МОЛИТВАТА НА ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ
Аз съм малко зрънце, приютено в пазвата ти. Преди да те помоля, ти ще ме погалиш с нежната милувка на слънцето. И аз ще простра към Тебе, Необятната, копнеещи ръце. Преди да съм опитало твърдостта на почвата, на която стоя, ти ще ми изпратиш роса и пролетен дъждец. Като балсам те ще се разсеят по снагата ми и заслушано в тихата музика на дъждовните капки, аз ще вплета в нея и мелодията на моята благодарност. Не виждам ли всеки миг, как в безбройни грижи за мен се излива Твоята любов? Що мога друго да направя освен да раста? Но на голямата нива, гдето аз раста, се люлеят и други нежно зелени класове. Отвори сърцето ми и за тях! Нека дружно да претворим в златни зърна светлината и влагата, що изсипва щедро Твоята длан. И когато дойде Жетварят, нека братски се прегърнем в китен сноп, който Той ще отнесе пред нозете Ти!
S.
