Боян Боев
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ
IV. Зависимост между душевния и физичния живот при лекуване
Миналия път видехме, че болестите имат външни и вътрешни причини. Те са във взаимодействие. Вътрешните причини създават предразположение за действието на външните. Оня, който изучава живота повърхностно, вижда само външните причини, но при по-дълбо¬кото изучаване на живота се виждат ясно и вътрешните причини, кои¬то са съществени, понеже без тях външните причини не биха имали поле на действие.
На много места в беседите и лекциите Учителят изтъква важността на вътрешните причини на болестите. Той казва: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на този песимизъм, който съществува у хората" (Лекция от Учителя, държана на 4. III. 1942 г.). тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр. Същата идея е вложена и в сладните думи на Учителя:
„Съвременната неврастения се дължи на безпокойство. Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Както всяка мисъл или чувство си има свои треп¬тения, тъй и всеки орган. Има съответствие между трептенията на дадена мисъл и известен орган. Човешките органи не са само физически форми, но всеки орган на човешкото тяло е свързан с из¬вестна категория психични сили. Ето защо, известен вид отрицателно психично състояние въздействува върху черния дроб, друг вид — върху сърцето, трети — върху белия дроб, четвърти — върху слуха или зрението и пр... Мога да посоча един очебиен пример: Една моя позната преживява силна тревога, душевно вълнение и изгубва зре¬нието си — не вижда никак. Тя успява да превъзмогне това душевно вълнение, възстановява своя мир, и зрението ù се възвръща. После отново минава през душевна криза, и веднага зрението ù се изгубва съвършено. То се възвръща пак след повторно превъзмогване на тревожното състояние,
Голямата зависимост между физичното и психичното Учителят изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулса на вашето сърце. Има връзка между вашето отношение към ближните и пулса на вашето сърце.”
Знае се от окултната физиология, че през сърцето минава електромагнитна струя и тя е, която причинява пулсирането на сърцето. А чувствата и изобщо душевното състояние оказва влияние върху правилността на това електромагнитно течение, което минава през сърцето. Напр. при страх, тревога и пр. това електромагнитно течение ста¬ва неправилно и това се отразява върху сърцето физиологически и даже върху анатомичния му строеж. Ето защо, при лекуването на сърцето, преди всичко трябва да се премахнат психичните причини.
Аналогична идея се съдържа и в следните думи на Учителя:
„Не могат да бъдат гърдите ви здрави, ако не сте добри. Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако Те не са живели с добри чувства, ще се получи едно поколение със слаби гърди" (Лекция от 11. III. 1942 година).
У човека има скрити сили, които трябва да се събудят. Ду¬шата е седалище на неизчерпаеми сили, само че тя трябва да се извикат към дейност! Ще приведа няколко примера, от които се вижда, какви мощни сили притежава душата, но обикновено човек не може да си служи с тях, защото са още спящи в него. В някои извън¬редни случаи те се пробуждат и влизат в действие. Учителят раз¬правя за един съвсем стар свещеник във Варна. Той се чувствувал безпомощен и даже нямал сили да прави разходка из двора. С голяма мъка я правел и след нея се чувствувал крайно изморен. При бомбардировката на Варна през време на общо-европейската война той, който мислел, че няма сили да направи даже и една разходка из двора, излязъл от къщи и скоро се намерил няколко километра вън от града, носейки една голяма тиква под мишница. Друг пример привежда Учителят: В Бразилия в една болница лежали двама парализирани. Една боа влязла в болницата и тия двамата парализи¬рани скокнали през прозореца и се намерили далеч от болницата. Те събудили в момента мощните сили на духа, до които не могли да прибягнат в обикновения живот! Те не подозирали мощните сили на духа в себе си!
Трети пример пак от Учителя:
В Америка една жена била тежко болна. Лекарите казали, че ù остават само няколко дни живот. Тя знаела това и казала на мъжа си: „Аз си отивам, но искам да те попитам: Ще се ожениш ли след моето заминаване отвъд?" Той казал: „Не мога да обещая, че няма да се оженя!" Жената отговорила: „Тогава не умирам!" И наистина, с това свое желание да не умира, тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла.
Но защо човек несъзнателно в изключителни моменти да из¬виква към действие тия мощни сили на своя дух, когато той може — като знае законите — съзнателно да ги извика на помощ и на работа, и тогава може да победи болестта!
Как става това? Именно чрез това, което Учителят нарича повишаване на трептенията.
Но това не ще каже, че трябва да се прибягва при лекуването на една болест само към вътрешния метод. Трябва да се употребят едновременно двата метода: вътрешния и външния. Христос прибягвал често до двата метода. Напр., при лекуването на слепородения той му намазал очите с кал и му казал: „Иди и умий се в къпалнята Силоам". И той оздравял. Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос събужда у болния и силата, която му изпраща, са психичният метод.
„При други случаи Той препоръчва двата метода едновременно: постът и молитва. Постът спада към външните методи, а молитвата е вътрешен. По повод на тия Христови думи, ето що казва Учителят: Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не си помогне, никаква външна помощ не може да помогне. Болестите не са нищо друго освен низши същества, които влизат в него и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тия същества се наричат микроби. За освобождение на човека от тия същества Христос казва, че това може да стане само с постът и мо¬литва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може в една нощ да разруши града. За тия войници Христос казва: „Този род не може да излезе освен с пост и молитва". Какво представя молитвата? Тя представя връзката на човешката душа с Първичната Причина на нещата. А пък постът подразбира отнемане храната на войската. Щом лишите войската от храна, тя се принуждава да отстъпи" (Виж „Делата Божии" от Учителя, стр. 60-61).
Двата метода — външният и вътрешният — трябва се съчетаят. За да се види, как трябва да стане това, Учителят дава пример, като посочва, как трябва да се лекува чумата;
„Чумата, от която хората се плашат, се лекува с гореща вода. Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумът на кръвта, който служи за храна на микробите, се разредява, и те постепенно престават да се размножават. През време на болестта никаква храна не трябва да се употребява. При тая болест се явява апатия, но будното съзнание я преодолява. Връзката на човека с Бога представя силна динамична мисъл, която се отра¬зява върху микробите като една електрична светка¬вица. Така атакувани от две страни, чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават и се отстраняват. Достатъчна е 24 часа усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат вън от организма. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. Болестите допринасят особено много за женствените, мекушавите натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури (Виж „Делата Божии", стр. 61).
Ето що казва Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният" за молитвата като лечебен фактор (стр. 177):
„Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гной¬ници, гноящи рани, лупус, рак и пр.... Процесът на излеку¬ването се различава малко при разни индивиди. Често се явява силна болка, после внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, рани се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Тия факти доказват действителността на известно съотношение от още непознато естество между душевните и органичните явления. Те ни откриват един нов свят".
Под молитва тук се разбира методът за повишаване на треп¬тенията. Изобщо казано, вътрешният метод се състои в събуждане на скритите сили на Духа чрез един душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният трябва да дойде до едно състояние на мир и радост, на всеобемна любов, на светлина — състояние на хармония и красота! Всичко да люби и на всичко да се радва! Това е именно онова молитвено състояние, което лекува!
Той трябва да дойде до едно прозрение за божествените основи на битието, до едно състояние на благодарности за всичко, благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на цветята, синьото небе. облаците, планините — във всичко да вижда присъствието на Великото, Божественото!
Душата да е пълна с възторг и музика! И тогава той ще оздравее непременно. Понеже така той ще се свърже с неизчерпаемите извори на живот във всемира, ще ги привлече и те ще преорганизират материята на неговия организъм.
Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички раници, които са го тормозили до тогава: излишни тревоги, безпокойства, страхове и пр.; да дойде до една коренна обнова, до едно състояние на чистота, невинност и вяра! Тогава той ще бъде възприемчив към вълната на божествения живот, който слиза отгоре. Тогава трептенията му са така повишени, че никакви бавни трептения с дълги вълни на болестта не могат да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човека, който я приближава до струята на водопада, слизащ от 100 метра височина.
