Б. Боев
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО[1]
ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТЕМПА НА ДИШАНЕТО[2]
Казахме, че дишането трябва да бъде бавно и дълбоко. Ако човек диша бързо, само горните части на дроба се напълват с пресен въздух, а долните части остават с нечистия въздух. Затова при плиткото дишане в дроба остават доста нечистотии, от които се образувал разни болести. Колкото по-дълго задържаме въздуха в дробовете, толкова повече прана извличаме от него. Човек трябва да поема въздуха полека и да чувствува, как той слиза надолу в белодробните крила. При бавното дишане всички капилярни съдове на дробовете се отварят и правилно нахлува кръв, влиза достатъчно въздух в тях.
В миналия брой казахме, че човек при естественото дишане — т.е. когато не прави дихателни упражнения, хубаво е да извършва три вдишки на минута. Но това е възможно само при лица, доста напреднали и обучени в дишането. А изобщо е желателно човек при дихателни упражнения да прави поне 4, 3 или 1 вдишка на минута, а в другото време на деня — т.е. когато не прави дихателни упражнения, значи при естественото дишане — да прави поне 10-12 вдишки на минута. Тогава дишането все пак е здравословно. Ако вдишките са 13-15 на минута, пак можем да ги наречем здравословни. Но ако вдишките са повече от 15, дишането не е здравословно. При бързо дишане не става пълно горене, кръвта не може да се пречисти и остава доста венозна кръв. Човек, който диша бързо, има слаба воля. Човек който иска да развие волята си, трябва да почне се дишането. Когато човек не е в състояние да контролира дишането, винаги волята му е слаба. Защото волята се калява от съпротивление.
Като се намали броя на вдишките на минута, животът се продължава, а когато се увеличи техният брой, животът се съкратява. Онзи, който прави 20-25 вдишки на минута, ще изкара до 25-30 години живот, а онзи, който диша бавно, със сравнително малък брой вдишки на минута, може да достигне до 75-120 години живот.
Дишане през едната или двете ноздри.
За прилива в ума и сърцето Учителят казва следното (13):
„Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив, и обратно. Вие казвате: Затъпял е умът ми вече, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време има прилив в сърцето, а отлив в ума, и вследствие на това изпитвате една празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре се ума си, но сърцето ми е слабо развито. Това е, защото има прилив в ума, а в сърцето — отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен."
Електромагнитни течения излизат от цялото тяло на човека. Особено са дълги тия лъчи, които излизал от очите, ушите, носа и пр. Тия лъчи са видими за ясновидеца. И тия лъчи са се различен цвят и от различен характер за дясната и лявата половина на тялото. Лявата ноздра приема повече магнетичното течение, което има връзка със слънчевия възел, а дясната ноздра приема повече електричното течение, което има връзка се главния мозък. Първото течение има връзка със сърцето, а второто — се ума.
Въз основа на гореказаното, понякога като изключение може да се приложи и дишане през едната ноздра. Ако се поеме въздух през лавата ноздра, дясната се запушва с пръст; и после се запушва лявата ноздра, и се издишва през дясната. А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното.
Приемането на въздух през лявата ноздра има връзка повече се развитието на сърцето; тогава изпущаме въздуха през дясната ноздра. А приемането на въздуха през дясната ноздра има повече връзка се развитието на ума. Това се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. А понякога сменяваме двете ноздри, т.е. поемаме последователно ту през едната, ту през другата ноздри; това пак спомага за уравновесяване на двете течения.
Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава това причинява нарушение в дишането. В такъв случай дишането вече не е пълно. В такъв случай може да се прибегне до дишане през една ноздра.
Но естественото дишане е през двете ноздри.
Във връзка с гореказаното Учителят дава следните упражнения (15):
„Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: Запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. След това задръжте въздуха и мислено бройте до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпущайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обяд ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечерта ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението ще се прави 21 път на ден — сутрин, преди обяд и вечер по 7 пъти. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си”.
Ето друго аналогично упражнение на Учителя (18):
„Хубаво е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно 10-15. После да я запуши, да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да го издиша бавно и ритмично. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден. То е нужно за всички, които се занимавал се умствен труд. То е необходимо за здрави и болни. За предпочитане е да се прави вън на чист въздух, а не в стаята".
Движения при дишането
Щастливото съчетание на гимнастика и дишане дава красиви и плодотворни резултати. Това засилва действието и на двете. Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения:
1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване.
2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване.
Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр.
От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация:
Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16).
Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално на страни и се задържа въздуха. След това спущане ръцете надолу с издишване (24).
3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу. Тялото изправено. ръцете бавно се дигал от страни на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти.
4. Ръцете със свити пръсти се дигал нагоре към гърдите покрай тялото отвесно, след което отиват от двете страни до хоризонтално положение. До идването в хоризонтално положение имаме вдишване. Когато ръцете дойдат в хоризонтално положение, става задържане на въздуха известно време. След това бавно спущане ръцете надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти (24).
5. Изходно положение: Ръцете пред гърдите с върховете на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете на страна с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това бавно сваляне ръцете надолу (17).
6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (24).
7. Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете, и тялото се навежда малко напред. Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе, има задържане на въздуха известно време и след това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу. В същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти.
Важно психично условие за дълбокото дишане
За да може дишането да изпълни своята задача т.е. за да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към ония ценности, които я проникват — жизнената сила или праната и разумните сили — трябва да спазваме някои условия.
Преди всичко човек трябва да е свободен от всякакви възбуди и смущения. Учителят дава следните разяснения по това (24):
„Когато диша въздух, човек трябва да е спокоен. Считайте през това време, че земята е уредена. Ти казваш: „Външните условия са много лоши; Вятър има". Нека си духа вятърът. Той си има смисъл. Казваш: „Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай.
При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото разположение. Ще знаеше, че Великото Разумно Начало е във въздуха! Никога човек да не оставя на ума си нездравословна мисъл, в сърцето си — нездравословно чувство и в тялото си — нездравословна постъпка. Преди да си легне вечерта, да подиша 15 минути дълбоко и да поблагодари на Великата Разумност в света, че го е запазила целия ден. И след като се усети спокоен, да си легне и ще има спокоен сън. Човек трябва да диша с Любов! Тя трябва да го изпълва при дихателните упражнения".
(Следва)
-----------------------------------------------------------
[1] Допълнителна литература към тая, спомената в брой 5:
12. Превръщане на цветовете, лекция от Учителя в младежкия окултен клас, 3 год.
13. Приливи и отливи на енергиите, младежкия клас, год. трета.
14. Предназначението на дихателната система, млад. клас, 2 год.
15. Опити, лекция в тома : „Добрите навици", млад. клас, 2 год.
16. Влияние на светлината и топлината, лекция в тома със същото заглавие, млад. клас год. 5.
17.Пълнене и празнене, пак там.
18. Микроскопически добрини, пак там.
19. Пулс, лекция в тома: „Посока на растене", млад. клас, година 6.
20. Състояния на материята, лекция в тома: „Закони на доброто", млад. клас, год. 9.
21.Къртица, славей и пчела, пак там.
22.Няколко необходими неща, лекция в тома: „Методи за самовъзпитание”, млад. клас, год. 10.
23. Неделна беседа от Учителя на 25 май 1941 год.
24. За дишането, лекция от Учителя на 29 август 1941 год.
[2] В свръзка с последните лекции на Учителя от тая година.
