Един български младеж от северна България, един от най- благородните младежи, които аз познавам, презимето му няма да кажа, но името му е Кирил, тъй се наричал той (не българския княз). Свършил в странство с отличие, много благороден момък. Като се връща в България, спира се при един свой приятел, учител. Отива там през летния сезон на курорт. При този учител имало едно малко момиченце, сираче, на 10 години, но красиво, интелигентно и много умно. Между тях се породила известна симпатия, без лоши мисли. Той обичал да ходи към гората, при едно хубаво, студено изворче. Един ден, като отивал на това място, и малкото момиченце взело стомничката си и отишло след него. Там, той без предумисъл, се навел и целунал туй малко момиченце. Като се изправил той, тя го попитала: ”Ти как ме целуна – като брат, като сестра, или като предател? Как ме целуна ти, с целувката на брат, на сестра, или с целувката на предател? Как? Да кажеш сега! Ти направи една лоша постъпка, защото майка ми, като умираше, ме повика при себе си и ми каза: ”Никога да не позволиш на мъж да те целуне, докато не се ожениш”, а сега ти оскверни в мене този обет.” Питам сега, де е лошото? Сега той на мене разправяше: ”Досега не съм решил този въпрос, с каква целувка съм целувал.”
