Сестра Маркова беше белгийка по произход, женена за българин, който я е довел в България, после п напуснал и тя беше започнала да дава уроци по френски език, за да препитава себе си и децата си. В първите години тя бе дала своят салон, в който се провеждаха курсове по френски език на ул. „Цар Шишман" и там приятелите се събираха, а Учителят държеше своите беседи като след свършването на беседата ние се нареждахме в шпалир, Учителят идваше, минаваше покрай нас и ни поздравяваше като ни кимваше с глава.
Тя беше медиум и при нея започнаха да се събират на сеанси разни приятели и да викат различни духове. По едно време беше започнал да се явява един и същ дух и да се представя, че той предварително знае какво ще говори Учителя и им даваше Словото на Учителя, което слово следващият ден Учителят щеше да повтори отново в салона. Целта бе да се отклонят учениците от Школата на Учителя. Тя бе изпаднала в едно затруднено вътрешно противоречие. Беше се децентрирала, ходеше насам-натам както се казва като муха без глава. Това се дължеше на това, че беше се изчерпила психически от вътре, беше изсмукана и всички жизнени сили бяха изтеглени от нея чрез тези духове, които я обсебваха. Беше станала на живи мощи.
По това време Граблашева започва да се прочува в онзи кръжок, който тя ръководи като голям медиум. На сеанса започва да се явява един дух, който започва да говори с думите и с езика на Учителя, дори да имитира неговия глас. Това ставало всеки вторник вечерта като Граблашева изпадала в транс, онзи дух влизал в нея и говорел чрез нейните уста това, което е трябвало да каже. Започнал да говори, че онова, което казва във вторник вечерта, то в сряда сутрин Учителят ще го повтори. Казвал, че това е една висша Школа, защото безплътен дух им говори и проповядва. А онова, което Учителят на следващия ден говорел, то не била висша Школа, а бил един обикновен клас за по-глуповатите и необразовани ученици на Изгрева. По това време сестра Милева беше също в този кръжок, пък и самата тя беше медиум, и полека лека беше започнала да примамва и да привлича учениците на Изгрева да присъствуват на този кръжок. По този начин на следващия ден салонът постепенно започна да се изпразва и Учителят говорел пред почти празен салон. Накрая Учителят извикал Милева в неговата стая и казал: „И понеже ти си най-културната давам ти задачата да ми върнеш всичките ученици, които заведе там при Граблашева, че салонът ми се изпразни и аз няма на кого да говоря освен на празните столове. А това е престъпление пред Духа Божий". Милева го запитва: „Учителю, ама вие нали ни се явявате и говорите чрез Граблашева всеки вторник вечерта същото, което говорите и в сряда сутринта?" Лицето на Учителят е строго и сурово: „Това не съм аз. Този, който се явява на Граблашева е моят най-голям враг. Той е онзи изгонен дух от времето на Александрийската школа, който отначало работеше чрез Стойчев, после чрез Маркова, после чрез Лулчев, сега чрез Граблашева и той ми краде Словото и учениците. Но това е допуснато от Небето за изпит и на ученика, и на Учителя, който е тук пред вас". Милева изтръпва от това, което чува и тръгва от барака на барака, разказва какво Учителя е казал и във всяка барака дословно цитира думите на Учителя: „Забранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и самите те да се занимават със спи-ритизъм". Постепенно салона започва отново да се изпълва.
Една от тези, които събираше в дома си и правеше сеанси бе и сестра Маркова и в нея се явяваше същият този дух и макар че тя беше жена, но понеже беше медиум духът влизаше в нея и тя говореше с мъжки глас като гласът имитираше тембъра на Учителя. Така бяха заблуждавани всички онези, които присъствуваха на сеанса. Целта на този Александрийски дух бе да оттегли учениците от Школата на Учителя.
И така Маркова изпадна в едно състояние на обсебена и започна да гледа втренчено в празното пространство и представляваше една къща с разбити прозорци и отворени врати и всеки, който искаше можеше да мине през нея или пък да се настани в нейното тяло. Това бе моето впечатление пък и на всички, които я наблюдаваха. Тя беше много закъсала горката. Спомням си една сутрин след като свърши беседата ние постепенно започнахме да излизаме от салона. Маркова беше седнала някъде отзад затова стана и се запъти към стълбището, което водеше до Горницата на Учителя. Тя наблюдаваше Учителя, гледаше го как приближава и нищо не казваше. Точно по това време аз исках да излезна по възможно най-бърз начин, защото бях си набелязала няколко въпроса да запитам Учителя. И точно излизам от салона, вече съм на стълбището, а Учителят се качва нагоре по стъпалата за стаята си. Изведнъж Учителят се върна, слезе долу, приближи се до Маркова, хвана я за ръцете, после за раменете и я разтърси така силно, както се разтърсва слива или круша, за да падне някакъв плод от дървото. Разтърси я няколко пъти, остави я, обърна се и си тръгна нагоре към стаята. Тя стоеше там учудена, че я разтърсват и се оглеждаше ту наляво, ту надясно. После се обърна към Учителя, нещо в нея светна, просветна нещо в главата й, нещо от вътре я бе осветлило, тя просия, усмихна се и вече светеше, а усмивка се появи на лицето й и успя да извика само: „Учителю, Господи". Хвана с двете си ръце лицето и така изтича навън на двора. Какво Учителят бе разтърсил у нея, какво бе изпаднало от нея - круши ли сливи ли, не зная, но какво изпадна от нея също не зная. Но видях, че един човек се възкреси и отново тръгна по своя път.Това беше нещо повече от жест, това не бе подадена ръка, това бе нещо повече от възкресение Христово, защото само Божествения Дух можеше да възкреси живот, защото той самият бе живот. Аз излезнах навън и наблюдавах от страни Маркова. Това беше вече друг човек. Сестра Маркова беше весела, засмяна, жизнерадостна и готова да работи и да продължава да върви по своя път. Ето един от малките случаи на възкресяване.
