В древността, в Гърция се е случило това. Качил се е някой зидар - майстор да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог Зевс и му казал: ”Според моето разсъждение, ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си много умен Бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата?
– “Какво искаш?”- го запитал Зевс. -“Искам да премахнеш този закон.” - “Добре, ще стане както ти искаш.” След няколко дни краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука; чукал, чукал той - нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетяла същата участ –увисва във въздуха. Седем дни висял горе – от една беля на друга. ”Ама така ли трябваше да бъде светът?”- “Първият закон, по който ти си счупи краката аз го суспензирах. Ти може да стоиш спокоен, и без счупени крака.” Тогава този майстор казал: ”Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания.”
По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място.
