37. ВЛАДИКАТА

В Мърчаево идваха много хора при Учителя и големци, и светски люде, както и братя и сестри. Готвехме за много хора и хубави трапези правехме. Той, Учителят обичаше много тархана. Аз често Му я правех, та аз ръководех кухнята, а сестрите ми помагаха. Братята бяха сковали дълга маса на двора и при хубаво време се хранехме навън. В Мърчаево, до къщата на Темелко Учителят откри два извора. И двата са лековити. И досега си носим вода от там.

Една сутрин влизам в стаята Му да поднеса закуската на Учителя. А Той ми каза: „Нощес много трудолюбив работник имах. Цяла нощ работи докато изкопа тая дупка, за да Ме види. На сутринта си пъхна главата и ме видя. Но беше много внимателен, няма никаква прашинка над леглото Ми“.

Аз отначало не можах да разбера за какво говори и кой проби дупката. За мен бе дупка пробита в стената. Извиках Темелко да я запуши. Той дойде и тогава Учителят каза: „Няма да я запушвате, това е голям труд на този владика, той дойде само да ме види. Провре си главата, видя ме и си отиде. Поради своите прегрешения този владика сега се е преродил в плъх. Оставете го да си живее като плъх“. И днес, който отиде в музея на Мърчаево и влезне в стаичката, ще види дупката над леглото на Учителя.