161. ТЕЛЕГРАМАТА ОТ БЕРЛИН

В.К.: Сега, на страница 98 от „Разговорите с Учителя” става въпрос, когато Янкови получават телеграмата, че техният апартамент е разрушен от бомбите.

Л.Т.: Дупка е останало от апартамента.

В.К.: Каква им беше реакцията, понеже те не вярват на Учителя?

Л.Т.: Страшна работа беше. Първо, Венцислав имаше договор с Филхармонията, че ще изнесе Бетовен-концерт, а започна да идва да свири на моето пиано, защото тяхното пиано го дали на Михаил Попов с договор, а Михаил Попов не ще да им го върне. И останаха тук в София. Но понеже Янко живееше в една с начупени тавански стени, таванска стая, а те като останат, трябва им цял апартамент и започнаха да търсят квартира.

Това беше в неделя. И застанали така Учителят, цялото семейство Янкови, брат Христов, и това - и нямат квартира. Не могат да се пъхнат в таванската стая на Янко, не могат да отидат вече в Берлин, нямат квартира.

И тогава Папазови (имаха магазин най-долу, а отгоре техен апартамент, два) единия, целия го дадоха под наем на Янкови. Но не се познаваха със семейство Янкови.

Учителят ми каза:

„Помни, никога не нарушавай: Никога не запознавай хората един с друг.”

Например да кажем сега дойде някой, който не Ви познава и аз да Ви запозная двамата. Аз мълча.

Аз никога, никога не запознавам хората. Защото ставам гарант. И така, аз видях как постъпи Учителят. Семейство Янкови не познава семейство Папазови. Тогава Папазов беше жив, и жена му.

В.К.: Кой беше Папазов, той от Братството ли бе?

Л.Т.: От Братството бяха. Учителят най-спокойно ги гледа така, мълчи. Не казва запознайте се, не. Мълчи. Защото те после си развалиха отношенията. А той става гарант, ако ги запознае. Много тежко беше, но Венцислав идваше вече при мене, даже в другата стая, защото аз държах две стаи с ползване кухня, баня и сервизни помещения. В другата стая, като столова ми беше, той спеше, за да може да ме варди. Като отида на репетиции в Опера[та], веднага влиза на моето пиано, да упражнява своя концерт, който е с договор - трябва да излезе пред публика.

В.К.: Значи, когато получиха телеграмата, че техният апартамент е разрушен...

Л.Т.: Ужас беше. А те, особено майката не вярваше.

В.К.: На Учителя?

Л.Т.: Е, сега, накрая повярва.

В.К.: На страница 100 от „Разговорите с Учителя” Вие казвате: „Венцислав ще свири Бетовенов концерт със собствена каденца.”

Л.Т.: Да. Значи не Бетовеновата, а той написал друга.

В.К.: Сега, когато Учителят (на страница 101 от „Разговорите с Учителя”), когато Учителят дава „Седмия ден” на „Битието”, Вие пеете с една октава по-горе.

Л.Т.: Ами ниските тонове например, много ниски, аз ги пеех една октава по-горе.

В.К.: Понеже за Вашия глас те са ниски. Така.

Л.Т.: Защото съответният ден е за бас, а пък аз пея басовата партия.

В.К.: Трябва да я пеете...

Л.Т.: Да, затова пея една октава по-горе.

В.К.: Да. На 101 страница от „Разговорите с Учителя”, долу, Вие споменавате: „Някои артисти пеят за Хитлер.”

Л.Т.: Ето кои: Нели Карова174, която беше женена за секретаря на Филов, частния му секретар. Тя отиде в Германия да пее на Хитлер, но не исках да кажа името й.

В.К.: Да, и други такива имаше.

Л.Т.: И тя се яви при Вълко Червенков (той беше на просветата министър) и каза, че е била в контраразузнаването в Берлин и спасила кожата на мъжа си - трябваше мъжът й да бъде ликвидиран. Но като е била в контраразузнаването, мъжът й остава жив.

В.К.: А дали е била, или е лъгала, никой не знае. Но щом е останал жив, значи е била. Така. На Вас са Ви предлагали стипендия, за да отидете в Германия и сте отказали.

Л.Т.: Отказах, защото Учителят не ми даде.

В.К.: Питахте Учителя и Учителят не Ви даде?

Л.Т.: Ами как ще тръгна срещу Учителя! Щях да бъда у братя Янкови, да живея. А те имаха там големи връзки, много връзки. Години наред да живеят там - имат връзки.

________________________________

174) Нели Карова, Н. Машкарова,1911-2003, оперна певица, сопран