Ех, в този дух ще продължа. Една сестра - Райна Калпакчиева, със съпруга си Найден, който беше морски офицер, заминаха за известно време в Мюнхен. А сестрата е от крехка възраст, от детски години в Братството. И когато го командироват в Мюнхен, в тези бурни години на войната, те се явяват при Учителя и казват: „Може ли да отидем?" „Да, може да отидете, но почакайте малко". Отива Учителят в другата стая и им дава едни чорапи, мъжки чорапи. Вземете ги, казал, чорапите, може да заминете." Отиват те в Мюнхен, а там е вече войната, големи бомбардировки, разрушения, жертви. Но при всяка една тревога те разказваха как веднага търсят чорапите и отиват в скривалището. И разбира се, след известно време, в определения срок на пребиваването си, те се връщат в България по живо и здраво. Връзката на ученика с Учителя се осъществява по много начини. Има физически, има духовни, има Божествени. Най-идеалната връзка е молитвата.
