307. ПОСВЕЩЕНИЯТА СА КАТО РЕКА,
ТЕ ПРОТИЧАТ КАКТО ЖИВОТА ПРОТИЧА
- Тогава кое е новото господин Христов? - мина на друга тема Андрей.
- Аз вече ти казах - всичко което днес помислихте, че е невъзможно, абсурдно и парадоксално и затова не ги приехте, това ми показва, че са нови за вас... Ти Андрей имаш едно рядко качество, което ми показва, че трябва да бъдеш посветен.
- Кое е то? - с радост запита Андрей.
- Благоговението - ти когато ми разказваше за сестра си, говореше с благоговение! Тя те учила, посвещавала, после те предала на нейния учител от гимназията - Янко Попов, но той не е съзнал своята мисия в твоя живот, той е имал други, свои планове, а не волята Божия. Ти и пред него си благоговеел! И той, ако беше схванал мисията си в твоя живот, щеше да те избави от много излишни страдания! Ти в целия ваш град си бил вегетарианец.
Милосърдието ти също те атестира да бъдеш посветен - което си проявил към агънцето и прасето!
Благовест почна в себе си да ревнува, загледа по особен начин Андрей, затова може би отклони отново въпроса и сне разговора на още по-ниско:
- Колко посвещения има господин Христов?
- Аз вече казах: „Безброй!” Но ти знаеш както ги разделят теософите символично: раждането на Христа, кръщението на Христа, преображение, разпъване и възкресение. Пак ви повтарям, важно е съдържанието а не красивите форми и приказките.
- Аз от кое посвещение съм? - запита Андрей.
- Въпросите ти станаха много банални! Който има разбиране, той не пита така. Посвещенията са като река, те протичат както живота протича и той не е разделен, а хората го делят. Те описват това разделение, но това описание и самото посвещение има такава разлика, каквато има между една нарисувана круша и една истинска, действителна, между нарисувана река и действителна река.
За вас днес най-важното е, че намерихте Учителя! Аз ви заведох при Учителя. Разбира се и това е процес, който става дълбоко във вас. Посвещението е като една стълба, която води от Земята за Небето, както стълбата на библейския Яков, която видял на сън, по която се качвали и слизали ангели.
Христов говореше и наблюдаваше Благовест, който силно искаше да бъде посветен - да получи това особено знание, за което беше чел, но цената му се виждаше много голяма, затова му каза:
- За днес и ти реши правилно задачите си, необходимото за днес направи.
- Не разбирам!
- Ти заради знанието, за което душата ти копнее, пренебрегна семейните си задължения, пренебрегна една вековна традиция!
Всеки където и да е, за Нова година се връща при семейството си - с жена си и децата си, да посрещне Новата година. Тези няколко дни, за тебе бяха проблясък. Ти дойде на планината без екип в студ и вятър, и насмалко щеше да загинеш в снеговете! Изтърпя толкова много оскърбления, колкото не си бил оскърбяван през целия си живот! Всичко това, и още много жертви направи за знанието.
- Аз искам и утре да присъствувам на разговора Ви с господина - каза Благовест поласкан.
- Ето, още една жертва си готов да поставиш пред олтаря на посвещението! Ще видиш как нещата ще се наредят в живота ти, че това което така здраво държиш: имот, пари, деца, жена..., че било като сапунени мехури, които се пукат и не остава нищо от тях! Всеки като умре, оставя всичко тук. А можеш да умреш и приживе за всичко това, и да продължиш да живееш в нов живот.
- Вие имате право. Жена си много обичах, но тя обича друг..., провали семейното ми щастие! Нея повече обичах от цялото ми състояние! Бях готов всичкото да го дам, но тя да ме обича и да не отива при любовника си! Навярно и с останалите неща, които ми пречат да видя онова велико и възвишено знание, така ще стане. Тези няколко дни, които прекарах на Изгрева и сега с Вас, бяха дни на голяма мъка, защото зная, че жена ми е с любовника си, и в същото време на голяма радост в съзерцание на една висша красота!
- И децата така ще се изнижат от тебе! Ще видиш скоро, че и богатството няма такъв смисъл, какъвто му отдаваш сега!
- Много право, като че и от него се отказвам, поне в момента така чувствам.
- Това ще стане в момента, когато намериш нещо по-красиво и по-важно от него - когато дойдеш до положението да можеш да живееш с всяко живо Слово.
- Ясно ми е, но има едно нещо, което не мога да разбера! Всичко което днес чух от Вас, аз го знаех, бях го чел, но защо сам не видях тези неща, защо Вие трябваше да ми говорите за тях и тъкмо тогава да ги разбера?
- Ето и това не знаеше, и него ще ти обясня. Тъкмо затова те изведох на планината. Ти беше много ниско в съзнанието си, а си чел за високи планини но нямаше отношение с тях. Сега, като те изкачих на планината, събуди се твоята вътрешна планина, ти се изкачи и лично видя това, за което бяха ти разказвали книгите.
- Това и на мен стана ясно - потвърди Андрей - като се изкачихме на нашата вътрешна планина, видяхме тези изгледи, за които бяхме чували. Чел съм много описания за Мусала, но съвсем друго беше като се качих на него. Чел съм и за Пирин, но съвсем друга беше представата ми за нея, когато от Мусала я видях. — Христов изслуша внимателно Андрей и после продължи да говори, като гледаше Благовест:
- Съзнанието ти беше тясно и ниско - ти имаше широка основа, но нямаше височина. На това твое високо чело и висок лоб на главата ти, на тях отговаря едно високо вътрешно небе, затова трябва да ходиш по планините, за да се пробуди и да осъзнаеш вътрешното си небе. Ти ще имаш в къщи разправии и всичко това, което ми разказа и което премълча, но аз зная, все влиза в цената на знанието, което придоби и идеите които се родиха в главата ти, и които може да те обезсмъртят. За такива като тебе в Евангелието е казано: „Който не остави майка си и баща си, жена си и децата си и не тръгне след Мене, не може да ми бъде ученик.” И пак е казано: „Близките му ще бъдат най-големите му врагове и те няма да го разбират!”
С тези стихове е дал мярката, ключа се знае - кой Му е ученик, и кой е посветен в Христа.
Не може да получиш тези знания, и всичко в живота ти да е добре!
Но тук има една опасност от неправилно, погрешно разбиране. Някой като намерят Учителя, оставят жена си и децата си, престават да се грижат за тях. Това показва, че не са намерили Учителя.
Посвещението е преди всичко работа за другите, те са най - пред тяхната жена и деца, и тогава останалите хора по света.
Като обикнеш Бога и Учителя, не можеш да не обичаш близките си! Ти показа на дело, че обичаш Бога, Учителя и знанието повече от жена си, децата. Това е правилно и с това ново знание ще отидеш при жена си и при децата си, и те трябва да почувстват това ново знание в постъпките ти.
Ти сега трябва да се държиш по-добре с тях - това е мярката, че си намерил Бога и Учителя! Има и нещо по-високо от това.
