Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време. А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.
След завършване на първите два класа на Военното училище София, със заповед N° 7 от 1920 г. по флота, следвах и завърших теоретическия и практическия курс при флота по пълната програма на Руския морски корпус. На 20 февруари същата година бях удостоен със званието мичман II ранг, а три години по-късно, през 1923 г., със званието мичман I ранг.
След служба през 1921-1925 г. в Морските специални школи, на миноносците и на моторни кораби, а през 1925 г. бях приведен, заедно с кораба, който командвах, в гр. Русе. В русенската пристанищна стража прослужих 1925-1926 г. През 1927 г. поех командването на същия кораб, с който бях дошъл в Русе. През септември на същата 1927 г. със заповед на Министерството на железниците, пощите и телеграфите № 6529 от 29.IX., бях командирован за специализация по астрономия и навигация във факултета на Университета на Париж (Сорбоната).
От октомври 1927 г. до ноември 1931 г. следвах и положих всички полагащи се изпити по науките Обща математика, Обща физика и Астрономия апрофонди*. За същите получих диплом и звание Лисансие по тези науки.
Връщайки се в България, бях приведен в Морското училище. Тук ми бе предложено от началник-щаба на флота от известния тогава наш морски авторитет, капитан II ранг Г. Славянов да поема организирането на хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София. Приемайки предложението, бях командирован в същия и за сравнително къс период от време бяха набавени необходимата литература, ъгломерниуреди (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb poisson френско изобретение), както и плавателни средства хидрографни лодка и кораб. С това новоорганизираното отделение можа през 1933 г. да пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1 :10 000 в приетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивица от крайбрежието на Ападжа манастир място, познато днес като Златни пясъци.
Поради смяна в командването на флота, командировката ми в София бе прекратена и бях отзован във флота. През 1934-35 г. Географският институт продължи хидрографската снимка на ивицата пред Варна и устието на р. Камчия.
През 1934-39.г. службата ми. във флота премина като командир на кораб «Камчия», началник отдел в Морското училище, командир на миноносец и в Щаба на морска и речна отбрана. За целия този изтекъл период само веднъж ми бе възложено да извърша хидрографска учебна снимка с възпитаници на мореплавателния отдел на Морското училище. След една нова смяна в командването на флота, на 5.IV.1940 г. бях този път приведен във Военния географски институт и назначен на длъжност началник на Хидрографско отделение при същия институт. За времето 1940-41 г. възобновеното Хидрографско отделение извърши снимката на южната и западната част на Бургаския залив, на залива Атия, Созополския залив и западния залив на Поморие.
През годините 1942-44 г. на Хидрографското отделение бе възложена оригиналната снймка на части от крайбрежната ивица на Беломорието. Така бяха заснети в 1942 г. заливът Перамос, както и западната част от северната част на Кавалския залив. През 1943 г. бе снет хидрографски заливът Порто-Лагос, заливът на Дедеагач и устието на р. Струма, а през 1944 г. източният вход на залива на Кавала, заедно с проливчето Тасос югоизточният бряг на същия залив Кавала. През 1945-46 г. бяха оригинално заснети източният залив Поморие, ивицата пред селата Равда и Чимос, заливите на Несебър, както и самият този град, включително с. Влас, ивицата пред нос Емине, ивицата преде. Обзор, преде. Бяла и тази на Черния нос. За времето 16.IX. 1946-9.IX. 1947 г. ръководих Военния географски институт като временен началник на същия. На 9.IX. 1947 г. бях удостоен за началник на Военния географски институт. Без да се откъсвам от контрола и ръководството на Хидрографското отделение, оригиналната снимка на Черноморското крайбрежие продължи през 1947-48 г. със снимането на крайбрежието на н. Екрене, устието на р. Батова, гр. Балчик, нос Калиакра до границата ни с HP Румъния. През 1948-1950 г. продължи снимането на крайбрежието Созополски залив, приморско, Мичурин, Ахтопол и устието на р. Резвоя (турската граница).
На 17.IV.1951 г. бях приведен на длъжност началник катедра във Военната Акедемия «Г. С. Раковски» София.
За детско-юношеските години на Борис Рогев, за времето до 1920 г. има запазени родово-биографични на броски от неговия брат Христо. По време на един от многобройните ми опити, уви!, безуспешни и до днес, да предизвикам второ издание на книгата на Б. Рогев за първобългарския календар, синът му ми даде да ги прочета. Помня, най-силно впечатление ми направиха два момента: първият родовият спомен и твърдение, че майката на войводата Хаджи Димитър е първа братовчедка на майката на единия от дядовците на Борис Рогев; вторият в юношеските си години Борис Рогев се отличавал с декламаторско-ораторските си дарби и е бил включен от Константин Кисимов, тогава също ученик в Търновската гимназия, в училищната театрална трупа.
Родил се на 21. IX. 1898 г. и отишъл си оттук през 1976 г., заедно с писателя Георги Томалевски, с д-р Методи Константинов, с проф. Кръстьо Тулешков Борис Рогев е един от интелигентския кръг ученици в Школата на Учителя Петър Дънов. По самата си духовна същина и измерения, този факт определя облика му като човек, гражданин и учен.
-------------------------------------------------
* etudes approfondies (фр.) букв. задълбочено обучение; във френските университети такава диплома се издава след 5-годишно следване, което дава право на подготовка за докторска дисертация, (бел. М. И.)