Имало един далечен народ армани, в културно отношение те са били средно развити, не са били много културни, ама са били в тия времена, в средната епоха на човечеството. И те са употребявали лова, както и в наше време. Царят на този народ излязъл със своя лък на лов в гората. Видял надалече една сърна, харесал я за ядене, и вдигнал лъка си да я убие. В същото време вижда едно малко, красиво момиченце, то подплашило сърната и застанало на нейното място, и му казало: ”Аз не позволявам да убиеш тази сърна.” - “Не позволяваш ли?” - Вдигнал той лъка, и го пронизал, и то починало. Явява се тогава князът на духовете в тази гора и му казва: ”Понеже ти извърши престъпление, ще ти се роди син, който ще се ожени за една от най-лошите жени, и ще му се роди дете, най-лошо по възможност. И ако син ти може да издържи тия страдания 10 години само, тогава може да му се прости."
И действително, както му било казано, така и станало. Ражда му се един син, който така се заслепил, кармически, че попаднал в примките на една жена, грозна и много груба в своите чувства, но той си мислел, че тя е най-красива. Тя била с бърни много дебели - два пръста, големи уста, очи-големи – изпъкнали; ръце, като на мечка, пръсти-дебели, мязали на бурия. Оженил се той за нея, но тя го малтретирала, не му давала да говори, биела го по два пъти на ден. Всяка сутрин тя ще го наложи: ”Мъж искам да бъдеш, а не дете.” Вечер същото. И той се сгушвал така 10 години. И всеки ден по две сълзи се ронели от очите му, но той не роптаел. След 10 години неговата карма се ликвидирала, и на сцената се явило убитото момиченце, за което царския син после се оженил.
