41. На парахода през океана за САЩ

След няколко дневен престой във Виена потеглихме с електрическия влак за Париж, а оттам за Шербург, откъдето щяхме да отпътуваме с презокеанския параход "Моратения", който бе най-бързия прекосвач на океана по това време. Шестдневното ни пътуване се оказа страшно мъчение за мен, тъй като от първия ден ме хвана морска болест. Лежах безпомощно на палубата и нищо не ми се ядеше. Океанът бе тих - беше юли и почти никакви силни ветрове не духаха. Следях от палубата чудните миражи и картини на облаците осветявани от разноцветни багри при изгрев и залез. Не се учудвах, че Колумб не веднъж е сметнал тази призрачна земя сред океана за реална, за което скъпо е плащал на разбунтувалите се моряци. Океанът е свят на миражи, свят, в който човек се връща към своето първично битие на забрава. Океанът стопява границите на съзнанието ти - ставаш едно с него и небето. В малкия свят на презокеанския параход хората за нещастие все още живеят с дребното си ежедневие. Не виждах замечтани погледи, отправени към залезните неземно красиви картини, които облаците непрестанно рисуваха по небето, докато сивата мантия на нощта се спусне над величествената панорама, за да разкрие нови, безкрайно по-дълбоки и мистични платна - космичният свят, отразен на земята. И за миг чувстваш, че и ти самия не си нищо друго, освен едно велико, необяснимо космично отражение, което вечно търси своя първоизточник. Океанът остави дълбоки следи в съзнанието ми и много години по-късно написах поемата "Океан". Преди милиарди години страхотни творчески сили са сгъстили спираловидни небули във водни сфери, в които бавно се е породил органическия живот. През какви ли не фази е минала земята! Какви ли причудливи коралови рифове са нейните прадеди! До парахода долитнаха птици, а земя не се виждаше. Наближавахме бреговете на Колумбия. Гордо се изправи пред погледа ни статуята на Свободата и назъбения контур на небостъргачите започна да изплува все по- ясно от крайбрежните мъглявини.