НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС

  Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Алтернативен линк

ЕДЕЛВАЙС


НИЕ НЯМАМЕ отвън дворци със приказни фонтани,
със паркове, градини, обкичени с цветя,
дворци, със плочи мраморни постлани,
където очаквана да дойде любовта.

Но вътре във душата пътеките планински,
прикрити там от погледа суетен на света,
отвеждат скромния творец в палатите същински
при празнична, планинска, безмерна красота.

В градините цветя цъфтят безбройни,
С дъхът на теменужен цвят във храстите прикрит
и нежно вдъхновени птички сладкопойни
със песни ни посрещат в тоя кът честит.

По светлите пътеки горе се отива,
далеч от грижите суетни на света,
и там небето отвътре ни открива
една безкрайна, светла и вечна красота.


***



СКРБТА е тази вечер тиха, тихо се прелива,
светло примирена затихва във гърдите,
зад воала леко лицето си разкрива
и аз я гледам кротко, смирено във очите.

Защо е тази болка и ревност и тъга?
Виж хиляди звезди обкичиха небето.
Усмивката им тиха чувствуваш ти сега
и техний светъл трепет прелива ти в сърцето.

Привет на вас, пробудени и смели,
родени от зарита на светлата любов,
в младежкия ù жар могъщий дух видели,
в сърдечната молитва дочули нейний зов.

Тъй светло примирен, притварям си очите.
Редят се тихи думи безмълвно в тишината.
Трепти във мене нещо, трептят навън звездите
и сипят светъл зрак над всичко на земята.

НАПРАЗНО есента тъй тъжна песен пее.
През нейната тъга минавам с лекота.
Душата ми сега за пролет все жаднее,
за слънце и простор и радост, красота.

И плодните дървета са още не обрани,
на лятото се чува още песента,
и още все са свежи цветните поляни,
където с тихи стъпки минава пролетта.

Във тихий храм душата ми ще може
да те възпее в своя светъл блян, т
еб, която си ръката светла сложи
и даде ми да пия от извора свещен.

И песента, която все се чува,
събужда нови сили със своя нежен звън;
и тихите мечти, душата ми бленува,
напомнят незатихващ и безкраен сън.

***



ВЪВ ТИХИЙ храм от жива светлина
при своя Бог се мълком приближих.
На Него аз възложих своята молба,
като дете пред него душата си разкрих.

Че Той е Бог на всякоя надежда,
на всяка вяра, всеки тих копнеж.
Като баща към нази Той поглежда
и светъл връх е Той на вечния стремеж.

И нежните цветя Той свои ги нарича,
на нашите съдби е пътя начертал.
И само Той един ни истински обича,
защото Бог на всички живота е създал.

В сърдечната молитва се всяка скръб забравя
и всяка болка в тиха песен се превръща.
Великата любов ни нежна приказка разправя
и светли страници в живота ни разгръща.


  Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ