Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
15 май 1930 год.
В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае.
Адрес: Сава Калименов,
Севлиево.
Съдържание:
Религиозно-философскнят мироглед на Петър Дънов. (А.Томов)
Българските професори за Есперанто.
На Планината.
Под Дървото. (Любомир)
Изгрев (Д. Ст.)
Бъди благословена! (Т. Ч.)
Любовта. (Т. Ч.)
Тайното Учение
Религиозно-философскнят мироглед на Петър Дънов.
(Из книгата със същото заглавие на А.Томов)
Един характерен белег на новото време е повсеместният и силен подем на мистичната мисъл. Това явление е благоприятствано, несъмнено, от дълбоки социални причини. Засилването на обществените противоречия, на мизерията, болестите и страданията изобщо е от естество да упражнява благотворно въздействие в посочения смисъл, правейки човешката душа по-възприемчива и по-чувствителна, разширявайки съзнанието и пробуждайки стремежите към истинско щастие, социална правда и хармония; тия условия действат в същата посока, и изобщо, като импулсират всестранната човешка дейност, правят живота по-напрегнат и по-интензивен.
Гoлямата война и последвалата я социална криза направиха и правят да блесне най-ярко неразумното и безмисленото в живота, нечистото и болното. Те разкриха широко язвите и дефектите на днешната цивилизация, нейната морална нищета. Едновременно с това те изнесоха и изнасят все по-големи проблеми пред човешката мисъл за преодоляване на злото и предотвратяване на идещите бедствия. Всичко е тласнато към най-интензивен живот, призован към свръхусилия. Никога човешката мисъл не е работила тъй интензивно. не е дирила тъй настойчиво и упорито нови пътища във всички области и прояви на живота. Силите на старото и силите на новото са в повсеместно, широко и грандиозно състезание. Сред това всеобщо напрежение, рушение и творчество трябва да се роди една нова култура, да се роди новия човек, или съдбата на човечеството е решена — то ще тръгне бързо по пътя на най-разорителните международни и социални войни, към всеобща разруха и деградиране.
Всеобщият духовен кипеж намира своя израз и в силния подем на мистичната мисъл. Нещо повече, — тоя кипеж не можеше да не доведе преди всичко до тоя именно подем. В днешните свръхусилия на човечеството за надмогване злото, разрухата, неразумното и несъвършеното в живота и насочване човешките съдбини към светли бъднини, се чувстват преди всичко призовани да работят тъкмо хората на най-висшия идеализъм, тия, в които най много тлее и пламти божественият огън на живота. Това са хората, които говорят на света за божествената правда, за висшата разумност, за висшата социална хармония и красота, хората на чистата мистична мисъл.
*
Искаме ли да обхванем с един общ поглед развитието на модерната мистична мисъл, пред нас ще се разкрие картината на едно последователно настъпление на все по-широки и по-мощни духовни вълни.
Първата от тия вълни представлява спиритическото движение, широко възбудилият се и бързо възрастващ интерес към спиритическите сеанси, медиумизма и пр., ширещ се, подобно лесноразпространима епидемия, сред полуинтелигентните и интелигентни среди. Изкористван от мнозина, осмиван от други, упорито пренебрегван, от хората на сериозната наука, спиритизмът можа да стане предмет на сериозни изучвания, поражда грамадна литература и спечелва на своя страна видни хора на опитната наука, като Крукс, Оливер Лодж. Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание.
Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания.
Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл.
Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания.
След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България.
Настъплението на мистичната мисъл оказа и оказва от своя страна най-мощно влияние върху цялата съвременна наука. Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл. Нещо повече, в своята многостранна работа, тя, въпреки желанието си, сама подготвя успехите на тази мисъл; тя все по-вече навлиза със своите опитни методи в областта на свръхсетивното за обикновената човешка психика, за да констатира тук все по-тънки и по-неуловими строителни сили; тя все повече навлиза в областта на окултните науки, за да дойде и открие факти и истини известни на окултистите и говорещи в полза на мистичната мисъл.
Понятието за материята коренно се промени. Атомът се превърна в една сложна система, организираща в себе си неимоверни по своите размери сили, в една система от електрически заряди, наречени електрони, движещи се сред етерно пространство около един подобен център. Самите тия електрически заряди не са нищо друго освен видоизменение на етера — всемирната космическа енергия и невесома субстанция, която изпълня целия космос. Така материята е превърната в енергия, електрифицирана и етеризирана. Но по тоя начин се стига тъкмо до етера на окултистите от всички времена, с тая само разлика, че, докато той за позитивисти и материалисти е оная „основна“ елементарна сила, която макар сама лишена от разумност, поражда всичко разумно в свата — съзнанието, духа, гения, цялата духовна култура — окултистите и мистиците виждат в него само проява на една висша реалност, духовна и разумна в своята същина.
От особено значение за развитието на мистичната мисъл се оказаха завоеванията на опитната наука в областта на тъй наречените метапсихични явления, в областта на телепатията, жизнения магнетизъм, медиумизма и сомнабуличните състояния. По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма.
*
От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе.
Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ.
Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“.
(следва)
Българските професори за Есперанто.
Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи!
Проф. Д-р Шишманов
***
Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език.
Проф. Д-р Иос. Фаденхехт
***
Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство.
Проф. Д-р Беню Цонев
***
Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране.
Проф. Д-р М. Арнаудов
***
На Планината.
Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта. A тее — учениците, прилепили глава до глава, бяxa станали само очи, които дебнеха и уши които жадуваха.
— Искате? Но онзи който иска — няма! И който търси —не е намерил.
А който но е намерил — не може да дава!
Не се лъжете — желаещият е още в тоя свят.
— Но, Учителю, запита ученикът на който душата гореше от стремеж, като връх снежен огрян от изгряващото слънце: не трябва ли ний да желаем поне да бъдем добри?
— Учителят се усмихна леко. Облаци отбулиха планините и сенки затичаха по полетата далеч пред тях, където се стелеше многохиляден град.
— Ако лошият човек прави малкото добро, което може — той е добър човек; И ако добрият не прави доброто което може — той е лош човек!
— Та нищо ли да не желаем тогава? — запитаха изведнъж неколцина и учудване и скръб отвориха очите им широко.
— Ако желаеш нещо — било капка щастие, парче xляб или да управляваш вселени — безразлично — еднакво ти не достига — далеч си от мъдростта и не си познал Истината.
Но ако кажеш: Направи ме, Господи, достоен да изпълня волята Ти! — И се почувствуваш като малка прашинка, която е готова под най-малкия потик да изпълни неговия закон, та каквото ще да бъде — тогава син Негов си!
— Да бъде — в хор се обадиха всички. И слънцето като че ли пална други слънца в тях вътре — и очите им заблестяха.
Под Дървото.
Много 6яxa насядали, а говореше Един. И всички слушаха.
— Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него. Ти си освободен.
Но онзи, който те хвали, той много ще иска — пази се! Bсяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш.
И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите.
А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил. И ще изгубиш мирът си.
— Тогава?
— Тогава бъди винаги свободен. защото само свободния може да познава Истината, само тоя, над главата на когото няма облаци, вижда истинския образец на слънцето.
— Тогава как ще надраснем себе си, да ускорим еволюцията си?
— Всичката еволюция по някога се свежда за някого само към това: — да бъде буден, когато другите спят — и да работи за реализиране на една Божествена идея.
Помнете, смели трябва да бъдете, a смел е този, който като е изгубил всичко — нищо не иска.
Любомир
Изгрев
Звездите редеят по ясното, синьо небе. Зора се сипва. До късно през нощта града шумеше от опияняваща музика. Сега е тихо. Хората спят. Само петлите пеят — възвестяват идването на новия ден.
Напущам спящия град и отивам всред живата природа да посрещна изгрева на животворното слънце.
ливадите са покрити със зелена трева, посребрена от утринната роса. Около тях красиво се издига и ги окръжава горичка. Дърветата, празнично облечени и наредени като за парад, шепнат утринна молитва. От вси страни се носят сладки, възторжени песни. Ранобудни птички с надпреварване кършат и майсторски извиват ясни гласове. Сякаш събрали се на пир, упиват се от еликсира на проляното утро и на особен език изказват благодарност и приветствие към зората на новия ден.
Лазурна светлина приижда бавно и тържествено. По ясното небе няколко позлатени облачета отразяват чуден блясък. Червена пурпурна заря се явява на пламналия изток. С благоговейно, молитвено настроение стоя, като във величествен храм пред свещенодействие. На позлатения изток се явява чиста, сребърна заря. Блесна първия лъч на слънцето и прониза просторите. Околните хълмове се усмихват в разкошната си премяна. Слънчевата сила и топлина приижда на вълни, буди и възражда. Чрез безбройните си лъчи слънцето сипе горещи поздрави, целува и милва всичко, що среща. Цветята дигат главички. Дърветата се молят с грейнали чела. Птичките по-възторжено пеят. Ароматният въздух трепти от бликаща сила и радост!
Душата ми се възражда с живота на цялата природа. Морните гърди жадно поемат чистия въздух. Сърцето прелива от Божията благодат. Душата ми величае и славослови Господа на Любовта.
- - - - - -
Слънцето все по-силно грее — наднича над всяка долина, сякаш шепне: „Къде е човекът — слаб, морен и отчаян, за да му дам живот и сила? Събудете се, деца на светлината! Елате и пийте всички от животворния източник! Бъдете любвеобилни и щедри като мене! Обичайте, обичайте всички! Давайте и не искайте назад! Пробуждайте, просвещавайте, помагайте за да станете едно с мене — проводници на вечен живот и красота.
Наблизо клокочи пенливо ручейче и напомня неспирния ход на времето. Аз се вслушвам, гледам как се дига слънцето и размислям за безкрайността на времето. за постепенното развитие на живата и разумна природа, за праисторията на секта и потъвам в съзерцаване чудото на световното проявление и творчество. Размислям за еволюцията на човека, за грехопадението, за културния напредък и увеличаващите се страдания, за благовестието на Исуса Христа, за идването на Царството Божие на земята и спасението на света от злото. Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу. И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва. Душата ми запя благодарствен и хвалебен химн на Словото, в което бк живота и живота — виделината на человеците! И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе!
Д. Ст.
Бъди благословена!
Ти, която подхранваш и засилваш в сърцето си любов не само към тия, които те обичат, но и към всички хора и всичко живо —
Бъди благословена !
Ти, която копнееш за мир и братство между хората. която се стремиш към близост и единение повече, отколкото към богатства и разкош, повече, отколкото към величие и слава —
Бъди благословена!
Ти, която се възземаш по пътища нагорни към светлия връх на съвършенството, която се трудиш и грижиш за слабите и нещастните повече, отколкото за себе си —
Бъди благословена!
Ти, която обичаш красивите кътчета на земята повече, отколкото царските палати, която се радваш на цветята свежи и благоуханни повече, отколкото на златните украшения —
Бъди благословена!
Ти, която дириш в труда забава и развлечение, а в безделието и суетата намираш скука и мъчение —
Бъди благословена I
Т. Ч.
Любовта.
Оня огън, който сгрява и оживява сърцата и дава мощ на духа, за да размаха волно крила и да лети към светли и красиви висини — това е Любовта.
Онова цвете, което едничко краси живота и го пълни с най-сладък аромат — това е Любовта.
Онова чувство, което сближава и съединява човек с човека, душа с душа и носи мир и братство между хората и съществата по цялата земя — това е Любовта.
Оня източник, от където вечно блика живота, оная сила, която поддържа, осмисля и подслажда живота по цялата земя — това е Любовта.
Оня дух, който вдъхновява човека по пътя на живота и го извежда от мрака и калта на земята до висотата и величието на Син Божий — това е Любовта.
Оня глас. който ръководи човека към Царството Божие, към Рая на земята, към пълно щастие и истинска свобода — това е Любовта.
Т. Ч.
Тайното Учение
Известното на всички окултисти капитално съчинение на Елена Блаватска ще се издава в 12 книги от теософската ложа „Орфей“ — София. Първата книга излиза към края на май и ще струва 120 лв., а за предплатили — 100 лв. Абонаментите се изпращат до Николай Трифонов, ул. „Странджа“, 46 — София.
Съдържанието на I-ва книга е: Увод. Предговор. Космогенезис — I част: Световен развой. Седем песни от „Книгата на Джиан". Тълкуване на I — V песен.
Цената на отделните части ще се мени според обема им. При изпращането на всяка част ще се съобщава цената на следващата.
Книгата ще се печата в ограничено количество и скоро ще представлява библиографична рядкост, затова нека всички желаещи побързат да се абонират.
