31. ПЕТЕЛЪТ

През месец май бяхме насядали доста братя и сестри на една хубава поляна в двора на Темелко. По едно време една сестра откъм къщата се обажда не знам по какъв случай: „Учителю, Учителю“. А Той се обърна и рече: „Вашият Учител отдавна си е отишъл“. Изтръпнахме. Поглеждаме се. А Той е пред нас физически. Значи Духът, Божественият Дух си бе отишъл. Това не можехме да го проумеем. Докато се оглеждаме в недоумение точно пред нас беше застанал един петел и изкукурига. След като изкукурига Учителят му каза: „Ха изкукуригай още веднъж!“ И той изкукурига. След всяко изкукуригване Учителят се обръщаше към него и го поканваше да изкукурига. Така до десетина пъти. После се обърна и каза: „Българите знаят, че когато петелът се качи на стобора и кукурига, значи ще дойде гост, защото пее към улицата. А този петел се е обърнал на запад и все на запад кукурига“. И по едно време ние пак се оглеждаме и какво да видим, слънцето вече залязваше на небосклона. Значи петелът кукуригаше на изпроводяк на
залязващото слънце. А преди това Учителят ни каза, че нашият Учител отдавна си е отишъл.

На Изгрева аз бях работникът в градината. Имах най-голяма възможност да Го посещавам по всяко време, да го питам за най-различни работи. Но понеже аз чувствах Неговото величие и не ми беше удобно да Го занимавам с мои работи. Но ето два дни преди да си замине идва сестра Савка да ме повика, за да поправя един електрически уред, защото аз по професия съм електротехник. И действително аз отидох в стаята Му, но не намерих никаква повреда. През това време Учителят стоеше прав и се виждаше, че беше затруднен в дишането. Дишаше често и учестено, постоях известно време и си излязох. По-късно разбрах, че Той беше ме повикал да ме види и да си взема сбогом с Него. Защото знаеше, че си заминава. Излезнах навън на поляната и не можех да проумея какво означава всичко това. Огледах се насам и натам и по едно време зърнах слънцето, което вече залязваше и беше на една педя над небосклона. В ушите ми прозвуча изкукуригване на петел. През очите ми премина цялата онази картина в Мърчаево, където петелът ку- куригаше на Учителя обърнат на запад към залязващото слънце. След два дни Учителят си замина и вече разбрах значението на всички онези неща, които ми се случиха. Те бяха предназначени за изпроводяк на Учителя.