Сънувах Те, към Теб пристъпях бавно,
с боязън на наказано дете.
А Ти стоеше тих и лъчезарен
и чакаше да сторя плахи стъпки.
Сънувах Те, десницата Ти крепка
посегнах да целуна с трепет.
Но както друг път Ти не я отдръпна,
а ме поведе мило като майка
след себе си по стръмна стълба.
Нагоре се изкачвахме в мълчание,
скръбта ми тиха в тиха радост мина.
А да промълвя думи нямах сили.
Но ето, Ти ръката ми отпусна
и ме погледна все тъй благ и кротък.
Тук в един съд ми даде плодове,
узрели гроздове, грижливо наредени,
и каза: "Иди ги отнеси там долу".
Сама по стълбата надолу аз се върнах,
ръцете ми и двете бяха пълни,
а пълно с благодарност бе сърцето.

На ранина при. мене дойде Ти
и ми пошепна с нежен глас: Стани!
Сънувах,
и нишката на чуден сън се вплете
в мелодията тиха на гласа Ти.

Отворих си очите и видях –
зора се сипва, друмници на път.
И тръгнах аз със тез,
които слънчев изгрев чакат
и носят във ръцете златен съд.

На ранина чух кроткий призив
на майката, що буди своя син.
Благодарих,
и с първата молитва в тоя ден
в сърцето си за Теб запявам химн.

Той трон висок си изгради, при слънцето да бъде близко
Копнеж му беше туй и блян.
На него векове самин стоеше той в забрава,
в просторите далеч въззрян.

И в свойта самота той страници изписа
с азбуката на вечността,
и със звуците на арфа седмострунна,
не спряла нивга песента.

Дворец висок си построи, и недостъпен, и вълшебен,
на хората той стана блян.
В копнеж към него те очи възвиха,
към него, в слънцето огрян.

И тръгнаха нагоре пеейки в сърцето,
поели пътя към върха.
Вълшебен зов от светлите простори
със вера им окриляше духа.

А rope ги очакваше с усмивка,
за да им каже мъдростта,
която в самота великият самотник
научил бе от вечността.

За радостна беритба бе дошъл денят.
Лозарят грозд откъсна,
издигна го нагоре,
и светна благодарност в погледа лъчист.
Наоколо децата гледаха събрани.
"Търпение е трябвало деца, че не шега е,
дорде се туй налее -
търпение, и работа, и разум.
Че буря ще вилнее!
Та що е бурята в живота на лозата,
когато сладък плод тя трябва да налее?
Търпение е имала лозата".
Замлъкна, свел очи, замисли се лозарят,
замислиха се и децата.
И кошница поели във ръце, започнаха беритба.
Настъпваше денят.