Ханс Тома

* * *

Дойдох — не знаен от къде
И тук съм никой, но зная ли аз кой?
Живия! — добре знам и това,
Но колко ще живея — туй не знам,
Не зная и деня на моя край.
Ще си отида, без да знам,
Къде ме води моя път
И все пак мога да се радвам.
И чудя се на себе:
Отгде ли иде тая радост?
И след като съм толкова самин
И непознат, дори и сам на себе,
Реших и дадох всичко в Божята ръка.
Ще ме води тя по всички друмища.
Това го зная.
И все пак, — не е ли чудно туй —
Че мога още да тъгувам?

(Превод от немски)