91. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ, Д. МАКЕДОНСКИ, ТЕОДОСИЙ

(ТОДОР СТОИМЕНОВ), РАЙНА ГРОЗДАНОВА

ДО МИНЧО СОТИРОВ

3 май 1919 г.

(получено на 16 май 1919 г. по френския войник М. Басан)

София, 3 Май 1919 г.

Минчоооо!

Великомъченико и труженико народен!

Деветнадесет писма съм получил от теб. Аз не пишех досега, защото ти сам казваш в писмата си, че от никого нищо не си получавал, а пък ако аз не пишех, сестра ти казва, че ти писвала, но и от нея нищо не си получавал. Тогава защо да пиша и аз като не ви предават писмата? Настоящето пишем, защото хем ти казваш, че чрез италианската поща ще ти идват писмата, хем пък и намерихме човек чрез когото да се предаде писмото сигурно на същата поща.

Преди всичко, нека ти кажа, че силно впечатление ни прави факта на твоето спокойствие - такова поне съглеждаме във всичките ти писма. И се радваме като малки деца, че вярата ти се е притекла на помощ на нашия мъченик, за да може чат-пат да си отдъхва и да усиля надеждите свои за последно светло бъдеще. Искам да кажа братко, че като чета писмата ти не намирам за трудно да те насърдчавам и ободрявам, защото виждам, че от Невиделица са вземали и вземат всичка грижа за тебе. Нито пък чувствувам да има нужда да те увещавам да не се боиш, защото знаем, че уповающия се във Великата промисъл е смел и благоразположен. Много и много има да ти река братко Сотире, но не му е тук мястото, защото освен че преживяваме времена цензурни и митарственни, но и искат Теодосий и сестра ти да ти драснат и те тук нещичко. Само ще ти кажа това: Много отиде, малко остана. И всичко каквото и да става, ама всичко, се развива в полза на България. Вие ще си се завърнете, мъките и терзанията ще забравите, а ще се считате горди, че вие там запрени и пленени, арестувани, изкарахте българската кауза на плещите си. Вашето запиране става фундамент за благото на народа. Това е, което трябва да ви ободрява и насърдчава всинца там... Делото на мира отива успешно. Германците ще подпишат тия дни, а след това ще пуснат и вас, за да поискате сметка от създателите на причината, за да ви задържат толкози, защото право казваш в едно от писмата си, че има "скрити замисли" по това задържане.

Ние вече с нетърпение ще те очакваме, за да посрещнем заедно с теб всички ония, които след "полебрани" изтеглиха докрай българския кораб на безопасно пристанище.

Поздравяваме те аз с Гина! Приеми нарочен поздрав и от Учителя с писмото Му.

Приятеля ти Петко Ив. Гумнеров

Италианската поща не свърши. Хеле намерихме г. М. Басан, французки войник, който е наш приятел, верующ, та той изпраща настоящето. П. Ив. Гумнеров

Г. Полковник, приеми и моя искрен сърдечен и душевен поздрав, чакаме те с нетърпение, знаеш, че Господ мен отърва още на 12 декември м г., сега съм добре. Също и нашите са добре, често ходя и ги заобикалям. Вярвам скоро ще се видим. Търпение - Господ е с тебе.

Твои вечно признателен Д. С. Македонски

София 3.V.919 г.

Милий, приеми и моите най-сърдечни поздрави!Непрестанно мислим за тебе и желаем по-скоро да се видим.

Целувам те твой верен Теодосий! София 3.V.919

Милий брат, както виждаш искаме да ти създадем тая радост - да получиш от твоите мили приятели по едно сърдечно поздравление, а най-вече от Г. Д. Нека тия наши редове ти възприемеш тъй както и сме ги прочувствено писали. Бог Великий вижда нашите мисли и пожелания към твоята душа, и въпреки това, че не получаваш нашите писма, ти пак чувствуваш близостта на мисълта. Нали? Времето се ускорява и денят за свиждание наближава! Нека Духовете на бодростта, смелостта и дълготърпението щедро обсипят душата ти и докрай останеш устойчив, непоколебим за Слава на Бога Жива го! Амин!

Аз дойдох по дружествена работа тука и от 1-2 дни гледам пък да използувам някои необходимости за Сливена, като беседи, песни и пр. Много, много съм добре, Слава Богу! В Сливен тоже всички оставих бодри, здрави и весели и вярвам, че и такива ще ги заваря. След 1-2 дни, ако е Волята Божия, ще си тръгна за Сливен. Приеми сърдечните ми сестрини благопожелания и целувки!

Твоя с. Райна