41. Външният кръг на школата
През времето на Учителя възрастните приятели обичаха да правят големи наряди и повечето от тях бяха подписани от Петко Епитропов. Предварително ги поднасяха на Учителя за одобрение. При един събор бяха направили голям наряд с много участници, за да зачетат всички и да не обидят някои. Учителят на събора каза само „Добрата молитва" и веднага почна Своето Слово. Така големият наряд бе изхвърлян от Него. Даде отговор на всеки, който се държи за ритуалите.
Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителят го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Отначало те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителят толерираше отначало. Но впоследствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение. Старата епоха се развиваше под знака на геоцентричния мироглед и съзнание, което търсеше причинната връзка на нещата и явленията, изключително в полето на нашата малка планета. Новият космически мироглед, който идва със Словото на Учителя, излиза от тесния кръг на това геоцентрично разбиране, за да навлезе в хелиоцентричното и космично съзнание, което разглежда нещата и явленията с новият Космически мироглед. Новият Космически мироглед оперира с три свята:
Първия свят е светът на принципите, или както Учителят го нарече: есенциалният свят. Тук са трите принципа: Любов, Мъдрост, Истина.
Вторият свят е светът на законите, или субстанциалния свят.
Третия свят е материалният свят, или светът на формите и явленията.
Новият космически мироглед се изразява в космичната стълба на реалността, която разкрива първопричината на нещата и явленията. Започва се от реалността и се върви нагоре, към висшите светове от по-високи измерения.
Веднъж старите братя бяха направили едно послание към българския народ и накрая отдолу стои следното: От ръководителите на Великото Бяло Братство. Учителят ме извика, подаде ми посланието, което Му бяха дали да го одобри и със строг тон ми каза: „Отиди и им кажи това нещо веднага да го скъсат. Те не само не са ръководители, но още не са кандидат - ученици на Бялото Братство". Поех посланието и го занесох на старите братя и предадох поръчението на Учителя. Те, като чуха, едвам не влезнаха вдън земя. Много трудно и болезнено го изживяха. Тогава Учителят държа една много важна беседа, в която отговори на старите разбирания и каза, че Бялото Братство е такова голямо нещо, и че то не може да се вмести в един народ. Нито в Англия, нито във Франция, нито в САЩ. Каза, че адептите на Бялото Братство са толкова силни, че само един адепт с едната си ръка може да вдигне земята и да я захвърли в пространството. Това е един отговор на тези, които пишат послания вчера, днес и утре.
На съдебния процес през 1957/58г. прокурорът, който водеше следствието и делото, ме запита: „Какво е Вашето отношение към Братския съвет?" Отговорих: „Ще моля това да се протоколира. За мен единственият авторитет е Словото. А Учението, това е Учителят. Братският съвет, който е съставен, е създаден да се движи за имуществото, за имотите, за оставените пари от Учителя, за да се издаде някоя беседа. Но с национализацията на имуществото му, той престана да съществува. Братският съвет не представлява никакъв авторитет. Ние не искаме да повторим грешките на старата християнска епоха, където се издигна йерархията, издигна се авторитетът на водещата личност, която не отговаря на онези вътрешни разбирания на туй Велико Учение, което даде Учителят Петър Дънов."
Учителят беше много бдителен да не се събудят и да не се създадат същите грешки на ранното християнство; и от Неговото Учение да се направи отново църква и религия. Той беше взел всички мерки. Следващите събития, които се развиха, доказаха прямотата на горната мисъл.
