121. НОВОРАЖДАНЕ

В.К.: Какво казвате?

Л.Т.: Аз понякога плачех пред брат Христов и казвах: Как не съм Го познала по-рано Учителя! Колко съжалявам, че не съм Го познавала, щях да си спестя много страдания. А той казвал на Учителя моите думи.

В.К.: Да.

Л.Т.: „И плаче, казвал брат Христов, плаче, Учителю.”

А Учителят казал: „Аз ще й направя - на него казал, туй не го пиша тука - един ритуал върху главата й и ще се роди наново, и ще забрави какво е било преди да ме срещне.”

И Той ми го направи този ритуал, само брат Христов знай. И по-нататък ще срещнете, когато аз Му намеквам, че някои искат да ме критикуват преди да срещна Учителя, да ми напомнят някои неща, а Той ми каза, тука го има писано: „Ти, рекох, ще им кажеш: Това, което Вие говорите, не се отнася за мене - за друго някое лице, защото аз съм новородена.” Аз съм НОВОРОДЕНА.

В.К.: Аз това нещо го срещнах. Значи това означава.

Л.Т.: Има го тука.

В.К.: И какво излиза? Значи Учителят прави един ритуал, за да те новороди. А какъв е ритуалът?

Л.Т.: Ама няма да го кажа какъв е.

В.К.: Е, няма, ние не го искаме. Той прави, Той прави някаква магическа операция в Невидимия свят.

Л.Т.: Аз престанах тогава да плача.

И друго, Той ме попита: „Искай! Искай! Искай нещо, ще ти се даде!” Аз Му казах: „Понеже сцената е напоена с такива вибрации, че ти предава един тремол, един страх преди да излезеш - дали ще можеш да изкараш, да ме освободите от този страх.“

И Той ме освободи. Аз бях най-нахалният артист на сцената. Не само че себе си владеех, ами и всичките певци около мене. Понеже излизах с големи тоалети - отдолу тука ми слагаха тука от желязо направено, като кошница. И отгоре като дойде и полата, заемам голямо пространство на сцената, като рококо излиза. И понеже роклята е дълга отдолу и моят партньор като че ли е глътнал бастун, вдървен просто от страх и не може - подават му, а той като дърво гледа. Аз го ритах отдолу, под роклята го ритах или го бутам, да се събуди и да почне.

Много бях свободна на сцената. Но Учителят го направи. Много.

В.К.: Вие сте казали, че имате три имена. На физическото поле, другото кое?

Л.Т.: На физическото се знае.

В.К.: Цветана.

Л.Т.: Михаела в духовния свят и Амрихаела в Божествения свят.

Имам ги записани отстрани на моите ноти като свиря. Учителят ми ги даде. Това са мои животи, аз съм живяла.

В.К.: Аз съм срещал от Учителя, ученикът има три имена.

Едното е Аверуни, другото е Амриха, третото е Ил Рах. Това са три степени на съзнание. И в зависимост от това от кое поле си, такова име ти дават.

Л.Т.:Да.

В.К.: Аз съм го срещал. Да. Те са три степени на посвещение.

Л.Т.: Сестра Мария беше много духовна също, много.

В.К.: Аз знам коя степен е. Учителя, лично съм виждал почерка на Учителя.

Л.Т.: Много я уважавам да знаете, много.

В.К.: Така. Вие сега имахте усещането, че тука, при Вашата работа, присъстват и други.

Л.Т.: О-о-о-о-о-о-о, нашите черупки на очите не виждат, но духовните очи всичко виждат. Трябва да паднат тия черупки. Да, разбира се. Не ще и съмнение.

В.К.: Да, трябва да помагат, за да свършим тази работа.