ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
ДВАМАТА СВЕТИИ И КОТЕЛА С ЖЪЛТИЦИ
Двама отшелници живеели в пустинята в една планинска местност. Един ден единият от тях, като се разхождал в гората и си размишлявал, озовал се пред една голяма дупка. Погледнал в дупката и съзрял един голям котел, пълен до горе със злато. Като видял туй голямо съкровище, той прескочил дупката и хукнал да бяга. Вторият отшелник, който бил наблизо, видял другаря си, че бята и си помислил : "Защо ли бяга моя другар? Трябва да е видял нещо много страшно". Па додал в себе си: "Вече двадесет години как се подвизава в тоя път и все още се страхува".
Той се приближил до мястото, от което първият отшелник така ужасено избягал и като погледнал, що да види - една голяма дупка, а на дъното ù котел с жълтици.
"Виж ти, от що избяга моя другар. Тъкмо Бог му изпрати това богатство, за да отиде между своите ближни да им помага и той се уплаши и търти да бяга, сякаш дявола е видял.".
Отшелникът извадил котела с жълтиците и се запътил към своята постница. На следния ден той напуснал отшелието си и слязъл в Александрия. Там той посветил живота си на богоугодни дела: почнал да строи църкви, болници, странноприемници. Така той употребил всичките пари, които намерил, все за благотворителни цели. Доволен от това, що извършил, той се обърнал с молитва към Бога да Го пита, доволен ли е и Той от неговите дела. Бог му изпратил един ангел да му занесе неговият отговор.
„Всичко, което ти направи, казал му ангелът, не струва колкото подскачането на твоя брат".
— Как така? - учудено попитал светията.
"Като направи под път и над път странноприемници, ти приучи кой отдето свари да спира в тях, за да получава даром храна и подслон. Мнозина безделници започнаха през ден през два да свръщат в странноприемниците, защото можеха да получат безплатно ядене и легло за спане. Така ти ги привикна на мързел. Па и не само това - в странноприемниците постоянно се дигаха скандали, кой да вземе по-хубава стая, кой да си сипе пръв от яденето, да обере най-тлъстото и т. н.
Като построи пък църкви, ти направи тържища на свещениците. По-рано хората, като нямаше толкова църкви, се молеха навсякъде, и под покрив, и под открито небе. Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва. Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса".
Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на светията.
Оборил той глава и дълбоко се замислил.
"Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него".
И той се запътил към старата си постница.
ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА
В турско време един от турските паши посетил едно българско село. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало.
Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? - Доволни сме. - Добре ли го гледате? - Много добре го гледаме. - Ако искате мога да ви изпратя още един.
Като чул тия думи, селянинът се уплашил и презглава избягал.
