Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176

Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия.

Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“.

И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек.

Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия.

Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води.

Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците.

И. А. Изворски

Наука и окултизъм

Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма.

Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата.

Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“

И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба.

Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг.

Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка.

Още в края на миналия век английските учени Майерс, Гърней и Сидуйк, от „Дружеството за психични изследвания“, в своите проучвания се добраха до огромно количество напълно доказани факти, които оборваха мате реалистическите схващания. Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба.

Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч. Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви:

„Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт . . . Моето убеждение почива върху опита и върху приемането на известна категория явления, които могат да бъдат установени от всеки, който си даде нужния за това труд.“

А Сър Уйлям Барет, един от най-известните английски физици. професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви:

„Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“

Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва:

Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото?

Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици.

Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива.

Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления.

Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма.

Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло.

Истините на окултизма, дълго време отричани и осмивани, започнаха да се разкриват пред търсещото око на истинските учени.

Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на небесните тела върху човека и земята.

В химията, проучванията на радия и неговата дейност, доведоха по-необходимост учените до старата, много осмивана основна истина на древните алхимици, за превръщането на елементите.

В областта на физиката, разликата между материя и енергия изчезна, материята, тъй да се каже, се стопи и остана в основата само една енергия, една основна сила, която се проявява и като енергия и като материя.

В биологията, механистичното схващане на живота е вече съвършено разклатено.

„Психологията без душа“ е вече отречена от фактите.

С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма.

Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството.

Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество.

Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване.

Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество.

Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека.

С. Калименов

__________________

*) Издадена на български от издателство „Братство“

Човекът на новото

Bratstvo_9g_017.jpg?fbclid=IwAR2DbbcPTt0

Картина от худ. Цветана Г. Симеонова

Човекът на новото

Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото. Ако човека на старото носи насилие, ограничение, робство и лъжа, човека на новото носи свобода, светлина той къса веригите, които спъват човешкия прогрес, събаря преградите, издигнати от човека на старото.

Човекът на новото е светлина и, като такава, тъмнината не може да го победи. Той не мисли за своето лично благоденствие, а за общото, защото знае, че благоденствието на другите е и негово. Той не задържа нищо за себе си. Той раздава, както слънцето раздава. Слънцето не задържа светлината за себе си. То я праща по всички страни, за да носи и крепи живота на всички, да дава радост и мир и да вдъхва надежда във всеки.

Човекът на новото се ръководи от духа на нещата, докато човекът на старото се държи в тяхната буква, без да прониква в тяхната същина. Затова ние виждаме, че аспирациите на човека на старото с да подчини другите да му служат; взема повече, по малко дава. Което не му изнася или допада, руши, убива, разпъва, ограничава. Оттук произтича грехът, отрицателното, сянката в живота, които носят затвор — смърт.

Човека на новото осветява нещата. Сянката, неразбирането и съмнението изчезват пред неговата светлина. Тя грее отвътре. Затова абсолютно никаква сянка не може да се прояви. В него има Любов, Мъдрост, Истина. Той се движи в светлина. За него няма скрити неща. Той прозира що се крие зад тая или оная форма. Няма нужда от странично свидетелство. Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал. Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек.

Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно?

Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта.

Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Влияние на природните сили върху човека.

(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.)

Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението. Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват. Ако изучавате етичните, моралните науки, тогава главата ви горе, къде-то са моралните чувства, ще се повдигне. Които се занимават със социални науки, у тях се развива повече съвестта.

Така че всички науки имат връзка с човека. Ако една наука не оставя никаква следа върху човека, тя не е наука. Изворът на всички науки е в Бога.

Не е въпрос до формата на науката, но трябва да се знае, че всяко нещо, което Бог е създал. било то животно, растение, камък вода, въздух, светлина и т. н. всичко това указва влияние върху човека. И за да не останете едностранчиви. вие трябва да изучавате отношенията, които съществуват между всички предмети и явления в природете. Напр. щом стане въпрос за светлината, човек трябва да знае, при какви условия, какви резултати произвежда тя. Без светлина вие не можете да имате никаква наука. Без въздух вие не можете да имате никакво движение. Без въздух вие ще се задушите. Без вода, жаждата ще ви мъчи. Без храна — животът на земята не може да се проявява. И тогава, когато се заговори за противоречията в живота, вие трябва да знаете, че всички противоречия в света произтичат от храната, от яденето. Ако хората не бяха съгрешили, те и до сега биха се ползвали от най-хубавата храна, която природата е създала и противоречия нямаше да има. Едно време житото е било много едро и много хубаво. То е било във вид на малки самунчета, както днес са ябълките и крушите. А днес като вземат житото и го мелят във водениците, половината от хранителните му вещества се изгубват. При това хората трябва да знаят, че мелниците са създали едно голямо нещастие за тях. Като яде от това жито, което е мляно в мелницата, човек придобива един особен елемент в характера си и казва: „Ще ти стрия главата.“

Всичко каквото човек прави и учи оставя влияние върху неговата мисъл.

Съвременните хора изучават науки, като математиката и геометрията. Които не разбират смисъла на тия науки, казват: „Какво ще си играем с геометрията“?

Геометрията е език на природата. А числата, с които борави математиката, са символи на сили и процеси, които работят в природата и човека.

Всички числа имат известни отношения помежду си; и като символи на силите на природата, те имат отношение към нашия живот, И за да можете да си създадете един добър живот, вие трябва да знаете отношенията на числата и тяхното отношение към вашия живот.

По различен начин въздействат природните сили върху човека. Най първо силите на природата действат чрез храната. Затова човек трябва най-първо да проучи науката за храненето. Ней-първо той трябва да проучи, как ще му повлияе всека храна, която употребява. Не е въпрос само да ядете, но трябва да знаете, как ще се отрази тези храна върху вашето здраве, върху вашето благосъстояние, въобще, върху развитието на вашия организъм. Защото каквато храна яде човек, такъв и ще стане.

Не само това, но и общественото ви положение н моралът ви и отношенията ви към Бога, все ще зависят от хранете, която употребявате, защото всека една храна е само израз на силите, които действат в природата и строят човешкия организъм. Всека храна е свързана със специфични енергии, с които човек като се свърже, дават едно или друго направление на неговия живот. Но не мислете, че само с физическа храна може да се живее. Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но с всяко слово, което излиза от устата на Бога. Като дойде тази храна, тя ще се отрази върху целия ви живот. Като почнете да ядете тази храна, животът ви ще се измени и отвън и отвътре. Сега хората като се хранят, бързат и се притесняват. С бързането човек ще развали работата си. И каквото спечели, всичко ще загуби. Който бързо яде той бързо ще изгуби всичко. Като седнете да ядете, трябва да имате Божествено разположение, като че всичките ви работи са уредени и нищо да няма да ви стяга и притеснява. С всека хапка, която вземете, ще се разговаряте, защото всека храна е свързана с живи същества. Също така важно е, човек да знае какво да яде. И вегетарианци да сте, трябва да знаете каква храна да ядете, защото има растения, които са близки на човека, а има растения, които са далечни на човека. Когато човек иска да създаде в себе си нещо благородно, нещо хубаво, той трябва да яде от плодовете на тези дървета и растения, които са близки до него. Те ще внесат в него възвишеното. хубавото, разумното. Когато иска да съгради в себе си нещо по-грубо, той трябва да яде отдалечените на себе си плодове и растения. Тека ще се създаде едно разнообразие в яденето. Сега вие ще кажете: няма какво да се занимаваме кои растения са близки на човека, и кои—далечни. Но ако вие не знаете кои растения ви са близки и кои далечни, вие няма да имате успех в живота си. Има една тайна в природата, във връзка с отношението на човека с растенията и животните. По силата на известни вътрешни закони, хората са свързани, както помежду си. така и с растенията и животните. И ако вие обикнете едно растение, вие ще спечелите любовта и приятелството на един човек. Ако имате приятелски отношения към един кон напр., ще спечелите любовта на един човек. Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне. Но това, което практически може да ви ползва, е да проучвате, кои растения ви са близки и кои далечни, за да можете съзнателно да работите за придобиване на известни качества, които ви са необходими.

Сегашните хора се натъкват на ред противоречия, чийто произход не знаят. Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото. и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия. Затова време е вече да се освободите от старите си навици, които са проникнали в целия ви живот и да си създадете нови, които работят за съграждането на човека. Новите сили ще създадат едно нова форма, един нов тип, който ще реализира новия живот. Тъй както е устроен съвременния човек, няма едно съответствие между главата, ръката и лицето. Според научните изследвания, напречният диаметър на главата трябва да съответства на дължината на ръката. Значи, дължината на китката на ръката, трябва да съответства на широчината на главата. Също така и продълговатото лице изисква продълговата ръка. Човек, който има добре устроена продълговата ръка, с дълги пръсти, той се впуща в научни работи. Когато пръстите на човека са къси, той става историк. Пръстите на математиците са съвсем другояче устроени. Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по строежа на пръстите, на лицето и на главата. Като срещнете един човек. вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува.

Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува. И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека. Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината в мъжа. Като съберем тези две половини, ще имаме целия човек. В физическия свят има едно събиране. В духовния свят — друго събиране. В умствения свят — трето събиране и в причинния свят има четвърто събиране. Тези събирания се различават едно от друго. Когато двама души мислят еднакво, те са съединени в умствения свят. Тогава те са като мъж и жена. Когато в духовния свят двама души чувстват еднакво, те се съединяват в едно, като мъж и жена. Когато двама души работят заедно на физическото поле, те се съединяват пак в едно. И най-после, когато двама души мислят, чувстват и действат еднакво, те са едно в най-високото поле, в причинния свят. Те едновременно желаят да помагат на човечеството и да се жертват за него. Въпроса е за вътрешно единство и единение. А тъй, двама души на физическото поле се срещнат и веднага започват да мислят да се съединяват, да образуват една щастлива двойка. Особено ако те са млади. За да бъде живота на двама млади щастлив, те трябва, ако първия ден са били на земята, втория ден да се качват в духовния свят, третия ден да се качат още по-високо — в умствения свят; четвъртия ден да се качат в причинния свят и след четири деня. като обиколят четирите света, те трябва отново да слязат на физическото поле. Ако не могат да се качват и да слизат. тогава ще има плач, въздишки, недоразумения. Така както живеят сега хората, това е един затворнически живот, който носи само разочарования и противоречия. За да се избегнат тия нещастия, и мъжът и жената трябва да разполагат с една наука, която да им обяснява нещата. Това е едно училище, за което могат да ви се дадат такива лекции, от които да учите, да започнете да мислите. Такива лекции могат да се държат само на хора от едно разбрано общество, което де не изопачава нещата. Вие трябва да се освободите от идеята, която имате за жената. Жената нема само едно предназначение. Тя не е предназначена само да ражда деца. Жената трябва да ражда и чувства и мисли. Жената трябва да роди разумното в света. Това се изисква от жената. Ако една жена не може да ражда деца, не може да ражда чувства, не може да ражда мисли и не може да ражда разумното, вие не можете да бъдете щастливи с нея.

За да бъдат щастливи двама души, те трябва да разбират живота правилно и да знаят отношението на силите, които действат у тях.

Без хармонично съотношение ни силите, никакво щастие е невъзможно.

„Свърши се виното“. Като се свърши виното на хората, което е емблема на стария живот, тогава ще се яви този, който може до направи новото вино. Под ново вино разбирам условията на новия живот. В новата епоха, в новата фаза на развитие, в която навлизаме, е необходимо основно познаване на човека и на онези творчески сили, които строят и организират неговото тяло. Трябва да се познават добре функциите на различните органи, всеки от които е свързан със специфични енергии.

Всеки орган в организма си има свое предназначение. Всеки орган е израз. отражение на онези сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа. Сегашната наука вече изучава функциите на различните органи и системи. И тази наука е на прав път. Те изучават каква служба извършват нервите, кръвоносните съдове, вените, артериите, какво участие взема сърцето в кръвообращението и т. н., но те още не могат да направят аналогията, каква служба извършват сърцето, кръвоносните съдове, мозъка и др. органи в духовния свят. Когато човек се намери в противоречие в живота си, това показва. че черния му дроб е разстроен. Защо се разстройва черния дроб? — Защото не го обичаш. Като не го обичате, той се разсърдва и започва да руши. Затова обикнете черния си дроб и той ще се поправи. Най-хубавото лекарство за черния дроб е, да го обикнеш. И като го обикнеш, като съзнаваш важността му, черния дроб ще се поправи. Много методи са употребявали хората за оправянето на черния дроб, но той все не се е оправял. Затова ви давам нов метод: Обикнете черния си дроб. Обичайте противоречията в света! Обичате ли противоречията, вие ще държите черния си дреб в пълна нормалност. Щом намирате че светът не функционира както трябва, вие разстройвате черния си дроб. По този начин вие сами не себе си пакостите. В черния дроб всичко е добро. Но онова, което е направило пакости на човека е, че той не мисли добре за черния си дроб. Мислете добре за черния си дроб. Мислите ли добре за черния си дроб, вие ще бъдете полезни и и за себе си и за другите. Казвам ви сега: Обичайте противоречията в живота и мислете добре за черния си дроб, за да бъде той здрав, да функционира правилно и да подържа живота ви. Точа е сега новото разбиране на живота. Опитайте това, което ви говоря и тогава се произнасяйте Проверявайте и опитвайте нещата. По този начин вие ще се домогнете до онази наука за силите. които функционират в човешкия организъм, която ще ви научи съзнателно да строите организма си. Сега ви казвам: Обичайте противоречията.

Беседа от Учителя, държана в София на 4 окт. 1936 г.

Словото Божие

(продължение от бр. 173)

Напразно хората търсят светлината в съвременните религии. „Този народ се приближава с устата си и ме хвали с устните си. но неговото сърце е далеч от мене. Но напразно ме обожават, като разпространяват учение и заповеди от хора дадени“.

Религиозните началници не трябва ли да се запитат, дали не са попаднали в същото състояние, в което се намери еврейската църква, когато гонеше Христа?

Еврейската църква бе непоправима. Затова Христос призова няколко души, които той сам избра, за да бъдат модел на неговото учение на земята Христос не избра хора, чиито сърца бяха отчасти с Него, но избра ония, които всичко напуснаха за да го последват. Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола.

Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно. Християните биха сторили добре да направят избор между Христа и света. Те проявяват силна склонност към Мамона и много слаба връзка с Христа, чиито думи те не възприемат.

За да вярва в Христа, човек трябва да приеме Неговото слово без резерва. Той трябва да вярва и да продължава да вярва.

Да казваме „Аз вярвам в Христа“, а за удобство, по светски съображения, да не постъпваме според Неговите думи и заповеди, е лъжа. Бог изисква нашите сърца, а не само обожаване от уста. Бог изследва сърцата на хората и познава своите.

На всички, които зоват Господа от чисто сърце, Той им дава изобилно.

На всеки, който изпълнява условията, се открива знание за тайните на Царството небесно.

Христос дойде да открие Царството Небесно за всички, които го приемат в името на Бога. Само на Христовия ученик е дадено да познава Неговия глас. Този е ученик, който е „седнал и пресметнал стойността“, решил да напусне всичко и да следва начертания от Него Път.

Представители на Христовото учение не са нито Англиканската, нито Римокатолическата, нито Православната, нито коя да е друга организирана от Христо религиозна система, която се удоволства при празненствата на Мамона.

Представители на Христовото учение са верните, които са разпръснати между всички народи. Те не са от тоя свят. както и Христос, не е от тоя свят.

Както еврейската църква през времето на Христа не зачиташе Бога, така и съвременните религии в света не следват Христа. Ако Го следваха те биха вярвали думите Му и биха ги прилагали.

Христос дойде в народа, който претендираше, че неговата религия е от Бога и го очакваше, но сърцата и умовете им бяха така пълни с някакъв „идеал,“ (който те сами си създадоха) за бъдещето, че не можеха да го познаят.

Те запазиха в сърцето си кривите вярвания, на които позволиха дълбоко да се вкоренят. И те Го разпнаха затуй, защото Той не се приспособи към техния модел.

Религия, която е в мир със света, (Царството от което Христос иска да спаси човека) е мъртва, лишена от духовни плодове.

Света не може да възприеме Духа на Истината. Затова там, където се проявява активното влияние на Христа, ще се явят гонения. обвинения и бързи унищожения, както в първите времена е било.

Учениците на Христа знаят причините.

Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята.

Днес почти не стават гонения и убийства на пророци и разпространители на Евангелието. Обаче, това не показва че света е станал по-добър и по толерантен, но че пророците и учителите на Евангелието не са видими за света. Когато те се открият, тогава сърцето на света ще покаже своята острота и омраза към Христос с гонение на Неговите служители.

През миналите векове света стана по твърд в пътя на злото, по здраво се отдръпна в своите сурови закони, стана по-силен в собствените си очи; и както посветените пророци и Учители но словото непременно се изявяват, така и света непременно ги гони. Човек не може да служи богу и Мамону. По многото от хората, които са склонни към религия мислят, че могат да гуляят на масата на Мамона и същевременно да ядат от Небесния хляб.

Това е невъзможно!

Светът представлява много и различни лакомства. Неговия домакин знае, че груба, вулгарна храна е неподходяща за вкусовете на всички, които той вика на празненство. Затова непредпазливите влизат в мрежата му, нямайки никакво понятие за същността на тоя, който ги кани на празненство.

Percy Knight

Първият воденичар

(продължение от бр. 175)

До онова време всеки умирал твърде леко и то само като навършвал 120 години, а откакто почнали да ядат мелено, смъртта идвала ненадейно и с големи страдания върху стари и млади, без разлика. А най-големите страдания паднали върху семейството на воденичаря. Болестите пристигали в дома му като пътници в хотел. Ден не минавал без да се яви кова болест в къщата му. Седмица не се минавала, без да го постигне някоя голяма загуба.

— Няма нищо. — казал Дяволът на воденичаря. Аз скоро ще направя лекарства и ще изуча лекари, които ще изгонват болестите, както вятърът изгонва дима.

Воденичарят се залъгвал с тези думи, но скоро в дома му станало нещо много страшно: момиченцето на Воденичаря, което лежало от някаква болест, като намело никой в стаята му, скокнало от леглото си и се хвърлило в огъня. Запалило се и в един час отгоре — изгоряло. А то било най-милото и най-галеното в къщи.

Когато родителите го видели, то вече било черен въглен. Заплакала и завайкала се майката, а бащата чувствал, че сърцето му се раздробява като житно зърно между воденичните камъни, затова охкал и викал през четири реда сълзи.

В тази си неизмерима скръб Воденичарят вместо да припадне на молитва, да разбере защо е станало това и как да се поправи, той само плакал и се протръшквал на мястото си. Дяволът пък си знаял, че когато човек не мисли за Бога и ме се моли, като Воденичарят в онзи момент, е най-лесно да го излъже и да го тури в нов грях. Затова излязъл пред него и му заговорил:

— Станалото—станало. Случка нежелателна, но дошла. Лоши са Божиите закони и наредбите му! Ала аз имам специално средство за утеха на умни като тебе человеци. Това чудновато средство е пушенето на тютюн. Аз ще ти покажа тютюня и ще те науча как се пуши. Тютюнът ще те направи тих и равнодушен, ще те утеши, дори ще те напрани нищо да не мислиш. Както мъглата скрива от погледа ни гората, така от тютюня димът обвива мозъка и скрива от сърцето ти умът. На другият ден Воденичарят запушил тютюн, зашеметил мозъка си, разделил сърцето от ума си. Тоест, направил втория грях. Обаче, щом извършил това, момченцето му се разболяло и умряло. Воденичарят викнал пак да плаче и Дяволът тутакси дотърчал при него.

— Дерзай! — извикал Дяволът, — аз съм тука. Нали ти казах, че Бог създаде человеците, за да има кого да мъчи. Затова добре правят онези, които се снабдяват със средства, за да стават нечувствителни. Аз сега веднага ще те науча да си направиш едно питие, от което, като пиеш, в една минута отгоре всичко ще забравиш. Няма да знаеш плачеш ли, или пееш. Ще се радваш като плачеш, пък можеш и да играеш.

Воденичарят умрял от скръб, та пред дързостта на Дявола, нямал сила нито да мисли, нито да се противи. Съгласил се да направи новото питие. С упътванията на Дявола питието било готово.

Това се казва ракия, — рекъл Дяволът. Пий от нея! Тя ще те направи много учен и много силен. Ще знаеш всичко, за да не може никой да те наддума, и юнак ще бъдеш, за да се не страхуваш от никого. Пуши тютюн и пий ракия! Тютюнът и ракията ще те утешат и ще те задоволят

В глупостта си Воденичарят пак се излъгал, то направил и третия този голям грях. Почнал да прави ракия и да пие. Пиел и упивал се.

А в пиянството си се забравил. Не знаял ни какво мисли, ни какво говори, ни какво върши. Карал се с всекиго и за всичко. На всекиго се заканял и не давал да го наддумат. Не слушал дума да му се каже. Най-много се карал с жена си, защото го съветвала да не пуши и да не пие. А в отговор на нейните думи той пиел повече, та падал по улиците и и локвите. Гдето замръквал там и осъмвал. Погрознял та и на човек не приличал. На воденицата почнал рядко де отива и то да се кара с мливарите, които от ден в ден намалявали, защото се направили и други воденици.

Един ден, като влязъл в къщата си, изтръпнал в изненада. Немерил, че жена му умряло на леглото си. Той знаел само, че тя лежи болна, уви сега я намерил студен труп. Поогледал се наоколо и полазили го студени тръпки. Почувствал грозотата на запустялата си къща и страхотията на ужасната самотност. Видял се той сам-самичък, безпомощен, изгубен сред белия свят. Ужасът който го обзел, вцепенил клепките на очите му, та не можел да склепне и пресушил извора на сълзите му, та не можал да заплаче. Само коленете му послушно се превили, та седнал до главата на мъртвата си другарка.

Казват, че понякога смъртта идвала едного да търси, за да събуди другиго. Тука случаят бил такъв. Не се знае колко време Воденичарят е седял вцепенен и с отворени очи при главата на мъртвата, но тук като на кино минаха и всичките му престъпления, които извършил по съветите ма черноокия си учител: и воденицата, и тютюня, и ракията, и караниците,... а от друга страна болестите, страданията и Смъртните случаи. И добре разбрал той, че първите са грехове, престъпления на Божиите закони, а вторите — резултати, последствия, наказания за тези грехове.

— Господи, прости! — извикал той и се изправил на треперещите си нозе. Очите му се овлажнили, склепнал и две големи сълзи се тьрколили по страните му.

Тихо и мълчаливо излязъл на двора, изкопал гроб в градината си между два трендафила. Па прегърнал сам мъртвата и леко я спуснал в гроба. Погребал я. Откакто извикал „Господи прости“, Дяволът вече не се явил.

След това в бяг се спуснал към реката. Грабнел запалена главня и запалил воденицата си от четирите страни. Тя горяла, а той стоял отстрани, гледал я сникнато и шепнел. Изгори до пепел, ти първи плод на моите престъпления! И изгорила тя, както искал, в камъните н търколил в реката.

На другата заран намерили първия Воденичар умрял върху гроба на жена си.

Така свършил първият воденичар, но людете се научили да правят воденици и да мелят жито. Болестите си останали да ги измъчват и морят до днес, пък и воденичарите не живеят по добре от родоначалника не занятието им.

Дядо Благо

Кристализация на идеите

Всеки е чувал как се получават кристалите.

Слагате във водата сол — разтваря се. Водата получава вкуса на солта. Вие слагате още сол —тя също се разтваря. Но дохожда един предел. Солта вече не се разтваря. Разтворът е наситен. Слагате в наситения разтвор конец. Солта се осажда около конеца като хубави, прозрачни, чисти кристали.

Ето тоя образ с кристалите изпъква винаги пред нас, когато говорим за проявите във физическия свят.

Една идея, едно колективно внушение се подема отначало като плаха летяща мисъл една личност или се заражда спонтанно в целокупното човешко съзнание. Никой не помисля, че той някога ще се облече в плът и кръв, че ще се изправи пред нас като свършен цялостен факт.

Но времето върви. Идейната гъстота се увеличава все повече и повече. Тя стига до предала на насищането и чака един дребен повод, за да се прояви.

Окултизмът знае мястото на материалните кристализации в живота. Той знае, че не може да се действа тъй резултатно, чрез света на идеите върху нещата, които са дошли до периода на своята материализация. Не може да се спре колелото на историята, когато не сме направили нищо за предотвратяване на причините. които го тласкат в неговия път.

Но затова — толкова по-голяма активност изисква окултизмът в периода на мисловното насищане но идейния разтвор, в който живее колектива.

Миролюбецът трябва да работи за мира много преди до са се появили заплашванията за неговото нарушение. Предвидливият общественик трябва да е мислил за предотвратяването на революцията далече преди да са се изправили ожесточените братя един срещу друг.

Окултизмът изисква активни, енергична, упорита работа в света на идеите, в мисловния свят, много преди идеите да са се приближили към своята съдбоносна кристализация.

И пак същият изисква насищането на идейния свят със светли, любовни, благородни, възвишени идеи, които с течение на времето ще достигнат рано или късно до своята красива, великолепна материално кристализация, до реализирането на Царството Божие на земята.

С т е ф а н

Характерология

(продължение от бр. 175)

Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера. Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своят ум. Когато при това, самият гръб на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1,2,3,)

Bratstvo_9g_018.jpg?fbclid=IwAR2DbbcPTt0

Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действащи повече инстинктивно от колкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежателната на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело, (развит ум), тогава той е услужлив. но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр. контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя „женски нос“ и фактора на мъжът — умът. В всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действа върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже —(често преувеличено в самосъзнанието им) — резултатите винаги може да бъдат положителни.

Зачеркнатата плоскост в (3-я) нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното. Тези хора —между тях има много даровити, са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството. Те са силни, амбициозни натури, жадни вътрешно да имат и постигащи това. Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата „А“ толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята) там е имало най-много опитности и следователно там е гневното качество от характера на човека. Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да взема, да има, да притежава, да обсебва — и като го има да го размени или даде съзнателно. В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията. И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носът подобен на човка, толкова носителя на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубване човещината си („Плюшкин“ „вещиците“ и пр.) Но когато такива хора надвият своето лично чувство и гордост (много са горделиви) тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дерби и пр. Но такива случаи са много редки. По-често обикновено те стигат до половината път на това самоотричане т. е. отричат се на думи, турят за параван на постъпките си красиви думи и общи идеали и . . . си уреждат личното благо.

Най-после, нека свършим за носа с това, което народа отдавна е забелязал и отбелязал. От неговото будно съзнание не е избягало, че идеите, които е възприел човек, се отрезвят върху носът и изменят неговото държание и вид — „Какво си си вирнал носа?“ „надул си носа“ и пр. са фрази, които показват близката и съществена връзка, която има формата на носът с вътрешните идеи и самочувствието на самият индивид.

Л. Лулчев

Преглед

Общият баланс на човечеството — политически, икономически и духовен — за изминалата 1936 година, завършва с голям пасив.

Политически — държавите все повече и повече губят доверие една в друга, есе повече и повече тайни съюзи и планове се кроят на едни срещу други, все повече и по неочаквани дипломатически акробатство се играят в политическия цирк на света.

Договори, преговори, съглашения, приятелства - всичко това като че ли е изгубило всякаква реална цена, защото само за няколко дена, вчерашните приятели се скарват или пък вчерашни неприятели стават ненадейно „добри приятели.“

По тази хлъзгава почва се движи днес световната политика — без никакъв общовалиден морал, без никакви устойчиви принципи, без никакви по-високи съображения и цели. освен слепия егоизъм. за който всички средства са оправдани; лъжата, лицемерието и насилието се употребяват с еднаква охота, според случая.

На този тъмен фон на взаимни надлъгвания, на явни и тайни съперничества и борби, в края на изтеклата 1936 г. и в началото на новата 1937 година блясва, за нас, българите и за балканците изобщо, една светла звезда на надеждата — това е предложението за пакт за приятелство, между България и Югославия, направено от България.

Няма нещо, във външно политическия живот на България, което да може да ни зарадва повече, от искреното, здраво и трайно приятелство между България и Югославия.

Истинското приятелство и разбирателство между България и Югославия е нещо много повече от всякакви парадни борби за мир — то е истинско осигуряване на мира, не само за двата народе, но и за целия балкански полуостров — то е гаранция за бъдещето благоденствие и спокойно развитие на балканските народи.

Макар и още неподписан „пакта за вечно приятелство между България и Югославия“, нам се иска, и ние вярваме, че той е и ще бъде много по-реален и траен, отколкото много други с тъмни цели скроявани и подписвани пактове.

Защото това с повелителната, абсолютна необходимост; защото това е истинският, правият път, който ако следваме с искреност, ще ни заведе към добро и ще ни утвърди в доброто.

Вечно приятелство с Югославия— това значи за България вечен мир.

Да бъде и да пребъде!

С. К.

Книжнина

„Лица и души.“ Скромното заглавие на книгата не ви напомня някакво художествено произведение; Материя суха. Физиономии разложени в линии, линиите свързани със звездните лъчи, отсечени от времето к пространството, оковани в математически формули.

И все пак, малцина знаят, че има-тематиката, в своите висши сфери, може да стане поезия; проникновението в надзвездните полета може да заговори на ясен, понятен, хубав човешки език; че астрологът може и през двайсети век да бъде пророк и поет.

Георги Радев ни доказва, че това е възможно.

Пред нас са Гьоте, Ницше, Толстой, Хинденбург, Ленин, Мусолини, проникнати до най-дълбоките кътчета на техните души, разчленени в планетни сечения, в геометрически линии и цифри, обхванати като жива, ежедневна динамика едновременно проста и възвишена.

Когато човек чете книгата на Г. Радев, чуди се: дали да се учи от нея като на учебник по най възвишената наука за човека, разгъната не само със знание но и с дълбоко проникновение, или да й се радва като на прекрасно художествено произведение — богато колориран билет на математически формули.

Стефан