118. Сън за възлизането на Учителя към слънцето

На 19 декември сънувах красив сън. На устните ми цъфна бяла лилия. Ето каква размисъл съм записала по този повод. Девствената материя на душата ми, събирана чрез опитностите през вековете, почива спокойна и неподвижна като някой чуден остров, замрял под магическата тояжка на смъртта. Но един ден някакво топло дихание, някакъв животодатен ветрец събужда живота на острова и всички семена поникват и се разцъфтяват, ручеите рукват, птичките запяват и островът се превръща в райска градина. Дъхът на Този, Който събужда живота на своите творения и раздвижва мъртвата материя с живителната си сила, превръща всичко в осветен живот, одухотворената материя става едно с него, среда, чрез която Неговият живот протича и намира израз. Така и самите наши тела, осветени от диханието му, стават храмове на живия Бог. А на 21 декември, точно срещу рождения ми ден, видях на сън възлизането на Учителя към слънцето. (Забележка: Весела е родена 1909 г. на 23 декември в 0 часа и 15-20 мин в г. София.) Гледах съсредоточено към небето, където грееше ясна луна във формата на щит, няколкократно по-голяма от обикновената й форма. Свирех на цигулка и пеех арията из операта "Садко" - песен на Индийският гост Внезапно на небето се появи бял облак и взе формата на главата на Учителя с бялата панамена шапка. Постепенно образът образува целият му ръст и дочух викове от братството близо до мен: "Учителят! Учителят!" Учителят простря ръцете си над нас и започна да ни благославя, като бавно се извисяваше към небето с вълнообразни движения на ръцете. Постепенно започна да става невидим от далечината, но ръцете Му единствени изливаха над нас благословения чрез вълнообразни движения. Последни изчезнаха те в небето.

Наистина 1939 година завърши с великото благословение на "Големия Брат", Който се извиси към слънцето, което щеше да стори в действителност само след пет години. След това видение записах: "Дано целият ми живот бъде това, което Твоите святи ръце ни изпращаха тъй щедро от небето, а тялото ми стане проводник на Светлия Ти Дух!" Но дълбокият смисъл на това видение-сън е скрит в идеята за промяната, която ни предстоеше да преживеем в съзнанието си. Дотогава бяхме живял и на астрално поле с лунно съзнание. Учителят ни поведе към новото слънчево съзнание чрез собственото си издигане към слънцето. Луната няма своя светлина, а свети по отражение. Така новото съзнание, което Учителят искаше да оформи в нас, трябваше да е слънчево-творческо. И всеки човек има един център, едно слънце в себе си, към което трябва да се стреми, за да излезе от сянката на живота и влезе в реалния живот.