НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

86. Беседа на Молитвения връх на Рила

Весела Несторова ТОМ 24
Алтернативен линк

86. Беседа на Молитвения връх на Рила


Край изворчето, седнали около Учителя, слушахме често Словото Му. Той винаги превръщаше всичко наоколо ни в предметно учение. "Бъдете постоянни като камъка, подвижни като водата, услужливи като вятъра, и благотворни като слънцето."


В беседата същия ден каза:


"Езикът трябва да е твърд като камъка, подвижен като водата, услужлив като вятъра и благотворен като светлината. Четири струи трябва да излизат от езика. Сега всички усилия на невидимия свят са да поправят човешкото сърце. Доброто е дошло в света, да се бори със злото. Да си добър е, да се бориш със злото. Турете доброто във вас на фронта и му помагайте. Тъй ще сте добри. По количество злото и доброто не са равни. Против един добър се опълчват хиляда зли души. Но силата на един добър е равна на хилядата и понеже доброто е умно, първо срещне първите петстотин и ги бие - дели ги и ги бие. Ако имате на страната си един ангел, силата му е равна на 150 000 лоши души. Една добра постъпка прави хиляда лоши на пух и прах. Всяка мисъл е посланик от Бога, зад нея е великият свят, който никога не сте виждали и ако го видехте, никога не бихте се върнали. Не търсете единичната любов, в нея идат всичките страдания. Да любиш едного е да определяш и търсиш страданието. Езикът ви да е като кристалната вода, най- чистия въздух и най-хубавата светлина."


Тези са някои от силните мисли, изказани от Учителя на 17 юли 1938 г., в 5 часа сутринта на Молитвения връх.


(Забележка: Беседите на Учителя на Рила от 12 юли до 21 август 1938 г. са публикувани в томчето "Двигатели в живота". София, 1938.)


Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и благодарност през целия си живот. Бе хубав слънчев ден и към 10 часа сутринта отидох при Учителя за разговор и Го намерих сам в много добро настроение.


Когато се изкачихме сутринта на Молитвения връх за беседа, пред очите ни се откри съвсем необикновена гледка. Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи. Пухкави, розови облачета тръгнаха към нас, сякаш искаха да се приютят при нозете на Учителя и да слушат Словото My. Пред силата на изгрялото слънце издигащите се облаци постепенно започнаха да се топят и изчезват. Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ