Неделчо Попов е предан наш приятел на Братството и Словото на Учителя. Той беше на работа в Държавната печатница, административно лице. По време на II-та Световна война Братството беше затруднено със снабдяването на хартия за печатане. Той съдействаше по някакъв начин да се снабдим ние с хартия за печатницата на Изгрева и особено той взе участие в печатането на голямата книга „Учителят", както и при печатането на песните - големият сборник. За този случай ми разказваше един наш брат математик - следвал в Сорбоната в Париж - Борис Рогев, който от най-ранна възраст е бил запознат с Учителя и със Словото Му - във Варна, от семейство Манол Иванови.
Преследваха ни комунистите, изпратиха наши братя в затворите, между които брат Борис Николов и брат Жечо Панайотов. Обаче, след като излезе от затвора, един ден ме среща брат Борис и ме пита: „Несторе, познаваш ли ти Борис Рогев?" „Да, казвам, ние сме приятели и ходим заедно на екскурзия на Витоша там." „Добре тогава, имам един хубав спомен от него, от Борис Рогев. Покани Борис Рогев, Георги Томалевски и ти, елате еди - кой си ден на гости у нас." Определеният ден бяхме на вечеря при брат Борис Николов и тогава разказваха за случая как е станало отпечатването на песните и разбира се прекарахме в една приятна обстановка. Брат Борис Николов с негов автограф му подари на Борис Рогев една от песнарките, за които той даде разрешението да се напечатат. Брат Борис Рогев, след като се пенсионира в Географския институт, отиде да работи в Института по математика при Академията на Науките и там той издаде две книжки. Тези книжки могат да бъдат прочетени само изключително от голям математик, само той може да прочете неговите формули, които са в тези книжки. Така тези книжки станали вече достояние в Съветския Съюз и от Москва един професор пише писмо до Академията на науките и моли академията да му посочат адреса на Борис Рогев, защото той искал лично да му пише писмо. Академията му изпраща на професора в Москва адреса на Борис Рогев и Борис Рогев получава едно писмо от този професор в Москва, с което го моли, като изпраща две световно нерешени математически задачи, да ги реши брат Борис Рогев. Брат Борис Рогев решава задачите и ги изпраща в Москва. Разбира се без шум, защото това събитие не е дребна работа. Той е изключително скромен и така бил много доволен, че можал да услужи на този професор в Москва, а същевременно нали става вече известен като каква подготовка има в областта на математиката. Той издава „Астрономически основи на българското летоброене".
Дори Борис Рогев един ден сподели думите на Учителя: „Стига вече математика!" А той ми казва, също Борис Рогев: „Съжалявам, че през настоящия живот бях военен, защото все пак ограничения има там". Веднъж се бяхме събрали при една сестра - Донка Тополова, та Борис Рогев тогава чакаше да му издадат статията по отношение астрономическото летоброене и най-интересното е, че след като той издаде този негов труд, се задвижи целият въпрос по отношение на прабългарската праистория. При един разговор между Георги Томалевски и Учителят му казал следното: „Георге, дръжте връзка с Борис Рогев." И двамата бяха физици, и двамата бяха в Братството още от 1922 година. Накрая дойде време, че с подписа на Рогев се издаде Песнарката в тези години, когато комунистите вече контролираха печата.
„На всеки човек е дадена една задача, която трябва да разреши. В изпълнението на задачата си, човек не е сам. Бог присъства в него и всеки момент го изпитва."
„В Бога са всички дарби и възможности, необходими за повдигането на всички същества". (Учителят)