Вестникът за изтегляне във формат pdf
БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 123 - год. VII.
Севлиево, 24 април, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Христос възкресе! (К.)
Любов, Създател (стихове от Олга Славчева)
Агни Йога (Д-р Ал. Асеев - статията може да се прочете от приложеният pdf)
Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. - продължение от брой 122)
Християнство или варварство (Г. Събев)
Обичайте истината! (из беседите)
Лекуване ни високото кръвно налягане чрез дълбоко дишане (Д-р Н. Станчев)
Куче и осел (басня – Дядо Благо)
Писмо от странство (Хелмут Шкайдер)
Книжнина
Христос възкресе!
Лъч от Светлина прониза тъмната нощ на човешкото неверие, на човешката жестокост, на човешката омраза, злоба и ограниченост!
Слънчевият лъч на Любовта, на великата Божия Любов, засия над измъченото човечество, заплетено в мрежата на собствените си заблуждения, оковано във веригите на своите грехове и престъпления!...
Христос възкресе!. ..
Огнен трепет премина през цялата Вселена Потръпна всека човешка душа, всяко същество, цялата природа!
Христос възкресе! .. .
Доброто победи злото! Истината победи лъжата! Правдата победи неправдата! Светлината победи мрака! Любовта победи омразата!...
Христос възкресе!
Имайте вяра! Радвайте се, вий, които се стремите към светлината: вий, които, макар и обгърнати в мрака на нощта, правите всички усилия да се освободите и се стремите към доброто. Радвайте се вий, които сте натоварени с тежкото бреме на живота.
— Радвайте се пред тоя велик символ, пред тая велика Истина:
Идва времето за вашето възкресение! Идва времето на вашето освобождение! Идва времето да разкъсате вашите вериги, да просветнете и засияете в светлината на Божията радост и Любов.
Злото е само сянка на Доброто. Омразата е само условие да се прояви Любовта! Тъмнината е само фон, върху който по-ярко и величествено се проявява безграничната и вечна Божествена Светлина!...
А що е смъртта? Смъртта, която толкова много плаши хората! Смъртта, — безпощадното, „всесилно“ чудовище, което поглъща живота!
О! Смъртта е само врата към нов живот! Смъртта е път към възкресение. Смъртта е „края“, след който почва ново начало: —тя е стъпката, с която завършваме един, и влизаме в нов кръг на живота! ...
Няма смърт! Смърт, такава, каквато хората я схващат, не съществува! Има само живот — вечен, безкраен, непрекъснат живот! Има възкресение!
Има вечно преминаване от един живот в друг, все по-нов и по-красив, по-съвършен живот.
Няма смърт! Няма унищожение, няма изчезване на съзнанието! Има само все по-голямо и по-голямо разширение на това съзнание! Има вечен, неугасим чрез нищо, стремеж на човешкия Дух нагоре. Има вечно придвижване напред по стълбата на Еволюцията. Има вечно движение и приближаване към трона на Всемогъщия!
Няма смърт! Има живот и само живот. Има вечна Любов, вечна Светлина, вечна Истина, — истинското наследство на човека, а всичко останало е преходна сянка, която минава и отминава без да остави ни следа.
Страдания, разочарования, скърби и болести! Падения, унищожения, неуспехи и поражения — това са само сенки! Това е сянката на живота, през което трябва да преминем, за да възкръснем в светлината на радостта, свободата, величието и успеха!.. Това е гроба, след който идва възкресението!
*
И тъй, нека имаме вяра! Нека имаме пълна, абсолютна вяра във великата Мъдрост и Любов на Този. Който движи съдбините на Мирозданието, Който ни е създал и изпълнил с живот и Който е поел върху себе си грижата да ни изведе в Царството на Вечната Светлина.
Христос възкресе!
И ние така един ден ще възкръснем от гроба на днешния ограничен, пълен със страдания разочарования и неуспехи живот. И нашите души ще възкръснат в светлината на Правдата, Истината и Любовта. Ще се освободим от жилото на греха и смъртта!
Този е смисъла, това е значението на великия символ на Христовото възкресение.
Този е Пътя, по който ние трябва да минем и ще минем — пътя на страданието и на последвалото го възкресение — за да увенчаем дадения ни от Бога живот.
Това е бъдещето, което ни очаква!
Христос възкресе!
Нека Той възкръсне във всяка човешка душа!
К.
Любов
В душата ми се благодарност лес
За всички Твои чудни добрини.
В душа ми някой тихичко си пее
И радва се на всичките Ти дни.
Ти слънце мое, на живота чуден!
Ти род си мой, приятели и всичко!
Следи ме Бащиния Ти поглед буден,
Ти Дом си мой —убежище едничко.
Ти знаеш всички тайни под небето
— За Тебе няма нищо невъзможно —
Ти виждаш чак на дъното в морето
И бдиш за всяко сърдчице тревожно.
И храм на Теб къде ли да направя?
И кой ли жрец на Тебе да послужи?
С Любов аз искам Тебе да прославя.
Със Твоят Дух — душа ми да се сдружи.
Създател
Без Теб живота е пустиня
Макар да блика мляко, мед.
— Без Теб съм кръгла сиротиня
Всред този пъстър земен свет.
Без Теб ме слънцето не грее
Нито пък светят ми звезди,
За Теб душата ми копнее
И пита: где, о, где си Ти?
Със Теб съм смела и богата
— Пустинята е земен рай
Със Теб са близко небесата
Всред зима даже — месец май.
Олга Славчева
Словото на Учителя
Нищо в природата не се губи
(продължение от брой 122)
Много от болестите, от които европейците страдат се дължат на алчността. Причината на многото болести се дължи на анормалното развитие на центъра на алчността в бялата раса. Всеки иска да има много пари, да бъде богат.
Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото користолюбие,
което съществува у хората на тази раса. Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията. За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията. Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде. Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това. Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи. Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие. Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и справедливостта. Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него. Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога. Затова,
когато виждаме хубавото навсякъде, ние виждаме Бога,
а другите неща са условия. Да търсиш хубавите работи, това е наука. Навсякъде търсете хубавото, понеже хубавото е от Бога, а злото е само едно условие за доброто.
Сега на съвременните хора им трябва един правилен метод за възпитание и самовъзпитание. Досега не съм срещнал нито един правилен метод за възпитание. Казва се, че трябва да се даде свобода на детето. Но в какво седи свободата? Преди всичко свободата изключва всяко насилие, но изключва и всяка лъжа и зло. Онзи, на когото трябва да дадеш свобода, у него трябва да бъде изключена всяка лъжа. Не, съвсем да не ви засяга - може да дойдат ред изкушения, които ще се промъкнат във вашия ум и вашето сърце, но помнете, че докато те не влязат във вашата воля и не се реализират, вие сте свободни от тях. На ума и на сърцето си ще дадете храна с това, но като влезе във волята, то е вече отрова за вас. Всичкото нещастие на хората произтича от приемането на злото във волята. Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова.
Представете си, че имате желание да откраднете нещо и го извършите. Лошото не е това, че искате да откраднете, но в последствията, който оставя този акт за четири поколения. Четири поколения трябва да минат, докато организмът се очисти от това отровно съединение. И статистиката показва, че едно направено добро произвежда съединение, което остава за 1000 поколения - 25 хиляди години. То придава една устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма. Затова е по-добре да правим добро отколкото зло, защото
всяка постъпка има своя ефект върху органическия живот,
а не е само един механически акт, независим от нашия организъм. Всяка постъпка образува едно съединение, характера, на което се определя от постъпката и то става известен фактор в живота ни. Ако хората разбираха този закон и всеки ден правеха по едно добро, те щяха да подобрят бъдещето на човечеството. Защото изправянето и подобрението на света е преди всичко един органически процес и след това механически като последствие. А органическия процес се предшества от един психически процес. Ако в един дом бащата, майката и децата правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще. Това е основата на всяко възпитание. Никакво друго възпитание, но всеки да направи по едно малко добро и да си каже какво малко добро е направил. А сега възпитанието е сведено до един механически процес. Майката казва на детето: я седни да се молиш. Но това вече не е възпитание а дресиране, защото най- първо трябва да му се обясни смисъла на молитвата и на позата, която заема. Сега майката заповядва като един фелдфебел, а детето изпълнява без да разбира какво прави. Това не може да даде никакво възпитание на детето. За да се възпита детето, бащата и майката трябва да бъдат образец и идеал за него.
Сега и вие искате да се самовъзпитавате, защото всяко едно ново учение подразбира един нов морал. Сега светът минава в нова фаза от своето развитие и се твори един нов морал и нови мерки, на които трябва да бъде построено новото общество.
Новото общество не може да се изгради по сегашния морал.
Не става въпрос за измислянето на нови морални правила, но животът влиза в нова фаза и заедно с това се ражда нещо ново, което е съвсем различно от старото. И това, че цялата бяла раса е неспокойна и подложена на големи страдания показва, че се ражда нещо ново в нея. Едно вътрешно безпокойство има в душата на бялата раса и аз считам това като естествено положение. От мое гледище, бялата раса е като бременна жена, която се страхува дали детето ще се роди или ще стане някаква пакост. От бялата раса трябва да се роди шестата раса.
Големите страдания и противоречия показват, че се ражда бъдещата велика нова култура на света.
Тя ще бъде култура на братството и Любовта, в която ще се реализират всички копнежи на хората към щастие и по-разумен живот.
Колкото страданията са по-големи, толкова сме по-близо до онзи момент на едно вътрешно раждане, до момента на пробуждането на Божественото в нас. Но когато Божественото в нас се пробуди и почне да се проявява, а ние го спъваме в неговото проявление, нашата съдба е прочетена. Затова е необходимо всеки човек да има будно съзнание, да не пропуска онези малки подтици за добро, защото те са подтиците на Божественото. Когато хората се научат да се вслушват в този вътрешен глас, който е гласа на Христа, на Любовта, техният живот ще се оправи и нещастията не ще имат достъп до тях.
Затова помнете Онзи, Който ви обича, Онзи, Който ви прави добро и ви е дал живот и свобода в света и всякога се застъпва за вас. Обичайте Го, за да се ползвате от благата Му.
Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.
ХРИСТИЯНСТВО ИЛИ ВАРВАРСТВО
„Други ден е Великден. С хиляди агнета се донасят по градовете. И още тази нощ всички ще минат под нож. Ще писнат с последния си глас толкова млади душици, ще мръкнат толкова хиляди хубави очи ... ще угасне живота, пламъкът на живота в хиляди, хиляди сърца. И защо всичко това? За да можем ние да посрещнем Възкресение Христово с по-голямо достойнство. За да можем да се наядем два - три пъти и да се оригваме след това три-четири дена.
„Продадоха се всички агнета. Търговецът събра пълен джоб банкноти. Сега се връщат големите овце, майките се връщат в пустото село. И блеят, и блеят и плачат те по малките си изгубени деца-агнета. Особено една, тя току блейне, извие гласа си, и дълго трепти в тоя развълнуван глас страданието на целият й род и ридае проклятието на живота чрез смъртта на своите малки беззащитни деца пред безжалостната ръка и вкамененото сърце на човека“.
Оплаква тя майката-овца двойната смърт: физическата смърт на своите деца и духовната смърт, духовното обезличаване на своя господар — човека.
* * *
Не е ли това един обичай, една традиция, заедно с редица други (каквито са някой извратени обичаи, които ние по едно печално недоразумение свързваме с оная възвишена идея, която е вложена в празнуването на Рождество, Великден и Гергьовден, и което образува тяхната възвишена ядка), обичаи, — останали още от времето на суровото варварство? И това се повтаря и повтаря с десетки не, а със стотици години и то във всички „християнски“ страни. Тъй сме ги наследили от прадеди, така ги предаваме и на потомството. И защо става всичко това? — „Защото са християнски обичаи“, ще каже някой.
Нима това е християнството: да се пазят традициите? Нима християнството и убийството са съвместими? Нима Христос не проповядваше: милост, любов и състрадание. Нима не са негови думите: „Който вади нож, от нож умира“? и които думи са станали вече пословични. Но да оставим това което Той (Христос) е говорил, а да изучаваме живота му. Живота на Христа е живо слово, което говори на всички, но го чуват малцина, т. е. само онези, които се позамислят за онова, което правят, или което ще правят.
Гласът на Христа чуват само ония, които мислят със своя ум, и които чувстват със своето сърце и които гледат със своите очи, а не през очите, умовете и сърцата на своите бащи и деди.
Христос говори и сега. Неговите очи виждат и сега. Днес той говори не чрез една, а чрез много уста. Той и сега ни наблюдава чрез хилядите очи на страдащите. И сега ни подава ръка за помощ, за хляб, за вода чрез хилядите, които са в нужда, но колцина ще го познаят?
Ако днес Христос дойде отново на земята да проповядва мир и братство не знам дали няма да бъде настанен в някоя килия в някое бетонно подземие.
Днес ако дойде Христос и послуша какво се проповядва, дълго би се чудил на голямата ни изобретателност, как всичко сме съумели да изопачим. Защото той проповядваше: „не съдете“, а днес има хиляди съдии и съдилища, които в негово име съдят и осъждат. Той проповядваше да не се кълнем („Ей казвам ви: да не се кълнете нито в небето, нито в земята“), а днес ни учат да се кълнем с и в Евангелието. Той проповядваше мир и братство, а днес християните оправдават войната.
Днес съществуват касапници, където се вършат убийства всеки ден, а в писанието се казва: „Не убий“. Днес съществуват разни заведения, които явно или тайно подравят и рушат здравите устои на един смислен и разумен живот.
Християнството по своята вътрешна идея изключва всички тия работи. То е несъвместимо с тях. защото те са логически резултат на едно диаметрално противоположно разбиране на живота.
Къде е изхода? Ако човек приложи поне за един ден християнството (разбирано в негова вътрешен смисъл) той ще има вече разрешение на много неразрешими за сега въпроси.
Нима не е време да се опомним? Нека престанем да леем кърви и сълзи. Нека престанем да измъчваме и убиваме. Само тогава ще разберем по-пълно смисъла на християнството и само тогава ще се увеличат радостите в живота и тогава той ще добие отново значение е смисъл. Не ще има тогава и самоубийства, които днес са един голям минус в обществения живот. Да не убиваме животните — нашите по-малки братя, не е акт на снизхождение, а е акт на справедливост.
Защото, както и да гледаме, каквото и да приказваме, всяко насилствено отнемане на живота е престъпление и нищо по вече.
Време е да изоставим вкостенелите и престъпни обичаи и традиции. Ако ли е нужно да имаме обичаи, то нека си създадем нови, здравни навици, които времето ще превърне в обичаи и ще ги предаде на потомството.
Нека възприемем новото, което сега расте и цъфти мълком в душите на будните. А това новото е: „Съзнателно отнася не към всичко, което ни заобикаля“. Защото то е, което отговаря на духовния ръст на днешното човечество.
Г. Събев
ОБИЧАЙТЕ ИСТИНАТА!
Обичайте Истината, защото тя ще осмисли живота ви и ще направи всички форми красиви.
Всеки. който се е отрекъл от тая Истина, който е скъсал връзката с Първичната Причина, се страхува от страданията и изпитанията в живота.
Дръжте връзка с Първичната Причина и не се страхувайте! Обичайте великата Истина, бъдете ней ни поклонници и животът ви ще се запази. Живеете ли съобразно с тази Истина, вие ще бъдете художници, творци на вашето бъдеще.
Силата на човека се крие в Истината, на която той служи. Доколкото човек служи на Истината, дотолкова той е силен.
— Как можем да се свържем с Първичната Причина?
— Преди всичко изисква се Любов към Бога. Обикнете ли Бога, ще обикнете и своите ближни; обикнете ли ближните си, ще обикнете и всички наоколо, и по този начин ще си създадете среда, в която ще можете да работите. Дойдете ли до това положение страх няма да имате. Всички изпитания, всички страдания и нещастия, колкото и големи да са, да ви не смущават.
Не се колебайте, не се отмятайте от Истината, не питайте има ли Господ, де е Той и т. н. Дето и да сте, ще намерите Бога. Намерите ли Го, отправете ума и сърцето си към Него и Му благодарете за всички блага, които ви е дал. Благодарете за здравето, което имате; благодарете за здравите мисли и чувства.
— Трябва ли да се говори на хората да обичат Бога?
— То е все едно да им се казва, че трябва да се греят на слънцето, че трябва да ядат хляб и да пият вода. Веднъж човек се е родил, той знае, че и на слънце трябва да се грее, и хляб трябва да се яде, и вода да пие, и въздух трябва да диша
(из беседите)
Лекуване ни високото кръвно налягане
чрез дълбоко дишане
В последните 20 год. една нова школа в лечебното изкуство чертае нови пътища, като противопоставя на чисто медикаментозното симптоматично и органно лекуване на болестите едно общо лекуване за тялото, чрез подобрение на неговите сокове, кръв и вътрешни сили, посредством така наречените биологични методи.
Тук спада и лекуването на високото кръвно налягане по един много прост и сигурен начин, без каквито и да било лекарства или кръвопускане. Професор Тирала, директор на мюнхенския университетски институт за расова хигиена, публикува в „Медицини ше Велт“ своите дългогодишни наблюдения на това лекуване и дава много ценни заключения.
Дълбокото дишане се прилага от много религиозни учения за лекуване. То е застъпено, например, в египетската и браманската религии, в учението на Йогите, на Маздазнан и др. И сега то си пробива път не само в спортните среди, но и при всевъзможни заболявания.
Проф. Тирела препоръчва в течение на много седмици да се диша дълбоко, по няколко минути, според случая и по 2-3 пъти дневно, по специалната метода на вдишване и издишване, което трябва да става редовно, с търпение и воля. Кръвни налагания до 200 мм. и повече той докарва след няколко седмици почти до нормалните цифри. Не само налягането спада, но и всички други явления на кръвното налягане, като задух, безсъзнание, раздразнителност, сърцебиене, главобол, виене на свят, не разположение към работата, умора, отслабване на паметта и пр. се изгубват постепенно. Достатъчни са били обикновено 3 до 6 седмици за това лекуване с дълбоко дишане и всичко изчезвало. В дългогодишната си частна практика той почти не е имал случай без успех. При един болен той пускал 30 пъти по 300 — 400 куб. см. кръв и налягането едва се намалявало с по около 10 м. м. При дълбокото дишане, обаче, то спадало с 30 — 40 м. м. и впоследствие болният оздравявал.
Той обръща голямо внимание да не се допуша повдигането на диафрагмата от чревни газове, запек, преяждане, тлъстини и пр.
Обяснението на това лекуване е следното: при вдишването нахлува повече кръв от големите вени в дясното предсърдие и дясната камера; белите дробове също поемат много кръв. При издишването повече кръв отива в лявото предсърдие, с което се увеличава ударния му обем. Това дразни регулатора на кръвното налягане, който се намира в аортата и то рефлекторно спада в периферните кръвоносни съдове.
Химическите процеси, които се развиват в това дишане също играят съществена роля. Много отпадъци от обмяната на веществата изгарят по-лесно. Млечната киселина и въглеродният двуокис при дълбокото дишане се изхвърляте по лесно, затова при тежка работа и спорт се диша винаги по-дълбоко и по често.
Също и йонното разпределение в организма бива изменено, нещо към което се стремят и много от лекарствата. Изчезват киселинните йони за сметка на алкалните. Калцият в кръвния серум се увеличава — нещо пък което успокоява нервите на кръвоносните съдове и техните мускулни стени.
Въглената киселина ги дразни и кръвното налягане се увеличава. При задушване с въгледвуокис се увеличава и кръвното налягане.
Следователно, за намаление на кръвното налягане чрез дихателните упражнения играят роля физикални, химически и нервни фактори които се взаимно допълват и подпомагат. Много радостно е, че сме в състояние с едно такова просто средство — систематичното дълбоко дишане, истински да помогнем на един болен човек.
То надминава по своето действие всички медикаментозни средства, специалитети, инжекции, бани, масажи, диети и пр., които се стремят да алкализират кръвта и намалят извънредната възбуда на големия мозък. Това се постига чрез дълбокото дишане.
Проф. Тирела заключава: „Редовното дълбоко дишане е най-доброто средство за високото налягане и артериосклерозата, и при различните страдания на критичната възраст.“
Д-р Н. Станчев
Куче и осел
(б а с н я)
Едно голямо овчарско куче се разсърдило на Господаря си, че го хранел в общото корито, пред което никое куче нямало право да ръмжи, или да протестира, без да рискува да остане гладно.
— Да, казвало в себе си то, — аз съм голямо, красиво, благородно и храбро куче. А моят господар ме сравнява с щенетата, които лаят по пеперудите. Ще го напусна!
От онази минута то напуснало овцете и отишло, та легнало под един трън. И започнало да пази тръна, както би пазило една кошара. Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него. Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал!
— Карамане, какво представлява този трън, та го пазиш толкова ревностно?
— Нищо не представлява. Трън като трън — празна работа? Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и благородна служба. Да ме повикат.
— Не. никой няма да те повика,— отговорил оселът. Знам, че всеки ще ти се присмее, като види, че си седнал да пазиш трън. На него никой не налита, никой го не желае. Затова и няма нужда от никаква защита. Напротив, който тръните защитава, за глупец минава. И тебе за глупец ще те таксуват, с камъни ще те отминуват. Не знаеш ли, че никой си не зима глупеца за слуга?
* * *
Празна мисъл,
туй е трън! —
тя отвежда
зиме вън.
Дядо Благо
Писмо от странство
През последните няколко години много чужденци учат български език с едничката цел да се запознаят по отблизо с новото учение, да четат в оригинал беседите на Учителя. Да учат български език не са причината материалните сметки, нито търговски цели. В тях е заговорил един вътрешен глас, който ги направлява към истината, които ги води към големия Извор на знание и светлина.
Тук долу, даваме извадки от едно писмо от Данциг.
„Скъпи брат,
Сърдечно ви благодаря за изпратените различни български вестници. Те ме заинтересуваха, както всичко, което получавам от вас, като плод на вашата дейност.
Вестници от вас са винаги документ, че въпреки всички неблагоприятни условия на нашето време, смела дружинка от хора на добрата воля без страх крачат напред, за да носят светлина в сърцата на незнаещите, на нечувстващите, неразбиращите, на нежелаещите да разберат хора.
Затова аз се радвам на вашите издания: аз съм изпълнен с благодарност, когато получената пратка доказва, че става възможна взаимната връзка.
Навярно там водите по-предан живот, понеже вие не само телесно се стремите, но и душевно, и не само за собствена полза, а и за полза на нашите братя и сестри — човеци. Обаче свързани с природата вие намирате хармония, мир и сила. Без съмнение, изисква се индивида да е готов да следва твърде съзнателно избрания път ...
За съжаление, ние тук на запад сме принудени да се отдалечим от природата. А когато човек пожелае да коригира своя живот — до се приближи повече към естествения живот — тогава обаче положението му се влошава. Вследствие на това, през малкото свободни часове човек почва да размишлява, какво може и трябва до се направи за да се излезе от това положение и да се даде на живота добро, ценно съдържание. В това отношение вашите издания са твърде добре дошли. Те дават добро направление за изход от хаоса, за солидното и разумно държание.
Сега вече разбирам български език, който особено обичам, също и другите славянски наречия като обект на специално внимание и любов. Да не забравим също какви добри приятелски чувства Есперанто може да събуди!
Сега ви поздравявам с най-добри пожелания като съидейник.
ваш Хелмут Шкайдер
Книжнина
Основы миропонимания мировой епохи, от А. Клизовский. Рига, 1934 год. стр. 328, цена 4 50 лата. Книгата е на руски език и съдържа следните глави: О смысле жизни. Современное состояние мира. О мысли. О Единстве Всего Сущего, Закон Перевоплощения, Закон Карми, Об управлении Миром, О сотрудничестве и кооперации, Об учении и Учителе, Истина об Окултизме.
Авторът е разгледал подигнатите въпроси с голяма проницателност и въоръжен с много знания, които светлината на окултната наука дава. Ние я препоръчваме на нашите читатели. Който си я достави направо от: A. Klizovski, Riga, Grеgora iela, 1. dz. 1, Latvia, — може да я получи за 3 лата.
Слово, орган на всеславянската мисъл, бр. 1 — 6, излиза месечно. Списва се на руски, но дава понякога статии и на сръбски език, а извадки и от други славянски езици. Така напр. бр. 6 дава извадки на български от статията „Мисията на славянството“, взети от брой 98 на в. „Братство“. Задачата на вестника е да работи за културното и духовно единство на славянството.
Годишен абонаменти 20 динара. Адрес: ул. Кралица Наталия, №23 а, Белград
На планината, приказка от Любомир Лулчев. Съдържание: Ученикът и пътниците, Ученикът и малката, Малко магия. Царят иска да знае, След думи — дъга, Народния съд. Виждане с царя, Цена 20 лв. В обявлението поместено в няколко от миналите броеве на в-ка ни, цената погрешно е съобщена 30 лева. Книгата може да се достави от автора или от редакцията ни.
Татковите приказки за нея, от Бенита, стр. 50 — цена 5 лв. Доставя се от Heвена Неделчева, бул. Фердинанд 43 — София.
