След гимнастическите упражнения, се бях спряла пред стълбите. Учителят изнесе чайничето и погледна. Аз изтичах, взех го и го напълних на чешмата. Като бях наново горе, Той отвори вратата, за да го вземе. От това, което го запитах и от това, което ми отговори разбрах, че не трябва да от-съствувам от беседа. Ученикът трябва да слуша, да поема Словото и после да го прилага.
8.Х. Днес получих от Учителя лекарство за кашлицата си. Паша му поиска и Той й дал и казал да го вземам на топчици, колкото царевичното зърно и да го смуча, а не да го гълтам. Много се зарадвах. Имам облекчение. И разправям на сестра Калудова: "Знаете ли? Аз имам радост. Имах кашлица... Не казах: имам, но имах. Сега я няма".