31. Изгладнелите момичета и турската баня

Складът за храна бе в сутерена, от който тясна стълба водеше нагоре към спалните. Не зная как някои изгладнели момичета намерили начин да се доберат до него. Там имаше тенекии с мед и мас. Мед ни се даваше само в неделя вечер. Обикновено вечеряхме с компот и с определено парче сирене, а понякога вместо сирене - малко парче масло. Ставахме от вечеря тъй гладни, както сядахме. Затова някои по-смели момичета намерили разрешение на гладната проблема. Влезли те в склада и успели да се наядат с мед. На следния ден всички знаеха за подвига им. През нощта друга организирана група влязла в склада. Обаче, вместо в меда, бръкнали в тенекиите с мас и си напълнили устата. Едва не повърнали. Медът не личал, но в маста останали дупки и белези на пръстите. На другия ден се започна следствието. Не зная как, но виновниците винаги се откриваха. Влязоха в действие плакатите, качулките и килера с мишки. Всеки се движеше с някакъв плах израз на лицето. Най-много ни беше страх от килера, където имаше мишки.

В пансиона нямаше баня първите години. За тази цел ни вдигаха съботен ден от пет часа сутринта, нареждаха ни по групи на смени и с торбичка под ръка тръгвахме надолу по заледения калдъръм, предвождани от домакина бай Илия с фенер в ръка. Минавахме през тъмния покрит мост, от двете страни, на който спяха затворени дюкянчетата, денем обкичени с цървули, аби, каиши, потури, бакъри пр., който миришеше на стара, необработена кожа. Банята бе турска, където се давехме от гъста пара, през която едва проникваха лъчите на фенерите по стените. Бе ужасно хлъзгава и тъмна. Най-неприятно ни бе връщането от горещата баня, когато зимния вятър свиреше по мостчето, заледяваше мокрите ни коси и ни блъскаше от баира, където той винаги духаше силно.