слънце? Човечеството се задоволява да работи и да живее приблизително както някои къртици.

Ние, обаче, ще знаем, че живеем в лъчите на една звезда, която, поради близостта й, наричаме Слънце. За жителите на другите мирови системи, хубавото ни Слънце е само една светла точка, повече или по-малко блестяща, според това, дали мястото, от гдето я наблюдават, е по-малко или повече отдалечено. Ала неговата „земна“ важност го прави особено мили за нас. Ние забравяме всички други звезди, негови сестри, само за него, а даже и най-невежите с удивление го поздравяват, без да знаят точно неговата роля във вселената, просто защото те усещат, че зависят от него и защото без него животът тук, долу, би изгаснали Да, неговите благотворни лъчи са, които изсипват върху Земята вълни от светлина и топлина, на които животът дължи своето съществуване.

Привет тебе, грамадно слънце, малка звездица в безкрайността, ала исполински и важен факел за нас! Привет, о, божествений благотворителю! Как да не те обожаваме, когато на тебе дължим разгарянето на топлите и весели летни дни и когато, в своето нежно милване, твоите лъчи засягат вълнуващите се класове, които се позлатяват при твоето допиране?

Ти си, що поддържаш нашия глобус в пространството и го задържаш в лъчите си чрез тайнствеността на могъщите и нежни връзки на всеобщото привличане. Това си ти, когото поемаме с благоуханието на цветята, които мило издигат към твоята светлина разцъфналите си главички и отразяват твоето великолепие. Ти си, което блещукаш в сока на плода на лозата; ти си, което обливаш нашите погледи, когато в първите дни на пролетта украсяваш земята с всичките прелести на една зеленееща се и цъфнала младост. Навсякъде те намираме, навсякъде ние разпознаваме твоето дело, което се простира от безкрайно голямото до безкрайно малкото. Ние се прекланяме пред силата ти и се удивляваме на величието ти.

Камил Фламарион

ПЕСЕНТА НА ОЗАРЕНИЯ

В душата ми е изворът обилен

Със златоструйна светлина;

Със него движа се окрилен

От всяка напаст и злина.

От този извор са изгрели

Стремежите крилати, чисти,

Кои ме водят към предели

На висши мирови лъчисти.

На химните му мощните трептения

Пропъждат всяка сила тъмна.

О, той е мойто вдъхновение

За подвизи в пътека стръмна!

Мен бурите не ме смущават,

Защото, знам, Великият Водител,

Невидим, Той ме направлява

Към дивна, слънчева обител!

В. С. Недев.

ПОЛЗАТА ОТ ЛИМОНА

В друга една статия* ще изложим лечебните свойства на този плод, но сега на кратко ще кажем за употребяването му по разни начини в разните случаи. Ето разните случаи, в които лимонът дава голяма полза.

При коликите, коремоболията и даже в случай на холера. Като се пие сока на един лимон всеки три или пет минути, ще минат болките, колкото и да са силни.

При простуда и кашлица. Взема се сока на два лимона и се прибавя две супени лъжици мед. След като се размесят добре, пие се по една кафена лъжичка всеки половин час**

При горене на стомаха. Сока на лимона като се вземе преди яденето е много полезен за и преварване и излекуване на горенията в стомаха.

При ревматизъм и подагра. Преди да се легне вечер в леглото да се пие сока на един или два лимона в малко вода, но топла.

При главоболията. Вземе те половин лимон, изцедете го в прясна и топличка вода и изпийте я. Подир половин час повторете с друг половин лимон. В същото време с едно резенче от лимон потрийте челото и слепите очи***.

При диспепсията или лошото смилане. Сока на половин лимон в малко вода топличка без захар да се взема преди ядене.

При падането на косата. Натрива се косата с резен чети от лимон, а после се измива леко с топличка вода.

При треската. Когато устата е засъхнала, да се пие не глътки сока на лимон с топличка вода.

При простуда. Пийте по желание, когато се сещате уморени и вцепенени от болки в костите, топличка вода със сока на лимони.

За да стане нежна и красива кожата. Смесете сока на лимона с мляко и разтривайте лицето и шията си.

Изгрев — София

Д-р Ив. Жеков

________________________________________

*) Извлечение от книжката ми Лекуване с лимони, която е под печат.

**) За кашлица, простуда и болки в гърлото, така също е много полезно да се прави гаргара с вода, в която да се сварят 2 — 3 глави лук. Взема се вечер малко топличка. Струва малко и се спасявате от злото.

***) Главоболията. — Понеже те зависят от натиска на кръвта и особено, са причинени от интоксикацията обща на организма, то не трябва да очакваме винаги да се освободим по тоя начин от главоболията, като пълним стомаха, но е необходимо да си променим начина на храненето или по-добре казано на самоотравянето си.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Вечно благовестие

(из неделната беседа „Вечно благовестие“ – 13.X.1929 г.)

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие."

Откровение 14:6

Този ангел представя двехилядната година, която наближава. Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото Братство, което има за задача да управлява света. Дето и да отидете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия свят, както и цялата природа. Едни от тях определят отношенията между елементите; други — управляват водите; трети — огъня; четвърти — човешкия живот; пети — природните сили, електричество, магнетизъм; шести — регулират кръвообращението и т. н.

„И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл. Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цял, няма смисъл, представя тежест: излишен товар за човека.

Човек трябва да има прогресивна мисъл; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си.

Да благовествате, това значи да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога. а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него. Прекъсне ли тази връзка, той е осъден на смърт, тъй както реката, която отказва да черпи вода от главния извор, за да поддържа живота си, така и човек трябва да е свързан с Първата Причина, за да запази своята сила, своя живот. В който момент се усъмни и се отдели от Бога, човек се помрачава, изпада в статическо състояние и остава на едно място като стълб. Такива стълбове в природата не съществуват. Всичко в природата е в движение. Тя не търпи никакво статическо състояние.

Следователно, служенето на Бога подразбира вечно благовествуване, вечно движение. Седи някой и се оплаква, че е гладен, че не знае какво да прави.— Много просто! Щом е гладен, ще благодари на Бога за това. Хората мислят, трябва да благодарят само когато са получили нещо. Те казват: Има смисъл човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда. Защо трябва да благодари когато е гладен? -И като гладен и като сит, човек трябва да благодари, защото и в двата случая има възможност да познае Бога, да се свърже с него. — Големи страдания имам. — Благодари, че Бог те е удостоил със страдания.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие.“ Къде се благовествува на съвременните хора? — Навсякъде. Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите и т. н. Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне добро за онези, които разбират великия закон на живота.“ Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната мисъл и ще гледа на хората като на свои врагове. Който следва Христовия път, той трябва да гледа на ближния си като на свой брат. Това е проповядвал Христос и това трябва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си. Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага. Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света. Някой казва, че не може повече да търпи. Питам: какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път. Какъв смисъл има преждевременно да се хвърли в морето?

Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т. н.

Противоречията, страданията, смъртта, са резултат на някаква причина. Потърсете причината ще я намерите.

Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да живеем, да умираме. Той не е създал човека за да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща и трябва да изпълняват Неговата воля. Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Съзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство, именно, седи свободата на духа. Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение, — задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила същевременно да бъде абсолютно изправна в задълженията си. Ако хората биха се подчинили на законите на абсолютната свобода, те биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, с велик ред и порядък на нещата.

„Вечно благовестие“. Какво означава благовествуването? Казва се, че ангел благовествувал, но какво, именно, е благовествувал, хората не знаят. Те четат Откровението, тълкуват различни стихове от него, но в края на краищата тази книга и до днес още остава затворена за човечеството. На съвременните хора трябва да се благовествува следното: за всеки човек е точно определено времето, часа и минутата, когато той трябва да стане от сън. Не стане ли в този момент, всичките му работи ще останат назад. Често неразположението на хората се дължи именно на това, че не стават на определения за тях момент. Наблюдавайте състоянията си, когато ставате навреме и без време, да видите какви резултати ще имате. Ако електротехникът не спази в най-голяма точност съединяването на електрическата мрежа, той няма да получи светлина. Щом между ума и сърцето на човека няма връзка, няма никакво съединяване, няма да се получи никаква светлина. Значи, контакт, съединяване трябва да става, както в отделния човек, така и между всички хора.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие“. Този ангел благовествува на хората за великия живот, в кой-протича Божията Любов. Човек трябва да даде път в себе си именно на този живот.

Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже че живее. Любовта е мощна сила, която при преминаването от един човек в друг, трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когото двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива по-слабия. Последният трябва да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета. Иначе, ако е слаба присадката, не може да издържи на енергиите на дървото, което ще присаждат. Същият закон се забелязва и при съединяване на мъже и жени от различни раси. Запример, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите. Затова такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време съвършено се израждат. Този закон действа не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи. Децата на такива родители са обикновено болни, хилави. Хилавите деца са резултат на греховни състояния. За да оправдаят живота на страстите, хората казват, че не могат да не задоволят страстите си. Не ги ли задоволят, те са осъдени на заболявания и нервни разстройства. Според духа на новото, тъкмо този, който не може да въздържа страстите си, той е болен човек. Когато един от органите на човешкото тяло е по-силно развит от другите, ражда се някакво болезнено състояние. Природата не търпи това. Тя не позволяла се изменят нейните форми.

И тъй, първото нещо, което изисква от човека, е да има връзка с първата причина Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на духа и на душата на човека. По този начин само човек може да разбере какво Бог изисква от него.

Преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка в растението, върху която става присаждането. Плътта е подложка, а духът — присадка върху тази подложка. Между плътта и духа има борба, която се продължава до тогава, докато духът, т. е. присадката, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете на подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между духа и плътта е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли. Без молитва нищо не се постига.

Съвременните хора говорят за любов, търсят я, плачат за нея, разискват върху нея, но все още не са дошли до истинската любов. Днес всички хора са поставени на изпит, те сами да видят докъде са стигнали в любовта. Запример, добра жена се оженва за лош, неразбран мъж, за да види доколко тя е готова да изяви Божията любов. Ако има тази любов в себе си, тя ще бъде готова и като я тормози мъжът й, да му покаже, че Бог живее в нея. Рече ли да бяга от мъжа си, тя не е проявила правилно Божията любов. В лицето на лошия мъж жената трябва да вижда един от любимите синове на Бога, тя трябва да го обича заради Господа. Същото се отнася и до мъжа. В лицето на своята лоша и упорита жена мъжът трябва да вижда Бога и да я обича заради Него. Този е последният изпит, на който се поставя всеки човек, бил той мъж или жена. Ако жената е лоша и постоянно ругае, хока, бие мъжа си, той трябва да й отговаря с търпение. Ако мъжът е лош, жената трябва да се отнася към него с търпение и любов.

Съвременните хора са поставени на същия изпит, но малцина могат да го издържат. Някой казал една обидна дума на някого и той веднага се оплаква. — Какво е видел той? Нищо още не е получил. Една обидна дума е едно малко драсване на тялото. Каква болка може да причини малкото драсване на човека? Много има още човек да страда. Желанието на Бога не е да направи човека мекушав, нито суеверен, но да се стреми да пробуди в себе си Божественото начало, че като минава през вода и през огън, да остане чист като злато, да не се окислява.

Днес хората нямат нужното търпение, вследствие на което се оплакват едни от други. Майката се оплаква от дъщеря си и от сина си. Дъщеря й и синът й са много добри, но тя не ги познава. Децата се оплакват от родителите си. Много добри са родителите им, но те не ги познават. Учителите се оплакват от учениците си, учениците — от учителите си, защото не се познават. Днес хората не могат да се търпят, само защото не се познават. Те не се познават помежду си, но и Бога не познават. Щом не познават Бога, те не познават и любовта. Кога хората ще се познаят? — Когато започнат да любят. Любовта разрешава всички въпроси. Дето е любовта, там истината. Дето е истината, там е свободата.

„И видех други ангел, който имаше вечното благовестие.“ Когато ангелът на благовестието дойде при вас, благодарете, че ви предстои работа. Каквато работа и да ви се даде. приемете я с благодарност, без никакво роптание. Работата повдига човека, а не го унижава. Не работата, а роптанието унижава човека. Колкото по съзнателно работи човек, толкова по-лесно урежда работите си. От степента на съзнанието зависи дали човек ще уреди работите си в един момент или в продължение на хиляда години. Само Бог е в състояние да уреди живота на всички същества, но затова се изискват правилни отношения към Него. Бог е в състояние в един момент само да направи човека щастлив и богат, но той трябва да бъде готов да получи това щастие това богатство. Не е ли готов, щастието и богатството, които може да придобие, вместо радости, ще му създадат страдания.

Бог изисква от всички хора да работят с любов, с мъдрост и знание, с истина и свобода. Като работят така, те ще разрешат всички противоречия в живота си. Така те ще се домогнат до положителната наука в живота, до науката на великата любов.

Беседа от Учителя, държана

на 13 октомври 1929 год.

София — Изгрев

___________________________

Природата всякога предупреждава човека за това, което предстои да му се случи. Достатъчно е човек да се вслушва в онова, което тя му нашепва, за да вземе предварителни мерки. Като разбира, езика на природата, човек сам ще бъде лекар на душата и на тялото си. Някой човек предчувства, че ще му се случи нещо, че ще заболее от някаква болест. Това предчувствие не е нищо друго, освен предупреждение от страна на природата. Щом приемете нейното предупреждение, веднага трябва да вземете мерки да се лекувате.

СТИХОТВОРЕНИЯ

ИЗ СБИРКАТА „ХЕЙ ГОРИЦЕ“! —

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА

Дете и роза

Детето:

На твоето стебло бодливо

разкошен цвят цъфти.

Защо са тез бодли по тебе,

кажи, царице, ти?

Мен жално ми е да те гледам

Със своите ръце,

един след друг ще ги извадя

от твоето сърце.

Розата:

Сама за себе си поисках

бодлите си, дете.

Стеблото ми чрез тях живее

И крепко то расте.

Извадиш ли ги, ще увехне

любимият ми цвят.

От раните ми на сърцето

е този аромат.

* * *

Слънчогледи

Към слънцето те гледат,

от слънцето огрени.

Те — златни слънчогледи,

красиви и засмени.

От сутрина до вечер,

разтворили сърцата,

със слънчевото злато

те хранят семенцата.

Към слънцето те гледат,

лъчите му обичат.

Красиви слънчогледи

ги хората наричат.

* * *

Ягодката

На тънко, тънко стебълце,

плод сладък се крепи.

На топло слънчице дете,

о, ягодке, си ти!

В гората ти е теб домът,

свободно там цъфтиш,

и каниш пътника от път,

и царски го гостиш.

* * *

Детето и черешовото клонче

Детето:

Наведи се мило клонче,

в тоя ранен час,

че съм малък, а черешки

как обичам аз!

Клончето:

Подигни се ти, мой малък,

протегни ръка,

аз оттук пък ще се слегна

ето на така!

Детето:

О, достигнах и напълних

двете си ръце.

Как са чудни, как са сладки

и червени те!

Клончето:

Пак ела, когато искаш,

миличко дете.

И на други дай, да бъдат

радостни и те.

Детето:

На другари и другарки

ей сега ще дам!

Те под слънцето играят

на полето там.

Клончето:

Да, черешките по мене

нямат брой и край.

Щедър беше и обилен

слънчевия май.

* * *

Дете и славей

Дете:

Покажи ни твойта флейта,

твоя чуден Божи дар.

Разкажи ми, как ти стана

на певците горски цар?

Славей:

Флейтата си да покажа,

аз не мога, знай, дете.

Божи дар е като цвете,

той от слънцето расте.

Сутрин рано, във зорите,

аз го чакам да изгрей.

Всеки лъч е струна златна,

всеки лъч вълшебно пей.

Слънчевата песен чудна

прави всичко да расте.

Аз и мойта песен искам,

като слънчева да е.

Да, при слънцето се уча,

то ми даде този дар,

и затуй сега в гората,

на певците аз съм цар.

ДЕТЕТО-ФЕЯ

Живели в един голям град много богати хора. Къщата им била хубава, като палат. Постлана била с коприна, навсякъде блестяло злато и сребро, а по пода лежали дебели, хубави пухкави килими.

Мъжът бил търговец, пътувал в чужбина, търгувал с големи търговци и парите се стичали като река в домът му. Жена му била млада и хубава. Тя всичко имала и се много обичали с мъжът си, но пак тъга преминавала по лицето й, скръб свивала сърцето й и често по очите на хубавата млада жена блестели бисерни сълзи — те били сами, нямали си детенце, което да се радва на голямата хубава градина, която се простирала пред къщата им и на всичко, що имали в изобилие.

И често пъти, жената отивала в градината и тихо плачела загдето Бог не й е дал дете. Тя поглеждала през красивата ограда, по която се виели разцъфнали рози и виждала как някоя бедна жена, едва има какво да яде, а Бог й дал толкова щастие — има си дечица.

Тъй си мислела тя и галела разцъфналите рози и другите красиви и благоуханни цветя и сълзите капели върху техните засмени личица.

Като гледали градинските феи това, много се умъчнявали, защото младата жена била добра и красива, тя тъй грижливо и с голяма любов се отнасяла и грижела за цветята. И затова, събрали се веднъж феите от градината да решат как да зарадват добрата, млада жена.

Тогава царицата на феите, която била мъдра и разумна, казала: — Не желае ли някоя от феите да отиде и стане дете на добрата жена?

Всички плеснали радостно ръце. Наистина, това било най-доброто разрешение. Тогава избрали най-красивата и най-умна феичка от между тях и я изпратили да стане дъщеря на младата жена.

След известно време, на богатите хора се родило момиченце. Майката и бащата плакали от радост. Бащата раздал много подаръци на всички сиромаси от квартала, а майката сложила голяма трапеза, която не била вдигната девет дена и девет нощи за бедните и гладните.

Детенцето го облекли в коприна, но самото то било толкова хубаво, че всеки му се зачудвал.

Майката с песен го приспивала, с песен го събуждала и къпела. А то растяло и я гледало с умните си очички и сияеща усмивка.

Когато детенцето пораснало, то по цял ден тичало босо из градината, галело цветята и се разговаряло с тях. Когато виждало феите, то се втурвало към тях и радостно ги прегръщало.

Отначало младата майка не обръщала внимание на това, но по после, тя често заварвала детето прегърнало сноп маргаритки или карамфили да им шепти нещо.

— О! Божидара, какво си говориш самичка — запитвала я майката.

— Не самичка, мамичко, с цветята се разговарям.

— Как може така, мое дете, то е смешно, цветята не могат да говорят и да те разбират.

—О, мамичко, но цветята ми разказват толкова хубави приказки И феите също.

— О, мое дете, ти фантазираш.

— Ах, мамичко, нима не знаеш, че всяко живо същество си има език? Нали Бог е баща на всичко живо — Той на всички е дал език да се разбират.

Младата майка изглеждала дълго своята приказно красива дъщеря и се чудела от где е научила тя тия мъдрости.

И колко много майката оставала изненадана и учудена, когато детето горчиво плачело, като виждано майката да къса цветя от градината, за да ги сложи в сребърни вази в салона.

— Но, дете мое - казвала майката, защо плачеш, всички хора така правят, какво лошо има, че съм откъснала цветя.

— О, мамичко, но ти не виждаш ли колко страдат цветята, когато им отнемаш цветовете? Тях ги боли, боли ги мамичко.

— Ти си много чувствителна, Божидара — казвала майката, не бива да си дотолкова.

Но Божидара ставала все по-странна и по-странна. Веднъж майка й я видяла през нощта да слиза през прозореца, да стъпва върху розовия храст, като че ли няма никаква тежест и след това да се втурва и танцува между цветята. Луната обливала със сребърна светлина цялата градина и Божидара изглеждала радостна и щастлива.

— О, нашето дете е тъй странно — казвала тя на мъжът си.

— Остави я, казал мъжът, случва се така деца на сън да ходят— лунни деца ги казват, тя ще се върне пак в леглото.

И наистина след известно време тя пак се върнала в леглото си.

След тая нощ майка й грижливо затваряла прозорците, вратите, навсякъде и малката Божидара вече не могла да излиза. Когато проявявала известни странности, майка й я мъмрела, забранявала да ги прави и даже понякога я наказвала

А Божидара дълбоко се оскърбявала и натежавала от това, че майка й не я разбира, че не иска да разбере, че феите са нейни сестри и че цветята й разказват такива чудни приказки.

И един ден, тя отишла в градината, седнала под разцъфналата круша близо до потока, който минавал през градината и горчиво заплакала. Тогава дошли феите, наобиколили я и запитали.

— О, Лунен лъч, тъй се казвала Божидара като фея, кажи защо плачеш и тъгуваш?

— Искам да се върна при вас — казала Божидара. Вие сте волни и свободни, а аз съм в затвор. Това човеците са такива особени същества при които мъчно може да се живее. Те искат всичко да правя като тях. Вие се храните с аромата на цветята и не знаете какво ужасно страдание е да ядете телата на умрели животни. А те човеците ги ядат и са весели. О, и само това ли е? Аз не мога нощем да идвам при вас, не мога денем да ходя гдето искам. О, човешкият живот е толкова тежък и техните къщи са същински затвори. Не мога повече, искам да се върна при вас.

— О, Лунен лъч, казала царицата на феите, ти наистина понасяш страдания, но ако ти се върнеш при нас, то значи по човешки да умре тялото ти. Него трябва да оставиш там. А това страшно ще наскърби младата жена, защото тя ще помисли, че ти си умряла, не си жива — няма те вече. Това ще й причини горчиви страдания, а тя е толкова добра. Всичко, което прави за тебе е от прекалена обич.

Когато ти дойдеш при нас, тя ще плаче и ще каже, че Бог е жесток и немилостив към нея, а това не е вярно и не е хубаво така да казва. Нейното сърце ще се затвори от скръб и тя няма да е така щедра към сиромасите.

— Ох, изстенала Божидара, много, много тежко се живее при човеците.

— Слушай Лунен лъч, подхванала пак царицата на феите, ти никога не говори на хората за нас, защото те рядко могат да ни виждат и затова тъй много се учудват и не вярват когато им се говори за нас. Не им казвай и че цветята говорят, но слушай и записвай всички приказки и после ги разкажи или прочети на човеците. Тогава на теб няма да ти бъде така тежко между тях, защото те тъй много ще те обикнат заради приказките и ще те оставят свободна.

В това време майката на Божидара я повикала от прозореца на хубавата голяма къща. Момичето станало, избърсало сълзите си и отишло при нея. Майка й я прегърнала, целунала и й казала че е получила писмо от татко й, който щял да се завърне тия дни от чужбина.

Божидара плеснала ръце от радост. О, тя тъй много обичала татко си, защото бил много добър. Той никога не късал цветята, не слагал птички в златни кафези и й давал на нея свобода да се храни тъй как го тя си иска.

От този ден Божидара започнала да записва всички приказки, които й разказвали феите и цветята. Когато бивала на училище, тя ги разказвала на другарките си, на учителите и всички оставала учудени от нейните дарби — да пише такива хубави приказки.

Учителите се срещали с родителите на детето — фея и им казвали: — О, вашето дете е тъй необикновено. То е тъй красиво, но освен това то обещава да стане велик човек — приказките и разказите са тъй хубави, които тя пише и разказва. Наистина вие сте щастливи родители, че имате такова даровито дете.

В такива случаи на майката избликвали сълзи от радост. Тя милвала и целувала косите на Божидара и била готова всичко да направи за нея.

И да се отблагодари на Бога за хубавото дете, което й било дадено, тя не се уморявала да раздава дарове на сиромасите, които благославяли и нея и целият й дом.

А Божидара-Лунният лъч се усмихвала радостна и литвала в градината при феите и цветята, с които си приказвали шепнешком. Тя се радвала на слънчевите лъчи, които целували косите й, на синьото небе, на приятният ветрец, който я милвал, но никога вече никому не казвала за своята тъй хубава тайна — от где тя научава чудните приказки.

Н. Неделчева

В. Пашов

(11)

АСТРОЛОГИЯТА

КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Част I.

В Херметичната наука когато се говори за Зодиака, разбира се една система от принципи, чрез които се проявява Космичното Слово. Както видяхме, тези творчески принципи се проявяват във видимия Космос в 12-те зодиакални, съзвездия, които образуват гръбнака на нашата вселена.

Казах по рано, че астрологията е окултния език, с който са си служили и си служат посветените в окултните школи, и на който са предавани тайните в школите. Въпрос не става за словесно, външно предаване, но за вътрешно преживяване на тайните. Учениците на окултните школи са преживявали тайните на зодиака, като една реалност в себе си. Защото космоса е отразен в човека, или както казва Учителя, космоса е създаден по образ и подобие на човека, на първичния човек, който е създаден по образ и подобие на Бога.

При окултното развитие става едно диференциране в проявлението на тези принципи, които създават и съответни форми. И когато при едно по-напреднало развитие ученикът съзерцава своето тяло, той го вижда не като обикновения човек, но съзерцава в него картините на Зодиака.

Ето как един от посветените розенкройцери описва този окултен факт. „При вътрешно окултно наблюдение, ние забелязваме, че отделните части на физическото тяло стават все по-подвижни и независими едни от други. За външното окултно наблюдение, това изменение се изразява в това, се физическото тяло на човек, намиращ се в пътя на окултното развитие, като че се разделя, разнищва се във всички страни. Такова физическо тяло расте така, че в течение на няколко години, то изглежда по-голямо от колкото по-рано. Но заедно с това става подобно на сянка, става ефирно; изчезва онази груба и неподвижна маса, която имаме при обикновения човек. То се състои като от отделни части, и тази отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация. Физическото тяло на лица окултно развиващи се проявява като съвкупност от имагинации, вътрешно живи и подвижни картини и тези картини стават все по-интересни защото те не са произволни. В началото на развитието, те не са особено значителни. Съвършено незначителни са те, когато ясновидското наблюдение се насочи на физическото тяло на човека, още не влязъл в пътя на окултното развитие. При такова окултно наблюдение това, което в тялото съществува като физическа материя изчезва, и на нейно място изпъкват имагинации — картини. Макар и по-смътни и по-недиференцирани, но и в окултно неразвития човек може да наблюдаваме, как всяка от отделните части се отнася към определена част на космоса. В съществените черти на тези картини, можем да различим при това дванадесет членове, всеки от които представя като картина определена част от макрокосмоса. Когато всичките дванадесет картини се намират заедно, общото впечатление от тях е такова, като че някой неизвестен художник е нарисувал дванадесетте картини на Макрокосмоса, и от тях е създал физическото тяло на човека. В окултно развиващия се човек, тези картини стават все по-големи и в същото време вътрешно все по-дружелюбни и светещи извътре. В окултно неразвития човек макрокосмоса се отразява само в неговите физически аспекти. Но в човека, намиращ се в окултния път на развитие, в гореуказаните картини се проявява все повече и повече и духовно съдържание, явяват се образите на духовните същества в макрокосмоса, така че вместо физически микрокосмос, такова лице все повече и повече става духовен микрокосмос. С други думи, той има в себе си, не само образите на планетите и слънцето, но също и същества от висши йерархии, които стоят зад видимите небесни тела. И все по-високи йерархии се явяват, в зависимост от това, как човек предвижва напред в своето окултно развитие. Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света.

Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиака отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната астрономия по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди.

Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества. Зад всеки принцип стои едно общество от разумни възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието. Макс Хайндел, въз основа на розенкройцерската традиция, дава следното съотношение между зодиакалните съзвездия и творческите йерархии.

Зодиакални знаци — Име на йерархиите

Овен — Без име

Телец — Без име

Близнаци — Серафими

Рак — Херувими

Лъв — Престоли или господари на Волята

Дева — Господари на мъдростта

Везни — Духове на личността

Скорпион — Духове на формата

Стрелец — Духове на интелекта

Козирог — Архангели, духове на огъня

Водолей— Ангели — духове на живота

Риби — Девствени духове

В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаяли, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи. Това съответствие между знаците и частите на тялото ще разгледам по-долу. Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответства точно на дадено съзвездие, което видехме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини) в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че, човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия. Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството. Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучва света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание. Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. В физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека.

Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи.

Тези чувства са: пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса. Тези 12 чувства са свързани по следния начин с 12 зодиакални принципа:

Овен с чувството за гледане (зрението)

Телец с чувството за топлина.

Близнаци с чувството за слуха.

Рак с чувството за говора.

Лъв с чувството за мислене или схващане.

Дева с чувството за вкус.

Везни с чувството за пипане.

Скорпион с чувството за живота или както го наричат чувство за болка.

Стрелец с чувството за движение.

Козирог с чувството за равновесие.

Водолей с чувството за мириса,

Риби с чувство за обонянието

И тъй както в астрологията първите 6 знака наричат дневни, защото слънцето минава през тях през деня, а останалите 6 нощни, понеже слънцето минава през тях през нощта, така и първите 6 чувства се наричат дневни, защото човек си служи с тях със своето будно съзнание, самосъзнанието, а останалите 6 нощни, защото са извън областта на съзнателното.

(следва)

СВЕТЛИНА

В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО

(продължение от бр. 219)

О, сине на смирението!

Знаеш ли що значи това?

— Да съм далече от теб?

„Знаеш ли що значи това?

— Да живееш в тъмотата на моята сянка? — В лапите на грубия егоизъм?

„Изпитвал ли си неговата смъртна сила?

„Видел ли си ти неговия тъмен образ?

„Знаеш ли що е той?

— Царя на безгранична световна алчност?

„О, сине мой!

„Той е този отровен сок, в мъката на сърцето, който като гробовен червей къса и разрушава свещените нишки на живота!

Той е този песимистически дух, който навява на душата тези низки, но за съжаление, толкова разпространени мрачни мисли:

„Светът! Това е люлката на вечното тегло! Юдол плачевна, в която човекът се мъчи, по-сред жупелите на преизподнята!

„Човекът!—това е най-голямото нищожество, посред суетата на живота, което се смята за цар на земята!

„Мъжът!—Това е съществото, което се стреми да бъде вечен тиранин към себеподобните си!

„Жената! —Това е творение презряно от самото небе! Фея —надарена с божествена красота да магьоса и плени! Пламенно желание да бъде постигната и позната!

„Но веднъж постигната и позната—крайна тежест! Ехидна змия, която с всека една своя маскирана целувка ни пуща в жилите отровен сок, който ни прояжда и разрушава!

„Той е, отчаянието!

„Той е преждевременната смърт!“

* * *

Искаш ли да бъдеш щастлив?

Искаш ли да изпиташ онова неизчерпаемо Божествено блаженство? Онази вечна младост, която не знае ни предел, ни векове, ни години?

Искаш ли да изпиташ онова висше наслаждение от живота, което му дава цял и направление?

Искаш ли да четеш в онази разумна книга — природата?

Която крепи ума, развива разума и ни приближава до своя та велика разумна сила?

Която ни вдъхва доверие в себе си . . .

Която ни разяснява целта на нашето съществуване.

Искаш ли да виждаш във всеки неин цвят — щастие?

Във всека нейна билка — усмивка?

Във всеки неин лъх — тих шепот?

Във всека нейна усоя. — Место за сладка почивка.

Във всеки неин закон — Разумен ръководител в живота!

Във всеки неин лъх, тих шепот — Да се живее е красиво

Искаш ли да изпиташ що е това поетическа нощ — Съзерцание на посветените посред трепета на кристалния ефир, как царстващите богове на мъдростта пръскат живот и светлина в света от височината на своите небесни престоли!

Искаш ли да изпиташ що е това—Силата на духа — вложена като основа на мъдростта в тебе, чрез която се гради твоята душа!?

Искаш ли да изживяваш живота си всякога, като един щастлив миг?

О, носителя на тази вечна младост съм Аз . . .

—Свещената любов1

—Любов!!...

Това е животът, който намира живота чрез светлината на мъдростта! Посред тъмнината на света!

Щастие! . . .

—Което намира щастието.

— Чрез силата на духа, посред нещастието в света!

Цел!

— Която намира прицел всред безцелието на мрака:

Вечна младост!

—Която се стреми към вечно блаженство, незнаеща ни предел, ни векове, ни години!

„Извор на неизчерпаема енергия!

Резервоар на младенчески сили!

— — —

Любовта!

— Това е проявеният Бог в света!...

— Силата и знанието в мъдростта! ..

— Началото и краят на вечността!

* * *

И разтвори той, Синът на смирението, третия лист на папируса.

И видя по него с погледа на духа да бе начертан пътя към истината — пътя на живота!

И прочете той словото на истината, написано по пътя на живота, със стъпките на тези, които са минали по него, светещи с блясъка на рубина.

О, ученико на мъдростта!

Който и да си ти! . . . Гдето и да си ти! . . . Когато и да си ти! . . . Знай и разбери!

Един е пътя към Истината, по който можеш да се добереш до мъдростта на Бога:

— Пътя на любовта, чрез съвършенството в Христа!

(следва)

Слав Камбуров

КНИЖНИНА

Хей горице! — стихотворения за деца от Дим. Антонова.

Това е една сбирка от 43 стихотворения. написани с голяма обич към децата и дълбоко проникване във вътрешната страна на живота в природата. Авторката, която е добре позната на нашите читатели със стихотворенията си във в. „Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и непринудено ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т. н., като на всяко цвете и на всяко по-важно и интересно явление в природата посвещава отделно стихотворение.

От тази стихосбирка за деца лъха нещо ново и хубаво. Това е. от една страна, опита да се проникне до вътрешната страна на природата, да се съзре и разкрие, по един достъпен за детето начин. символа, вечното, идеята, която стои зад известни форми и явления в природата и, от друга страна — нежното чувство на състрадание, братство, милосърдие, потика към доброто, с които са проникнати някой стихотворения, като например „Съживената птичка“, „Вълчо“ и др.

Цената на книгата е 10 лв. Доставя авторката Д. Антонова, ул. Опълченска, 64, София 3.