Не говорим срещу лица или наши институти - третираме въпроса чисто принципално. Знаем техническите трудности и гениалността, която се изисква днес от учения да направи един смислен синтез, да създаде една основна доктрина, която да обхване всички «положителни» науки. Да изискваме от нашите учени мъже, значи да не знаем какво да искаме. Но и това, което пишем за неволния синтез (наричан от нас по-вярно «умствена каша») в душата на студента, - е също така една истина, несъмнен факт на нашата действителност. Не е ли време да се справят, по какъвто и да е начин, с него - все по-добре и по-умело ще сторят те със своите професорски знания и опитност, отколкото да предоставят това на неопитните студенти?
Чувството на единността на Битието в разнообразните му форми налага вече един синтез в основните истини на самите науки, защото фактите, тъй определени и изолирани, както се проучват в разните научни дисциплини, нито могат, нито действително съществуват. Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя път, неразривно свързани по време, пространство и причинност. На това само обръщаме внимание с оглед на основната идея - да се набележат основните изходни пунктове на новото възпитание, ролята на основните реактивни идеи, които може да дадат тласък и условия за логически умствен живот, а не само тъпчене с факти и ненужни «закони» - изобщо да се сложи въздействието на личност върху личност или колективитет на по-здрави научни основи и следователно даде реални резултати, които да оправдаят похарчените средства и време, тъй щедро пръскани в нашите дни и създаващи в повечето случаи едно хилаво поколение, което, лишено от самодейност, чака да се настани на държавна трапеза, за да иждивя своите малки творчески сили не в самостойна работа, а във всекидневно стопяване и обезмисляние на собствения живот всред една китайска канцеларщина.
Печален факт е, че нашата интелигенция живее тъй, като да се чуди какво да прави с безконечно дългия си живот, когото не знае с какво да изпълни!
Задачата за всекидневния хляб е завладяла тясното съзнание, а удоволствията - дребни и елементарни, характеризиращи епохите на упадък, са погълнали всецяло вниманието. Големите идеи, които да вълнуват издъно душата и повдигат духа на огнени криле, се считат като празни мечти на безумци и се отминават с пренебрежение или съжалителна усмивка на уста. Нашата интелигенция, рожба на нашите и чужди училища и живот, прекарва ужасна душевна криза - и заедно с нея и целият ни народ, защото, ако солта обезсолее, с що ще се замести?