297. ВРАТИТЕ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО,
ПРЕЗ КОИТО ТРЯБВА ДА ВЛЕЗЕШ
- Господин Христов, Вие почти нищо не казахте за четвъртата категория - учениците?
- Напротив, казах много, но понеже Вие нямате тези изживявания, затова не ме разбрахте. -Ученикът нито се озлобява, нито се наскърбява, нито търси своето право. Всичко, което става е допуснато, то е справедливото. Затова ученика от всичко само се учи.
Затова никъде нищо не е писано, това което е писано е вече старото, затворено във форма и пречупено през някое съзнание, а Духът е свободен и не обича затворените форми. Затова щом дадена форма се затвори, втвърди, престане да може да се обработва, усъвършенствува, Духът я напуща или разпуква. Ученикът пие само от изворите на живота. Учителят само му посочва какво да гледа и му светва да види, а той гледа със своите очи.
Беседите и лекциите са суров материал, който трябва да се обработи и приложи. А за да се приложи, трябва да се обработи, разясни. Щом се обработи и приложи, тогава ще се домогнем до вътрешната страна на знанието.
Ако само четете и разказвате на този и на онзи какво е казал този и онзи, напразно си губите времето! Ако не се следва пътя посочен от Учителя, в съзнанието на ученика се напластяват много неприложени знания, б които ученикът се спъва.
Такъв пример представлява редактора на списание „Всемирна летопис” - Толев, редактора на списание „Житно зърно”, на вестник „Братство”, които много са чели, а много малко приложили, затова нищо не „могат”! Те вече са спънати. Своето неможене те компенсират с разказване за тези, които могат, което разбира се нищо не ги ползва.
Също трябва да знаете, че някой може да бъде посветен, без да знае сам това, защото посвещението е станало от самия живот и във всяко време на сън.
Така ясновидеца Влайчо от село Коньово, ясновидецът Георги Нанев и други още ясновидци и народни лечители, са наистина окултисти и посветени.
- Колко посвещения има според господин Дънов? - запита Благовест.
- Учителя следва линиите в природата. Светът е сътворен в седем дни, което може да разбираме като седем епохи, може да ги разбираме като слънчеви дни. Посвещенията отговарят на седемтях тона на гамата, на седемтях цветя в спектъра. И сътворението на човека следва този ред. В „Пътят на ученика” има цяла беседа върху това, прочетете я.
- Кажете ни, ако обичате поне реда на посвещенията.
- Първото посвещение е - търсене на Учителя; второто - намиране на Учителя; третото е да бъдеш поставен между хора, които не те обичат и да можеш да се оправиш, искрено да им простиш; четвъртото е да бъдеш поставен между хора, които те обичат, и да можеш да им благодариш; петото е разпятието и шестото - Възкресението.
Но това са вече думи, това е много голяма работа, за която не може да се говори. Всяко говорене е опошляване. При Учителя самия живот поставя ученика на изпит, разбира се това има отношение към степента на съзнанието му. Ако съзнанието на ученика не е на необходимата висота, случките и събитията минават край него и отминават, без той да ги забелязва, няма отношение още към тях. В едно семейство жената изневерява на мъжа си, мъжът страда от това, децата гледат и слушат разправийте, но не ги разбират, защото още нямат отношение към тези проблеми.
Изпитите на всички не се дават в един и същи ред и по един и същи начин, защото различните хора вървят напред с различни страни на своето естество. Понеже живота е непреривен процес - може да минаваш през едно посвещение, и в същото време да бъдеш подготвян за всички останали посвещения.
Най-важното при посвещенията е, че нищо не се говори - моженето е решаващото!
За всеки ученик се дават в различен ред в посвещението, в зависимост от техните особености. За тебе второто посвещение може би ще бъде най-трудното, а за Андрей то ще бъде най-лесното, но затова пък третото ще бъде много трудно, ще му ангажира много време, а за тебе няма да представлява почти никаква трудност, защото досега винаги си бил много внимателен към всички хора, и те също са били внимателни с тебе. Твоя характер е такъв, че не настройва хората против себе си - да имат лоши отношения с тебе. Андрей пък е тъкмо обратното, той където и да погледне, врагове създава, сее ветрове и жъне бури, и сега му предстои с всичките тези хора да се помири.
Пак повтарям, и винаги това ще ви повтарям - тук не става дума за приказки, а за едно реално отношение, за единство на съзнанието. На тебе ти предстои да започнеш с най-малките опити, да почнеш да се отказваш от старите си разбирания, от цялото си литературно богатство, което си събирал от векове насам. Трябва да се откажеш от него.
После трябва да започнеш да си даваш десятъка, но винаги така, че даденото да не предизвиква в тебе реакция, съжаление че си дал, и тъкмо по реакцията ще познаеш най-реално наистина в посвещението докъде си достигнал. Защото реакцията е мимо твоето желание, тя не издържа на никакво умуване и философствуване.
Даването е решителния момент при посвещението. Трябва да ти кажа, че това са необходими неща и във физическия свят.
- Кои са те? - запита Благовест.
- Търсенето на Учителя, намирането Му, прощаването, благодарене, разпъване и възкресение.
Това са като врати, през които влизаш в съвсем нови от досегашните ти отношения, за които не се пише, всеки трябва сам да го изживее. Христос казва: „Като ти ударят плесница от едната страна, обърни и другата.” От тогава до сега изминаха 2 000 години. Целия културен свят, начело с проповедниците на различните християнски църкви го повтарят, без някой да е направил опит.
Това са два различни свята, две врати през които се влиза в тях -входния билет да влезеш в тези светове. Никой не знае каква реакция ще настане в душата на този, който е ударил плесница и не е срещнал никакво съпротивление, напротив - предложена му е и другата страна, и нея да удари. Какво става в душата на този, на когото е ударена плесница, и той вместо да се подчини на природния закон - акция и реакция, той не реагира или реагира по съвсем нова категория реагиране - „Прости им Боже, не знаят какво правят!”
- Господин Христов, какво ще кажете лично за Вас - посветен ли сте?
- Това трябва да кажете вие. Ще ви подпомогна в това: само посветен може да посвещава.
