278. ГЕОРГИ ОТ АВРАМОВО

Бай Георги е човек със среден ръст, набит, червендалест, тих и с благ характер, Георги шивача, когото селяните познават като честен и почтен човек. Кой знае как му се бе случило, че в ръцете му бяха попаднали беседи от Учителя, от които четеше от време на време. Той неусетно се увлече в тях и почна да търси нови да си купи, за да чете. Нямаше такива хора наоколо и реши да отиде в София и оттам да си набави беседи. Той още не беше виждал Учителя, а много му се искаше да го види и да се запознае с него. Това му желание се засилваше. Вече не го сдържаше. Качи се на влака и замина за София.

Беше неделен ден, когато бай Георги от Аврамово пристигна на Изгрева, където Учителят живееше, и където Братството имаше салон, в който Учителят държеше своите беседи. Когато той пристигна, намери салона пълен със слушатели от различни съсловия, възраст и образование. Беседата бе почнала. Влезе в салона и се заслуша в Словото. Учителят говореше тихо, но се чуваше добре. Онова, което на пръв поглед му направи впечатление, бе външният вид на Учителя - дълга, прошарена коса, подстригана до над раменете, облеклото изрядно чисто, по европейски образец, само дето не носеше връзка. Беседата протичаше спокойно и с благ тон. Вече наближаваше обяд, когато тя завърши и Учителят се прибра в стаята си. Някои от слушателите веднага си тръгнаха за града, а други се разхождаха по поляната и споделяха мисли от беседата. На бай Георги му направило силно впечатление още и това, че Учителят се движел с голяма лекота, неприсъща на възрастта му.

В двора, пред салона, имаше еднокраки маси, на които се сервираше обяд. Решил и той да остане на братската трапеза, още повече, че и Учителят се хранел заедно с всички. Седнал братът близо до Учителя, за да може да слуша разговорите, които сътрапезниците водят с Учителя. На задаваните му въпроси Учителят отговарял съвсем спокойно и естествено. От отговорите се виждало, че Учителят говори като човек, който изтънко познава света. Като слушал Учителя да говори, в един момент си казал мислено; „Учителят говори като същински индийски мъдрец." В същия миг Учителят го погледнал и леко се усмихнал, с което ще рече, че е доловил мисълта му, макар че той не я бе изказал гласно.

Разбрал гостенинът, че Учителят знае и онова, което само сме си помислили и напуска Изгрева много доволен, че бе видял и познал Учителя. След тази среща бай Георги става ученик на Учителя.

Разказал: Георги Събев.