(137) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 14.II.1943 г.

Ваше Величество,

С евакуацията се повдигнаха много въпроси и достатъчно тревоги.

Прилагам едно писмо, в което смятам, че има нещо интересно по тоя въпрос и заслужава да бъде прочетено.

Бях Ви говорил за полковник Божков.631 Събрах някои сведения за него. Той бил най-старшият действующ артилерийски офицер. Бил цели 6 години началник на артилерийската школа и офицерите имат много добро мнение за него. Раняван е през войната и има няколко кръста за храброст.

Мисля, че не трябва да се допускат онеправдания на подобни хора, защото това действува лошо и на останалите офицери. А сега времената са на-тегнати и всяко онеправдание се отразява болезнено. Моля, отдайте една справедливост, за да имате и повече приятели.

Стопанското и вътрешно[то] положение на държавата изискват повече внимание и по-способни хора.

Сега между народа се лансира стар въпрос с нова сила - къде е житото? Защо ядем само царевица, когато България изнасяше жито?

Това, разбира се, е лозунг по команда, но и факт е, че сега хлябът е 95% царевица и всичко друго освен жито!

Обърнете, моля, внимание на това, защото понякога малка искра пали голям пожар, а сега атмосферата е много «барутна»...

Благодаря много за вниманието, което сте показали към Торбов.

Пожелава от сърце успех в работата: Любомир Лулчев

14.II.1943 г.

Изгрева - София