СВЕТИЯТА И ПРОКАЖЕНАТА ЖЕНА
През време на Римската империя, в едно царство на Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Той искал да има някое видение:да му се изяви Христос. Хора отивали при него, но Христос не се явявал. Молил се той: “Господи, яви ми се по един или по друг начин, искам да те видя.” Молил се, плакал; молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: ”Работих 20 години, и Христос не ми се яви.” Но вечерта, към залез, идва една мома. Приближава се отдалече. Вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: ”Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?” Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето й е само скули, тя страдала от проказа. В него се явява едно колебание: да я приеме ли или не. Ако беше красива, хубава, стройна, с ония хубави очи – щеше да бъде изкушение - дяволът ще дойде. А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: ”Тази моя сестра, ще я приема. – Ела, сестро, при мене. ”Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива й краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва й леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: ”Какви мъчнотии е имала тя.” На сутринта, като погледнал на нея, видял Христа в тази мома , и моментално тя се изгубила.
Ненаписаните закони, НБ, 6 ноември 1921 г. в София.
